№ 20614
гр. *****, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110106628 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, чл. 10а ЗПК, чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца суми по Договор за потребителски кредит №
*******/06.12.2019 г., сключен между наследодателката на ответника и ищеца
съобразно неговата наследствена квота в размер на ½ част от наследството, а именно:
сумата от 4714,63 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№ *******/06.12.2019 г., сключен между наследодателката на ответника и ищеца,
1190,77 лева, възнаградителна лихва по договора за периода 06.11.2021 г. – 09.05.2023
г., 205,11 лева – мораторна лихва за периода 06.11.2021 г. – 09.05.2023 г., 51 лева –
такса за периода 06.10.2021 г. – 30.01.2023 г. и 36 лева – обезщетение за уведомяване
за периода от 13.06.2022 г. – 10.08.2023 г. – суми, за които по ч.гр.д. № 65190/2023 г. по
описа на СРС, 56 състав е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Ищецът твърди, че 06.12.2019 г. между „Ю. Б.“ АД и Е. И. И. е сключен
Договор за потребителски кредит № *******, по силата на който банката й е
предоставила кредит в размер на 10 864,00 лева, който тя е получила по
разплащателната си сметка и се е задължила да върне сумата заедно с дължимите
лихви в сроковете при условията на процесния договор. Поддържа, че процесният
договор не е сключен при общи условия, а е индивидуално договорен, поради което не
са прилагани общи условия на банката. Сочи, че на 25.06.2021 г. кредитополучателят
Е. И. И. е починала и е оставила за свои наследници по закон лицата М. И. Ж.
(еднокръвен брат) и Живка И. И. (сестра). Ищецът излага твърдения, че наследниците
не са изпълнили договорните си задължения, относно погасяване на дължимите вноски
с падеж 06.11.2021 г. и следващите, поради което на основание чл. 14 от договора,
банката е обявила предсрочната изискуемост по кредита, като изявлението на
кредитора е обективирано в нарочна покана до ответника М. И. Ж., изпратена чрез
1
ЧСИ Сия Халаджова, която покана се счита за връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК
на 09.05.2023 г., от която дата поддържа да е обявена и предсрочната изискуемост на
процесните задължения. Твърди, че претендиралата сума от 72,00 лева като
обезщетение за уведомяване, представлява сбор от разходите на банката, във връзка с
връчване на покана до длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на
кредитното задължение, подлежащи на обезщетяване, съгласно чл. 309а, ал. 1, предл. 2
ТЗ. Претендира разноски.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба е депозирал такъв чрез
назначения от съда особен представител. Поддържа, че по делото не са представени
доказателства, че ответникът е приел наследството, останало от Е. И. И., поради което
не е налице основание за ангажиране на отговорността му за наследствени
задължения. Излага съображения, че клаузата на чл. 5 от договора протИ.речи на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Счита, че уведомлението на ответника за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем не е надлежно, тъй като съобщението е изпратено
на адрес, на който очевидно той не пребивава, поради което предсрочната изискуемост
на задължението по кредита не е настъпила. Поддържа, че описаната методология за
определяне на променливия лихвен процент е крайно неразбираема и неясна за
потребителя, а възможността на банката да прави едностранни промени по лихвения
процент по преценка на Комитета, не само под влиянието на обективни външни
фактори, въвежда един субективен елемент в промяната на показателите, който
поставя потребителя в неизгодна позиция. Сочи, че по делото липсва лихвен лист или
извлечение от движението по сметката, по които ясно може да се види дали е налице
промяна и ако да, в какъв размер е повишението на лихвения процент, тъй като по
погасителен план не може да се направи адекватна преценка за внесените суми и
начислените лихви. Предвид изложеното, счита, че исковете следва да бъдат
отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е приложен договор за потребителски кредит № *******/06.12.2019
г. /л. 8 и сл./, сключен между Е. И. И., като кредитополучател, и „Ю. Б.“ АД, ведно с
методология за определяне на референтен лихвен процент (прайм) по потребителски и
жилищно-ипотечни кредити (л. 11, стр. 2 сл.) и ведно с погасителен план по кредит (л.
