Решение по адм. дело №786/2025 на Административен съд - Велико Търново

 

 

Производство по чл. 145 и сл. От АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 и чл. 171, т.1 б "ж" от Закон за движение по пътищата –ЗДвП.

Образувано е по жалба на К. С. К. [населено място], [улица], вх В, ет. 3 ап. 9 чрез адв. Б. К. АК Бургас против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка ЗППАМ № 25-5310-000053/13.9.2025г. издадена на основание чл. 171, т.1,б“ж“ от ЗДвП от Началник група към ОД на МВР [населено място], с която временно е отнето СУМПС за срок от един месец.

 

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на издадената Заповед за налагане на ПАМ, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон и несъответствие с целта на закона. На първо място намира, че съобразно чл. 171, т.1, б“ж“ от ЗДвП е посочено, че ПАМ се прилагат с мотивирана Заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, при което поради неясно описание в процесната Заповед не може да се прецени дали административният акт е издаден от компетентен орган. Освен това актът е и нищожен, тъй като не е подписан от неговия автор.

Намира, че е налице порок на формата по смисъла на чл. 59, ал.1, т. 4 от АПК, което е самостоятелно основание за отмяната й, тъй като в същата липсват фактически установявания и правни изводи. Налице е съществено противоречие в мотивите, доколкото ПАМ е наложена на основание чл. 171, т.1 б“ж“ от ЗДвП, а се твърди нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП, което е неотносимо към тази правна квалификация. Нарушението е описано като водачът навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното ППС, при въведена временна забрана за движение, което не се припокрива от нормата на чл. 6, ал.1 от ЗДвП , която задължава водачите на МПС да се съобразяват със сигналите на длъжностните лица, светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Но дори да се приеме за доказано административното обвинение, повдигнато със съответния АУАН, АО не е съобразил факта, че управляваното от него ППС е със специален режим на движение, превозващ извънгабаритен товар, чийто маршрут е стриктно предписан за изпълнение от издателя на разрешителното, издадено от АПИ.

На следващо място, намира че е налице процесуално нарушение, тъй като АО не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за спора. Освен горната, че се касае за ППС със специален режим на движение, за което е издадено разрешително от АПИ с точен маршрут. Освен това самият издател на това разрешително не е взел предвид факта, че мостът по който е следвало да премине жалбоподателя е по- нисък от определената в него височина. Водачът правилно и законосъобразно е спрял преди моста, с цел да обезпечи безопасното и пропускливо движение, изчакал е да се освободи движението.

Смята, че в хода на административното производство е останало недоказано както наличието на ИАА, с който се ограничава временно движението, така и неговата законосъобразност. Освен това е налице виновно поведение от страна на контролните органи, тъй като същите не са изпълнили задължението си да организират безопасно и адекватно предвижване на ППС.

Освен това, ЗППАМ е и материално незаконосъобразна, тъй като недоказано е както фактическото, така и правното основание за нейното издаване, при което фактите не са правилно субсумирани под съответната правна норма.

Не на последно място намира, че Заповедта е издадена в противоречие на законоустановената цел.

От съда се иска да отмени обжалвания ИАА

В о.з. не се явява, не се представлява. От неговия пълномощник е постъпила писмена защита.

 

Ответната страна – Н. Г. К. на пътното движение по главни пътища и автомагистрали в С. П. полиция към отдел Охранителна полиция при ОД на МВР [населено място] заема писмено становище по спора. Намира подадената жалба за неоснователна, а процесната ЗЗПАМ за правилна и законосъобразна. Същата е издадена от компетентен орган, надлежно мотивирана, твърдяното нарушение доказано,а правната квалификация съответства на изяснената фактическа обстановка Излага доводи, че ПАМ е съобразена с целта на закона, за опазване на по- важен обществен интерес- охрана на безопасното движение по пътищата, като срокът на действие на ПАМ е съобразен с обществената опасност на нарушението. Органът е действал в условията на обвързана компетентност съгласно чл. 171, т.11, б „ж“ от ЗДвП. След като е установено и надлежно доказано нарушение на чл. 6, ал.1 от ЗДвП , същият е бил длъжен да издаде процесния акт.

Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, че на 13.09.2025г. около 16,28 часа в община Дупница, на път автомагистрала № А-3,път 2-62 на етапна връзка на АМ С. към км. 69+110-ПВ Дупница ЮГ жалбоподателят е управлявал МПС Волво ФХ16 с рег. № [рег. номер] с съчленено ремарке за товарен автомобил с ДК№ [рег. номер] с прикачен в задната му част посредством твърда връзка влекач Мерцедес 4160Актрос с рег. № [рег. номер], играещ ролята на тласкащо МПС с водач В. Д., превозващи избънгабаритен товар с издадено Разрешително от АПИ с номер РИ-4714/20.6.2025г. На този участък има въведена временна организация на движението с поставени ограничителни табели С4,ПЗ Г8,В1 и заградителни пластмасови ленти С3.3. Повдигнатото административно обвинение е за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП, като изпълнителното деяние е описано в процесната Заповед като премахване на ограничителните, гореописани табели и заградителните ленти и навлиза в А3 С.. За това нарушение е съставен АУАН Серия GA № 3892215/13.09.2025г., като е посочен и маршрутът, за който е издадено Разрешително на АПИ: Перник-Дупница-Сандански-гръцка граница км.59. На същата дата същият е връчен на жалбоподателя и подписан без възражения. В АУАН нарушението е словесно описано като: навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното ППС при въведена временна забрана за движение, което нарушение изпълнява състава на чл. 6, ал.1 от ЗДвП : водач навлиза след забранителен знак за влизането на ППС при въведена временна забрана за движение. Въпреки, че съдът е изискал цялата преписка по оспорваната ЗППАМ, по делото не се представиха доказателства за това, кой и с какъв акт е въвел временната забрана за движение на МПС, както и съответно къде са били поставени горецитираните забранителни знаци.

За доказване компетентността на органа, издал ЗППАМ е представена Заповед № 277з-1937/16.10.2023г. на Директор ОД на МВР [населено място], с която на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР и т.2 от Заповед с рег. № 8121з-48/16.1.2015г. на МВР, неприложена, но служебно известна на съда, с която се определят ръководителите на органите за контрол на движението- Директори на ОД на МВР, които съответно могат да оправомощават други длъжностни лица да издават ЗППАМ. Въз основа на т.1.3 от Заповедта на Директор на ОД на МВР Н. Г. в Сектор ПП могат да издават ЗППАМ с правно основание чл. 171,т.1,б“ж“ от ЗДвП. Не е представено доказателство, че издателят на Заповедта е назначен на тази длъжност, но доколкото не е оспорено авторството й, то съдът приема, че същата е издадена от лице, заемащо позицията Н. Г. К. на пътното движение по главни пътища и автомагистрали в Сектор Пътна полиция към отдел Охранителна полиция при ОД на МВР [населено място] него и надлежно подписана от него.

ЗППАМ е връчена на 13.09.2025г, а жалбата против нея е подадена на 17.09.2025г. в РС [населено място], при което , съгласно чл. 135, ал.2 от АПК делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд, следователно жалбата е била подадена в срок.

В хода на съдебното дирене като доказателства са приобщени горепосочените писмени доказателства, съставляващи административната преписка с вх. №4723/14.10.2025г. по описа на Административен съд В. Търново.

 

Настоящият съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита следното:

Предявената жалба е редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК за съдържанието й, подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресата на индивидуалния административен акт, който е утежняващ за него, т. е. при наличие на правен интерес от оспорване.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните мотиви:

Предмет на настоящето дело е административен акт за прилагане на ПАМ по реда на чл.171, т.1 б"ж" от ЗДвП (нова – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) който гласи: за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: може да се прилага временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение извън населените места – за срок от един месец;

