Решение по в. гр. дело №183/2025 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 227
Дата: 3 ноември 2025 г. (в сила от 3 ноември 2025 г.)
Съдия: Галатея Ханджиева Милева
Дело: 20253200500183
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. гр. Добрич, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осми октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова

Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря П. Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20253200500183 по описа за 2025 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на М. Х. Б. от гр.Б., чрез особения му представител по чл.47 ал.6 от
ГПК, срещу решение №180/20.12.2024г., поправено с решение
№114/17.06.2025г. по гр.д.№670/2023г. на Балчишкия районен съд, с което е
признато за установено, че М. Х. Б. дължи на „АПС Бета България“ЕООД
сумата 725.16 лева, формирана, както следва:
- главница по договор за кредит №*** в размер на 300 лева,
- възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер
на 149.94 лева,
- договорна възнаградителна лихва в размер на 37.08 лева за периода от
06.01.2018г. до 10.07.2018г.,
- законна лихва за забава върху главницата по договора за кредит в размер
на 162.81 лева за периода от 06.01.2018г. до 10.05.2023г.,
- законна лихва за забава върху главницата по договора за предоставяне
на поръчителство за периода от 06.01.2018г. до 10.05.2023г. в размер на
75.33лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението 17.05.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
1
чл.410 от ГПК с №110/18.05.2023г. по ч.гр.д.№280/2023г. по описа на БРС
и М. Х. Б. е осъден да заплати в полза на „АПС Бета България“ЕООД
сумата общо от 875.50 лева държавни такси, разноски и юрисконсултски
възнаграждения за заповедното и за исковото производство.
Решението се обжалва като неправилно, постановено при съществени
нарушения на процесуалния закон и в противоречие с материалноправните
норми. Първоинстанционният съд изобщо не обсъдил възраженията в
отговора на исковата молба, че ответникът не е подписал, а така също не е
отправял електронна заявка и не е получавал изискуемата от разпоредбите на
ЗПФУР информация, за да се приеме, че е сключен договор за потребителски
кредит. Обратно приетото в обжалваното решение било необосновано, след
като по делото не били представени разпечатки от електронни документи за
размяна на информация по повод сключването на такъв договор, както не
били представени доказателства и ответникът да е получил посочената в
договора парична сума от 300 лева. Не били обсъдени и доводите в отговора
на исковата молба във връзка с договорите за поръчителство, единият от които
между кредитора и поръчител - свързано с него лице, а другият между
длъжника и поръчителя – същото свързано с кредитора лице и с уговорено
възнаграждение за поръчителя. Тези договори обосновавали
недействителност на договора за потребителски кредит, защото
кредитополучателят бил лишен от избор и възможност за индивидуално
договаряне, било налице значително неравновесие между правата на
потребителя и търговеца, а също договореното възнаграждение за поръчителя
значително оскъпявало кредита, без да е калкулирано в ГПР. В обжалваното
решение не бил обсъден и доводът на ответника, че договорите за
поръчителство също не са подписани, а не попадат в приложното поле на
ЗПФУР, както и не било разгледано възражението за погасяване на спорните
задължения по давност. Настоява се решението на районния съд да бъде
отменено и предявените искове да се отхвърлят.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор въззиваемият „АПС Бета България“ЕООД, чрез
упълномощения юрисконсулт, оспорва жалбата и иска решението на районния
съд да бъде потвърдено.
След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото
доказателства, въззивният съд намира за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба с вх.
№4857/30.10.2023г., поправена с молба вх. №5163/15.11.2023 г., с която „АПС
Бета България“ЕООД с ЕИК ********* е предявил срещу М. Х. Б. с ЕГН
********** искове по чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. с
2
чл.9 от ЗПК и чл.86 ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземанията
си от ответника, за които по ч.гр.д. №280/2023г. на БРС е издадена заповед
№110/18.05.2023г. за изпълнение на парични задължения, както следва:
сумата 300 лева - главница по договор за потребителски кредит
№***/06.01.2018 г., сключен между кредитор „Кредисимо“АД и
кредитополучател М. Х. Б., сумата 37.08 лева – договорна възнаградителна
лихва за периода от 06.01.2018 г. до 10.07.2018 г., сумата 162.81 лева – законна
лихва за забава върху главницата по договора за потребителски кредит за
периода от 06.01.2018 г. до 10.05.2023 г., сумата 149.94 лева – възнаграждение
за предоставяне на поръчителство, сумата 75.33 лева – законна лихва за забава
на възнаграждението по договор за поръчителство за периода от 06.01.2018 г.
