Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Ловеч, 02.09.2025
г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в
открито заседание на единадесети юли, през две хиляди двадесет и пета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при
секретаря КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 443 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:
С наказателно постановление № 11-0001260/19.05.2020 г. на М. Л.М.,
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Ловеч на основание чл.416, ал.5, във
връзка с чл.415, ал.2 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция размер
на 20 000 лева на „Ф.п“ ЕООД, представлявано от Т.Г.Ш., за извършено нарушение
на чл.402, ал.2, във връзка с чл.402, ал.1, т.2 от Кодекса на труда.
Недоволен от наказателното
постановление останал жалбоподателят „Ф.п“ ЕООД, представлявано от Т.Г.Ш.,
който го обжалва в срок, като незаконосъобразно и излага, че не е извършено
твърдяното нарушение, тъй като дружеството е предоставило на контролните органи
изисканата документация и е оказано необходимото съдействие при изпълнение на
функциите им. Поради изложеното моли съда да го отмени.
В съдебно заседания жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител.
Ответникът Директор на ДИТ - Ловеч, редовно призован, се представлява от
юриск.д., който излага, че издаденото НП е законосъобразно и правилно,
нарушението е доказано, изтичането на давността не е по вина на АНО и моли да
бъде потвърдено.
С оглед императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима.
НП е издадено от компетентен орган – Директора
на ДИТ – Ловеч, на чиято територия е извършено нарушението.
Съдът като съобрази обстоятелството, че видно от обстоятелствената част
на НП, нарушението вменено във вина на
жалбоподателя е извършено на 06.02.2020 г., намира, че
административнонаказателната отговорност е погасена по давност.
Съгласно разпоредбите на Глава девета от Общата част на НК, приложими по
силата на чл.11 от ЗАНН, наказателното преследване, поради изтичане на
съответната давност, се изключва след изтичането на определен срок, който е в
зависимост от вида и размера на наказанието, което се предвижда за съответното
деяние. Тъй като за административните нарушения се предвижда наказание „глоба“,
то по отношение на срока за изключване на наказателното/съответно
административнонаказателното/ преследване следва да намерят приложение
правилата на чл. 80, ал.1, т.5 от НК. Следователно, наказателното преследване
за извършено административно нарушение ще бъде погасено при изтичане на
тригодишен срок от довършване на съответното нарушение. Съгласно чл.81, ал.2 от НК, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за
преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването.
След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече
нова давност. В настоящия казус административното нарушение е извършено на 06.02.2020
г. и от тази дата е започнала да тече
давността за административнонаказателното преследване. С издаването на НП
давността е била прекъсната и след това е започнала да тече нова давност. Независимо
от прекъсването й обаче на 06.08.2024 г. е изтекла абсолютната давност за
административно-наказателно преследване, който извод следва от разпоредбите на
чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Поради
изложеното е отпаднала възможността спрямо евентуалния нарушител да може да бъде извършено наказателно
преследване, което е самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП и
прекратяване на цялото административнонаказателно производство.
При така изложените съображения съдът намира, че с оглед субсидиарното
приложение на НПК по силата на чл.84 от ЗАНН, съдът следва да отмени НП и да
прекрати административно наказателното производство.
При
този изход на процеса разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са
претендирани от страните.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.63 ал.6 във вр. с ал.2 т.3 от ЗАНН, чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.24 ал.1 т.3 от НПК съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№11-0001260/19.05.2020 г. на М. Л.М., Директор на Дирекция „Инспекция по труда“
Ловеч,с което на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.415, ал.2 от Кодекса
на труда е наложена имуществена санкция размер на 20 000 лева на „Ф.п“ ЕООД,
представлявано от Т.Г.Ш., за извършено нарушение на чл.402, ал.2, във връзка с
чл.402, ал.1, т.2 от Кодекса на труда, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по
НАХД № 443/2020 година по описа на ЛРС.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :