РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Пловдив, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20215001000515 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Ю. Б.“ АД против решение №
260113 от 16.03.2021 г. постановено по т.д. № 328 по описа за 2019 г. на
Пловдивския окръжен съд, с което съдът:
- отхвърля предявения от „Ю. Б.“ АД против ЦВ. Р. П., ЕГН **********,
иск за признаване за установено, че дължи сумата от 37835.60 евро, частично
предявен иск в пълен размер от 54108.24 евро, представляваща главница по
обявен за предсрочно изискуем кредит по Договор за кредит № ***, продукт
Н. А. к. за покупка, строителство и ремонт, сключен на 04.07.2008 г. между
праводателя на ищеца А. Б. - Б. К** и ответника, ведно със законна лихва
върху главницата от 12.12.2018г. до изплащане на сумата, 70.17 евро за
непогасени застраховки за периода от 10.11.2016 г. до 12.12.2018 г. и 669.16
лв. нотариални такси за периода от 24.04.2018 г. до 11.12.2018 г., за които
ищецът се е снабдил със Заповед № ***** от 19.12.2018 г. за незабавно
изпълнение по ч.гр.д. № ***/***г. на ПРС II бр.с.;
- осъжда „Ю. Б.“ АД да заплати на ЦВ. Р. П., разноски по делото в
размер на 6 лева;
- осъжда „Ю. Б.“ АД да заплати на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв на
1
адвокат Р. ЦВ. П. с личен № ***, адвокатско възнаграждение в размер на
2774.19 лв.
Във въззивна жалба се съдържа оплакване, че обжалваното решение е
неправилно, поради което се иска решението да се отмени и вместо това да се
постанови друго, с което предявеният иск да се уважи изцяло, както и да се
присъдят направените в пред двете инстанции разноски.
Въззиваемият ЦВ. Р. П., чрез процесуалния си представител адвокат д-р
Р.П., оспорва въззивната жалба, изразявайки становище, че постановеното
решение е правилно и следва да се потвърди. Претендира присъждане на
разноски за въззивното производство, включително и адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
Производството пред Пловдивския окръжен съд е образувано по
предявени от „Ю. Б.“ АД против ЦВ. Р. П. иск за установяване
съществуването на вземане, за което е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № ***/*** г. по описа на
Пловдивския районен съд, за следните суми: 37835.60 евро, частично от 54
108.24 евро, представляваща главница по обявен за предсрочно изискуем
кредит по Договор за кредит № ***, продукт Н. А. к. за покупка, строителство
и ремонт, сключен на 04.07.2008 г. между праводателя на ищеца А. Б. - Б. К**
и ЦВ. Р. П., ведно със законна лихва върху главницата от 12.12.2018г. до
изплащане на сумата, 70.17 евро за непогасени застраховки за периода от
10.11.2016 г. до 12.12.2018 г. и 669.16 лв. нотариални такси за периода от
24.04.2018 г. до 11.12.2018 г.
Искът се основава на следните установени по делото факти:
Между А. Б. А.Е., чрез клона й А. Б. – клон Б., чийто правоприемник е
„Ю. Б.“ АД, и ЦВ. Р. П. е сключен Договор за кредит № ***, продукт Н. А. к.
за покупка, строителство и ремонт, с разрешен размер от 54 000 евро за срок
от 30 години.
Безспорно е, че кредитът е бил напълно усвоен от ответника еднократно
и в пълен размер на 16.07.2008 г.
Било е уговорено, че за усвоените суми от кредита кредитополучателят
ще заплаща годишна лихва както следва: за първата година от срока на
кредита фиксирана лихва в размер на 3.9 %, а за остатъчния период 12М
EURIBOR + 2%. При просрочие и предсрочна изискуемост е уговорена
наказателната лихва, съгласно с Общите условия.
Страните са уговорили също, че погасяването на кредита ще се
извършва на 324 месечни анюитетни вноски, от които последната
изравнителна, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план,
неразделна част от договора, който план се изготвя от банката и се предоставя
2
на кредитополучателя след усвояването на кредита – чл. 6.2 от Договора.