13 и сл.)
По силата на договора за кредит банката предоставя потребителски кредит в
размер на 10 864 лева. Съгласно приложения погасителен план дължимите суми са
разсрочени на 72 погасителни вноски с падеж на първата 06.12.2019 г. и падеж на
последната 06.12.2025 г.
По силата на чл. 3, ал. 1 от договора за кредит първите 12 месеца от
издължаване на кредита кредитополучателят дължи на банката фиксирана лихва в
размер на 11,95 %, а от тринадесетия месец до крайната дата на издължаване на
кредита кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от референтния лихвен
процент ПРАЙМ плюс фискирана надбавка. В чл. 3, ал. 8 от договора е посочено, че
годишният процент на разходите по кредита /ГПР/ е в размер на 14,52 %, а общата
сума, дължима от кредитополучателя е 15 824,10 лева, като при забава в плащането на
погасителна вноска или предсрочна изискуемост кредитополучателят дължи лихва за
забава в размер на законната такава.
Съгласно чл. 5 от договора кредитополучателят дължи на банката таксите и
комисионни, а именно: 1. такса за разглеждане на искането за кредит в размер на 300
лева, както и 2. Месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по
2
потребителски кредит в размер на 3,50 лева. Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора, освен
таксите, посочени в чл. 5, кредитополучателят дължи и такси и комисиони за
обслужване и изпълнение на платежни операции от разплащателната сметка, съгласно
общи условия за откриване, водене и закриване на сметки на физически лица и
тарифата на банката, които били налични в интернет страницата на банката и офисите
й.
В настоящото производство ищецът поддържа дължимост на такси в общ
размер на 102 лева, от които 16 бр. месечни такси за обслужване на разплащателна
сметка, разкрита по договора на обща стойност 56 лева, начислени на основание чл. 5,
т. 2 от договора и 6 бр. такси на обща стойност 46 лева, начислени на основание чл. 2,
ал. 2 от договора във връзка с Тарифата за таксите и комисионните на банката, раздел
XIV, б. „в“, т. 10.
По силата на чл. 14 от Договора за банков кредит, при непогасяване в
уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви
кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем, без да се прекратява действието
на договора. Съгласно договореното в чл. 18 от процесния договор, всички
уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена
форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез
изпращане по пощата с обратна разписка или с препоръчана поща, с куриер или по
електронна поща достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора.
Към процесния договор е сключено Допълнително споразумение от
13.01.2021г., с което страните се съгласяват да бъде извършена промяна в начина на
погасяване на кредита, за което е съставен нов погасителен план към договора за
кредит. Съгласно допълнително споразумение към договора за кредит, сключено
между същите страни на 13.01.2021 г., те са договорили плащането на главницата и
лихвите да бъде отсрочено за срок от 9 месеца, считано от падежната дата на
месечната погасителна вноска по кредита, дължима през месец февруари 2021 г.
включително. Погасяването на кредита се възобновява, считано от падежната дата на
месечната погасителна вноска, дължима през месец ноември 2021 г. Въз основа на
допълнителното споразумение е изготвен нов погасителен план с падеж на първа
вноска 06.02.2021 г. и с падеж на последната погасителна вноска 06.09.2026 г.
Видно от препис-извлечение от акт за смърт кредитополучателят Е. И. И. е
починала на 25.06.2021 г., а съгласно удостоверение за наследници изх. №
1044/20.06.2021 г. е оставила като свои наследници по закон еднокръвния си брат и
ответник по делото – М. И. Ж., и сестра си Живка И. И. (л.40 и 41).
Приложена е по делото покана от ищеца до М. И. Ж. за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, ведно с протокол, съставен от ЧСИ Сия Халаджова, съгласно
който на 08.03.2023 г., на 22.03.2023 г. и на 22.04.2023 г. лице, на което тя е възложила
извършването на посещения на адреса за връчване на поканата, не е открило адресата
М. И. Ж. на адреса, за който от справка НБДН е установено, че представлява
регистрираният постоянен адрес на същия, поради което на 22.04.2023 г. е залепено
уведомление по реда на чл. 47 ГПК. Приложени са и три протокола, съставени от
длъжностното лице, извършило посещенията, за всяко отделно посещение. От
изготвени от ЧСИ служебно справки не е установено още адресатът да има трудов
договор, нито да упражнява стопанска дейност, на адрес на която да се извърши
връчване.
