РЕШЕНИЕ
№ 479
гр. Кърджали, 19.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Динчер Хабиб
при участието на секретаря Илман Хидает
като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело №
20255140100500 по описа за 2025 година
Предявен е от А. С. Г., чрез адв. Т. Б. от АК-Кърджали, срещу „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че не подлежат на принудително
изпълнение поради погасяването им по давност вземанията по изпълнителен
лист от 23.11.2010 г. по гр. д. №******* г. по описа на РС-Кърджали,
съответно за сумата от 7209.51 лева - неизплатена главница по Договор за
потребителски кредит № ************* г., договорна лихва в размер на
3078.04 лева за периода от 30.01.2009 г. до 30.05.2012 г. и лихва за забава в
размер на 1247.29 лева за периода от 27.02.2009 г. до 21.06.2010 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от г. до окончателното изплащане
на сумата, както и деловодни разноски в размер на 330.70 лева, от които 100
лв.-адвокатско възнаграждение и 230.70 лева- внесена държавна такса или
общо 11 865.54 лева.
Ищецът твърди, че през 2011 г. по молба на БНП „ПАРИБА
ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД като взискател първоначално е образувано
изпълнително дело ***** г. по описа на ЧСИ Р. С. срещу ищеца А. С. Г., на
който е била връчена покана за доброволно изпълнение на 29.06.2011 г., а през
следващата 2012 г. по горното изпълнително дело и по искане на взискателя
били наложени запори на банкови сметки на длъжника в „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД, „ПИБ” АД; „РАЙФАЙЗЕНБАНК „ ЕАД; „ДСК” ЕАД,
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД. Сочи, че
1
на 15.05.2015 г. е осъществена цесия на вземанията по горецитирания
изпълнителен лист с цедент-ответника „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ“ЕАД и цесионер БНП „ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД,
вследствие на което на 25.09.2015 г. ответникът „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД е бил конституиран като взискател по горното
дело. Излага, че по молба на ответника като взискател, с писма на ЧСИ от
17.05.2017 г. са били наложени запори на банкови сметки на длъжника, като
конкретизира, че по това изпълнително дело единственото извършено
действие след това е отправеното искане от ответника с молба от 20.06.2019 г.
за справки за банкови сметки на длъжника в ел. регистър на БНБ, без
последващи предприети изпълнителни действия. Намира, че към този момент
по изпълнителното дело вече е настъпила перемпция по силата на закона,
поради липса на искане за изпълнителни действия от страна на взискателя в
продължение на две години. Изтъква, че с Постановление от 24.09.2020 г. на
ЧСИ Р. С. изп. дело ***** г. е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК, поради настъпила перемпция, по искане на ищеца – длъжник по
горното изп. дело, като е било постановено след влизането на
постановлението да се вдигнат и наложените по изп. дело запори и възбрани.
В тази връзка счита, че последното изпълнително действие, прекъсващо
давността по посоченото изпълнително действие е наложеният запор на
17.05.2017 г. на банковите сметки на длъжника.
Твърди, че на 29.07.2024 г. по молба ма взискателя „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД срещу ищеца като длъжник е било образувано
ново изпълнително дело № ***** г. по описа на ЧСИ Р. С. за същите вземания
по цитирания по-горе изпълнителен лист от ******г., издаден по гр. д.
№********г. на PC-Кърджали, по което е бил наложен запор на трудово
възнаграждение на ищеца и запор на банковите му сметки в „ПИБ“ АД и
„Юробанк България“ АД. Позовавайки се на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д.
№2/2013 г.. ОСГТК на ВКС сочи, че в настоящата хипотеза 5-годпшната
погасителна давност е започнала да тече от 26.06.2015 г., поради това, че към
тази дата изпълнителното производство по изп. д. ***** г. на ЧСИ Р. С., не е
било приключено, като новата давност многократно е била прекъсвана е
предприемането на действия за принудително изпълнение чрез съответния
изпълнителен способ по искане на взискателя - в случая запор на банкови
сметки на длъжника, извършено на 17.05.2017 г. по изп. дело ***** г. по описа
на ЧСИ Р. С., по което е настъпила перемпция.
