№ 410
гр. Варна, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори октомври през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20233100900495 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “Банка ДСК“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“ №19, представлявано от Д.
Н.аева Н.-И. и Б. Ф.ов С., действащи чрез юрисконсулт Н. В., със съдебен адрес: гр.Варна,
бул.“Владислав Варненчик“ №92, против Ф. В., с ЛНЧ: ******, роден на ******, *****, със
статут на продължително пребиваващ в България, гражданин на ЕС, с регистриран настоящ
адрес в *****, действащ чрез назначения му особен представител адв.И. Д., със съдебен
адрес: гр.Варна, ул.“Ангел Кънчев“№10, с която са предявени обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.9
от ЗПК, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, следните суми: -
44242.88лв., представляваща непогасена главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 20.08.2020г.; -2670.69лв., представляваща договорна лихва, начислена за
периода от 03.11.2020г. до 07.02.2022г. на основание чл.8 от договора; -7792.48лв.,
представляваща обезщетение за забава, от което 298.26лв., съставляващи лихвена надбавка
начислена на основание т.18.1 от Общи условия в размер на 10% върху частта от всяка
забавена месечна вноска, представляваща главница, за периода от 03.11.2020г. до
07.02.2022г. и 7494.22лв., съставляващи законна лихва начислена на основание т.18.3 от
Общи условия за периода от 08.02.2022г. до 28.08.2023г. върху непогасения остатък от
главницата; както и -120лв., представляващи разходи за връчване на уведомление за
предсрочно изискуем кредит, дължими на основание т.8 от Общите условия вр. с т.5 от
Тарифата на банката, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба-28.08.2023г., до окончателното й изплащане.
1
На основание чл.127, ал.4 от ГПК се сочи банкова сметка с IBAN ******, по която
евентуално да се извърши доброволно плащане от ответника.
В подадената искова молба се твърди, че на 20.08.2020г. между страните е сключен
Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката е предоставила на
ответника кредит в размер на 45000лв. Съгласно условията на договора, срокът за връщане
на заетата сума е 120 месеца, считано от датата на усвояване-20.08.2020г., с падеж на
месечните вноски на 3-то число на съответния месец. Сочи се, че неразделна част и
приложими към договора за кредит са приетите и подписани от кредитополучателя Общи
условия на банката за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица и
Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по извършване услуги на
клиента. Поддържа се, че в изпълнение на задължението по чл.5 от ЗПК, преди подписване
на Договора за кредит, банката е предоставила на кредитополучателя необходимата
информация за сравняване на различни предложения и за вземане на информирано решение
за сключване на договор за потребителски кредит, което кредитополучателят е удостоверил с
полагане на подписа си в договора. Твърди се, че средствата по отпуснатия кредит са
усвоени от кредитополучателя на 20.08.2020г. по посочената в чл.4 от Договора за кредит,
сметка с IBAN: BG81STSA93000023202972. Сочи се, че условията по договора за кредит
предвиждат възнаграждение в полза на банката за предоставянето за ползване на парични
средства, а имено променлив лихвен процент в размер на 4.80 % годишно или 0.01 % на ден,
формиран от стойността от 0.130 %, съставляваща референтен лихвен процент,
представляващ индикатор “среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на
домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ и фиксирана преференциална надбавка в
размер на 4.670 %, при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж плюс“. Сочи се,
че според визираното в договора при нарушаване на промоционалните условия,
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите на лихвения процент,
съответно лихвата се увеличава, чрез увеличаване на надбавката. Сочи се още, че лихвения
процент може да се промени и поради промяната на референтния лихвен процент при
настъпване на предпоставките, реда и в сроковете, посочени в Общите условия към
договора за кредит. Поддържа се, че по силата на чл.18.1 от Общите условия, при забава в
плащането на месечна вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка
за забава в размер на 10 процентни пункта, като надбавката не се прилага, ако
кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата.
Също така съгласно чл.18.2 от Общите условия, при допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата, става предсрочно
изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта. Поддържа се, че задължението по договора за
кредит е погасявано до 29.06.2021г., след което плащанията по кредита са преустановени.