По делото е изготвено и прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза,
съгласно което на 06.12.2019 г. дружеството „Ю. Б.“ АД с еднократен безкасов
вътрешнобанков превод е кредитирало сметката на Е. И. И. с посочената в договора за
кредит сума от 10 864 лева, от които сумата от 864 лева е преведена по банкова сметка
3
на „Кардиф жИ.тозастраховане“ АД клон България като застрахователна премия,
сумата от 290 лева е удържана като такса за обработка на документи по чл. 5, ал. 1 от
договора за кредит. Съгласно представените от ищцовото дружество справки по
договора за кредит са извършени плащания в размер на 3047,71 лева, от които 1434,75
лева отнесени за погасяване на главница, 1322,68 лева – за погасяване на
възнаградителни лихви, 0,28 лева за погасяване на наказатели лихви и 290 лева за
погасени такси. Въз основа на тези данни вещото лице е приело, че непогасеният
размер на главницата към „Юробанк“ е в размер на 9 429,25 лева, а на договорната
лихва – 2 381,53 лева, а на наказателните лихви – в размер на 410,22 лева за периода от
06.11.2021 г. (първа погасителна вноска след гратисния период по допълнителното
споразумение) до 30.01.2023 г. За периода от 06.12.2019 г. до 05.08.2021 г. е прилаган
лихвен процент в размер на 11,95 %, а от 06.08.2021 г. до 30.01.2023 г. – 13,45 %,
променен на основание чл. 20, ал. 2 от договора за кредит, неподдържане на
застрахователното покритие. Вещото лице е изчислило, че годишният процент на
разходите е в размер на 13,60 %. За периода от 06.11.2021 г. до 06.05.2023 г.
падежиралите договорни лихви са били в размер на 2240,35 лева, а непадежиралите –
1690,49 лева. Ако се приеме, че предсрочната изискуемост е надлежно обявена, то
размерът на договорната лихва за целия период би бил 3930,84 лева, но общият размер
на договорните лихви за периода, който се претендира по исковата молба – до
30.01.2023 г., възлиза на сумата от 2 381,53 лева. Начислената сума от 102 лева се
отнася до поддържане на разплащателната сметка, подробно описани на стр. 10 от
заключението в таблица под въпрос 3.
Вещото лице е посочило още, че въз основа на договор за прехвърляне на
вземанията от 18.12.2024 г. собственик на процесните вземания е дружеството
„Фронтекс Интернещинъл“, в полза на което и във връзка с процесния договор за
кредит, след датата на прехвърляне на вземанията, са извършени плащания на 8 бр.
погасителни вноски по 150 лв. – или на сума в общ размер от 1200 лв. – за периода от
17.07.2025 г. до 19.12.2024 г. Вещото лице не е изчислило по какъв начин се отразяват
тези плащания по отношение на актуалния размер на дълга.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
По исковете за главница и договорна лихва с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК:
За основателността на исковете следва да се докаже от ищеца: наличието на
облигационно отношение между наследодателя на ответника по договор за
потребителски кредит; че сумата по кредита е усвоена от кредитополучателя, както и
размера на непогасената сума за главница и договорна възнаградителна лихва. В
тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни. Съображенията за това са следните:
На първо място, от представения като доказателство по делото и от
заключението по счетоводната експертиза се установява, че ищцовото дружество е
предоставило на наследодателя на ответника, а именно на Е. И. И., кредит в размер на
10 864 лева.
По делото е представена и методология на „Ю. Б.“ АД за определяне на
референтния лихвен процент ПРАЙМ по потребителски и жилищно-ипотечни
кредити, предоставена на кредитополучателя при подписване на процесния договор за
потребителски кредит, от която се установява начина на определяне на референтния
лихвен процент ПРАЙМ, както и начина на функциониране и последващата му
промяна.
