РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., IV-„В“
състав в откритото съдебно заседание на 15.12.2020 г. в състав:
Председател: Елена Иванова
Членове:
Димитър Ковачев
Йоана
Генжова
при секретар Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 8399/ 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на ЕТ „К.М.“ и В.Х.М.
срещу решение
№ 71861 от 13.04.2020 г. по гр. д. № 78289/2018 г. по описа на Софийски районен
съд, I ГО, 28 състав, с което е отхвърлен
предявеният от ЕТ „К.- APT В.М.“ и В.Х.М., против „А1 Б.“ ЕАД (с предишна фирма „М.“ ЕАД) частичен иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 4167 лв., наемна цена за ползване на произведение – Графично оформление
на буквата „М“ за периода 10.02.2015 г. - 10.03.2015 г. по договор между страните от
26.06.2012 г., за което вземане е
постановено разпореждане за отказ за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
45428/2018 г. по описа на CPC, I ГО, 28 състав, и са дадени указания
за осъдителен иск. ЕТ „К.- APT
В.М.“ и В.Х.М.
са осъдени да заплатят на ответника сумата от 50 лв., юрисконсултско
възнаграждение по ч. гр. д. № 45428/2018 г. по описа на CPC, I ГО, 28 състав, и
сумата от 100 лв., юрисконсултско възнаграждение за производството пред
първоинстанционния съд на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Излагат се доводи за
неговата неправилност и
незаконосъобразност, тъй като не бил изтекъл давностен срок. Ползването
продължавало в патримониума на въззиваемия и не били изпълнени клаузите на
т.2.2 от договора - не било прекратено ползването на марката „М-тел“ от
ответника. Моли се за отмяна на решението и за
осъждане на ответника да заплати исканата сума за 1 месец от 10.02.2015г. до
10.03.2015г. и лихва за незаконно ползване на интелектуалното право, защото не
бил изпълнил ответника т. 2.2. от договора. Графичния дизайн продължавал да се
ползва от ответника. В търговското пространство съществували продукти с
графичния дизайн на ищеца. Ответника не преустановил тяхното ползване съгласно
договорните клаузи. С уточнителна молба от 04.09.2020г. заявява, че искът му е
осъдителен за неизпълнение за един месец по сключения договор за ползване на
графичен дизайн.
В законоустановения
срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника
- „А1 Б.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Я.З., с доводи за неоснователност на въззивната
жалба. Моли се за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.
СГС след
проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно, но частично
недопустимо.
Искът е
предявен от името на ЕТ „К.М.“ и едновременно
с това от името на В.Х.М. като физическо лице. По същият начин е отхвърлен.
Регистрацията на физическо лице като едноличен
търговец не създава нов правен субект, различен от физическото лице. Ето защо
иск предявен от едноличния търговец отделно от физическото лице регистрирано
като търговец е недопустим като предявен от липсващ правен субект, а
поставеното решение с което такъв иск се отхвърля или уважава е недопустимо.
Ето защо обжалваното решение ще следва да се обезсили в частта, с която е отхвърлен
иска спрямо едноличния търговец.
Освен това липсва в търговския регистър такъв
търговец.
В останалата си част решението е допустимо и правилно.
Искът е предявен на основание договор. Иска се плащане на наемна цена за ползване
уговорена в договор. За да отхвърли иска СРС е приел, че договора е прекратен
валидно, а искът е за период след неговото прекратяване. Допълнително е изложил
аргументи за недоказаност на ползването от ответника. Тези изводи кореспондират
с изричното заявление на пълномощника на ищеца в единственото ОСЗ пред СРС, че
ищеца лично е получил на 14.07.2014г. предизвестието за прекратяването на
договора, което ответника е твърдял с отговора на исковата молба. Видно от
договора (т. 9, вр. с т. 9.2) ползвателя по него има право едностранно да го
прекрати с тримесечно предизвестие. След като такова изрично е признато от
ищеца, че му е било връчено, то договора се е прекратил на приетата от СРС дата
и след тази датата не може ищеца да търси изпълнение на задължението за наемна
цена за период следващ момента на прекратяване. Ако не е прекратено ползването
след датата на прекратяване на договора се касае за специален деликт по закона
за авторското право и сродните му права съответно по закона за промишления
дизайн, но уреденото в тези закони обезщетение е на извъндоговорно основание, а
такъв иск няма предявен.
Оплакванията в жалбата всъщност нямат връзка с
предметния обхват на произнасяне на СРС. СРС не е разгледал възражение за
давност и оплакването в жалбата в тази връзка е неотносимо. Същото се отнася и
за иск за лихви- в ОСЗ пред СРС е изяснен предмета на делото и че той не включва
иск за лихви. Освен това оплакванията в жалбата касаят противозаконно ползване
след прекратяване на договора по т.2.2 от него, което както се посочи е
свързано с иск по ЗАПСП или закона за промишления дизайн, но такива искове няма
по делото предявени.
Предвид горното в допустимата му част – спрямо В.Х.М.
решението следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има само
въззиваемото дружество, което има право на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 лева за въззивното дело, което не е от голяма правна или
фактическа сложност.
Водим от горното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 71861 от
13.04.2020 г. по гр. д. № 78289/2018 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО,
28 състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е отхвърлен предявен от ЕТ „К.- APT В.М.“ срещу „А1 Б.“ ЕАД частичен иск за сумата от 4167,00 лева наемна цена за ползване на произведение
– графично оформление на буквата „М“ по Договор от 26.06.2012г. като ВМЕСТО ТОВА ПРЕКРАТЯВА
производството по този иск.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
Осъжда В.Х.М. да
заплати на А1 Б.“ ЕАД 100,00 лева разноски за
въззивна инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи
на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.