Като падеж на първата погасителна вноска е уговорено същото число от
месеца, един месец след датата на усвояване, а всяка следваща погасителна
вноска е предвидено да се дължими на същото число на всеки следващ месец,
до пълното погасяване на кредита.
Страните са уговорили в случай, че размерът на погасителната вноска
се определя на база плаващ лихвен процент, погасителният план да подлежи
на задължителна актуализация от страна на банката в началото на всяка
следваща календарна година, като кредитополучателят се е задължил да се
яви в банката в началото на всяка календарна година, за да получи актуалния
погасителен план.
Според уговорката в чл. 7 кредитът е обезпечен с договорна ипотека,
учредена върху конкретно описан недвижим имот, която през 2018 г. е била
подновена за още 10 години.
От приетите и неоспорени от страните заключения на съдебно-
счетоводната експертиза е установено, че плащания по кредита са
извършвани през периода 18.08.2008 г. до 16.07.2009 г., с които банката е
извършила погашения на задължения по договора както следва: 891.76 евро –
от главницата по кредита; 2053.82 евро - на договорна лихва; 550 евро – от
такса за управление по кредита.
Съответно, според регистрите на банката, към 14.12.2018 г. са останали:
непогасена главница – 54108.24 евро; непогасена възнаградителна лихва –
22016.53 евро; непогасена лихва върху просрочена главница – 1833.89 евро;
непогасени такси за управление на кредита – 811 евро; общо непогасени
застраховки – 444.98 евро; доначислени лихви по обезсилен изпълнителен
лист – 958.25 евро; нотариални такси – 669.16 лева.
С покана - уведомление, връчено на 21.11.2018 г., банката е уведомила
ответника, че обявява кредита за предсрочно изискуем, като в уведомлението
са описани остатъка от непогасените към онзи момент задължения и
длъжника е поканен в седемдневен срок от получаване на поканата да погаси
задълженията.
Установено е също, че след като в указания срок не е извършено
плащане, по заявление от 14.12.2018 г., въз основа на документ по чл.417
ГПК, ищецът се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение № ***** от
19.12.2018 г. и с изпълнителен лист № ***** от 20.12.2018 г. по ч.гр.д. №
***/*** г. по описа на Районен съд Пловдив, срещу ответника за
претендираните суми.
Постъпило възражение от ответника в законоустановения срок е
обусловило правния интерес за ищеца от предявяване на иска по чл. 422 ГПК.
За да отхвърли предявения иск, Пловдивският окръжен съд е приел, че
кредиторът не е установил наличието на условията за обявяване за кредита за
предсрочно изискуем. В тази връзка съдът се е позовал на липсата на
3
погасителен план по договора за банков кредит, неизпълнението на
задълженията по който от страна на кредитополучателя да обуслови
обявяването на неизплатения остатък от паричните задължения по договор за
предсрочно изискуеми.
Обсъждайки липсата на изготвен и подписан от страните погасителен
план, съдържащ брой вноски, размер и техен падеж, първоинстанционният
съд е достигнал до извода, че доколкото страните не са успели да постигнат
взаимно съгласие за срок за плащане на главницата и лихвата й в полза на
кредитора, чрез месечни анюитетни вноски, не било доказано, че длъжникът
е забавил плащания към банката, поради което не се доказала и неговата
забава като основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
В подкрепа на тази изводи са изложени подробни съображения от
Пловдивския окръжен съд, които се споделят напълно от настоящата
инстанция.
Пловдивският апелативен съд преценява като неоснователни
съдържащите се във въззивната жалба доводи в подкрепа на твърдението, че
въпреки липсата на погасителен план, условията относно разсроченото
погасяване на кредита са били ясно договорени, като броят и размерът на
месечните анюитетни вноски и техните падежи са били определяеми,
съгласно уговорките в договора.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Това означава на първо място, че с волеизявлението си за
предсрочна изискуемост, кредиторът едностранно изменя договора, като
съобразно уговореното, заявява правото си да събере предсрочно вземанията
си, произтичащи от този договор в този вид и размер, който те биха имали
при изтичане срока на договора. Реципрочната последица на това
волеизявление е, че неизправният длъжник губи преимуществото си от
разсрочено изпълнение на задължението и от момента на уведомяването на
обявената предсрочна изискуемост дължи неизплатения остатък от описаните
вземания на кредитора.
