Решение по адм. дело №1589/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на К. С. А., [ЕГН] от [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №GPAM-1884256 от 06.07.2025г., издадена от мл. автоконтрольор в Районно управление [населено място] към ОД на МВР [населено място], с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, отнети са 2 бр. рег. табели № [рег. номер] и СРМПС-***за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП“.

В жалбата се навеждат доводи, че ЗППАМ е незаконосъобразна – издадена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание жалбоподателя поддържа жалбата.

Ответникът – мл. автоконтрольор при РУ Девин към ОД на МВР – Смолян в нарочно становище намира жалбата за неоснователна. В този смисъл моли същата да бъде отхвърлена, а оспорената заповед да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна.

Окръжна прокуратура – Пловдив не взема становище по жалбата.

Жалбата, като подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт – ЗППАМ № №GPAM-1884256 от 06.07.2025г., от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 от АПК, приложим съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните съображения:

На 06.07.2025г. мл. автоконтрольор при РУ Девин към ОД на МВР – Смолян съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия GА, АКТ №4140302 от 06.07.2025г. против Ацалов.

Според посочения АУАН, на 06.07.2022г. около 14:30ч. в [населено място], на [улица]до КПП Н.е прието за установено, че А.управлява личния си лек автомобил марка и модел “Ауди А6“, с регистрационен номер [рег. номер], в посока към [населено място]. При подаден сигнал за спиране от служители на ГПУ Доспат, същият не се подчинява и продължава движението си в посока [населено място]. След преследване от служителите на ГПУ - Доспат същият продължава движението си по републикански път III-197, след което се отклонява вдясно по общински път SML 3086 в посока почивна база СОМАТ и излизайки извън пътя в местността Х. османско е установен от служителите на ГПУ -Доспат в управлявания автомобил, след което е предприета проверка на водача. След поискано съдействие е извършена проверка на водача с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози, като след извършената проверка е установено следното нарушение: 1. В. А. управлява горепосоченото МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство Дръг Тест 5000 с Фабричен номер ARPK 0019, с поставена касета Ref 8323634, LOT ARTK 0361, валидна до 01.2026г., който отчита по скалата на самия уред положителна гроба за бензодиазепини. Пробата е взета от слюнката на водача и е извършена в местността Х. османско в 19:22ч. на 06.07.2025г. Резултатът е показан на водача, като същият заявява, че не е употребявал наркотични вещества, но приема хапчета Ривотрил. Издаден е талон за изследване номер 102084 от 06.07.2025г.

С посоченото А.виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП- управлява след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

В АУАН е посочено, че при съставянето му от жалбоподателя А.са иззети: СУМПС с №*********; два броя табели с Рег.№[рег. номер]; както и СРМПС №*********.

АУАН е подписан от жалбоподателя без вписано възражение.

С обжалваната ЗППАМ №GPAM-1884256/06.07.2025 г., издадена от мл.автоконтрольор в РУ-Девин към ОДМВР-Смолян, на К. С. А. е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2А, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година. Отнети са СРМПС №***и 2 бр. табели с рег. №[рег. номер]. Същата е връчена лично на жалбоподателя на 06.07.2025г.

Видно от Мотивирана резолюция №25-0252-[рег. номер] от 07.07.2025г. на Началника на РУ-Девин, административнонаказателното производство по АУАН Серия GА, №4140302 от 06.07.2025г. е прекратено, поради това, че деянието съдържа признаците на престъпление и е образувана преписка № ЗМ-5/2025 г. по описа на ГПУ-Доспат за извършено престъпление по чл. 343Б, ал. 3 от НК.

По делото е представена пълната административна преписка по издаденият акт, като към нея са приложени оправомощителни заповеди по отношение на правомощията на лицата, съставили АУАН и ЗНПАМ. Приобщени са и Докладна записка УРИ 252р-10730/07.07.2025 г.; Талон за изследване с №102084, представляващ Приложение №1 към чл.4, ал.3 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1/19.07.2017г.); Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, съгласно Приложение №4 към чл.14, ал.2 от Наредба №1/19.07.2017г., видно от който протокол К. С. А. отказва кръвни проби за наркотични вещества и техните аналози. Протоколът е подписан от Ацалов; протокол, изведен от техническото средство, представляващо дрегер “Drug Test 5000”, с фабричен №ARРK-0019 за направената проверка на Ацалов, в 19:22ч.; заверено копие на Протокол №*********-10000 за сервизна проверка на “Drugtest 5000“, с идент. номер ARPK-0019, който протокол е съставен на 19.03.2025г.; Справка за нарушител/водач.