4
Възраженията на ответника за липса на материална легитимация поради
недоказване приемане на наследството съдът намира за неоснователни. На основание
чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му от момента на откриване на
наследството - смъртта на наследодателя, като съгласно чл. 53 и чл. 60, ал. ЗН при
отказ от наследство, частта на отреклия се уголемява дяловете на останалите
наследници, а наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до
размера на полученото наследство. Съгласно възприетото в съдебната практика,
нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните
наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по
смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от
наследството. (в този смисъл например Решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 70/2011 г., III г. о., ГК и др.). По делото не е установено да е извършен отказ от
наследството, оставяно от Е. И., от ответника М. Ж., включително от служебно
изисканата справка във връзка с възражението на особения представител в този
смисъл. Доколкото в случая не се установи да е извършен отказ от наследство от
ответника, то възражението за липса на материална легитимация е неоснователно.
Следващият спорен въпрос от правна страна касае установяване обявяването
на предсрочната изискуемост на задълженията по кредита на длъжника по надлежен
ред, респективно произвела ли е тя действие спрямо ответника, или претенцията
следва да се разгледа само по отношение на падежиралите вноски до приключване на
съдебното дирене в инстанцията, в която последно е проведено такова.
Съгласно разрешението, дадено с т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, за настъпването на предсрочната
изискуемост са необходими две групи предпоставки – обективни /неплащането на две
или повече вноски на падежа, ако банката обявява кредита за предсрочно изискуем в
хипотезата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, неизпълнение на други задължения по договора –
неплащане на главница, лихва; забава в плащанията – така, както са уговорени в
договора за кредит/ и субективни /упражняване на правото на кредитора да обяви
кредита за предсрочно изискуем/. Субективният елемент се изразява във
волеизявление на кредитора за обявяване на кредита за кредита за предсрочно
изискуем, което следва да е достигнало до длъжника. В този случай предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението
на кредитора, че обявява кредита за предсрочно изискуем, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Предсрочната изискуемост
на кредита не настъпва автоматично при пълно или частично спиране на плащанията
на задълженията по договора за кредит, а е обусловена от упражняването на
субективното право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 1.1. от ТР N 8/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, доказването от ищеца на предсрочна изискуемост на кредита
/обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради наличието на уговорените в
договора условия за това и достигане до длъжника на волеизявлението на кредитора,
че обявява кредита за предсрочно изискуем/, е от значение само за размера, в който ще
бъде признато вземането на кредитора. Позоваването на предсрочната изискуемост не
е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил
падеж, и на предсрочно изискуема главница, е сключеният договор за кредит.
С оглед на така дадените разрешения моментът, в който настъпва предсрочната
изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател,
респективно неговите правоприемници, и то ако към този момент са били налице
5
обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент
неплатеният остатък по кредита е изискуем по отношение на кредитополучателя.
В случая обективният факт на просрочие на погасителни вноски се установява
от изготвеното заключение по съдебно-счетоводна експертиза, в което се сочи коя е
последната платена погасителна вноска.
По отношение на обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника, в
случая се твърди, че същата е обявена на ответника, като наследник на
кредитополучателя, чрез изпращане на уведомление за това от ЧСИ Сия Халаджова.
Съгласно чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ (редакция, приета с ДВ бр. 86/27.10.2017 г.,
обнародван ЗИДГПК като с § 76, т. 1 от ПЗР) частният съдебен изпълнител може да
връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни
отношения, а по разпореждане на съда – съобщения и призовки по граждански дела.
Въз основа на тази разпоредба частният съдебен изпълнител е овластен да връчи
покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем по възлагане на банката
кредитор.
В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 о т ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната
изискуемост се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да
е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
респективно преди датата на предявяване на осъдителния иск, като предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението
на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й. Начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на документа,
съдържащ волеизявлението на банката, че счита вземането по договора за кредит за
предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за
уведомяване. Уведомяването на длъжника следва да бъде надлежно удостоверено
посредством уредените в чл. 37-чл. 58 от ГПК способи за връчване на книжа,
включително връчване по възлагане от нотариус (чл. 50 от ЗННД) или частен съдебен
изпълнител (чл. 43 от ЗЧСИ).
