№ 6807
гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Цветомир М. Минчев
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско
дело № 20241100513628 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 17307 от 26.09.2024 г., постановено по гр. дело № 55177/2021 г. по описа
на СРС, 143 състав, изцяло е отхвърлен предявеният от А. С. С., ЕГН ********** срещу Б.
В. Р., ЕГН ********** осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за това, че в периода от 16.03.2021 г. до
20.04.2021 г. ответникът периодично е нанасял обидни думи и квалификации към ищеца,
като му е причинил изключително емоционални и психически болки и страдания, като на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 800 лв.,
представляваща разноски по делото.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба с вх. № 324744/14.10.2024 г. от ищеца А. С. С. с изложени
оплаквания за неговата неправилност, тъй като първоинстанционният съд е възприел за
достоверни единствено показанията на свидетелката В.К. без да съобрази, че по време на
разпита си тя е била в трудово правоотношение с дружества на ответника, поради което
същите е следвало да се преценяват с оглед на останалите обстоятелства по делото, като се
отчита нейната заинтересованост. За достоверни счита показанията на свидетеля П.Б., който
по време на разпита си е потвърдил, че двамата с А. са работили в дружеството на
ответника, както и, че той също като него е бил подложен на обидно отношение, оценявайки
поведението на Р. като неприемливо. Оспорва възприетия от първоинстанционния съд
извод, че използването на обръщението „некадърник“ не представлява обидна
1
квалификация, а изразено от ответника отрицателно мнение за извършваната от ищеца
трудова дейност, като за обидни се считат още и обръщенията „лайнар“ и „малоумник“,
които според свидетеля Б. също са отправени към него. Допълва, че събитията са се
осъществили по време на разпространението на Ковид-19, поради което се е съгласил да
работи без съставяне и връчване на трудов договор от страна на работодателя. По
изложените съображения се отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо
него да се постанови друго, с което предявеният иск да се уважи. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият Б. В. Р. е подал отговор на въззивната
жалба, с който я оспорва. Излага съображения, че възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка съответства на събрания по делото доказателствен материал.
Оспорва да е доказано, че ищецът е работил по трудов договор в дружество на ответника
поради липсата на представен такъв, сключен в писмена форма, считайки, че представените
снимки и онлайн кореспонденция не са годни да установят този факт. Поддържа, че не са
ангажирани доказателства спрямо ищеца да са употребени цитираните в исковата молба
реплики „за нищо не ставате лайнари, некадърници, глупаци и нещастници“, а освен това
оспорва в тях да се съдържат изрази, които да са засегнали честта и достойнството му.
Излага доводи, че дори в тях да се съдържа отрицателно мнение или оценка за ищеца, от
което той да се е почуствал засегнат, не е налице деликт, а упражняване на конституционно
гарантирани права. Допълва, че показанията на свидетелката В.К. са последователни,
непротиворечиви и логични, поради което правилно са били кредитирани от
първоинстанционния съд, оспорвайки същата да се е намирала в трудово правоотношение с
дружество на ответника. По изложените съображения отправя искане въззивната жалба да се
остави без уважение и първоинстанционното решение да се потвърди. Претендира и
разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 на
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС,
ОСГТК.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на
2
императивна материална норма. Същото е и правилно поради следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 000 лв., представляваща
обезщетение за това, че в периода от 16.03.2021 г. до 20.04.2021 г. ответникът периодично е
нанасял обидни думи и квалификации към ищеца, като му е причинил изключително
емоционални и психически болки и страдания.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: осъществяване от ответника на твърдяното виновно и противоправно
поведение, изразяващо се в отправяне на описаните обидни изрази на работното място на
ищеца, вследствие на което той е претърпял неимуществени вреди, настъпили в причинна
връзка с него.
В случая, исковата претенция се обосновава от ищеца А. С. въз основа на твърденията
за извършено противоправно деяние от ответника Б. Р., който в периода от 16.03.2021 г. до
20.04.2021 г. периодично е посещавал работното му място, отправяйки обидни думи и
квалификации към него и останалите присъстващите, а именно: изразите „за нищо не
ставате, лайнари, некадърници, глупаци и нещастници“, вследствие на което му е причинил
изключително емоционални и психически болки и страдания – стрес и липса на спокоен сън.