От страна на жалбоподателя, както с жалбата, така и в хода на съдебното производство са представени амбулаторен лист № 25216С0А68А2 от 04.08.2025 г. издаден от д-р. Н. И.; Амбулаторен лист № 25189006D6F4 от 01.07.2025 г. издаден от д-р. Н. И.; Протокол с резултати от изследвания от СМДЛ „Рамус“ ООД от 12.07.2025 г.; Удостоверение за сключен граждански брак от 09.05.2009 г.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. на министър на вътрешните работи, с която са определени структурите в МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, между които и Областните дирекции на МВР, в рамките на обслужваната територия (точка 1.3. от заповедта).

Според заверено копие на заповед №345з-624 от 08.05.2025г., на директор на ОД на МВР – Смолян, младшите полицейски инспектори в сектори/групи “Охранителна полиция“, “Териториална полиция“ и “Охрана на обществения ред“ в РУ при ОД на МВР – Смолян, са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б.“а”, т.6 и т.7 от ЗДвП (точка 1.11. от заповедта), за нарушения по ЗДвП, извършени на територията на обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР – Смолян. Прието е заверено копие на заповед №345з-327 от 15.04.2016г. на директор на ОД на МВР – Смолян, с която заповед младши инспектор С. С. А., издал оспорената по делото заповед, е преназначен на длъжност “Младши автоконтрольор“ I степен в група “Охранителна полиция“ към Районно управление – Девин при Областна дирекция на МВР Смолян“, считано от датата на встъпване в длъжност. Като доказателство по делото е прието заверено копие на Акт за встъпване в длъжност, според който акт на 27.04.2016г. ответникът А. е встъпил в посочената по-горе длъжност, поради което и процесната ЗНПАМ се приема за издадена от компетентен орган.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма съобразно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактически основания за издаване на заповедта, посочена е датата, часа и мястото на извършване на нарушението, посочено е конкретното МПС, управлявано от водача К. А., който е и негов собственик, регистрационния номер на МПС-то, както и е описано извършеното нарушение. Посоченото в ЗППАМ нарушение, което е довело до прилагането на процесната мярка, е посочено ясно и непротиворечиво. С оглед на изложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. Не е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

Съдът счита, че при издаването на ЗНПАМ №GPAM-1884256/06.07.2025 г. е допуснато съществено процесуално нарушение, което е достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на заповедта, тъй като в оспорената заповед не е определен конкретен срок на действие на принудителното ограничение.

Административният орган се е задоволил единствено с това да посочи както цифрово, така и текстово разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, а именно в разпоредителната част на обжалвания административен акт е посочено, че принудителната административна мярка се налага за срок „от 6 месеца до 1 година“, т. е. видно е че липсва конкретизация, а това в константата съдебна практика, включително и тази на Върховен административен съд, се приема че е равнозначно на липса на срок. Дали определеният от административният орган срок е правилно индивидуализиран или не е въпрос, свързан със законосъобразността на административния акт, върху който съдът упражнява съдебен контрол, отчитайки и евентуалните мотиви в акта за определения срок. По този начин, един неопределен срок създава правна несигурност както за жалбоподателя, така и за административния орган, тъй като страните са поставени в положение на тълкуване и прилагане на срок в рамките от 6 месеца до 1 година. Неопределеният срок е неясен и като такъв може да породи спорове относно изтичането му. Без определен срок на действие на законовото ограничение заповедта не е изпълняем административен акт. Неопределянето на срок изобщо при прилагане на принудителната административна мярка води до порочност на издадения акт и само на това основание, доколкото липсва волеизявление на административния орган по този съществен въпрос, като своя последица води винаги до отмяна на издадения административен акт. В хипотезата на определен срок в нарушение на чл. 169 от АПК съдът следва да отмени акта изцяло. Съдът може единствено да отмени заповедта, но не и да определени срок за прилагане на ПАМ. Това е така, защото не разполага с правомощие вместо органа, който по закон притежава оперативна самостоятелност да определи срок за действието на мярката. В този смисъл са и Решение № 14225 от 17.11.2020 година, постановено по адм. дело № 7937/2020 година на ВАС, Решение № 9501 от 14.07.2020 година, постановено по адм. дело № 2526/2020 година на ВАС, Решение № 11465 от 27.09.2018 година, постановено по адм. дело № 3490/2018 година на ВАС. Неопределеността на срока на ПАМ се явява и в противоречие с материалноправните разпоредби, което води и до нарушение правото на защита на лицето спрямо което тази принудителна административна мярка се прилага, тъй като същото е в невъзможност да разбере какъв е времевия обхват на наложеното му ограничение.

С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, но при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Предвид посоченото жалбата срещу нея следва да бъде уважена.

При липсата на заявени претенции за разноски, съдът не дължи произнасяне по тях.

Ето защо, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №GPAM-1884256 от 06.07.2025г., издадена от мл. автоконтрольор в Районно управление [населено място] към ОД на МВР [населено място], с която на А.е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, отнети са 2 бр. рег. табели № [рег. номер] и СРМПС-***за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Решението не подлежи на обжалване.