Твърди се, че съгласно чл.19, ал.1, т.1 от приложимите Общи условия, всяко неплащане в
срок на уговорените погашения по лихва и/или главница дава право на кредитора да направи
изцяло и предсрочно изискуем целия кредит. Поддържа се, че поради допуснатата забава в
2
плащането, която надхвърля предвидените срокове, банката е обективирала едностранното
си волеизявление за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението в Покана-
уведомление изх.№0090-20-04366 от 02.12.2021г., за чиито връчването на задълженото лице
е съставен Констативен протокол от 16.02.2022г. на ЧСИ с peг.№716 на КМЧСИ. Поддържа
се още, че кредитът е станал изискуем на 08.02.2022г., към която дата са били налице
непогасени 16 месечни вноски за периода 03.11.2020г.-03.02.2022г. Наред с горното, ищецът
излага, че кредитът е станал изцяло предсрочно изискуем и с връчване на препис от
исковата молба на ответника. Излагат се твърдения за размера на дълга по кредита-
главници, лихви и обезщетения, които кореспондират с тези по формулираният петитум.
Твърди се, че във връзка с връчване на съобщението за предсрочна на изискуемост на
ответника, същия дължи разходи, чиито максимален размер от 120лв. е отнапред определен
в т.8 от Общите условия вр. с т.5 от Тарифата на банката.
С депозирания отговор на искова молба от назначения особен представител на
ответника Ф. В., се излага становище за допустимост, но неоснователност на иска.
Поддържа се, че е налице неяснота по отношение на начина на формиране на претенциите,
както и че се установява несъответствие на данните за размера на дълга, съдържащите се в
договора и погасителният план към него, и тези изложени в исковата молба. Оспорва се
настъпването на предсрочна изискуемост на задължението кредита, като се поддържа, че
липсва надлежно уведомяване, съответно че не е изпълнено условието по чл.60 от ЗКИ.
Прави се възражение за недействителност на целия договор или на отделни негови части,
поради неравноправност и несъответствие със закона и добрите нрави. По конкретно се
поддържа, че чл.чл.8, 8.1 и 8.2 от договора, както и чл.чл.18.1, 18.2 и 19.1 от Общите
условия, са неравноправни клаузи по смисъла на закона. Развити са подробни съображения
за видовете, характеристиките и основанията за настъпване на предсрочна изискуемост,
както и за приложимата съдебна практика. В обобщение се поддържа, че по делото не са
ангажирани надлежни доказателства за това, че банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем, съобразно изискването на чл.60, ал.2 от ЗКИ. На следващо място се поддържа, че
в случая са допуснати нарушения на общите правила за отпускане на кредит, тъй като
липсва на яснота за основанието за отпускане на кредита, съответно при каква обезпеченост.
Оспорва се автентичността на положеният подпис от ответника в процесният договор.
Поддържа се възражение за настъпила погасителна давност по отношение на
претендираните суми. С оглед на изложено се моли за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник, поддържа исковата молба. Моли за
уважаване на иска и присъждане на деловодни разноски.
Ответникът, представляван от назначеният му особен представител, поддържа
становището си за неоснователност на претенциите.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна следното:
3
Видно е от книжата по приетото по делото кредитно досие, че между страните е
сключен Договор за кредит за текущо потребление от 20.08.2020г. по силата, на който на
ответника е предоставен банков кредит в размер от 45000лв., чието погасяване е разсрочено
на 120 месечни вноски, включващи главница и лихва, с падеж на 3-то число на съответния
месец, считано от 20.08.2020г. Според условията на договора, кредитополучателят дължи
плащане на възнаграждение за ползване на отпуснатите му средства, под формата на
променлив лихвен процент, който при изпълнение на Условията по програма “ДСК Престиж
плюс“ се формира от сбора на фиксирана преференциална надбавка в размер на 4.670 % и
референтен лихвен процент, представляващ индикатор “среден лихвен процент по салда по
срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“. Видно е още, че
към момента на подписване на договора стойността референтния лихвен процент е 0.130 %,
съответно че размер на възнаградителната лихва възлиза на 4.80 %. Според чл.9 от договора
Годишния процент на разходите /ГПР/ е в размер от 5.25 %, като същият може да се
променян по реда визиран в Общи условия. В т.9.1 и т.9.2 от ОУ, носещи подпис на
кредитополучателя, са описани подробно стойностите, формиращи ГПР и тези, които не
участват в изчисленията. Клаузата на чл.18.1 от ОУ предвижда, че при забава в плащането
на месечна вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 процентни пункта, като надбавката не се прилага, ако кредитополучателят погаси
дължимата месечна вноска до седмия ден, след падежната дата. Съгласно чл.18.2 от ОУ при
допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен
остатък от главницата, става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. На
основание чл.19.1.1 от ОУ при неплащане в срок на което и да от уговорените погашения по
лихва и/или главница, кредитора има право да направи изцяло и предсрочно изискуем целия
кредит. В т.8 от ОУ е визирано задължение на кредитополучателя да заплаща такси за
предоставени му услуги от банката в размерите предвидени в Тарифа, като конкретно в т.5
от Тарифата е определена такса от 120лв. за разходи при изискуем кредит.