Развива, че от датата 17.05.2017 г., когато е извършено последното
валидно изпълнително действие по перемптираното изпълнително дело до
29.07.2024 г. /когато е подадена молба от ответника с посочени начини на
изпълнение и е образувано новото изп. д. №***на ЧСИ Р. С. / са изтекли
повече от 5 години, поради което се оказва, че вземането за което е образувано
изп. д. № **** г. на ЧСИ Р. С. е погасено по давност и не подлежи на
принудително изпълнение.
Твърди се, че вземането на ответника по горецитирания изпълнителен
2
лист е погасено по давност и изпълнителните действия по новообразуваното
изп. дело № ****** г. по описа на ЧСИ Р. С. са предприети след изтичане на
давността, респ. не произвеждат материалноправни и процесуалноправни
последици.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. В тази насока се
излагат доводи, че до 26.06.2015 г. давност не е текла съгласно приетото в ТР
№ 3 от 28.03.2022 г. на ОСГТК на ВКС. Отделно от предходното се твърди, че
в хода на изп. д. ***** г. и изп. д. №***** г., и двете по описа на ЧСИ Р. С. са
предприемани множество изпълнителни действия, с които давността е
прекъсвана. Сочи се още, че следва да бъде отчетено и времето, през което
поради обявеното в страната извънредно положение, давностните срокове не
са текли. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне
на предявените искове и присъждане на разноски. В условията на
евентуалност, в случай, че съдът уважи исковите претенции се прави
възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, а и видно от представените писмени доказателства
съгласно изпълнителен лист от 23.11.2010 г. издаден по гр. д. № *****. по
описа на Районен съд - Кърджали, ищецът е осъден да заплати на "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, сумата от 7209.51 лева - неизплатена
главница по Договор за потребителски кредит **********г., договорна лихва в
размер на 3078.04 лева за периода от 30.01.2009 г. до 30.05.2012 г. и лихва за
забава в размер на 1247.29 лева за периода от 27.02.2009 г. до 21.06.2010 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от г. до окончателното
изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 330.70 лева, от
които 100 лв.-адвокатско възнаграждение и 230.70 лева- внесена държавна
такса.
По молба 23.06.2011 г. от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е
поискал образуването на изп. дело № ******** по описа на ЧСИ Р. С.. След
проучване на имущественото състояние на длъжника е издадено запорно
съобщение от 21.05.2012 г. към "Юробанк и Еф Джи България" АД (Pоstbank),
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД и към „Банка ДСК“ ЕАД и на 17.05.2017 г.
към „УниКредит Булбанк“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД и към
„Банка Пиреос България“ АД. По постъпила информация от първото
дружество длъжникът няма налични авоари. Съгласно получената
информация от "Райфайзенбанк (България)" ЕАД и „Банка Пиреос България“
АД по банковите сметки на длъжника има наложен предходен запор и няма
наличност, която да бъде преведена по запора. Дружеството „Банка ДСК“
ЕАД също информира, че по сметката на длъжника има наложен предходен
запор и че при постъпване на суми по сметката, същите ще бъдат преведени
3
по посочената в запорното съобщение сметка. От страна на „УниКредит
Булбанк“ АД е посочено, че сметката на длъжника е закрита и запорът е
преминал в архив. С молба от 06.08.2020 г. взискателят е поискал насрочване
на опис на движими вещи на длъжника, като такъв е насрочен съгласно
съобщение от 14.08.2020 г., като няма данни да е проведен, доколкото по
делото липсва протокол за опис. С постановление от 24.09.2020 г. ЧСИ е
прекратил изп. дело, поради това, че взискателят не е поискал извършването
на изп. действия в продължение на две години. С молба от 13.06.2024 г.