В случая кредиторът е възложил връчването на уведомлението за предсрочната
изискуемост на частен съдебен изпълнител. Компетентността на частните съдебни
изпълнители да връчват съобщения във връзка с гражданскоправни отношения
произтичала от разпоредбата чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ (в редакцията й, обн. ДВ бр.
868/27.10.2017 г.), действала към момента на връчване на процесното уведомление. В
чл. 43 от ЗЧСИ е предвидено, че връчването на книжа се извършва при условията и по
реда на чл. 37- чл. 58 от ГПК. Видно е от представените писмени доказателства, че
уведомлението с изявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост
е изпратено от частният съдебен изпълнител на регистрирания постоянен адрес на
ответника, съгласно изготвена справка от НБД "Население". Съгласно съставения
протокол за връчване по реда на чл. 47 ГПК, лицето, на което съдебният изпълнител е
възложил връчването, не е намерило адресата при три последователни посещения в
рамките на повече от месец, включително в неприсъствен ден. Ето защо действително
са били налице предпоставките по чл. 47, ал. 1 от ГПК за залепване на уведомление,
като такова уведомление със съдържанието по чл. 47, ал. 2 от ГПК било залепено от
връчителя на 22.04.2023 година. Съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК с изтичане на
двуседмичния срок от залепване на уведомлението, а именно на 09.05.2023 година,
съобщението с волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочната
изискуемост на целия кредит е било редовно връчено на ответника. С оглед на това
следва да се приеме, че кредиторът надлежно е упражнил правото си да направи
6
кредита предсрочно изискуем, като е уведомил същия за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Ето защо и към датата на подаване на заявлението, както и
към момента на предявяване на исковата молба по осъдителния иск са били налице
обективните факти, обуславящи настъпването й.
Неоснователни съдът намира възраженията на особения представител на
ответника за нередовно връчване, поради това, че ответникът не пребивава на адреса,
на който е осъществено връчването на поканата, а именно – неговият постоянен адрес.
Връчването чрез залепване на уведомление на постоянния адрес /единия от
алтернативно посочените от законодателя в разпоредбата на чл. 47, ал. 3
ГПК постоянен или настоящ адреси/ е осъществено от частен съдебен изпълнител по
силата на предоставените му с разпоредбата на чл. 43 ЗЧСИ вр. чл. 18, ал. 5
ЗЧСИ функции за извънсъдебно връчване на книжа. Удостоверено е извършването му
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Съгласно приетото в Решение по т. д. № 2072/15 г. на
І т.о. на ВКС, при връчване по възлагане по реда на чл. 43 ЗЧСИ /какъвто е и
разглежданият случай/ се прилагат правилата на чл. 37 – чл. 58 ГПК, като отсъствието
от адреса се удостоверява от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени.
Удостоверяването от ЧСИ на съобщаването на поканата по посочения ред, извършено
в надлежната форма, има характер на официален свидетелстващ документ, който се
ползва с материална доказателствена сила за удостоверените в него факти (в този
смисъл например Решение № 196 от 14.07.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 1204/2024 г.).
На следващо място, съдът намира, че възражението на ответника за
неравноправност и недействителност на клаузите в договора, предвиждащи
начисляване на такси, поради протИ.речието им с чл. 10а ЗПК, има отношение не само
по иска за такси, но и по този за претендираната в настоящото производство главница,
в частност по отношение размера на същата. Сумата от 290 лева, предвид
заключението по експертизата, е отнесена за погасяване на такса по чл. 5 от договора
и е отчетена като погасена такса на датата на усвояване на кредита, към който момент
не са дължими лихви. Ето защо същата следва да се отнесе за погасяване на
главницата и от същата следва да бъде приспадната сумата от 290 лева. Това се налага
предвид възприемане и обосноваване по-долу на становището на съда, че таксите по
чл. 5 от договора са недължими на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като мотивите са
изложени подробно при разглеждане на иска за сумата от 51 лева, претендирана като
такси по договора.