Следователно, за да се прояви действието на предсрочната изискуемост
по отношение на длъжника, е необходимо: да е уговорено преди всичко
разсрочено изпълнение на задълженията по кредита, в рамките на срока на
действие на договора, при ясни и конкретни условия – вид, брой, размер и
падеж на всяка от вноските, материализирани в изготвен и подписан от
страните погасителен план; възможността за предсрочна изискуемост на
кредита да е предвидена в договора и страните да са изразили съгласие с
условията за възникването й; длъжника да бъде уведомен чрез покана от
банката, съдържаща изрично волеизявление, че банката счита кредита за
предсрочно изискуем от определен момент, както и да се посочат и вида и
4
размера на неплатените задължения - главница, редовни и наказателни лихви
и такси. Освен това, съгласно т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. ОСГТК на ВКС, за
да породи действието си, волеизявлението на банката, че обявява вземанията
си по договора за предсрочно изискуеми, следва да е достигнало до
длъжника.
Установяването на описаните предпоставки за предсрочна изискуемост
на кредита е изцяло в тежест на ищеца.
В конкретния случай кумулативното наличие на тези предпоставки не е
било доказано, при условията на главно и пълно доказване, от страна на
ищеца.
Поначало правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем
и условията, при които възниква това право, се съдържат в разпоредбата на
чл. 28 от Общите условия, съставляващи неразделна част от договора за
кредит, като при заявяване на искането за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист при условията на чл.417 ГПК, и в
настоящото производство ищецът се е позовал на хипотезата по т. 1 от
посочената разпоредба - „поради неизпълнение от страна на
кредитополучателя на задълженията му по договора за кредит, изразяващо се
в неплащане на погасителни вноски на договорените дати за плащане.“
Предвид заявеното основание за издаване на заповедта за незабавно
изпълнение, следва да се установи дали действително е възникнало правото
на банката по чл. 28 от Договора за кредит, което означава преди всичко да се
посочи неизпълнението на кои конкретно определени по размер и падеж
вноски обуславя обявяването на кредита за предсрочно изискуем, съответно
да се установи размера на остатъка от непогасените задължения, подлежащ на
незабавно изпълнение.
Както бе отбелязано, според уговорката в чл. 6.2 от договора,
погасяването на кредита ще се извършва на 324 месечни анюитетни вноски,
от които последната изравнителна, включващи главница и лихва, съгласно
погасителен план, неразделна част от договора, който план се изготвя от
банката и се предоставя на кредитополучателя след усвояването на кредита.
Двустранно подписан погасителен план, съдържащ вид и брой вноски,
размер и техен падеж обаче липсва, както към сключения договор, така и към
представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека за
обезпечаване на кредита, в който нотариален акт са изписани клаузите на
договора за кредит.
Следователно, със сключването на Договор за кредит № ***, продукт Н.
А. к. за покупка, строителство и ремонт, сключен на 04.07.2008 г. между
праводателя на ищеца А. Б. - Б. К** и ЦВ. Р. П., по никакъв начин не са били
определени нито размерът на равните месечни анюитетни погасителни
вноски, чрез които да се погасяват усвоената главница от 55000 евро и
дължимите лихви, нито съотношение между размер на главница и лихва във
5
всяка вноска, чрез които, към датата на всеки един падеж, да се определя
остатъка от дължимата главница и лихва по кредита.
Затова, макар да са определени падежите на първата и следващите
погасителни вноски, след като тези вноски не са нито определени, нито
определяеми, не е установена уговорка за разсрочено плащане, както и
наличието на месечни анюитетни вноски. Обстоятелството, че ответникът е
погасявал всеки месец след усвояването на кредита до 16.07.2009 г. някакви
вноски, не променя този извод, тъй като това е ставало инцидентно, на
едностранно и ad hoc определяни от служител на банката суми, при липсата
на предварително съгласуван и подписан от страните по договора
погасителен план, определящ условията за погасяване на задължението за
целия срок на договора.