По делото са приети преписи от Покана-уведомление изх.№0090-20-04366 от
02.12.2021г. до ответника, съдържаща волеизявление на банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем и Констативен протокол от 16.02.2022г., съставен от ЧСИ с peг.№716
на КМЧСИ във връзка с връчването покана на задълженото лице при условията на чл.47,
ал.1-ал.5 от ГПК.
Установява се от приетото заключение на вещото лице по ССч.Е, което се кредитира
съда като обективно и компетентно дадено, и неоспорено от страните, че ответникът е
усвоил отпуснатият му кредит в размер от 45000лв., чрез постъпване на сумата по банкова
му сметка на 20.08.2020г. Извършените от ответника плащания по кредита, са в общ размер
от 1190.78лв., с които са погасени 757.12лв.-главница и 433.66лв.-възнаградителна лихва.
Последното плащане по договора, е направено на 29.06.2021г., като с него е погасена
частично главницата по задължение с падеж на 03.11.2020г., т.е. налице е допусната забава
4
от 1028 дни. Размерът на неиздължената главница по договора за кредит към момента на
подаване на ИМ-28.08.2023г. възлиза на 44242.88лв., а този на дължимата договорна лихва
за периода от 03.11.2020г. до 07.02.2022г. на 2670.69лв. Размера на лихвената надбавка
/наказателна лихва/ за периода от 03.11.2020г. до 07.02.2022г. е 298.26лв. и на мораторната
/законната/ лихва за периода от 08.02.2022г. до 27.08.2023г. е 7494.22лв. Вещото лице е
установило, че уговореният размер на възнаградителната лихва не е повишаван през целия
срок на договора, напротив претърпял е минимално понижение. Също така е установило, че
поради допусната забава в плащанията, за периода от 03.11.2020г. до 07.02.2022г. е
начислявала наказателната лихва в размер на 10 % върху просрочената главница, съобразно
падежни дати на вноските, а след това за периода от 08.02.2022г. до 27.08.2023г. е
начислявана законна лихва върху цялата неплатена главница от 44242.88лв. Установило е
още, че по процесния договор на 20.08.2020г. е начислена “Такса одобрение“ в размер от
250лв. и на 08.02.2022г. такса за разходи при изискуем кредит в размер от 120лв. Вещото
лице изчислило два варианта на Годишният процент на разходите, а именно при
съблюдаване на изискванията за изчисляване на ГПР е установен размер от 5.37 % и размер
от 9.17 % при изчисление с допълнително включени наказателни лихви и такса разходи при
изискуем кредит.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с оглед премета
на предявените претенции, ищецът следва да установи, че между страните е сключен
договор за кредит, с твърдените права и задължения /размер, срок, падеж, лихви и т.н./, в
това число и реално предаване на сумата от кредитора на кредитополучателя. Следва да
установи още наличието на предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на
задължението по договора за потребителски кредит, включително и обявяването на
длъжника по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ. На последно място ищецът следва да докаже
размера на претенции за главница, лихви и такси. Ответника следва да установи, че е
изправна страна по процесния договор, т.е. че е налице погасяване на задължението, или
правоизключващите си възражения, в това число и за недействителност на клаузи от
договора.
Наред с горното с оглед потребителският характер на кредита, по отношение на ответника
е приложима потребителската защита дефинирана в ЗПК и ЗЗП, за която съдът следи служебно.