до 10.05.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главни задължения от
датата на подаване на заявлението за заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземанията.
Претенциите са обосновани с твърдения за инициирано заповедно
производство по ч.гр.д. №280/2023г. на БРС и издадена в полза на заявителя -
ищец заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парични задължения. Те
били свързани с договор за потребителски кредит №***/06.01.2018 г., сключен
между кредитор „Кредисимо“АД и кредитополучател М. Х. Б.. Договорът бил
сключен по реда на ЗПФУР, като част от системата за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора; от отправяне на
предложението до сключване на договора страните използвали средства за
комуникация от разстояние, като на ответника била предоставена цялата
изискуема по закон информация. С договора, сключен при общи условия, на
кредитополучателя бил предоставен кредит в размер на 300 лева, при
фиксирана възнаградителна лихва от 41.24% и при годишен процент на
разходите от 50%. Предоставения кредит, ведно с възнаградителната лихва,
кредитополучателят се задължил да заплати на кредитора на 6 месечни вноски
по 56.18 лева в срок до 10.07.2018 г. по погасителен план, обективиран в
приложение №1 към договора. В общите условия на кредитора било
предвидено при забава на плащанията на главницата кредитополучателят да
плати на кредитора обезщетение в размер на законната лихва. С договор от
02.01.2021 г. „Кредисимо“АД и „Ай Тръст“ЕООД прехвърлили на „АПС Бета
България“ЕООД всички свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи
от договори за потребителски кредити с трети лица, индивидуализирани в
приложение №1. За цедирането на задълженията му, свързани с договора за
потребителски кредит ответникът бил уведомен от ищеца по електронна
поща.
Ответникът не изпълнил задълженията си, ищецът се снабдил със заповед по
чл.410 от ГПК за изпълнението им и иска да се установи, че ответникът има
3
задълженията, за които е издадена заповедта.
Особеният представител по чл.47 ал.6 от ГПК на ответника М. Х. Б. е
оспорил исковете. Възразил е, че няма постигнато съгласие за сключване на
договор за потребителски кредит между „Кредисимо“АД и ответника.
Липсвало отправено от ответника заявление за кандидатстване за кредит,
попълнено на официалния сайт на кредитора, липсвали и електронни
документи, свързани с размяна на изискуемата по закон информация.
Следователно договор за потребителски кредит по реда на ЗПФУР не бил
сключен, а този, представен по делото, бил само с един подпис, поставен от
неизвестно лице, но не и с подпис на ответника. Кредиторът не предоставил и
ответникът реално не получил посочената в договора парична сума в заем.
Представеният от ищеца договор между „Ай Тръст“ЕООД и ответника за
предоставяне на поръчителство също не бил подписан, а визираната в него
услуга не била финансова услуга по смисъла на правната норма, допустима за
договаряне от разстояние. Изложени са доводи за съдържащи се в договорите
неравноправни клаузи, за сключването им в нарушение на императивни норми
от ЗЗП и ЗПК, както и при накърняване на добрите нрави. Оспорено е, въз
основа на сочения от ищеца договор за цесия същият да се легитимира като
кредитор спрямо ответника по договора за потребителски кредит и договора
за предоставяне на поръчителство. Въведено е и възражение за погасяване по
давност на задълженията по тези два договора.
Установено е по делото, че по ч.гр.д. №280/2023 г. на БРС в полза на
ищеца „АПС Бета България“ЕООД срещу ответника М. Х. Б. е издадена
заповед №110/18.05.2023 г. за изпълнение на парични задължения, както се
описаха по-горе, произтичащи от договор за потребителски кредит
№***/06.01.2018 г., сключен между „Кредисимо“АД и М. Х. Б. и договор за
предоставяне на поръчителство от 06.01.2018 г., сключен между „Ай
Тръст“ЕООД и М. Х. Б..
