№ 6693
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100511198 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11198/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на ЗК „Лев Инс“
АД гр.София ЕИК ********* срещу решение №15153 от 06.08.2025 г по гр.д.№9408/25 г на
СРС , 50 състав ; с което е отхвърлен иска на въззивника да се признае за установено на
основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл. 74 от ЗЗД, във вр. чл. 479 от КЗ , че ЗАД ”ОЗК
Застраховане”АД, ЕИК ********* гр.София му дължи сумата 10 638,13 лева,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета
№0000-1909-19-604558, образувана при ЗК Лев Инс АД, ведно със законна лихва от
21.11.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №69826/2024 г. по описа на СРС; както
и въззивникът е осъден да заплати на че ЗАД ”ОЗК Застраховане”АД сумата от 100 лева
разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като според чл.59 §
2 от Застрахователния кодекс на ФРГ застрахователят на влекача и този на ремаркето трябва
да платят по половината от платеното застрахователно обезщетение . В случая е приложимо
германското право . Отношенията между застрахователите са договорни по смисъла на
Регламента „Рим I“, но задължението на държателя на ремаркето трябва да се счита за
„извъндоговорно задължение“ по чл.1 от Регламента „Рим II“ . В случая съгласно чл.4 от
Регламента „Рим II“ за деликтната отговорност е приложимо немското право , а за правото
1
на регрес по чл.7 от Регламента „Рим I“ е приложимо българското право . Следователно не
трябва да се прилагат чл.479 ал.1 КЗ във вр.чл.483 КЗ , а застрахователят на влекача и този
на ремаркето трябва да платят по половината от платеното застрахователно обезщетение .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Отношенията между застрахователите на влекача и този на ремаркето трябва да се уредят по
чл.479 ал.1 КЗ във вр.чл.483 КЗ , съобразно решение от 21.01.2016 г на СЕС по съединени
дела С-359/14 г и С-475/14 г .Германското право урежда длъжниците по задължението за
обезщетяване на пострадалото лице . Според СЕС приложимото право спрямо регресният
иск на застрахователя на влекача срещу застрахователя на ремаркето трябва да се определи
по чл.7 от Регламент „Рим I „ ако правилата на деликтната отговорност приложимо към ПТП
по силата на чл.4 и сл. от Регламент „Рим I“ предвиждат разделяне на задължението за
поправяне на вредата .Регресният иск на застрахователя се основава на договора за
застраховка , поради което е приложимо българското право по отношения на държателя на
влекача , респ.неговия застраховател .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 07.08.2025 г и е
обжалвано в срок на 14.08.2025 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
За да отхвърли иска СРС е приел , че за процесното вземане е приложимо е правото на
Република България. Според Регламент (ЕО) № 864/2007 /Рим II/ относно приложимото
право към извъндоговорни задължения и Регламент (ЕО) № 593/2008 /Рим I/ относно
приложимото право към договорни задължения и тълкувани с решение от 21.01.2016 г. по
съединени дела С-359/14 и С-475/14 на СЕС /задължително за националните съдилища - чл.
633 от ГПК/, приложимото право спрямо регресния иск на застрахователя на теглещо
превозно средство, който е изплатил обезщетение на пострадалите лица при причинено от
водача на това превозно средство произшествие, срещу застрахователя на тегленото по
време на произшествието ремарке, се определя съгласно чл. 7 от Регламент № 593/2008, ако
правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на
чл. 4 и следващите от Регламент № 864/2007, предвиждат разделяне на задължението за
поправяне на вредата. Приложимо право към деликтната отговорност /това е отговорността
на причинителя на вредата спрямо пострадалия/ за вредите причинени при процесното ПТП
е германското право, предвид това, че самото ПТП е настъпило в Германия, която се явява
и държавата, в която е настъпила първата вреда - чл. 105, ал. 1 от КМЧП вр. чл. 4, ал. 1 от
Регламент № 864/2007. Германското право е неприложимо за отговорността на трето за
деликта лице /застрахователя/, чиято отговорност произтича не от деликта, а от сключен
застрахователен договор. Предвид кръга на лицата, които носят риска за причинените вреди
/спрямо виновния причинител на вредите/ и тяхната отговорност предпоствят наличие на
договорно основание - застрахователен договор, то и възникналите във връзка с тях
суброгационни права /макар и да нямат договорен характер/ се регулират от правото
2
определено по правилата на чл. 7 от Регламент Рим I.
Според СРС разпоредбите на чл. 7 § 2 и § 4 от Регламент Рим I определят българското
право като приложимо, тъй като по делото не са представени доказателства, нито са
наведени твърдения страните да са избрали приложимо право и е несъмнено, че двамата
застрахователи имат обичайно местопребиваване на територията на Република България,
/чл. 7§ 2/ . На следващо място застраховките гражданска отговорност сключени между
ищеца и собственика на влекача и ответника и собственика на ремаркето са задължителни,
като именно КЗ регламентира както задължението за сключване на застраховките, така и
обема на застрахователното покритие по тях. /чл. 481, чл. 483 от КЗ/, което според чл. 7 § 4
отново определя отново като приложимо българското право. Според чл. 479 от КЗ се
разпределя отговорността между застрахователите по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при настъпили вреди от товарна композиция състояща се от
влекач и ремарке в зависимост от механизма на причиняване на вредите, а именно за вреди,
нанесени от ремарке, по което е свързано с моторно превозно средство и е функционално
зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, и/или когато то се е
откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, свързана с притежаването и
ползването на теглещото моторно превозно средство - ал. 1 от с.з. При това, законът
изключва отговорността на ответника-застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на ремаркето, в хипотезата, в която същото е част от движеща се
композиция по време на движение, какъвто е настоящия случай.
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд .
Безспорно чл.59 § 2 от Застрахователния кодекс на ФРГ застрахователят на влекача и този на
ремаркето трябва да заплатят по половината от платеното застрахователно обезщетение . В
случая съгласно решение от 21.01.2016 г на СЕС по съединени дела С-359/14 г и С-475/14 г
и чл.4 и сл. от Регламента „Рим II“ за процесното ПТП по отношение на правата на
увредения е приложимо германското деликтно и застрахователно право . От друга страна
приложимото материално право за регресния иск между посочените застрахователи следва
да се определи по чл.7 § 2 от Регламент „Рим I“ . При констатираната липса на избор на
право от страните по делото възникването на материалното регресно право се урежда от
правото на държавата , в която е обичайното местопребиваване на застрахователя . В случая
това е българското право , защото спорът е между български застрахователи . Решение от
05.09.2024 г по дело С-86/23 на СЕС е неотносимо , тъй като същото касае тълкуване на
чл.16 във вр.чл.4 от Регламента „Рим II“ , докато в случая е приложим чл.7 § 2 от Регламент
„Рим I“ . Според чл.479 ал.1 ТЗ за вреди нанесени от ремарке , което е свързано и
функционално зависимо от влекача или се откачило по време на движение отговорен е само
застрахователят на влекача. Процесният иск срещу застрахователя на ремаркето е
неоснователен и правилно е отхвърлен от СРС .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на
делото в тежест на въззивника са разноски на въззиваемата страна в размер на 200 лева
3
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 20 000
лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №15153 от 06.08.2025 г по гр.д.№9408/25 г на СРС , 50 състав .
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД гр.София ЕИК ********* да заплати на ЗАД ”ОЗК
Застраховане”АД, ЕИК ********* гр.София сумата от 200 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4