Решение по адм. дело №2057/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на А. А. В. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], депозирана чрез адвокат Р., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0281-000219 от 24.07.2025г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, РУ Карлово, с която на основание чл. 171, т.4 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ е наложена на А. А. В. с [ЕГН],принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач; изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят намира оспорената заповед за незаконосъобразна като излага съображения в тази посока. Претендира отмяната на оспорената заповед. Процесуалният му представител на жалбоподателката, в съдебно заседание, поддържа жалбата, претендира отмяната на ЗППАМ и разноските по делото.

Ответникът по жалбата, в писмено становище, намира жалбата за неоснователна и иска обжалваната заповед да се остави в сила. Възразява относно прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.

Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намери, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чийто права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от акта и в срок, следователно е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения:

От фактическа страна Съдът установи следното: със заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0281-000219 от 24.07.2025г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, РУ Карлово, на основание чл. 171, т.4 от ЗДвП/е наложена на А. А. В. с [ЕГН], принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач; изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал.4 от ЗДвП.

Административният орган е наложил тази принудителна административна мярка след като е установил, че е съставен АУАН № GA3871756 от 07.05.2025г. против А. А. В. с [ЕГН], затова, че на 07.05.2025г. , около 19:55 часа, в [населено място], на [улица], като водач на МПС-Хонда ЦР В с рег. № [рег. номер], във връзка със съставени актове за извършени нарушения по ЗДвП в периода 2021г до 2025г., включително и издадени наказателни постановления, са отнети на лицето общо 40бр. контролни точки. Описани са следните НП с №№ 21-0281-001342/24.11.2021г влязло в сила на 14.12.2022г. – 6 контролни точки; № 22-6207-000244/08.07.2022г., влязло в сила на 12.05.2023г. – отнети 8 к.т.; № 23-0281-001003/24.11.2023г., влязло в сила на 24.02.2024г. , отнети са 10 к.т.; № 24-0281-000542/27.08.2024г., влязло в сила на 31.10.2024г., отнети 8 к.т.; № 25-0281-000516/03.06.2025г., влязло в сила на 17.07.2025г. са отнети 8 к.т.

При проверката е установено, че СУМПС не е отнето от лицето, което е извършило нарушение по чл. 157, ал.4 от ЗДвП.

Съдът установи, че са представени от ответника посочените в оспорената заповед наказателни постановления и АУАН. Представено е и Определение № 117 от 07.07.2025г. на РС-Карлово, постановено по АНД № 310/2025г., с което е оставена без разглеждане жалбата на А. А. В. против НП №25-0281-000516/03.06.2025г. на Началник група в ОДМВР-Пловдив, РУ Карлово и е прекратено производството по делото.

При това положение на жалбоподателката са отнети общо 40 контролни точки.

С оглед на установеното от фактическа страна Съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая Заповедта е издадена от Н. С. към ОДМВР Пловдив, РУ Карлово, упълномощен със Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директора на ОДМВР-Пловдив. /л.19 по делото/. Следователно оспореният акт е издаден от материално и териториално компетентния административен орган.

Заповедта е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Обоснована е с релевантните факти и обстоятелства, съставляващи нормативно регламентираната материално-правна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 4 ЗДвП - неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 ЗДвП на водача за доброволно връщане на СУМПС, поради загубване на придобита правоспособност в резултат отнемане на всички контролни точки. В самата Заповед са изброени всички наказателни постановления, мотивирали административния орган да наложи принудителната мярка.

Наказателните постановления са приложени по делото в надлежно заверено копие. В Справката - картон на водача е посочено кога са връчени наказателните постановления и съответно кога са влезли в сила, респективно дали е платена глобата по тях или не. НП са връчени лично на водача, поради което същата е могла да разбере колко точки са й отнемани с всяко едно от тях.

Както се установи по-горе всички контролни точки на жалбоподателката са отнети, следователно налице е фактическото основание – загуба на всички контролни точки.

В случая е относима Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г., а същата не съдържа задължение за административния орган да уведомява водача за останалите контролни точки.

Жалбоподателката е получавала лично НП и предвид отразяването в тях на отнетите контролни точки е следвало да извърши преценка притежава ли такива или не.

Съдебният контрол по материалната законосъобразност на акта обхваща преценката налице ли са установените от компетентния административен орган релевантни юридически факти и доколко същите могат да бъдат подведени под нормата, посочена като правно основание за издаване на оспорения акт. В случая оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0281-000219 от 24.07.2025г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, РУ Карлово е издадена на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ - изземване на свидетелство за управление на МПС на лице, което не изпълни задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Следователно, за да бъде приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 ЗДвП, следва да са налице кумулативно и двата елемента от фактическия състав на приложимата норма: 1. загубване на придобитата правоспособност вследствие на отнемане на всички контролни точки и 2. неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР.

В разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ЗДвП е регламентирано, че при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Новият водач получава две трети от максималния брой контролни точки, а оставащите една трета контролни точки получава след придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство. Отнемането на съответния брой точки настъпва по силата на закона, съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, т. е. става автоматично с влизане в сила на съответното НП, а възстановяването им се извършва по реда, предвиден в чл. 158 от ЗДвП, а именно: 1. чрез частично увеличаване с 1/3 от максималния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи и 2. служебно, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. Също и по реда на Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки, съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

Съгласно чл. 157, ал. 5 от ЗДвП, лице, което е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на ал. 4, след като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството.

След като жалбоподателят е загубил правоспособност да управлява МПС, на основание чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, за да придобие отново правоспособност е необходимо да бъде допуснат до изпит, съответно този изпит да бъде взет, едва след което той ще разполага отново с контролни точки.

След като са отнети всички контролни точки, административният орган е бил длъжен да наложи ПАМ с преустановителен характер. В оспорената заповед са изложени верни фактически и правно обосновани съображения, че спрямо жалбоподателката са били осъществени признаците на фактическия състав на приложимата законова разпоредба - чл. 171, т. 4 от ЗДвП. При това положение отнемането на контролните точки е задължителна последица при установяване на нормативно определени нарушения на правилата за движение.

Съдът приема, че всички наказателни постановления, послужили за издаване на процесната Заповед, са влезли в сила и са породили своите правни последици, поради което съставляват годно основание за отнемане по силата на закона на контролните точки на водача на МПС, в резултат на извършени от него нарушения на правилата за движение, установени с влезли в сила НП. При изчерпване на притежаваните контролни точки правоспособността се губи ex lege, а не поради правомощие на контролните органи. По делото липсват доказателства, а и твърдения водачът да е изпълнил задължението си да върне СУМПС, което той като правоспособен водач е знаел, тъй като е законово регламентирано задължението му да върне свидетелството при изчерпване на контролни точки. В този смисъл са изпълнени кумулативно предвидените предпоставки, т. е. към момента на издаване на оспорената Заповед е било налице материалноправното основание на чл. 171, т. 4 ЗДвП и компетентният административен орган в условията на обвързана компетентност правилно и законосъобразно е упражнил публичното право за прилагане на ПАМ "изземване на свидетелство за управление на МПС" с цел да преустанови извършваното нарушение.

Воден от горните съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд–Пловдив, трети състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. В. с [ЕГН], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0281-000219 от 24.07.2025г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, РУ Карлово.

Решението е окончателно.