Представен е от ищеца договор за потребителски кредит №***/06.01.2018
г., в който е посочено същият да е сключен между „Кредисимо“АД и
кредитополучател М. Х. Б.. Според чл.1 от договора Кредисимо се задължава
да предостави на кредитополучателя кредит в размер и при условия, посочени
в този договор. Според чл.5 от договора кредитът се усвоява по посочения в
заявлението на кредитополучателя начин, а според чл.6 кредитът се погасява
от кредитополучателя съгласно приложение №1 – условия на кредита. В чл.2 е
посочено, че договорът, ведно с приложенията към него, общите условия на
кредитора и заявлението на кредитополучателя съставляват единно цялостно
споразумение. Ищецът е представил приложение №1 към договора за
потребителски кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация, общи условия на „Кредисимо“АД за предоставяне на кредити,
4
като общите условия са представени в два преписа – те не са идентични по
съдържание и само единият препис е заверен от ищеца. Заявление от М. Х. Б.
като кредитополучател не е представено. Представена е разписка с дата
06.01.2018 г., според която наредител „Кредисимо“ЕАД извършил паричен
превод в системата ePay.bg за получател М. Х. Б. за сума в размер на 145.46
лева.
Представен е от ищеца договор от 06.01.2018 г., според който „Ай
Тръст“ЕООД и М. Х. Б. се съгласили, дружеството да сключи договор за
поръчителство с „Кредисимо“АД и да обезпечи изпълнението на
задълженията на ответника по договор за потребитески кредит в размер на 300
лева; срещу това ответникът се задължил да плати на поръчителя
възнаграждение в размер и при условия, съгласно приложение №1 – по 25
лева месечно за периода на действие на договора за потребителски кредит.
Договорът за предоставяне на поръчителство и приложение №1 към него не са
подписани.
Представен е договор от 02.03.2021 г., сключен межоду „Кредисимо“АД –
Цедент 1 и „Ай Тръст“ЕООД – Цедент 2 и цесионер „АПС Бета
България“ЕООД. С договора Цедент 1 прехвърлил на цесионера свои
просрочени незаплатени парични вземания от физически лица, произтичащи
от договори за потребителски кредити; а Цедент 2 прехвърлил на цесионера
свои парични вземания, произтичащи от встъпването му в правата на
първоначалния кредитор /Цедент 1/ по договори за потребителски кредити с
физически лица – пар.1 ал.1 и ал.2 от договора. Конкретните вземания,
предмет на прехвърляне, е посочено, че са индивидуализирани в приложение
№1 към договора, каквото по делото не е представено.
За да постанови горния резултат, първоинстанционният съд е приел, че
между „Кредисимо“ЕАД и М. Х. Б. е сключен договор за потребителски
кредит №***/06.01.2018 г., по електронен път по реда на ЗПФУР, като част от
системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от кредитодателя. Прието е, че при сключване на договора на ответника е била
предоставена цялата изискуема по закон информация, достъпна чрез
хиперлинкове и с извършването от ответника на посочените в общите условия
действия, заявлението му се счита за подадено, а общите условия и договорът
за кредит се считат за приети и подписани от него. Прието е, че ответникът е
получил предоставения му от другата страна по договора кредит от 300 лева и
не е изпълнил задълженията си за връщането му и за договорна лихва, както и
има задължение за законна лихва за забава на главното задължение. Прието е,
че по силата на договора за цесия от 23.02.2021 г. ищецът е придобил
вземанията на „Кредисимо“АД и на „Ай Тръст“ЕООД от ответника,
съдържащи се в представена по делото извадка от приложение №1 към
5
договора за цесия. По тези съображения първоинстанционният съд е
постановил решение, с което е уважил предявените искове, като е признал за
установено, че ищецът има паричните вземания от ответника, за които е
спорът.
Решението на районния съд е валидно и допустимо, но неправилно по
същество.
Претендират се вземания, произтичащи от договор за потребителски
кредит, твърдян да е сключен от разстояние. Законът за потребителския
кредит допуска възможността договор за потребителски кредит да бъде
сключен от разстояние, като в този случай разпоредбата на чл.5 ал.9 изисква
кредиторът да предостави на потребителя стандартен европейски формуляр по
приложение №2, а разпоредбата на чл.5 ал.13 предвижда, когато договорът е
сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за
комуникация от разстояние по смисъла на ЗПФУР, предоставяне на
преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител.
Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средство за комуникация – едно
или повече.
В съответствие с чл.18 ал.1 от ЗПФУР доставчикът има задължението да
докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя, спазил е сроковете по чл.12 ал.1 или ал.2 , получил е съгласието
на потребителя за сключването на договора. Доказването на електронните
изявления /каквито се твърдят в случая/ се извършва при прилагане на
ЗЕДЕУУ /преди ЗЕДЕП/, като изявленията, направени чрез електронна поща,
се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях – чл.18 ал.2 и ал.3 от
ЗПФУР.
Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно
изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронното
изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да
бъде възпроизведено, съставлява електронен документ – чл.2 ал.1 и ал.2 и чл.3
ал.1 от ЗЕДЕУУ. Електронното изявление се счита за подписано при условията
на чл.13 ал.1 от закона – за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан
документ само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис - чл.13 ал.3, но също така допуска страните
6
да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен – чл.13 ал.4 от ЗЕДЕУУ. Когато
посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен
документ. Той има доказателствената сила, призната от чл.180 от ГПК и чл.18
ал.3 от ЗПФУР, което не се променя при възпроизвеждане на електронния
документ върху хартиен носител. В съответствие с чл.184 ал.1 от ГПК
електронният документ се представя по делото именно възпроизведен на
хартиен носител като препис, заверен от страната. Като такъв той е годно и
достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото
съдържание, освен ако другата страна не поиска представянето на документа
и на електронен носител /решение № 77/17.03.2015 г. по гр. д. № 2040/14 г. на
ВКС, IV ГО; опр. № 838/21.11.2016 г. по гр. д. № 2687/6 г. на ВКС, IV ГО;
решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/12 г. на ВКС, IV ГО/.
В представените по делото общи условия на „Кредисимо“АД /в преписа,
заверен от ищеца/ е посочено, че кандидатът за кредит подава заявление на
сайта на кредитодателя, чрез Профил или по телефон. В заявлението
кандидатстващият попълва своите лични данни, данни за контакт и
кореспонденция, размер, срок и начин на усвояване на желания кредит.
Заявлението се счита за подадено, като кандидатът за кредит маркира на сайта
на кредитодателя чекбокса с текст „вземи парите сега“ и натисне бутона. С
извършването на това действие се счита, че кандидатът е получил
предварителната договорна информация под формата на стандартния
европейски формуляр и е подписал договора за кредит и общите условия. С
подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че
желае да сключи договора за кредит с кредитора и се съгласява кредиторът да
предостави сумата на кредита по начина, посочен в заявлението.
В настоящия спор ищецът не е предствил заявление от ответника М. Х.
Б., подадено по въведения в общите условия начин на сайта на
„Кредисимо“АД за предоставяне на кредит от 300 лева при твърдяните от
ищеца условия. Следователно такова не е подавано, а, с оглед описания по-
горе механизъм за подписване от кредитополучателя на договора за
потребителски кредит, неподаването на заявление от негова страна означава,
че той не е изразил воля за сключване на договор за потребителски кредит и не
е приел общите условия. Така също съгласието на страните да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен се съдържа в
общите условия към договора, чието приемане и потвърждаване от страна на
ответника по делото не е установено, а представеният по делото договор на
хартиен носител не съдържа подпис на ответника като кредитополучател.
Липсват каквито и да било доказателства за изявления на ответника, че е
запознат с условията по договора, с общите условия и че ги приема, не е
7
предоставено и доказателство за подаване на заявка за кредит и
потвърждаване получаването на стандартния европейски формуляр и
неговото съдържание, а доказателствената тежест за тези обстоятелства е на
кредитора, съответно на ищеца – цесионер, както е изрично предвидено в
чл.18 ал.1 т.1 и т.3 от ЗПФУР.
Вярно е, че договорът за потребителски кредит е разновидност на
договора за паричен заем, който е реален, но само фактическото предаване на
парична сума от едно лице на друго не е достатъчно да обоснове извод за
предоставянето на сумата в заем, а е необходимо да се установи постигнато
съгласие, че сумата се предоставя в заем. В случая, както се изложи по-горе,
не се установява да е било постигнато съгласие между „Кредисимо“АД и
ответника за предоставяне на кредит /в заем/ на парична сума от 300 лева.
Освен това не е доказано и „Кредисимо“АД фактически да е предоставил на
ответника сума в размер на 300 лева. Представената разписка установява, че
„Кредисимо“ЕАД извършил паричен превод в системата ePay.bg за получател
М. Х. Б. в размер на 145.46 лева. Сумата не съвпада по размер с тази по
спорния договор за кредит, основанието за превода не е посочено, не е
доказано преводът да е извършен по сметка на ответника или по посочена от
него такава в системата ePay.bg, за да се счете, че сумата е получена с факта на
постъпването й по сметката, както и ответникът не е потвърдил с подпис или
по друг начин да е получил същата.
