№ 4448
гр. Варна, 29.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502425 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 248 ГПК и е
образувано по въззивна частна жалба вх. № 58564/25.08.2022 г. от адв. М.
Т. Х., личен № **********, със служебен адрес гр. В., ул. „Д.", № *,
пълномощник на Е. Г. Е., ЕГН ********** срещу Разпореждане №
29447/16.08.2022 г., по ч.гр.д. № 7573/2022 г., на ВРС, XVII-ти с., в частта, с
която е отхвърлена молбата на адв. М. Т. Х., за издаване на изпълнителен
лист срещу „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ ЦРТ чрез „Уиз Еър Унгария Црт – клон
България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Искър“, зона „Летище София“, сграда ИВТ, за адвокатско
възнаграждение за оказана правна помощ, в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. за разликата над присъдените 150.00 лв., до дължимите 300.00 лв.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е
незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че за оказаната безплатна правна
помощ е било отправено искане за присъждане на минималното
възнаграждение в размер на 300.00 лв., определено на осн. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, предвид размера на защитавания материален
интерес. Счита, че първоинстанционния съд неправилно е тълкувал
разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата. Още излага, че възнаграждението
следва да бъде присъдено не в полза на самия адвокат, а в полза на
адвокатското дружество, представлявано от него. По същество отправя
искане за отмяна на атакуваното разпореждане и присъждане на разликата до
минималния размер на адвокатското възнаграждение.
В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК частният въззиваем „УИЗ
ЕЪР УНГАРИЯ“ ЦРТ чрез „Уиз Еър Унгария Црт – клон България“, ЕИК
*********, не депозира отговор по жалбата.
Въззивната частна жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде
1
разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази
приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира
частната жалба за основателна, по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по заявление, подадено от Е. Г.
Е., ЕГН **********, с местожителство в гр. Р., ул. „Л. пл.“, № **,
представляван от адв. М. Т. Х., със служебен адрес гр. Варна, ул. „Драгоман“,
№ 9. В т. 9, б. „в“, п. 3 е посочено и адвокатско възнаграждение в минимален
размер от 300.00 лв., на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Към заявлението са
приложени пълномощно, делегиращо права на адв. Х. и Договор за правна
помощ, сключен между Е. Е. и Адвокатско дружество „Х. и И.“, в който е
договорено, че адвокатът ще извърши възложената му работа безплатно, на
осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
С Разпореждане № 20909/15.06.2022 г., съставът на ВРС е постановил
да бъде издадена Заповед за изпълнение, на осн. чл. 410 ГПК и е осъдил
длъжника „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ ЦРТ чрез „Уиз Еър Унгария Црт – клон
България“ да заплати на адв. Х., сумата 150.00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ, в хипотезата на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. Разпореждането не е връчвано на адв. Х..
С молба вх. № 55598/12.08.2022 г., адв. Х. е поискал издаване на
изпълнителен лист за сумата 300.00 лв., представляваща възнаграждение за
един адвокат, на осн .чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Това искане е оставено без уважение за разликата над присъдените
150.00 лв. до претендираните 300.00 лв., с атакуваното Разпореждане №
29447/16.08.2022 г.
Така постановеното Разпореждане, в атакуваната му част, се преценява
от състава на въззивния съд като недопустимо.
На първо място, доколкото не са налице данни постановеното
Разпореждане № 20909/15.06.2022 г., да е било връчено на адв. Х., при
депозиране молба № 55598/12.08.2022 г., съдържаща петитум за издаване на
изпълнителен лист за сумата 300.00 лв., адвокатско възнаграждение,
първоинстанционния съд е следвало да даде необходимите указания дали
молбата не съдържа и искане по реда на чл. 248 ГПК за изменение на
постановеното Разпореждане № 20909/15.06.2022 г., досежно разноските
присъдени в полза на адв. Х.. Вместо да стори това, съставът на ВРС
директно е отхвърлил искането за издаване на изпълнителен лист за
съответната разлика.
Това, че молбата за издаване на изпълнителен лист имплицитно
съдържа искане за изменение по реда на чл. 248 ГПК, на постановеното
Разпореждане № 20909/15.06.2022 г., вече става ясно от част от оплакванията,
изложени в сезиралата въззивния съд частна жалба. В нея, адв. Х. е обосновал
становище, че първоинстанционния съд неправилно приложил чл. 7, ал. 7
Наредба № 1 и съответно неправилно е определил дължимото
възнаграждение за оказаната по реда на чл. 38 ЗАдв, безплатна правна помощ.
При това положение отхвърляне на искането за издаване на
изпълнителне лист за разликата над присъдените 150.00 лв. до
претендираните 300.00 лв., се явява преждевременно, поради което
атакуваното в тази му част Разпореждане № 29447/16.08.2022 г., ще следва да
бъде обезсилено.
2
Делото ще следва да бъде върнато на ВРС за произнасяне по искането за
изменение на постановеното Разпореждане № 20909/15.06.2022 г., в частта
касаеща присъждане в полза на адв. Х. на адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ, непрецизно формулирано в молба №
55598/12.08.2022 г. и конкретизирано във въззивна частна жалба вх. №
58564/25.08.2022 г.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Разпореждане № 29447/16.08.2022 г., по ч.гр.д. №
7573/2022 г., на ВРС, XVII-ти с., в частта с която е отхвърлена молбата на
адв. М. Т. Х., за издаване на изпълнителен лист срещу „УИЗ ЕЪР
УНГАРИЯ“ ЦРТ чрез „Уиз Еър Унгария Црт – клон България“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Искър“,
зона „Летище София“, сграда ИВТ, за адвокатско възнаграждение за оказана
правна помощ, в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. за разликата над
присъдените 150.00 лв., до дължимите 300.00 лв.
ВРЪЩА ч.гр.д. № 7573/2022 г., на ВРС, XVII-ти с. за произнасяне по
искането на адв. М. Х. за изменение на постановеното Разпореждане №
20909/15.06.2022 г., в частта касаеща присъждане в полза на адв. Х. на
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, непрецизно
формулирано в молба № 55598/12.08.2022 г. и конкретизирано във въззивна
частна жалба вх. № 58564/25.08.2022 г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3