№ 46037
гр. София, 05.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110145173 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от името на Б. Н.
Р., ЕГН: ********** против „******" ЕООД, ЕИК: ******, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение
между страните, извършено със Заповед № 199/02.07.2025 г. на работодателя
„******" ЕООД, ЕИК: ****** и неговата отмяна; 2/ с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ за възстановяване на заемната до уволнението длъжност „Оператор,
контактен център" при работодателя „******" ЕООД, ЕИК: ******; 3/ с правно
основание чл. 220, ал. 1 КТ за осъждането на ответното дружество да заплати в
полза на ищеца сумата от 3093,00 лева, представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие, равен на едномесечното брутно възнаграждение.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима, респективно, че
делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника в производството.
Следва да бъдат дадени указания на ищеца, в срок до насроченото по
делото открито съдебно заседание, да уточни исковите си претенции, като изрично
заяви, дали прави искане за възстановяване на заемната до уволнението длъжност
„Оператор, контактен център" при работодателя „******" ЕООД, ЕИК: ******,
доколкото в заглавната част на исковата молба се сочи, че се предявява такъв иск,
но в петитума на исковата молба, подобно искане не е обективирано.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Искането на ищеца, на основание чл. 190 ГПК, ответното дружество да
бъде задължено да представи намиращ се в негово държане документ, а именно
цялото трудово досие на ищцата, следва да бъде уважено, доколкото е допустимо,
относимо е към предмета на спора и е необходимо за изясняване на факти и
обстоятелства от значение за правилното решаване на делото.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на страните по производството по гр.д. № 45173/2025 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, ще бъде разглеждано по общия исков ред
1
/съгласно чл. 310, ал. 2 ГПК, при обективно предявяване на иск по чл. 310, ал.
1 КТ, с иск който подлежи на разглеждане по общия исков ред, какъвто е
настоящия случай с оглед съединените с исковата молба обективно
кумулативно съединени искове, не се допуска бързо производство/.
УКАЗВА на ищеца, че в срок до насроченото по делото открито съдебно
заседание, следва да уточни исковите си претенции, като изрично заяви, дали
прави искане за възстановяване на заемната до уволнението длъжност
„Оператор, контактен център" при работодателя „******" ЕООД, ЕИК:
******, доколкото в заглавната част се сочи, че се предявява такъв иск, но в
петитума на исковата молба, подобно искане не е обективирано.
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
08.12.2025 г. от 11:00 часа, за когато да се призоват страните.
ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
В исковата си молба ищецът твърди, че на 12.06.2025 г. между ищцата и
ответника е сключен Трудов договор № 352 на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от
Кодекса на труда /КТ/ - за неопределено време, без уговорен срок за изпитване,
съгласно чл. 70 КТ. В тази връзка се сочи, че в трудовия договор липсва каквато и
да е клауза за изпитване, нито пък към него е подписано допълнително
споразумение.
Поддържа, че след постъпване на работа, на 02.07.2025 г., на ищцата е
връчена Заповед № 199/02.07.2025 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение, с посочено правно основание чл. 71, ал. 1 от КТ, т.е. цитираното
правно основание е прекратяване в изпитателен срок от страната, в чиято полза е
уговорено изпитването. Това правно основание обаче не отговаряло на
действителността, тъй като: 1/ трудовият договор е сключен за неопределено
време, без уговорен изпитателен срок; 2/ липсвало, каквато и да било уговорка
между страните за изпитване по чл. 70 от КТ, при това в полза на работодателя; 3/
между страните не е налице сключено допълнително споразумение за въвеждане
на такъв изпитателен срок.
Предвид гореизложеното прекратяването на трудовия договор било в явно
противоречие с разпоредбите на трудовото законодателство и се явявало
незаконосъобразно.
Моли, за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника в производството, който оспорва предявените искове.
В отговора на исковата молба се поддържа становище за законосъобразност на
процесната заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение между
страните. Излагат се съображения за недопустимост на предявените искове с
правно основание чл. 220, ал. 3 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявени са обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на прекратяването на
трудовото правоотношение между страните, извършено със Заповед №
199/02.07.2025 г. на работодателя „******" ЕООД, ЕИК: ****** и неговата отмяна;
2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заемната до
уволнението длъжност „Оператор, контактен център" при работодателя „******"
ЕООД, ЕИК: ******; 3/ с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за осъждането на
ответното дружество да заплати в полза на ищеца сумата от 3093,00 лева,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, равен на едномесечното
брутно възнаграждение.
2
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
Съдът отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството,
че считано от 12.06.2025 г. до 02.07.2025 г., ищецът е заемал длъжността
„Оператор, контактен център" при работодателя „******" ЕООД, ЕИК: ******, по
силата на сключен между него и „******" ЕООД, ЕИК: ****** Трудов договор №
352 от 12.06.2025 г.; както и че със Заповед № 199/02.07.2025 г. на работодателя
„******" ЕООД, ЕИК: ****** трудовото правоотношение между страните в
производството е било прекратено.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4
ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито
факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово
правоотношение, което е прекратено.
В тежест на ответника е да докаже, че е било налице твърдяното основание
за прекратяване на трудовото правоотношение, съответно, че правото на
уволнение е надлежно упражнено.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че при наличие на предпоставки за
уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между
страните няма срочен характер.
По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че по силата на трудов договор е бил в
безсрочно трудово правоотношение с ответника, което е прекратено на основание
чл. 71, ал. 1 КТ; срокът на уговореното предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение; размерът на уговореното брутното трудово възнаграждение на
работника, както и обстоятелството, че уговореният между страните срок на
предизвестие не е бил спазен от ответника.
В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на претендираното обезщетение, за което обстоятелство, съдът, на
основание чл. 146, ал. 2 ГПК, указва на ответника, че не сочи доказателства в
производството.
III. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства приложените към исковата молба
и отговора на исковата молба документи.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, ответното дружество, в срок до
насроченото по делото открито съдебно заседание, да представи намиращ се в
негово държане документ, а именно цялото трудово досие на ищцата.
ІV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е
3
платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички
страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст.
204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с
граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/
8955423; За повече информация: Мариана Николова, М. Г. - тел. 02/8955423,
********@**********.**; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да
се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България, като същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде
посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан
новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а
съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се
яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото
решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се
основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на
страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на
книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с
оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5