Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 06.03.2023
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното
съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и трета година в
състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Й.
Петрова, като разгледа т.д. № 2308/2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са главен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД, насрещен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и възражение за
прихващане с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
Изпълнителна агенция „Н.Ф.Ц.“ твърди, че сключил с ответника „А.О.“
ЕАД договор № 14Д131-ПР/17.04.2015 г., по силата на който поел задължението да му
предостави държавно финансиране в размер от 147 000 лв. за създаване на
документален филм с работно заглавие „За Методий, глаголицата, кирилицата и
българската азбука“. Финансирането следвало да се предостави на четири части,
като ищецът заплатил на ответника общо сумата от 132 300 лв.,
представляваща сбор от първите три транша. От своя страна ответникът в
качеството си на продуцент следвало да предаде завършения филм и материали за
заснемането му до 10.10.2015 г., както и да отчита извършените разходи преди
заплащане на всеки транш. Предаването на филма и материалите било извършено със
закъснение на 10.08.2017 г., но продуцентът не представил валиден трети отчет за
извършените разходи, макар многократно да бил канен за това от ищеца. В хода на
водените разговори ответникът представял отчети, които не отговаряли на
условията за отчитане на финансови средства от републиканския бюджет, негодността
им била потвърдена от Инспектората към Министерство на културата в качеството
му на контрольор и поради това същите не били приемани от ищеца. Ето защо с
исковата молба ищецът волеизявява за разваляне на договора поради неизпълнение
на задължението за представяне на валиден трети отчет и моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 132 300 лв., представляваща стойността
на вече отпуснатата помощ, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
погасяването. Наред с това ищецът оспорва предявения срещу него насрещен иск за
заплащане на стойността на четвърти транш от помощта, като твърди, че тази сума
се дължала след представяне и приемане на третия отчет, което не било сторено. Допълва,
че договорът следвало да се счита развален с подаване на исковата молба и това
изключвало възможността да се претендира реално изпълнение по него. Заявява и
възражение за прихващане на задължението по насрещния иск със свое вземане за
неустойка по чл. 4, ал. 4 от договора в размер от 23 284,80 лв. (вж.
уточнителна молба от 06.07.2021 г., л. 782, т. ІІІ), дължима за забавеното
предаване на филма и на третия отчет за периода 10.10.2015 г. – 11.02.2020 г.
(вж. уточнителна молба от 17.06.2021 г., л. 780, т. ІІІ). Претендира съдебни
разноски.
Ответникът
„А.О.“ ЕАД
оспорва иска. Твърди, че сумите, преведени по първите три транша, били
разходвани по целесъобразност и за усвояването им били представени първични
счетоводни документи и отчети. На 10.08.2017 г. бил предаден и филмът. Третият
отчет бил представен със закъснение на 11.02.2020 г., но същият следвало да се
счита за одобрен поради липса на направени възражения срещу него в установения в
чл. 3, ал. 3 от договора срок. Освен това закъснението в предаването на третия отчет
се дължало на обективни причини - редица дейности не били възлагани на външни
контрагенти, а били извършени от служители на ответника, което затруднило
обобщаването на информацията относно стойността на положения труд. Това
обстоятелство наложило и отчитането да бъде извършено чрез съставени от продуцента
протоколи. Ответникът поддържа също, че закъснението в изпълнението на договора
можело да доведе само до удържане от стойността на последния транш на
неустойка, но не и до разваляне на договора, още повече че в случая просрочието
се дължало на обективни причини, а не на виновно поведение. Поради изложеното
ответникът моли съда да отхвърли предявения срещу него иск. Насрещно предявява
осъдителен иск за сумата от 14 700 лв., представляваща стойността на
последния четвърти транш от дължимата държавна помощ, ведно със законната лихва
от предявяване на иска до погасяването. Претендира съдебни разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
Съдът
приема, че искът, основан на договор, сключен през 2015 г., му е подведомствен,
в каквато насока е постановената съдебна практика – вж. Решение № 5/30.04.2019 г.
по т.д. № 2747/2017 г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 50689/22.12.2022 Г. по
т.д. № 81/2022 г. на ВКС, ТК, І т.о. Ето защо съдът дължи да го разгледа по
същество.
Установява
се, че на 17.04.2015 г. между ищеца и ответника на основание чл. 28, ал. 1, т.