взискателят е поискал да бъде наложн запор върху новооткритите банкови
сметки, както и върху вземанията на длъжника от финансови и платежни
институции.
Въз основа на същия изпълнителен лист е било образувано изп. дело №
****** по описа на ЧСИ Р. С., с рег. № ****на КЧСИ по молба на взискателят
ответник на 23.07.2024 г. На 29.07.2025 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника във „Варго“ ЕООД. Следва налагането на
запори в „Първа инвестиционна банка“ АД, откъдето е посочено, че по
банковата сметка на длъжника няма авоар и има наложен предходен запор и в
"Юробанк България" АД, като от последното е постъпила информация, че има
предишно наложен запор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК. Те са насочени към
установяване незаконосъобразност на предприетото принудително
изпълнение срещу ищеца за вземанията на ответника поради изтичане на
погасителната давност за сумите, за които е образувано изпълнителното
производство. При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е
достатъчно ищецът да обоснове правния си интерес от търсеното
установяване като предпоставка за допустимост на исковете, а в тежест на
ответника е да докаже, че притежава право на принудително изпълнение
срещу него за сумите - предмет на образуваното изпълнително производство.
Последното в случая предполага ответникът да установи наличието на
основания за спиране и/или прекъсване на погасителната давност. При
наличието на подлежащи на принудително изпълнение вземания, за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 ГПК за установяване на тяхната недължимост въз
основа на твърдяното в исковата молба новонастъпило обстоятелство -
изтекла погасителна давност. При това положение в тежест на ответника е да
докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността.
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от
04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, IV г. о., ГК, нормата на чл. 117,
4
ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с
влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с
влязла в сила заповед за изпълнение. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2
ЗЗД приложима към процесните вземания е общата петгодишна давност.
Предвид това и с оглед релевираното с исковата молба възражение за давност
съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, защото
давността не се прилага служебно, а е необходимо длъжникът да направи
изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност, което е
сторено. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно
решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено,
че не са налице материалноправните предпоставки за законност на
изпълнителния процес, включително поради погасяване на задълженията по
давност. Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на
поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на
вземанията, които са предмет на изпълнително производство, е предявяването
на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК преди да е приключило
принудителното събиране на вземанията. От изложеното следва, че ищецът
има правен интерес от предявените искове.
Съдът възприема съдебната практика, според която извършената с т. 10
от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на
обявяването на тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от него
разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към
този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това /в този смисъл - Решение № ***** г., постановено по
гр. д. № **** г. по описа на ВКС, IV ГО/. Ето защо съдът счита, че с
образуването на изп. дело ***** г. по описа на ЧСИ Р. С., рег. № ***
прекратено с постановление на ЧСИ на 24.09.2020 г., давността за вземанията
по изпълнителния лист се счита за прекъсната на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД,
като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване давността е
спряла да тече на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД. Спирането на давността
по изпълнителното производство следва да се счита за преустановено от
момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а
именно от 26.06.2015 г. Следователно от датата 26.06.2015 г. следва да се
преценяват всички твърдения на ищеца за изтекла погасителна давност. След
горепосочената дата се прилага т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, според която "Когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие". В мотивите към същата е прието следното:
5
"В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. ". В мотивите към същото тълкувателно решение е
посочено също така, че искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в
изпълнителния процес - с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Следователно в изпълнителния процес давността се прекъсва с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, което изгражда съответния изпълнителен
способ, и поради това висящността му е нужно да се поддържа чрез
действията на взискателя - искане за извършване на действия, изграждащи
динамичния фактически състав на посочения от него и предвиден в закона
способ, вкл. за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия или за
прилагане на нови изпълнителни способи.