Обвързаността на страните от процесният договор за банков кредит с твърдените от
ищеца условия и срок, се установи от представените писмени доказателства и в частност от
Договора за кредит за текущо потребление, ведно с Погасителен план и ОУ към него, чиято
автентичност не бе опровергана. Наред с това неоспореното заключение на вещото лице по
ССч.Е, установи, че банката е изпълнила задължението си да предостави на
кредитополучателя договорената сума от 45000лв., която той е усвоил, чрез постъпването й
по банкова му сметка. Ето защо съдът приема за доказано сключването между страните на
договор за кредит, с гореописаните условия и срок.
5
На следващо място от коментираното по-горе заключение на ССчЕ се установи, че
след 29.06.2021г. ответника не е извършвал погашения по кредита, с което се е сбъднало
условието за настъпване на предсрочна изискуемост на дълга, предвид допусната забава над
90 дни визирана в л.18.2 от договора и чл.19, ал.1, т.1 от приложимите Общи условия. Тук е
място да се посочи, че противно на поддържаното от ответната страна, въпросните клаузи не
влизат в колизия с повелителни правни норми и не се явяват неравноправни по смисъла на
чл.143 от ЗЗП, напротив същите кореспондират със заложеното в чл.60, ал.2 от ЗКИ, в който
смисъл е и трайната и последователна съдебна практика по сходни казуси.
В разглежданият случай банката се позовава на обявяване на предсрочна изискуемост
на цялото задължение по договора за кредит, чрез покана връчена от ЧСИ по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК. Осъществяването на въпросният фактически състав по обявяване на
предсрочната изискуемост, се установява от представената покана-уведомления до
ответника, с които той е уведомен, за преобразуващото срока на погасяване на
задължението, волеизявление на банката кредитор, поради допусната забава от страна на
длъжника. При съобразяване на съдържанието и доказателствената сила на съставения
констативен протокол, следва краен извод за редовност на връчването от ЧСИ на официално
регистрираният адрес на ответника. В резултат, от което с изтичане на нормативно
предвиденият двуседмичен срок от залепване на уведомлението за получаване на книжата,
съдържащата обявление за предсрочна изискуемост покана, се счита за надлежно връчена и
от този момент волеизявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост, е
произвело трансформиращият си ефект, досежно срока за погасяване на задължението по
договора за кредит.
В допълнение следва да се има предвид, че в хипотезата на осъдителен иск за
заплащане на суми по договор за кредит, искова молба, в която е обективирано изявление на
банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно
изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки,
връчването на книжата на особения представител, представлява надлежно уведомяване на
длъжника-ответник /в този смисъл Решение №198 от 18.01.2019г. по т.д.№193 по описа за
2018г. на ВКС, I т.о./.
В обобщение следва изводът, че ищеца е упражнил надлежно потестативно си право,
при наличие на забава в плащанията, да преобразува съществуващите облигационни
правоотношения, досежно периодичността и размерите на изпълнението на паричните
задължения на длъжника, като вземанията са станали изцяло изискуеми с уведомяването на
кредитополучателя.
По изложените съображения и с оглед констатациите в заключението по ССчЕ,
претенцията на ищеца в частта за непогасена главница в размер от 44242.88лв. и за
възнаградителна лихва за периода от 03.11.2020г. до 07.02.2022г. в размер от 2670.69лв., се
явяват основателни и доказани.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че уговорките предоставяща
възможност на банката да изменя едностранно размера на възнаградителната лихва и на
6
ГПР, не се явяват неравноправни, тъй като параметрите, от които зависи промяната са извън
контрола на кредитора. Освен това в случая според заключението на вещото лице по ССч.Е
размера на лихвените нива, не е променян в посока повишение през нито един момент от
срока на договора. Също така независимо от варианта за изчисление на ГПР, същия не влиза
в колизия с чл.19 от ЗПК. Ето защо дори да се установи недействителност на въпросните
клаузи, това няма да рефлектира по никакъв начин върху процесния размер на задължението
за възнаградителна лихва.
С оглед основателността на претенцията за главница и на основание чл.86, ал.1 от
ЗЗД, ответникът дължи законна лихва върху същата, считано от подаване на исковата молба
в съда.
Възражението на ответника за нищожност, поради неравноправност на клаузите на
чл.8 от договора за кредит и на чл.18.2 от Общите условия, касаещи олихвяването на
кредита при забава с увеличен /наказателен/ лихвен процент, са ирелевантни за спора.