1 от Закона за филмовата индустрия (ЗФИ) е сключен договор № 142131-ПР, по
силата на който Изпълнителна агенция „Н.Ф.Ц.“ се задължава да предостави на
ответника в качеството му на продуцент държавно подпомагане чрез отпускане на
целеви финансови средства за създаване на документален филм със заглавие „За
Методий, глаголицата, кирилицата и българската азбука“ и сценаристи А.Д.и Н.А..
Общият бюджет на проекта е 199 577 лв., като част от него в размер от
147 000 лв. е предмет на уговорената държавна помощ, а остатъкът е
предвидено да се финансира със средства, осигурени от продуцента.
По
силата на договора продуцентът е поел задължение да произведе и да осигури
показ на филма, като представи отчети на всички разходи, направени за
създаването му, придружени с копия на съответните първични счетоводни документи
и с подробен опис по образец на всички разходни документи по видове разходи,
заверен от счетоводител и от продуцента. Всеки отчет следва да бъде представен
не по-късно от 20 дни преди падежа на съответния транш. Наред с това
продуцентът дължи да представи и ликвидационен отчет, заверен от дипломиран
експерт-счетоводител и обобщаващ всички извършени за производството на филма
разходи.
В
чл. 5 от договора са посочени отделните етапи от изпълнение на договора от
страна на продуцента и сроковете за приключването им. Уговорено е, че копие с
окончателната версия на филма следва да бъде предадено в срок до 25.09.2015 г.,
а копия от филма и други материали по чл. 8 – до 10.10.2015 г. От съдържанието
на приетите като писмени доказателства доклад на АДФИ и докладна записка от
21.02.2018 г., изготвена от ищеца, се установява, че в хода на изпълнение на договора
са сключени и два анекса - Анекс № 1 от 23.02.2016 г. и Анекс № 2 от 03.02.2017
г., с които са удължени сроковете за предаване на еталонно копие на
окончателната версия на филма, на материалите по чл. 8 и на ликвидационния
отчет.
Ищецът
е наредил плащания по три транша, както следва: на 22.04.2015 г. - 85 000
лв., на 31.07.2015 г. – 32 000 лв. и на 15.07.2016 г. – 15 300 лв.,
като преводите са получени от ответника. От своя страна продуцентът е предал
първи отчет към 15.07.2015 г. и втори отчет към 16.06.2016 г., а на 10.08.2017
г. е съставен приемо-предавателен протокол за предаване на копие от филма и
материалите по чл. 8 от договора. Трети отчет е предаден на 11.02.2020 г. –
обстоятелство, отделено като безспорно в о.с.з. на 11.02.2022 г., а и установимо
от приетите по делото писмени доказателства
(л. 637 и сл., т. ІІІ от делото).
Представени
са докладни записки, изготвени от главен експерт „Филмопроизводство“ при ищеца,
адресирани до изпълнителния директор на агенцията, като според твърдението на
ищеца, заявено в о.с.з. на 27.04.2022 г., с тези докладни записки е извършено
възразяване срещу представения от ответника отчет № 3. Според докладната
записка от 14.02.2020 г. отчетените на 11.02.2020 г. разходи в голямата си част
не отговаряли на изискванията на ЗФИ, тъй като отчетът бил „непълен, неясен и
неподкрепен с доказателства и данни за извършени целесъобразни и допустими
разходи“, като съдържал и „разходи с ДДС“, не бил представен „доклад от
регистриран одитор за фактически констатации относно проверка-верификация на
разходите по договора в потвърждение, че разходите, описани във финансовия
отчет, са действително извършени, акуратни и допустими“. Другите докладни
записки – от 21.02.2018 г., от 18.02.2019 г.и от 12.06.2019 г., предхождат
предаването на третия отчет и акцентират върху цялостното забавяне в
изпълнението на проекта, декларирането недопустими разходи в предходните отчети
и непредставянето на заверен отчет.
На
27.04.2020 г. по електронната поща на ответника е изпратено становище на главен
експерт „Филмопроизводство“ при ищеца, като изпълнителят е поканен в
едноседмичен срок да представи „нова или липсваща информация по отчета“. В
отговор ответникът е изпратил писмо вх. № 01-903/15.05.2020 г., в което e разяснил, че „редица дейности не са възлагани на
външни контрагенти, а са извършени от служители на „А.О.“ ЕАД с използване на
собствени на студиото мощности, техника, транспорт и консумативи“.