На следващо място, доколкото от заключението по счетоводната експертиза се
установява, че след датата на предяваване на иска е извършено прехвърляне на
вземанията, както и 8 бр. погасителни вноски към новия кредитор, но във връзка с
процесните задължения, то както цесията, така и извършените въз основа плащания
следва да се съобразят от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК като новонастъпили в
хода на производството обстоятелства.
От една страна, доколкото прехвърлянето на вземането е станало при
наличието на висящ процес, следва да намери приложение разпоредбата на чл.
226, ал. 1 ГПК - прехвърлящата страна запазва качеството си на страна в
процеса, но процесуалната легитимация на прехвърлителя не се основава вече
на принадлежността на спорното право, а на произтичащото му от закона
право да води процес относно вече чуждо право, т. е. прехвърлителят става
процесуален субституент под формата на процесуална суброгация /ТР №
1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, т. 9/. Съгласно чл. 226
ГПК, ако в хода на производството спорното право бъде прехвърлено, делото следва
своя ход между първоначалните страни, като приобретателят може да стане страна при
условията по чл. 226, ал. 2 ГПК, но във всички случаи решението съставлява
7
пресъдено нещо и за него, с изключенията, предвидени в чл. 226, ал. 3 ГПК.
Прехвърлянето на вземането не е сред обстоятелствата, които съдът преценява при
разглеждане на иска по същество, тъй като не влияе на неговата основателност, а само
сочи кои лица ще бъдат обвързани от влязлото в сила решение (в този смисъл
например Решение № 59 от 31.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4882/2023 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Гълъбина Генчева).
От друга страна сумата в общ размер от 1200 лв. следва да бъде отчетена при
преценка на актуалния размер на дълга. Ирелевантно за настоящото производство е
обстоятелството кое лице е извършило плащанията, доколкото паричните задължения
не са такива с оглед личността, поради което с плащането настъпва целения
погасителен ефект. На основание чл. 76, ал. 2 ЗЗД и предвид разрешението, прието в
Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК, сумата
следва да бъде отнесена за погасяване на лихвата. По делото се претендират договорна
и наказателна лихва, като следва сумата да бъде отнесена за погасяване на по-
обременителната лихва – договорната такава. Поради това, вместо сумата от 2381,53
лева, общият размер на договорната лихва възлиза на 1181,53 лева.
На следващо място, при определяне размера, до който следва да се уважат
исковете, следва да се съобрази наследствената квота на ответника.
По делото е установено, че Е. И. е оставила наследници по закон еднокръвния
си брат и ответник по делото – М. И. Ж., и сестра си Живка И. И.. Съгласно чл. 8, ал. 1
ЗН, когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части,
като на основание ал. 3 в случаите на предходните алинеи еднокръвни и едноутробни
братя и сестри получават половината от това, което получават родните братя и сестри.
Разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗН установява специални правила за определяне на
дяловете на еднокръвните, едноутробните и родните братя и сестри, различни от
установените в чл. 8, ал. 1 ЗН. Ако към наследяване се призовават братята и сестрите
на наследодателя, които обаче нямат еднакъв произход по майка или баща с
наследодателя, това обстоятелство следва да бъде взето предвид при определяне на
припадащите им се дялове от наследственото имущество по силата на изрична правна
норма, като за родните братя и сестри бъде определен два пъти по-голям дял от този
на еднокръвните и еднородни братя и сестри. Ето защо ответникът, като еднокръвен
брат, на основание чл. 8, ал. 3 ЗН е придобил 1/3 ид.ч. от наследството, оставено от Е.
И., а сестрата на наследодателя (която не е страна по делото) е придобила 2/3 ид.ч. от
наследството. Респективно на основание чл. 60, ал. 1 ЗН ответникът носи отговорност
за дълговете, оставени в наследствената маса, до размера от 1/3.
Въз основа на изложеното искът за главница следва да бъде уважен за сумата
от 3046,42 лева, а този за договорна лихва – за сумата от 393,84 лева, като за разликата
до пълните предявени размери исковете подлежат на отхвърляне като неоснователни.