При съвкупна преценка на доказателствата по делото настоящият съдебен състав
споделя възприетия от страна на първоинстанционния съд извод за недоказаност при
условията на пълно и главно доказване отправянето от ответника на посочените в исковата
молба изрази в рамките на посочената работна обстановка, които да са били адресирани към
ищеца и имащи обиден характер. В тази връзка най-напред следва да се отбележи, че
ищецът изобщо не твърди в периода от 16.03.2021 г. до 20.04.2021 г. между него и
представляваното от ответника дружество – „Индекс Трейд 1“ ЕООД да е имало сключен
трудов договор по смисъла на чл. 61 и сл. КТ, в изпълнение на който А. С. да е следвало да
се явява на работа при него, за да полага труда си като готвач, като видно е от твърденията в
исковата молба и уточнението към нея от 27.10.2021 г., че от негова страна се излагат доводи
за неформална уговорка за започване на работа преди оформяне на трудовия договор
помежду им, тъй като е имало недостиг на служители и голям обем на поръчките, като с цел
установяване на посочените обстоятелства същият се позовава най-напред на представените
с исковата молба писмени доказателства - писмо - отговор на дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. София, вайбър кореспонденция и снимков материал, анализът на които обаче не
обосновава извод нито за наличието на уговорка с такова съдържание помежду им, нито, че
в рамките на посочения период от време А. С. се е намирал на работното си място в обекта
на работодателя, престирайки работната си сила в негов интерес, а още по-малко, че
ответникът Р. е осъществил противоправно поведение, отправяйки твърдяните обидни думи
и изрази към него. Най-напред от съдържанието на писмото - отговор на дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. София става ясно единствено, че при извършена проверка във
връзка с подаден от ищеца сигнал е представен трудов договор № 30/15.04.2021 г.,
двустранно подписан от него и „Индекс Трейд 1“ ЕООД, за който работодателят е изпратил
3
уведомление за заличаване по чл. 62, ал. 5 КТ, тъй като служителят не се е явил на работа на
19.04.2021 г., за което е съставен констативен протокол, подписан от двама свидетели. В
документа се посочва също, че поради липсата на данни за изготвени ведомости за заплати и
отчетни форми за явяване/неявяване на работа и книги за инструктаж в периода м. март 2021
г. – м. април 2021 г., в които да фигурира името на ищеца, не може да се направи извод за
полаган от него труд в периода от 16.03.2021 г. до 20.04.2021 г. На следващо място,
доколкото представеният с исковата молба снимков материал изобщо не е приобщен към
доказателствената съвкупност, той не следва да се обсъжда, поради което настоящият
съдебен състав не основава фактическите и правните си изводи въз основа на него. Отделен
е въпросът, че поради липсата на данни относно датата на съставяне на снимките няма
основание да се приеме, че те са относими към настоящия правен спор. Представената
вайбър кореспонденция също не установява релевантни за делото факти, доколкото тя касае
комуникация между лица, без да става ясно кои са автори на съдържащите се в нея
съобщения и без да се обсъжда въпроса за отправени от ответника Р. обидни думи и изрази
към ищеца. Ето защо, единствено въз основа на обсъденото по-горе писмо - отговор на
дирекция „Инспекция по труда“ – гр. София не може да се направи извод нито за наличието
на постигната конкретна уговорка между ищеца и ответника за започване на работа от С.
при него, нито, че в изпълнение на същата той реално се е явявал за полагане на труда си в
обекта на работодателя в рамките на посочения период от време от 16.03.2021 г. до
20.04.2021 г., през който се твърди да се е осъществила твърдяната вербална агресия срещу
него. В тази връзка следва да се отбележи, че единствен доказателствен източник в подкрепа
на поддържаната от ищеца С. защитна позиция са събраните по делото гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля П.Б., който разказва, че през 2021 г. е бил главен готвач в
управляваното от ответника дружество, от където се познава с А., който е започнал работа
около средата на м. март като помощник готвач. Изрично свидетелят заявява, че ответникът
Р. си е позволявал отправянето на обидни думи и изрази към останалите служители и
конкретно към А., наричайки го „некадърник, неграмотник и ти малоумен ли си“, като повод
за такива е било разсипването на храната в мазни кутии, без да отрича, че по времето на
работата са допускани грешки особено през първата седмица. Б. допълва още, че те често са
били резултат от объркани протоколи, за които служителите не са били отговорни. В същото
време обаче за опровергаване на обстоятелствата, за които разказва свидетелят Б., пред
първоинстанционния съд са събрани още гласни доказателства чрез разпит на свидетелката
В.К., която в качеството си на организатор на дейности и контрол на документи при
ответника, също заявява, че познава А. С., отричайки да го е виждала да готви и да разсипва
храна в обекта на работодателя, без да знае Р. да е отправял обиди към свои служители, като
впечатленията си тя е формирала при ежедневните си посещения в кухнята, за да занесе
необходимата документация на готвачите. Изрично свидетелката заявява, че след като А. е
преминал интервюто за работа, по указания на г-н Р. е следвало да го разведе в базата, за да