На
12.06.2020 г. ответникът е депозирал допълнителни документи към отчет № 3, а
именно – констативни протоколи за остойностяване на извършена от него
операция/дейност, които според заключението на ССчЕ възлизат на обща стойност
33 438 лв. – звуков монтаж, транспортна дейност, изготвяне на монтажен
лист, субтритиране, създаване и монтаж на компютърни анимирани специални ефекти
чрез специализирана компютърна конфигурация с инсталиран софтуер за компютърно
анимирани специални ефекти, фотозаснемане, заснемане на възстановки на декор в
киноцентър чрез осигуряване на достъп до декора, реквизита и гардероба, монтаж
на картина и извършване на цветови корекции, вкл. предоставяне на студио за
това, сваляне на архивен и заснет материал на хартдискове, подготовка,
прехвърляне и синхронизация на заснет и на архивен материал, договаряне,
координация, кореспонденция, финансово-счетоводна дейност, отпечатване и
копиране на сценарий, работна книга и календарен план, ползване на телефон,
факс, интернет и канцеларски материали.
В
писмото продуцентът е декларирал, че дейностите са извършени в собствената му база
и чрез труда на наети от него служители, поради което не били налице първични
счетоводни документи (фактури) за остойностените в протоколите дейности. Посочил
е, че той стопанисва „единственото в страната студио, създадено за извършване
на всички видове кино, видео услуги и други вторични дейности и разполагащо със
снимачна и поспродукционна база и персонал“, поради което „когато действа като
продуцент, а не като студио“, дружеството „не разполага с фактури и платежни
документи към доставчици за онези дейности, които се извършват в собствената му
база и с труда на неговия щатен персонал“. С тези мотиви ответникът е обяснил
обстоятелството, че отчитането на голяма част от разходите по отчет № 3 е
извършено чрез констативни протоколи. Според уточнението остойностяването на
протоколираните дейности е извършено по цени, „близки до известните пазарни
такива“.
При
изложените факти съдът намира иска за неоснователен по следните
съображения:
Развалянето
на договора е потестативно право, което може да се развали при условията на чл.
87 ЗЗД – ако е налице виновно неизпълнение на съществено с оглед интереса на
кредитора (арг. ал. 4) задължение и в дадения подходящ срок (освен ако сделката
е фикс) задължението не бъде изпълнено. Тъй като правото на разваляне се упражнява
чрез волеизявление, то релевантно е за неизпълнението на кое задължение е
отправено това волеизявление.
В
настоящия случай с исковата молба ищецът волеизявява да развали сключения с
ответника договор поради неизпълнение на едно конкретно задължение, а именно – задължението
за представяне на трети (текущ) отчет по договора (вж. исковата молба и
молба от 17.06.2021 г., както и изявление на процесуалния представител в о.с.з.
на 11.02.2022 г.). Необходимо е следователно да се установи, дали това
задължение има съществен за кредитора характер. За отговор на този въпрос съдът
съобрази следното:
От
съдържанието на договора може да се заключи, че неговият основен предмет е създаването и
осигуряване на показ на документален филм с определени характеристики
(сценарист, времетраене, формат, синхронен запис на звук). Че това е основното
задължение на продуцента-насрещна страна по договора, е видно както от
разпоредбата на чл. 2, наименована от страните „Основно задължение на
продуцента“, така и от разпоредбите, въвеждащи санкция при неизпълнение на
други продуцентски задължения, свързана с намаляване на стойността на
финансирането, съответно заплащане на неустойка, но не и с разваляне на
договора. Извод относно съществения характер на задължението за създаване и предаване
на филма може да се направи и от целта, поради която е сключен договорът, а
именно – да бъде насърчено „оформянето на идентичностите в Европа“ и
затвърждаването на културните традиции на отделните държави, каквато цел е
заложена в § 73 от Регламент (ЕС) № 651/2014 г. (при условията на който според
изявлението на процесуалния представител на ищеца в о.с.з. на 11.02.2022 г. е
отпусната помощта), а също и в Съобщение на Европейската комисия относно
държавната помощ за филми и други аудиовизуални произведения (обн. Официален
вестник на ЕС С 36/11 – 0.11.2013 г.), посочено в преамбюла на процесния
договор.