Съгласно чл. 172 от ЗДвП ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., служебно известна на съда, Министърът на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП , на основание чл. 165, ал.1 от ЗДвП е определил основни структури на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, вкл. по т. 1.3 - Областните дирекции на МВР. Със Заповед № 277з-1937/16.10.2023г. на Директор ОД на МВР [населено място] , последният оправомощава конкретни длъжностни лица да издават ЗППАМ по чл. 171, т.1, вкл. И б“ж“ от ЗДвП. В т.1.3 от тази Заповед са посочени Началник Група в Сектор Пътна полиция, какъвто определено е издателят на Заповедта. Както се посочи по- горе, не е оспорена автентичността на същата, поради което съдът намира, че тя е издадена и подписана от посоченото лице,заемащо длъжността Н. Г. К. на пътното движение по главни пътища и автомагистрали в Сектор Пътна полиция към отдел Охранителна полиция при ОД на МВР [населено място]. Всичко така изложено налага извода, че процесната Заповед е издадена от компетентен, надлежно оправомощен орган.

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно е описана фактическата обстановка, очертаваща предпоставките за прилагане на посочената ПАМ- временно отнемане на СУМПС при наличие на извършено нарушение , който при управление на моторно превозно средство навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение извън населените места. Съдът обаче споделя становището на жалбоподателя, че изпълнителното деяние не е описано така, както изисква нормата на чл. 6, т.1 от ЗДвП, която има следното съдържание: Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка; В АУАН и процесната Заповед изпълнителното деяние е описано като такова по премахване на поставените ограничителни табели С4,ПЗ Г8, В1 както и заградителната пластмасова лента С3.3. и навлиза след знак забраняващ влизането на ППС при въведена временна забрана за движение. Това несъответствие на фактическото описание и посочената правна квалификация макар да е въпрос досежно материалната законосъобразност на Заповедта, в случая засяга и изискването за форма, тъй като липсва подробно, съответстващо на правната норма описание на извършеното нарушение. Освен това сочените факти в ЗППАМ са непълни, доколкото АО е следвало да посочи от кого и с какъв акт е била създадена временната организация на движението, в какъвто смисъл са изискванията на НАРЕДБА № 3 ОТ 16 АВГУСТ 2010 Г. за временна организация и безопасността на движението при извършване на СМР по пътищата и улиците,издадена от МРРБ, в която напр. в чл. 7 е посочено, че за въвеждане на ВОБД при извършване на СМР в обхвата на пътя или улицата се използват самостоятелно или съчетани помежду им пътна маркировка, пътни знаци, пътни светофари и други средства за сигнализиране.В чл. 8 съответно се предвижда Пътната маркировка за въвеждане на временна организация и безопасност на движението отговаря на изискванията на Наредба № 2 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка (ДВ, бр. 13 от 2001 г.).а чл. 9 ал.1 сочи , че Пътните знаци за въвеждане на ВОБД отговарят на изискванията на Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (ДВ, бр. 73 от 2001 г.) и са съгласно приложение № 2. Горепосоченият нормативен акт прави ясно разграничение между извършването на дълготрайни СМР, в който се изработва проект за ВОБД съгласно чл. 76, ал1 от Наредбата, а когато за краткотрайни съответно съгласно чл. 77 от Наредбата се прилагат схемите за ВОБД съгласно приложенията. Съответно за Аварийните СМР по чл. 5, ал. 1, т. 3 чл. 79, ал.1 от Наредбата предвижда преди да започнат да се изпълняват веднага по утвърдения за тях ред, като едновременно с това работният участък се сигнализира със съответната сигнализация на краткотрайни/подвижни СМР съгласно приложенията. Следователно, АО е бил длъжен да посочи за какъв вид ремонт става дума, съответно да опише по какъв начин и с какъв акт и от кой орган е създадена тази временна организация на движението. Липсата на такова описание в процесната Заповед препятства съда да извърши контрол за законосъаборазност, поради което се явява съществено нарушение на изискването за форма. Това се явява самостоятелно основание за отмяна на ЗППАМ.