В исковото производство по разглежданите осъдителни искове ищецът не е
претендирал присъждане на законна лихва върху главниците, поради което такава не
следва да бъде присъждана с оглед диспозитивното начало.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а ЗПК за
присъждане на сумата от 51 лева, представляваща сбор от такси за периода 06.10.2021
г. – 30.01.2023 г.:
Съгласно чл. 5 от договора за кредит кредитополучателят заплаща на банката
следните суми: 1. Такса за разглеждане на искането за кредит в размер на 300 лева, 2.
Месечна такса за обслужване на разплащателната сметка в размер на 3,50 лева.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора, освен таксите, посочени в чл. 5, кредитополучателят
дължи и такси и комисиони за обслужване и изпълнение на платежни операции от
разплащателната сметка, съгласно общи условия за откриване, водене и закриване на
8
сметки на физически лица и тарифата на банката, които били налични в интернет
страницата на банката и офисите й.
Ответникът е навел възражение, че клаузата на чл. 5 от договора протИ.речи на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което съдът намира за основателно по следните
съображения:
Съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита. Съдът приема, че претендираните в настоящото
производство такси са именно такива, свързани с усвояването и управлението на
кредита, поради което сумите, отнесени за погасяването им, следва да се отнесат за
погасяване на други задължения при съобразяване на нормата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД – а
именно, съобразно изложеното вече по-горе, за погасяване на главницата. Респективно
искът за такси подлежи на отхвърляне в пълния предявен размер като неоснователен.
По иска за присъждане на сумата от 36 лв., претендирана като направени
разноски по повод уведомяване за предсрочната изискуемост с правно основание чл.
79, ал. 1 във връзка с чл. 82, ал. 1 ЗЗД.
Съдът намира, че претенцията за разноски за уведомяване за предсро1ната
изискуемост представлява искане за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди, настъпили в резултат от неизпълнение на договор, а не разноски за събиране на
вземането, въз основа на което определи правната квалификация на претенцията. За
основателността на същата, съдът намира следното:
Предявените в настоящото производство разноски за уведомяване
представляват такси, заплатени от ищеца за връчване от ЧСИ на уведомление на
предсрочна изискуемост на кредита. Този ред на уведомяване на длъжника е свободно
избран от кредитора, поради което съответните сторени разноски не следва да се
възлагат в тежест на длъжника, доколкото липсва причинно-следствена връзка между
неизпълнението и имуществените разходи. След като е уговорил в своя полза право на
предсрочна изискуемост, кредиторът е следвало да предвиди и средствата за неговата
реализация, включително и опцията да се възползва от услугите на външни за
правоотношението лица за уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост. Затова допълнително начислените разходи за направени плащания по
повод връчване на писмените изявления на кредитора за обявяване на предсрочна
изискуемост не са непредвидени и извънредни, а напротив – имат типичен за този вид
дейност характер и като такива следва да се включат в стойността на основната
престация. В този смисъл тези разходи не да допълнителни, а иманентно присъщи и
подлежат на калкулация в цената за администриране на изпълнението на длъжника и
липсва основание за отделното им калкулиране. Спрямо тези разходи, съдът следва да
отчете законовата забрана в специалния закон, а именно по чл. 33, ал. 2 ЗПК за
обезщетяване на допълнителни вреди при забавено изпълнение, поради което
събирането им при всички положения не е обосновано. Въз основа на изложеното
съдът приема, че претенцията е неоснователна.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличието на главен дълг и забава в
погасяването му.
По делото се установи наличието на главен дълг. От заключението на съдебно
– счетоводната експертиза се установява, че мораторната лихва за сочения период е в
размер на 410,22 лв. Съобразно изложеното по-горе относно размера, до който
ответникът носи отговорност за дълговете в наследството, искът следва да бъде
9
уважен за сумата от 136,74 лева, като за разликата до пълния предявен размер – да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Ищецът претендира присъждане на разноски за заповедното и исковото
производство, като доказва извършването на разноски в общ размер от 2364,65 лв. в
исковото производство (123,95 лв. държавна такса, 1103,70 лв. платено адвокатско
възнаграждение, 60 лв. такса за публикуване в Държавен вестник, 761 лв.
