Определение по адм. дело №614/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по чл. 166 от АПК.

Образувано е по искане от Н. Д. Н. с [ЕГН] от [населено място], [жк], [адрес] за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №104/01.02.2016 г. на кмета на [община], с която е наредено предвид неустановения собственик на незаконно поставените преместваеми обекти да бъде извършено фактическото им премахване от собственика „ДЛС“-[община]; съгласно чл. 57а, ал. 6 от ЗУТ е указан срок за доброволно премахване на незаконно поставените обекти, като е посочен срок при неизпълнение на предходното задължение, в който те да бъдат премахнати принудително по реда на чл. 25, ал. 3 от Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти на територията на [община]. Заповядано е дружеството доставчик на ел.енергия да преустанови подаването на ел.енергия към преместваемия обект преди започване на фактическите действия по доброволното премахване.

С допълнителна молба към жалбата се претендира прогласяване нищожността на заповедта и нейната отмяна като неправилна, необоснована и незаконосъобразна.

Молбата за спиране е допустима. В ЗУТ не са визирани предпоставките, при наличието на които съдът може да спре изпълнението, поради което са приложими разпоредбите на чл. 166, ал. 4, във вр. ал. 2 от АПК. Искането за спиране е допустимо до влизане в сила на атакуваната заповед.

Молбата е подадена от лице, което твърди, че е адресат на заповедта, в качеството му на титуляр на вещното право на собственост върху вещи, предмет на заповедта за премахване. Самото твърдение на лицето обуславя неговата активна процесуалноправна легитимация да води процеса.

По отношение на основателността на искането:

Оспорената заповед представлява индивидуален административен акт.

По аргумент от нормата на чл. 217, ал.1 т. 11 от ЗУТ, оспорването не спира изпълнението на заповедите по чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, но съдът може да спре изпълнението на основанията и по реда на чл. 166, ал. 2 и 3 от АПК.

Фактът, че законодателят е посочил, че жалбата не спира изпълнението на тези актове, води до предварително изпълнение на административен акт по отделен закон, без предвидена изрична забрана за съдебен контрол, което съгласно чл. 166, ал. 4 АПК може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 АПК - ТР № 5/2009 г. на ОСС на ВАС.

Искането за спиране има годен предмет, без произнасянето по него да е изключено от изрична законова забрана за такъв съдебен контрол.

Изискванията по това производство за оспорващия са да докаже, че допуснатото по закон предварително изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде причинена само от нови факти и обстоятелства - такива, които са се осъществили след издаването на заповедта, като доказателствената тежест за настъпването им е на молителя.

В случая не се твърдят такива факти и обстоятелства, нито се представят доказателства за наличието им. В това производство за административния орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията на чл. 60, ал. 1 от АПК. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е необходимо молителят, търсещ спиране, да докаже, чрез надлежни доказателства, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. В тоя смисъл е и нормата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права и свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, така че той трудно да може да я поправи. Настъпването ѝ следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния ѝ размер трябва да бъдат представени доказателства.

За да уважи искането, съдът следва да прецени ще причини ли предварителното изпълнение значителна или трудно поправима вреда на оспорващия, въз основа на наведените от него твърдения и възражения, подкрепени с убедителни писмени доказателства.

Жалбоподателят не аргументира искането, нито представя доказателства за нови обстоятелства по преписката, които от своя страна да доведат до категоричен извод за настъпването на вреди, както и, че те са значителни и/или трудно поправими, за да обусловят спиране на изпълнението на заповедта. Същевременно по делото не е постъпило доказателство относно титулярството на правото на собственост върху процесните вещи. Те не са индивидуализирани спрямо атакувания акт.

В този смисъл съдът не може да обоснове извод, че е налице накърняване в по-голяма степен на частен интерес спрямо установения в закона защитим обществен интерес – живота и здравето на гражданите, особено важни държавни или обществени интереси.

С оглед на изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че искането е неоснователно и не следва да бъде спряно предварителното изпълнение на Заповед №104/01.02.2016 г. на кмета на [община].

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Д. Н. с [ЕГН] от [населено място], [жк], [адрес] за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №104/01.02.2016 г. на кмета на [община].

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на [държава] в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.