Няма
спор, а и се установява от доказателствата по делото, че макар и със
закъснение, филмът, за чието създаване е отпусната помощта, е
създаден и предаден на ищеца. Следователно основното задължение по
договора, с което се свързва и същественият кредиторов интерес по смисъла на чл.
87, ал. 4 ЗЗД, е изпълнено. За забавеното изпълнение на това задължение
(ако забавата е била и виновна) възложителят би могъл да упражни правото си на
разваляне, но не го е сторил.
Не
може да се приравни по значение за кредитора изпълнението на
задължението за предаване на филм с отчитането на направените разходи.
Последното задължение няма съществен характер, тъй като неговото изпълнение не
е предпоставка за задоволяване на основния кредиторов интерес. Действително,
както отбелязва и процесуалният представител на ищеца, държавното финансиране е
основано на принципа за доказване на разумни и присъщи за проекта разходи, но
адекватната санкция за нарушаването на този принцип би могла да е свързана с незаплащане
на тази част от разходите, която не е надлежно отчетена, а не с връщане на
помощта, за която възложителят вече е приел както отчет, така и изработен
продукт. Впрочем, такава е била и волята на страните, установима от
разпоредбите на чл. 6, ал. 6 (ако одобрените разходи преди четвърти транш не
достигат общия размер на помощта, финансирането се намалява), на чл. 10, ал. 5
(при несъответствие между счетоводните книги и представените документи
финансирането може да се намали), а също и на чл. 10, ал. 1, която разпоредба
свързва правото на разваляне със забава в сроковете по чл. 5, ал 1, отнасящи се
именно до създаване на филма, предаване на материалите за него и първия му
публичен показ.
Ето
защо, дори да не е изпълнено задължението за представяне на трети текущ отчет,
това не би могло да доведе до разваляне с обратна сила на договора, съответно
до задължение за връщане на вече получените по одобрените отчети суми, щом
същественият резултат, за постигането на който е сключен договорът, е доставен.
Въпреки
това следва да се посочи (а и това обстоятелство е релевантно за насрещния
иск), че задължението за представяне на трети отчет, макар и със забава, е
изпълнено. Според заключението на ССчЕ внесеният на 11.02.2020 г. отчет
№ 3 отговаря на образеца за бюджет, приложен към договора; към него е представен
отчет за извършените разходи по филма за сметка на продуцента, отчет за
извършените разходи за сметка на финансирането, отчет за всички производствени
разходи по филма и опис на разходните документи съобразно образеца към
договора. Отчетът за разходите за сметка на държавната помощ е заверен от
продуцента, счетоводител и регистриран одитор (л. 726, т. 3).
Действително,
установява се от ССчЕ, че голяма част от разходите по този отчет са
документирани с протоколи на изпълнителя (и снимачен дневник). Според вещото
лице протоколите не съставляват счетоводен документ и не намират отражение в
счетоводните регистри, като разходите следва да се натрупат в стойността на
изработения нематериален актив, който по данни от счетоводството на ответника
все още не е заприходен по сметка 211 поради неприключване на договора към
настоящия момент. Това обстоятелство обаче само по себе си не изключва
надлежното отчитане - невъзможността да бъдат издадени подлежащи на
осчетоводяване документи (фактури), както беше посочено, е декларирана от
изпълнителя като следствие от използването на собствен ресурс (вж. обясненията,
дадени в придружително писмо от 12.06.2020 г. (л. 634, т. ІІІ от делото), което
е допустимо
съгласно договора – според чл. 16, ал. 4, т. 1.5 възлагането на
подизпълнител е само една от възможните форми на неговото изпълнение. Именно
затова договорът допуска доказването на разхода да се извършва с документи,
различни от фактура (вж. напр. чл. 16, ал. 5 – разходи могат да се
установяват с дневник за използването, графици за работно време на постоянния
персонал, вътрешна заповед за командироване и т.н.). Релевантно е, че отчетените
разходи са от допустимо съгласно чл. 16 от договора естество и че извършването
им не се оспорва от ищеца (а и косвено се доказва от създаването на
самия продукт).