Освен, че погасителните вноски не са били определени, при тази
редакция на договора те не са били и определяеми дори само заради
обстоятелството, че определеният в чл. 2 от страните 30-годишен или 360-
месечен срок на договора т.е. периода, през който кредитополучателят следва
да изпълни поетите задължения, се различава съществено от посочения в
чл.6.2 от същия договор срок за издължаване, предвиждащ 324-месечни
анюитетни вноски или с 36 месеца /три години/ по-кратък от уговорения срок
за погасяване на кредита.
Заключението е, че при неопределени и неопределяеми по размер
задължения, които да бъдат изпълнявани в неопределени срокове, просрочие
няма и че към посочената в извлечението от счетоводните книги на „Ю. Б.“
АД дата 16.07.2009 г., съответно – към датата за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем – 21.11.2018 г., нямало как да има нито пълно, нито
частично неизпълнение на длъжника, което да го постави в забава и до тази
дата кредитодателят не е имал право да иска нито връщане на заемната сума,
нито натрупаните възнаградителни лихви .
Не са установени като дължими и останалите задължения, съдържащи
се в извлечението от счетоводните книги, въз основа на които са издадени
заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.
Липсва застрахователна полица или документ за заплащане на
заявената застрахователна вноска от 70.17 евро, установяващи извършен от
банката разход, който да е свързан със задължението на кредитополучателя
по чл. 22 от Общите условия да застрахова за своя сметка ипотекирания в
полза на банката имот.
Такъв разходен документ не е представен и относно търсените
нотариални такси, и по-специално за сумата 501.16 лева във връзка с
подновяване на вписването на договорната ипотека /л.128/. Освен, че
отбелязаната в удостоверението сума от 447.38 лева като събрана от
нотариуса такса не съответства по размер на претендираната, липсват
доказателства, че този разход е сторен от банката.
6
За останалите разходи за нотариални такси в общ размер от 168 лева,
освен че липсват разходни документи, но и не е доказано и основанието за
възникването на това задължение т.е. връзката с договорното
правоотношение между страните.
В тази смисъл изложените в подкрепа на решението изводи и съответно
обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд в тази част също са
правилни.
Изводът е, че поради недоказаната от ищеца предсрочна (към датата
21.11.2018 г.) изискуемост на задълженията на кредитополучателя по
процесния Договор за кредит № ***, продукт Н. А. к. за покупка,
строителство и ремонт, сключен на 04.07.2008 г. и които са посочени в
Заповед за незабавно изпълнение № ***** от 19.12.2018 г. и в изпълнителен
лист № ***** от 20.12.2018 г. по ч.гр.д. № ***/*** г. по описа на Районен съд
Пловдив, не са съществували и предявеният установителен иск по чл. 422, ал.
1 ГПК е неоснователен.
След като ищецът не е установил наличието на условията за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, правилно първоинстанционнят съд се е
произнесъл относно съдържащото се в общо заявената претенция искане за
недължимостта на претендираните вземания на банката по кредита.
Крайният извод е, че решението на Пловдивския окръжен съд е правилно
и следва да се потвърди.
Относно разноските.
Предвид обстоятелството, установено от представения договор за правна
помощ, че защитата е осъществена при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., в
полза на процесуалния представител на ищеца – адвокат д-р Р. ЦВ. П. следва
да се присъди адвокатско възнаграждение, което, определено по реда на чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и съразмерно с
присъденото в полза на ищцата обезщетение, възлиза на 2774.19 лева .
В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260113 от 16.03.2021 г. постановено по
т.д. № 328 по описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Ю. Б.” АД ЕИК ********* да заплати на основание чл. 38
ал. 2 от ЗАдв на адвокат Р. ЦВ. П. с личен № ***, с адрес на кантората ***,
адвокатско възнаграждение в размер на 2774.19 лева, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК във вр. с чл. 38, ал.2 и чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв., за осъществено
процесуално представителство на ответника ЦВ. Р. П., с ЕГН ********** в
производството по т. д. № 515 по описа за 2021 г. на Пловдивския апелативен
съд.
7
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8