види кухнята и да прецени дали ще започне работата. Потвърждава самоличността на ищеца
върху представените към исковата молба снимки, посочвайки, че същите са съставени в
нейния офис, както и, че А.в е бил облечен с униформа, тъй като съществуват завишени
4
изискванията при влизане в кухнята, които тя също е спазвала, когато посещава готвачите в
нея. В случая, анализирайки показанията на двамата разпитани свидетели, съдът намира, че
между тях се констатират съществени противоречия в частта относно релевантните за спора
факти, свързани с участието на А. С. в работния процес при дружеството на ответника в
качеството му на помощник - готвач, както и отправянето от Б. Р. на обидни думи и реплики
към него. От една страна свидетелят Б. посочва, че С. е бил негов колега и за известен
период от време двамата са работили заедно, както и, че ответникът Р. си е позволявал
отправянето на обидни думи и квалификации към него и останалите работници в кухнята, а
от друга страна свидетелката К. отрича това да е било така, посочвайки, че лично го е
придружила по време на единственото му влизане в кухнята с цел да се запознае с базата на
работодателя, без да знае Р. да е обиждал служителите си. При съобразяване на изложеното,
настоящият съдебен състав също счита, че с по-голяма достоверност се ползват показанията
на свидетелката К., за разлика от тези на свидетеля Б., в които се наблюдават съществени
вътрешни противоречия. Това е така предвид първоначално посоченото от него, че е работил
в дружеството до края на м. март, което не съответства на разказаното по-късно по време на
разпита си, че в края на м. март е подал молба за напускане, а е сторил това едва в края на м.
април, поради което не става ясно за какъв период от време се отнасят фактите, за които той
разказва, както и обхващат ли те целия процесен период – от 16.03.2021 г. до 20.04.2021 г.,
или само част от него, за да се приеме, че посчоените от него събития действително са се
осъществили по твърдяния от ищеца в исковата молба начин. Отделно от посоченото, прави
впечатление, че в показанията си свидетелят Б. заявява, че А. С. е останал да работи при
ответника около 30 дни след него, което обаче не съответства на периода от време, през
който ищецът твърди да е работил в управляваното от Р. дружество, предвид изложеното в
исковата молба, че взаимоотношенията помежду им са приключили на 20.04.2021 г. Нещо
повече, както правилно е отбелязвал и първоинстанционният съд, свидетелят Б. твърди, че
самият той също е бил обиден и нагрубен от ответника и това е била една от причините да
напусне работното си място, поради което не е изключена възможността разказаното от него
също да е повлияно от този факт. В същото време в показанията на свидетелката К. не се
разкриват вътрешни противоречия, като предвид данните в обсъденото по-горе писмо -
отговор на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. София, че между страните е сключен трудов
договор № 30/15.04.2021 г., който впоследствие е бил прекратен поради неявяване на
служителя на работа, то правдоподобно звучи разказаното от нея, че А. С. успешно е
преминал интервюто за работа при ответника, поради което се е наложило тя да го запознае
с работните помещения на работодателя, но впоследствие не го е виждала да изпълнява
трудовите си задължения.
Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че съдът
изцяло кредитира събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелката В.К. тъй като
няма данни към датата на разпита й тя да е била служител на дружество на ответника.
Изрично тя е заявила, че работи като оперативен счетоводител в „Мак Инженеринг“ ЕООД,
без да има данни посоченото дружество да е свързано с Б. Р., като наличието на такава
връзка не се установява и въз основа на служебно извършена от настоящия съдебен състав
5
справка по партидата му в търговския регистър. Ето защо, предвид събраните по делото
гласни доказателства чрез разпит на свидетелката В.К. оборващи разказаното от свидетеля
П.Б., следва да се приеме, че в съответства с носената от него доказателствена тежест,
ищецът А. С. не е доказал по категоричен начин участието си в работния процес на
управляваното от Р. дружеството в рамките на твърдяния период от време, което изключва
възможността той да е бил адресат на обидни думи и изрази на ответника, адресирани към
него. Нещо повече, дори да се приеме, че в тази част показанията на свидетеля Б. са
достоверни, поради което изложените от него обстоятелства следва да се считат за
установени, до какъвто извод настоящият съдебен състав не достигна, то видно е, че Б. Р. е
адресирал обидните си реплики не само към ищеца, но и към останалите свои служители,
като конкретно към А. С. се е обърнал с думите „некадърник, неграмотник и ти малоумен ли
си“, тъй като е поставял храната в мазни кутии. В тази връзка следва да се отбележи, че
обида ще е налице, ако се каже нещо унизително за честта или достойнството на другиго в
негово присъствие – чл. 146, ал. 1 НК. Унизителният характер на казаното следва да се
преценява на основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко
общуване, като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността,
дали направената от дееца оценка е основателна. Обидата може да се осъществи както
устно, така и писмено, като е необходимо обидните думи да се възприемат от пострадалия.