възнаграждение за особен представител, 316 лв. депозит за вещо лице), както и по
отношение на ответника е заплатил в заповедното производство държавна такса в
размер на 123,95 лв. (за претендираната разлика в повече е издадена заповед за
незабавно изпълнение срещу другия длъжник по заповедното производство). В тази
връзка, следва да се посочи, че в случаите по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, единствената
последица от предявяване на исковете /за вземанията, за които заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е отхвърлено от заповедния съд/ в срока по чл. 415, ал. 4
ГПК, е възможността за заявителя да се ползва от вече заплатената в заповедното
производство държавна такса и да не внася същата в цялост в новото исково
производство по предявените осъдителни искове. В този смисъл, следва извод, че
ищецът има право на разноски за заплатена държавна такса в заповедното
производство, съразмерно на уважената част от предявените по реда на чл. 422 ГПК
вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, но не и на адвокатско възнаграждение, доколкото в същата
част заявлението на ищеца /заявител в заповедното производство/ е отхвърлено с
влязъл в сила съдебен акт и по аргумент от чл. 78 ГПК и сл., същият няма право на
разноски за адвокатско възнаграждение в това производство. С оглед изхода на спора
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1364,80 лв. разноски
за исковото производство и сумата от 71,54 лв. разноски за заповедното производство.
Ответникът е представляван от особен представител. С оглед уважената част
от исковете и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда сумата от 210,09 лева, представляваща съответната част от
дължимото от него като заплатено от бюджета възнаграждение на вещото лице.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, по предявените по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК осъдителни
искове, М. И. Ж., ЕГН ********** , с постоянен адрес: гр. *****, ж.к. „*********“,
бл. ***, вх. Б, ет. 9, ап. 42, да заплати на „Ю. Б.“ АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. *****, ул. ************* N 260, следните суми:
на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
сумата от 3046,42 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № *******/06.12.2019 г., сключен между наследодателката на ответника и
ищеца;
на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
сумата от 393,84 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за
периода 06.11.2021 г. – 09.05.2023 г.;
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 136,74 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 06.11.2021 г. – 09.05.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ю. Б.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
10
управление: гр. *****, ул. ************* N 260 срещу М. И. Ж., ЕГН ********** , с
постоянен адрес: гр. *****, ж.к. „*********“, бл. ***, вх. Б, ет. 9, ап. 42, както следва:
иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
вр. чл. 9 ЗПК за разликата над сумата от 3046,42 лева до пълния предявен
размер от 4714,63 лева, претендирана като главница по Договор за потребителски
кредит № *******/06.12.2019 г., сключен между наследодателката на ответника и
ищеца, като неоснователен;
иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
вр. чл. 9 ЗПК за разликата над сумата от 393,84 лева до пълния предявен размер
от 1190,77 лева, претендирана като възнаградителна лихва по договора за
периода 06.11.2021 г. – 09.05.2023 г., като неоснователен;
иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а ЗПК за сумата от 51 лева ,
претендирана като такси за периода 06.10.2021 г. – 30.01.2023 г., като
неоснователен;
иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от 36 лева,
претендирана като обезщетение за уведомяване за периода от 13.06.2022 г. –
10.08.2023 г., като неоснователен;
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 136,74 лева
до пълния предявен размер от 205,11 лева, претендирана като мораторна лихва за
периода 06.11.2021 г. – 09.05.2023 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА М. И. Ж., ЕГН ********** , с постоянен адрес: гр. *****, ж.к.
„*********“, бл. ***, вх. Б, ет. 9, ап. 42, да заплати на „Ю. Б.“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. ************* N 260, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1364,80 лв. разноски за исковото производство и сумата от
71,54 лв. разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 65190/2023 г. по описа на
СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА М. И. Ж., ЕГН ********** , с постоянен адрес: гр. *****, ж.к.
„*********“, бл. ***, вх. Б, ет. 9, ап. 42, да заплати по сметка на Софийски районен
съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 210,09 лева.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11