Следователно „Кредисимо“АД не е имал парични вземания от ответника
М. Х. Б., произтичащи от договор за потребителски кредит №***/06.01.2018 г.
Ответникът М. Х. Б. не е имал задължение и към „Ай Тръст“ЕООД за
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 06.01.2018 г.
Представеният по делото договор не е подписан от посочените в него
договарящи саморъчно или с квалифициран електронен подпис.
Същевременно услугата, предмет на този договор, не е финансова по смисъла
на пар.1 т.1 от ДР на ЗПФУР и предоставянето й не може да се договори по
реда на този закон, което и не се твърди от ищеца. Договор за предоставяне на
поръчителство не е сключен, в резултат на което и „Ай тръст“ЕООД не е имал
вземане от ответника за възнаграждение, произтичащо от този договор.
Наред с горното, следва да се обърне внимание, че договорът за цесия, от
който ищецът претендира да черпи права, не съдържа индивидуализация на
прехвърлените му от „Кредисимо“АД вземания, а те са индивидуализирани в
приложение №1, към което договорът препраща. Приложението №1 не е
представено по делото нито в цялост, нито в извадка и не може да се направи
извод, че „Кредисимо“АД е прехвърлил на ищеца вземанията си от ответника
по договор за потребителски кредит №***/06.01.2018 г. /дори и да се бе
установило, че „Кредисимо“АД е имал тези вземания/. Що се отнася до
8
вземанията на „Ай Тръст“ЕООД, предмет на цедиране са неговите регресни
вземания от длъжници, вместо които той като поръчител е изпълнил спрямо
кредитора и е встъпил в неговите права, а не са предмет на цедиране
вземанията му за възнаграждение по договори за предоставяне на
поръчителство.
От изложеното следва, че ищецът няма паричните вземания, за които по
ч.гр.д.№2802023 г. на БРС срещу ответника е издадена заповедта за
изпълнение. Исковете за установяване на тяхното съществуване са
неоснователни и решението на районния съд, с което те са уважени следва да
се отмени изцяло, включително в частта на възложените в тежест на ответника
разноски по делото. Следва да се постанови решение, с което исковете да се
отхвърлят.
Разноски на ответника не подлежат на присъждане, тъй като такива той
не е сторил. Разноските на ищеца остават в негова тежест, включително тези
за възнаграждение на особения представител по чл.47 ал.6 от ГПК на
ответника. В съответствие с чл.78 ал.6 от ГПК ищецът следва да бъде осъден
да заплати държавна такса за въззивното производство общо в размер на 125
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №180/20.12.2024г., поправено с решение
№114/17.06.2025г. по гр.д.№670/2023г. на Балчишкия районен съд, като
вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Бета България“ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район
„Триадица“, бул.“България“ №81 В, срещу М. Х. Б. с ЕГН ********** от гр.Б.,
ул.***, искове за установяване съществуването на вземанията на ищеца от
ответника, за които по ч.гр.д.№280/2023 г. на БРС е издадена заповед
№110/18.05.2023 г. за изпълнение на парични задължения, както следва:
сумата 300 лева - главница по договор за потребителски кредит
№***/06.01.2018 г., сключен между кредитор „Кредисимо“АД и
кредитополучател М. Х. Б., сумата 37.08 лева – договорна възнаградителна
лихва по договора за потребителски кредит за периода от 06.01.2018 г. до
10.07.2018 г., сумата 162.81 лева – законна лихва за забава върху главницата
по договора за потребителски кредит за периода от 06.01.2018 г. до 10.05.2023
г., сумата 149.94 лева – възнаграждение по договор от 06.01.2018 г. за
предоставяне на поръчителство, сключен между „Ай Тръст“ЕООД и М. Х. Б.,
сумата 75.33 лева – законна лихва за забава на възнаграждението по договора
9
за поръчителство за периода от 06.01.2018 г. до 10.05.2023 г.
ОСЪЖДА „АПС Бета България“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.София, район „Триадица“, бул.“България“ №81 В, да
заплати по сметка на Окръжен съд – Добрич сумата 125 лева – държавна такса
за въззивното производство.
На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10