По отношение на запорите следва да се посочи, че обстоятелството дали
те са постигнали целения резултат е без значение за прекъсването на
давността. В тази връзка съдът съобрази, че съгласно т. 5 от ТР № 3/10.10.2017
г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК: "Изпращането на запорно
съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил
на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в
съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но длъжникът
не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на
взискателя", а в мотивите е прието следното: "Запорът се счита наложен само
с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното
съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби
на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът
6
поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването
на вземането. Последното не е част от фактическия състав по налагането на
запора, а е от значение за това дали той може да доведе до предвидените в
закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не.
Насрочването на опис на движими вещи на длъжника е също валидно
изпълнително действие, което изгражда съответния способ и прекъсва
давността, тъй като по този начин волята на взискателя за събиране на
вземането също е безспорно изразена.
В случая по отношение на вземането, по което е образувано изп. д.
514/2011 г. съобразявайки горните разяснения съдът приема, че давностния
срок е прекъснат преди да изтече освен със запорни съобщения на ЧСИ от
17.05.2017 г., но и с подадена от взискателя на 06.08.2020 г. молба за
насрочване на опис на движими вещи на длъжника, независимо, че същият не
е осъществен, доколкото неизвършването му не може да се приеме, че е в
резултат на поведението на взискателя, което съставлява действие по
изпълнението, прекъсващо давността съгласно разясненията в тази връзка
дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК
Ето защо вземането на взискателя-ответник по изп. лист от 23.11.2010 г.
по гр. д. № ******** г. по описа на КРС, по който е образувано изп. дело
***** г. по описа на ЧСИ Р. С., с район на действие КОС не се е погасило по
давност, доколкото на 06.08.2020 г. същата е прекъсната и е започнал да тече
нов петгодишен срок, който впоследствие е бил прекъснат с предприетите
през 2024 г. изпълнителни действия по новобразуваното изп. д. № **** г. по
описа на същия ЧСИ.
По тези съображения се налага извода, че вземането по изп. лист от
23.11.2010 г. по гр. д. №****** г. по описа на КРС, за чието принудително
събиране са образувани последователно двете изпълнителни дела изп. дело
***** г. и изп. д. №*****г. не са погасени чрез изтичане на петгодишна
погасителна давност. Ето защо предявеният иск по чл. 439 от ГПК досежно
тези вземания по този изпълнителен лист се явява неоснователен и следва да
се отхвърли.
Ответникът претендира разноски за юрисконсулт и такива му се следват
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 вр. с чл. 25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 200.00 лева, с оглед обстоятелството, че делото не
е с правна и фактическа сложност. Неоснователно се явява искането за
присъждане на възнаграждение по чл. 13, т. 2 от посочената наредба,
доколкото възнаграждение по този ред се определя само в случаите, когато
правната помощ е приключила до подготовката на документите.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца А. С. Г., с ЕГН **********, с адрес:
гр. К., ул. „Зд."№ *, бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. * срещу ответника "КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес
център "Люлин 6", ет. 2, искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439
от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че ищеца не дължи
сумата в размер на 7209.51 лева - неизплатена главница по Договор за
потребителски кредит ********* г., договорна лихва в размер на 3078.04 лева
за периода от 30.01.2009 г. до 30.05.2012 г. и лихва за забава в размер на
1247.29 лева за периода от 27.02.2009 г. до 21.06.2010 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от г. до окончателното изплащане на сумата,
както и деловодни разноски в размер на 330.70 лева, от които 100 лв.-
адвокатско възнаграждение и 230.70 лева- внесена държавна такса по
изпълнителен лист от 23.11.2010 г., изд. по гр. д. № *** г. на РС-Кърджали, за
които вземания е образувано изп. дело № ****** г. по описа на ЧСИ Р. С. с
рег. № ****на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Кърджали, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А. С. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „Зд.“ № *, бл. *,
вх. „*“, ет. *, ап. * да заплати на "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център "Люлин 6", ет. 2,
деловодни разноски в размер на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кърджали в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
8