Само по себе си обаче, мнението, ако не е неприлично, непристойно отнасяне срещу някого,
то не осъществява престъпния състав на обидата. В този смисъл следва да се направи
разграничение между отрицателното мнение, което по същество представлява критика на
някого и обидата. За да е налице обида, следва да бъдат казани думи, обективно годни да
накърнят достойнството на пострадалия, които според господстващия морал са неприлични,
вулгарни и цинични. Следователно, обидата е лично унизяващо отнасяне към някого, докато
мнението представлява лично становище, с което се изразява позиция или оценка на
личности и събития. От своя страна мненията и оценките не подлежат на проверка за
вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност, поради
което те могат да ангажират отговорността на дееца, само ако представляват обида – в този
смисъл е формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика (решение № 85/23.03.2012 г.
по гр. дело № 1486/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 86/29.01.2010 г. по гр. дело № 92/2009
г. на ВКС, II г. о., решение № 62/06.03.2012 г. по гр. дело № 1376/2011 г., IV г. о. и др.). Дори
оценките и мненията обаче, следва да са изградени върху някаква подкрепяща ги достатъчна
фактическа база. Липсата на достатъчно фактическо основание в подкрепа на оценъчните
съждения означава злоупотреба със свободата на слово, което е виновно и противоправно
поведение. Съдът е длъжен във всеки конкретен случай да подложи на изследване и
преценка дали конкретно изказване с негативно спрямо засегнатото лице съдържание, освен
оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ
факт. Само при наличие на твърдения за факт, което е невярно, следва да се прецени дали
разгласяването му е противоправно и виновно, дали съставлява злоупотреба с право извън
горепосочените нормативно установени предели.
6
В случая, предвид посоченото от свидетеля П.Б., че при приготвяне и сортиране на
храната са допускани грешки, съдът намира, че обръщението „некадърник“ отразява
оценъчно съждение на ответника Р., с което той изразява мнение относно качествата на А. С.
и степента на изпълнение на задълженията му в качествено отношение с оглед допуснатите
от него пропуски в работата му, поради което в контекста на конкретната ситуация не може
да се приеме, че е обективно унизително за честта и достойнството му и че съставлява
обида, поради което не е противоправно. Що се отнася обаче до останалите адресирани до
него епитети „неграмотник и ти малоумен ли си“, според настоящия съдебен състав
действително те биха могли да имат обиден характер, но видно е от обстоятелствената част
на исковата молба, че ищецът не твърди да е наричан по такъв начин от ответника,
респективно, че твърдяното емоционално и психическо нараняване е предизвикано от тях.
Действително във въззивната жалба се описват и други думи и изрази „лайнари, глупаци и
нещастници“, за които се твърди, че Р. също ги е отправил към А. С., но по делото не се
установява те да са били изричани от него, а още по-малко да са били адресирани конкретно
към ищеца, като извод в тази насока не следва и при съобразяване на показанията на
свидетеля П.Б., според който използваните такива се изчерпват с вече обсъдените по-горе
„некадърник, неграмотник и ти малоумен ли си“.
На следващо място изцяло неотносими към основателността на исковата претенция са
изложените с въззивната жалба съображения, свързани с действащите мерки по време на
извънредната епидемична обстановка във връзка с разпространението на Ковид-19, още
повече, че извънредното положение е обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г., поради което то обхваща период,
който предхожда този, за който се отнася исковата претенция.
Следователно, при липсата на елемент от фактическия състав на спорното право –
противоправно поведение на ответника, предявеният иск с правно основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли, като при това положение обсъждането на
събраните доказателства относно евентуално претърпени от А. С. неимуществени вреди се
явява безпредметно.
Като е достигнал до идентични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора – неоснователност на въззивната жалба, на основание чл. 273,
вр. чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има въззиваемата страна Б. В. Р., който не е сторил
такива. В полза на адв. К.П. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
осъществено в негова полза безплатно процесуално представителство във въззивното
производство в размер на 300 лв., който според настоящия съдебен състав се явява
съответен на обема на извършената от нея дейност по делото, като предвид представения
договор за правна защита и съдействие от 15.11.2024 г. (л. 35 от делото на СГС) следва да се
приеме, че декларираните обстоятелства по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ГПК са налице. С оглед
7
изхода на спора, сторените от въззивника разноски следва да останат за негова сметка.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17307 от 26.09.2024 г., постановено по гр. дело №
55177/2021 г. по описа на СРС, 143 състав.
ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж. к. „Ф******** да заплати в
полза на адв. К.С.П. от САК с ЛНЧ: ******** и адрес на кантората: гр. София, ул.
„********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 300 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8