Следва
да се посочи, че изводът за допустимост на отчетените с отчет № 3 разходите не
се опровергава от доклада за извършена финансова инспекция от АДФИ (противно на
наведените от ищеца твърдения) – на първо място, този доклад касае предходните
два отчета, по които вече е извършено плащане, а не процесния трети отчет
(предаден след датата на изготвяне на доклада), а на следващо място, в
заключение инспекцията сочи, че „не може да изрази категорично становище
относно законосъобразността и документалната обоснованост“ на отчетените до
момента разходи.
Освен
че предаденият на 11.02.2020 г. отчет е редовен, същият се явява и одобрен
по смисъла на чл. 3, т. 3 от договора, тъй като първото доказано
уведомяване за възражения срещу съдържанието му е на 27.04.2020 г., когато по
електронната поща на ответника е изпратена докладната записка от 17.02.2020 г.,
т.е. след предвидения в договора двуседмичен срок за възразяване. Останалите
докладни записки, приети по делото като доказателства за възразяването на ищеца,
освен че предхождат предаването на третия отчет и няма как да се явят
възражение срещу него, не са и връчени на ответника (според приетите по делото
доказателства).
Въз
основа на всичко изложено съдът счита, че не са налице предпоставки за
разваляне на процесния договор и искът за връщане на даденото по него е
неоснователен.
По насрещния иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Предмет
на иска е заплащането на последния четвърти транш по договора, дължим на
основание чл. 6, ал. 3, т. 4 от него.
Съгласно
чл. 6, ал. 2, т. 4 от договора плащането на четвъртия транш в размер от
14 700 лв. следва да бъде извършено след предаване на материалите по чл. 8
и приемане на филма от ищеца. Това условие е изпълнено, като за изпълнението му
е съставен двустранен протокол от 10.08.2017 г. Макар да не е изрично посочено в
договора, условие за превеждане на средствата е и отчитането на последния етап
от изпълнението – това следва както от разпоредбата на чл. 26, ал. 3 ЗФИ, а и
от разпоредбата на чл. 6, ал. 5, изр. 2 от договора, с която е предвидено
намаляване на финансирането, ако общият размер на отчетените суми не достига
първоначално определените с 10 %, т.е. необходимо е да има яснота относно
крайния размер на разходите.
Тъй
като по изложените по-горе мотиви съдът прие, че е предаден трети отчет, заверен
от одитор съгласно изискването на чл. 26, ал. 3 ЗФИ (във всяка една от
редакциите, действали след сключване на договора), то задължението на ищеца да
заплати стойността на четвъртия транш е станало изискуемо в горепосочения
размер (не са наведени твърдения относно необходимостта от намаляване на
размера на транша на основание чл. 6, ал. 5, изр. 2). До момента на устните
състезания това задължение не е изпълнено, поради което в полза на ответника
съществува непогасено вземане за сумата от 14 700 лв. Следва да се
установи дали същото подлежи на съдебно прихващане.
По възражението за прихващане:
Съгласно
уточнителни молби от 17.06.2021 г. и от 06.07.2021 г. ищецът твърди да е
титуляр на активно вземане за неустойка по чл. 4, ал. 4 от договора за забавено
изпълнение на задължението за предаване на готовия филм и отчет по чл. 3, т. 3,
б. „в“ от договора в размер от 23 284,80 лв., начислена за периода
10.10.2015 г. – 11.02.2002 г.
За
да се прецени налице ли е такова вземане, е необходимо да се отговори на
следните въпроси:
1).
Има ли валидно неустоечно съглашение и изпълнението на кое
задължение обезпечава то;
2).
Налице ли е забава в изпълнение на задължението, скрепено с неустойка, и колко
време е продължила тя;
Съгласно
чл. 4, ал. 4 от договора „просрочието на сроковете, посочени в чл. 5, ал. 1 от
този договор, се смята за виновно действие на продуцента и е основание за
намаляване на последващия транш от държавната субсидия в размер на 0,1 % за
всеки просрочен ден“. Налице е следователно неустоечно съглашение, като с
него е скрепено своевременното изпълнение на задълженията, за които е установен
срок в разпоредбата на чл. 5, ал. 1 – предподготвителен период,
подготвителен период, снимачен период, монтажно-озвучителен период, предаване
на еталонно копие с окончателната версия на филма, предаване на материалите по
чл. 8, първи публичен показ. Видно е, че неустойка за забава не е
уговорена за предаване на отчети и това е логично – доколкото тяхното
предаване е предпоставка за плащане, защитата на ищеца би се осъществила чрез
задържане на плащането; освен това, страните са приели, че обезпечителната
функция на неустойката (мотивираща към изпълнение) следа да бъде насочена към
основното задължение на изпълнителя, а именно създаването и предаването на
филм.