От жалбоподателя не се твърдят конкретни допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита и да са самостоятелно основание за отмяна на акта. Доколкото се касае за производство предвидено в чл. 22 от ЗАНН и чл. 171 от ЗДвП, не е необходимо уведомяване на жалбоподателя съгласно чл. 26, ал.1 от АПК. В случая в нормата на чл. 171, т. 1 от ЗДвП е предвидена възможност административният орган сам да се сезира за постановяване на индивидуален административен акт, при което това негово правомощие е от категорията на тези на оперативна самостоятелност, доколкото законодателят е използвал глагола може.т.е. по собствена преценка. От органа обаче не са събрани всички допустими и относими доказателства, както се посочи по- горе касаещи временната забрана за движение, не е приложена схема, от която да се установи къде точно са били поставени съответните знаци и сигнална лента. Органът не е изяснил съгласно изискванията на чл. 35 фактическата обстановка, преди да постанови акта си, освен това не е обсъдил всички направени възражения и представени доказателства за издадено Разрешение за ползване на републиканската пътна мрежа от АПК, специалния характер на ППС, което е изключително тежко, с извънгабаритен товар. Не е обсъдена от него възможността, респ. невъзможността на ППС със специална сигнализация да се движи по обиколен маршрут, който обикновено е по- тесен и с повече завои. Този анализ е необходим , за да може органът да прецени дали е налице въобще противоправно деяние, или се касае за действия при крайна необходимост, които изключват отговорността. Освен това след като е преминал успешно през този участък и е навлязъл в магистрала С., то въобще законосъобразността на това временно ограничение на движението се явява още по- спорна. Всичко това дава основание на настоящата инстанция да приеме, че са налице съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на жалбоподателя и явяващи се самостоятелно основание за отмяна на акта.

По приложението на материалния закон, съдът намира следното: За прилагането на мярката е достатъчно да бъде доказано твърдяното нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП, като съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че е налице противоречие между описаното нарушение и нормата на чл. 6, т.1 от ЗДвП. Последната задължава водач на МПС да се съобразява с пътната маркировка, пътни знаци, сигнализация и пътната обстановка, поради което същата правилно е посочена от органа. Изложеното по- горе касаещо процесуалните нарушения кара съда да приеме, че самото изпълнително деяние, както се посочи в мотивите досежно формата, не е точно и правилно описано, както и недоказано. След като не е доказано горепосоченото нарушение, то съответно Заповедта се явява като такава издадена без правно основание. Освен това органът не е изложил мотиви, не се съобразил с факта, че се касае за специално ППС, с издадено точно и конкретно Разрешение за ползване на републиканската пътна мрежа от АПИ, което се явява съответно компетентно да създава временно ограничение на движението по републиканските пътища, и следва да съобрази Разрешението с тези ограничения. Следователно дори да се приеме, че е налице нарушение, същото следва да е извършено виновно и да не са налице обстоятелства които изключват неговата противоправност. В този смисъл настоящата инстанция намира, че са налице такива, както се посочи по- горе действия при крайна необходимост, поради което не са налице фактическите и правни основания за издаване на ЗППАМ.

Принудителните административни мерки се прилагат с цел да се преустанови или предотврати посочено от законодателя противоправно поведение. Техният характер предполага бързина и внезапност при прилагането им, поради което е достатъчно установяването на относимите факти и подвеждането им към точното правно основание. В конкретния казус, съдът намира, че не е спазена и законоустановената цел по осигуряване безопасността на движение, доколкото използването на заобиколен маршрут от това специално ППС с извънгабаритен товар биха могли да възникнат по- големи опасности за това. Дори в самата ЗППАМ органът не е посочил, че с поведението си водачът на МПС е допринесъл за възникване на опасност за движението, нито са възникнали някакви вреди било за пътното платно, било за строителна техника и персонал.

Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че процесната Заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена.

От страна на жалбоподателя не се претендират разноски, като такива за адвокатско възнаграждение не са и доказани в хода на производството.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на К. С. К. [населено място], [улица], вх В, ет. 3 ап. 9 чрез адв. Б. К. АК Бургас, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка ЗППАМ № 25-5310-000053/13.9.2025г. издадена на основание чл. 171, т.1,б“ж“ от ЗДвП от Началник група към ОД на МВР [населено място], с която временно е отнето СУМПС за срок от един месец.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП .

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.