Принципно не е налице нормативна пречка обезщетението за забава да се начислява като
лихва, т.е. да бъде уговорено предварително от страните в неустоечна клауза, но
спецификата на потребителското кредитиране налага прилагане на специални императивни
правила, изключващи общия закон. Обемът на обезщетението за забава с такъв характер е
императивно уреден в чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК като е лимитиран до размера на законната
лихва, респективно всяка договорна клауза за начисляване на неустойка за неизпълнение,
след настъпване падежа на главните задължения, която води до надвишаване на този размер
влиза в колизия със закона, поради което е недействителна и не поражда права и задължения
за страните. В контекста на изложеното коментираните клаузи от договора и ОУ се явяват,
недействителни доколкото противоречат на чл.33 от ЗПК. От друга страна обаче
претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за забава, макар и описана като такава
основаваща се на условия по договора, в действителност е изчислена от страна на банката
при условията на закона, а имено в първия подпериод ползвана е стойност на наказателната
лихва за забава в размер 10 %, който е по нисък от визирания в чл.33, ал.2 вр. с ал.1 от ЗПК,
а през втория период е ползван размера на законната лихва.
Воден от горното съдът намира, че в полза на ищеца се дължи обезщетение за забава,
като конкретният му размер, следва да се съобрази с неоспореното заключение на ССчЕ,
според което обезщетението възлиза на сумата от 7792лв., от която 298.26лв. за периода от
03.11.2020г. до 07.02.2022г. и 7494.22лв. за периода от 08.02.2022г. до 27.08.2023г. Така
посоченият размер съвпада с този претендиран от ищеца, поради което иска следва да се
уважи изцяло.
Възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните суми, се явява неоснователно доколкото най-краткия приложим давностен
срок е три години от завеждане на иска, т.е. за вземания с падеж преди 29.08.2020г., а
настоящите претенции касаят период след тази дата, а именно от 03.11.2020г.
Претенцията за осъждане на ответника да заплати такса при предсрочни изискуем
7
кредит в размер от 120лв. се явява неоснователна, тъй като се основава на недействителни
клаузи. Разпоредбите на чл.10а, ал.2 и чл.33, ал.1 от ЗПК не допускат валидност на
договорни клаузи, въз основа на които да се начисляват вземания за такси за разходи за
уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост, тъй като това са дейности по
управлението на кредита. Кредитора би могъл да претендира разходите за връчване на
поканите за предсрочна изискуемост на основание чл.78 от ЗЗД, но за това следва да се
ангажират доказателства за размера на разходите, каквито в настоящия случай по делото не
са представени.
По изложените съображения съдът намира, че предявената претенция за такса при
предсрочно изискуем кредит, се явява изцяло основателна и като такава следва да се
отхвърли.
При този изход на делото ответника и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК,
ответника следва да бъде осъден да заплати деловодни разноски съразмерно с уважената
част от иска и с представените доказателствата по делото за извършването им, а именно
сумата от 7791.16лв., при чието изчисляване е включено и юрисконсултско възнаграждение
в размер от 300лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ф. В., с ЛНЧ: ******, роден на ******, *****, със статут на
продължително пребиваващ в България, гражданин на ЕС, с регистриран настоящ адрес в
*****, да заплати на “Банка ДСК“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Московска“ №19, представлявано от Д. Н.аева Н.-И. и Б. Ф.ов С.,
сумата от 44242.88лв., представляваща непогасена и предсрочно изискуема главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 20.08.2020г., сумата от 2670.69лв.,
представляваща договорна лихва, начислена за периода от 03.11.2020г. до 07.02.2022г. и
сумата от 7792.48лв., представляваща обезщетение за забава, от което 298.26лв.,
съставляващи лихвена надбавка в размер на 10% върху частта от всяка забавена месечна
вноска, представляваща главница, за периода от 03.11.2020г. до 07.02.2022г. и 7494.22лв.,
съставляващи законна лихва върху непогасения остатък от главницата за периода от
08.02.2022г. до 28.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба-28.08.2023г., до окончателното й изплащане, както и
сумата от 7791.16лв., представляваща съдебно деловодни разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска
за присъждане на сумата от 120лв., представляваща такса-разходи за връчване на
уведомление за предсрочно изискуем кредит, дължими на основание т.8 от Общите условия
вр. с т.5 от Тарифата на банката.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
8
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9