Ето
защо ищецът може да има вземане за неустойка само за късното предаване на
филма и материалите по чл. 8 от договора, ако то се дължи на причина,
за която длъжникът отговаря.
В
случая не се доказаха обективни причини за късното предаване на филма и
материалите, поради което закъснението следва да се определи като
забава на длъжника. За да се определи периодът на забавата,
трябва да се установи, кога е настъпил падежът на забавеното задължение. Както
беше посочено, от съдържанието на приети по делото по почин на ищеца писмени
доказателства се установява неизгодният за него факт, а именно – че с два
анекса страните са променили падежа на задължението за предаване на филма и
материалите. Така, в доклада на АДФИ е посочено, че с анекс от
23.02.2016 г. е изменена разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от договора, като е
предвидено, че предаването на еталонно копие с окончателната версия на филма
следва да стане в срок до 29.04.2016 г., а на материалите по чл. 8 – в срок до
20.05.2016 г.; с анекс от 03.02.2017 г. сроковете са изменени отново – предаването
на еталонно копие от филма следва да се извърши до 10.08.2016 г., а на
материалите по чл. 8 – до 31.03.2017 г. (л. 83-84, т. І от делото). Идентично е
възпроизведено съдържанието на анекса и в докладната записка на ищеца от
21.02.2018 г. (л. 836-837, т. ІІІ от делото).
Съгласно
двустранно подписания приемо-предавателен протокол филмът и материалите по чл. 8 са
предадени на 10.08.2017 г. (не се твърди, а и не се доказва еталонното
копие с окончателната версия да е предадено преди тази дата, поради което съдът
приема, че на 10.08.2017 г. са изпълнени и двете задължения по чл. 5, ал. 1, т.
5 и 6 от договора). За периода 10.08.2016 г. – 09.08.2017 г. е
налице забава и дължимата неустойка за нея, изчислена по реда на чл. 4, ал. 4 –
0,1 % от последния транш – възлиза на 5 365,50 лв. С тази сума следва да
се извърши съдебно прихващане на задължението на ищеца за заплащане на
четвъртия транш и искът за него да бъде уважен до сумата от 9 334,50 лв.
По разноските:
В
полза на ищеца не следва да се присъждат разноски за държавна такса, а също и
за адвокатско възнаграждение, тъй като видно от договора за правна помощ същото
е заплатено за защита само по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, който е
отхвърлен.
В
полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокат в размер на 480,16
лв. (при база 600 лв., колкото е доказаният разход), разноски за ССчЕ в размер
от 350 лв. (експертизата е за доказване по иска, който е изцяло отхвърлен) и
държавна такса по насрещния иск в размер от 373,38 лв. Общо сумата възлиза на
1 203,54 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Изпълнителна агенция „Н.Ф.Ц.“, гр.
София, бул. „********срещу „А.О.“ ЕАД,
ЕИК********, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 87 ЗЗД за
връщане на сумата от 132 300 лв., представляваща стойността на
предоставените по силата на договор № 14Д131-ПР/17.04.2015 г. целеви финансови
средства под формата на държавно подпомагане.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Н.Ф.Ц.“, гр. София, бул. „********да заплати
на „А.О.“ ЕАД, ЕИК********, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 9 334,50 лв., представляваща стойността на четвърти транш,
дължим на основание договор № 14Д131-ПР/17.04.2015 г. за предоставяне на целеви
финансови средства, ведно със законната
лихва от 19.02.2021 г. до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния размер от 14 700 лв. като погасен чрез
ПРИХВАЩАНЕ със сумата от 5 365,50 лв., представляваща
неустойка за забава, дължима по договор № 14Д131-ПР/17.04.2015 г. за целеви
финансови средства за периода 10.08.2016 г. – 09.08.2017 г.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Н.Ф.Ц.“, гр. София, бул. „********да заплати
на „А.О.“ ЕАД, ЕИК********, на
основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК сумата от 1 203,54
лв. разноски.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от
връчване на препис.
СЪДИЯ: