ПРОТОКОЛ
№ 843
гр. С., 01.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на тридесети септември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Р. Чакърова
при участието на секретаря Величка Маркова
Сложи за разглеждане докладваното от Р. Чакърова Гражданско дело №
20255440100757 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищцата Р. С. О., редовно призована, не се явява, за нея се явява процесуалният
й представител адв. В. П., редовно упълномощена.
За ответника О. ***, гр. С., представлявано от директора си Р. Л., редовно
призован се явява пълномощник адв. В. Р., редовно упълномощена
Вещото лице С. Щ., нередовно призована, не се явява .
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. П. – Моля да се даде ход на делото.
Адв. Р. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. П. – Поддържам исковата молба. Не възразявам да се изслуша вещото
лице.
Адв. Р. – Оспорвам предявените искове. Поддържам писмения отговор. Да се
изслуша вещото лице.
На основание чл.146 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА се делото
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения;
С исковата молба ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение - *** в О.
1
„ ***“ град С.. След придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
трудовото й правоотношение с ответника е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.12
от КТ със Заповед № ***/10.07.2023 г, считано от 11.07.2023 г.
Твърди че ищцата е член на СД на НУС при О. ***гр. С. към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение, а и до настоящия момент като
добросъвестно заплаща членския си внос.
Твърди, че на 10.08.2023 г. е сключен Анекс № Д01-*** към КТД за системата
на предучилищно и училищно образование ДО 1-*** от 06.12.2022 г. между
Министерство на образованието и науката, от една страна и две синдикални
организации от друга - Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в
България и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите
синдикати в България, с който Анекс е прието изменение на минималните основни
работни заплати, считано от 01.01.2023 г., като за „***“ е предвидено минимално
възнаграждение от 1709 лв. за периода, считано от 01.01.2023 г.
Твърди, че във връзка с така приетата актуализация на заплатите г-жа О. е
направила устно запитване до **** относно заплащане на разликата между
изплатените възнаграждения и обезщетения при пенсиониране и дължимите съгласно
анекса такива. Отговорено й било, че не съществувала правна възможност да й бъде
изплатена разликата във възнаграждението, тъй като то се дължи само на служители с
действащи трудови договори.
Ищцата определя отказа на ответника да изплати разликата в трудовото
възнаграждение като дискриминационно третиране в нарушение на чл.6 КРБ, чл.18 и
чл.4 ЗЗДискр., както и чл.14 ЕКЗПЧОС, което е противоправно и също е форма на
злоупотреба с права по чл.8 КТ.
Ищцата твърди, че считано от 01.01.2023г. до 11.07.2023 г. / прекратяване на
трудовото правоотношение/ са изминали почти 7 месеца, в които на ищцата е
изплащано възнаграждение по трудовия и договор в размер на работната заплата
преди актуализирането й спрямо Анекса.
Ищцата твърди, че следва да й бъдат заплатени сумите, представляващи
разлика между получени и дължими плащания / трудови възнаграждения и
обезщетение/, преизчислени съобразно Анекса.
Ищцата твърди, че клаузата на Анекса, засягаща размера на минималното
трудово възнаграждение, има обратно действие, тъй като законодателят е постановил
същите да се прилагат считано от 01.01.2023г., като по този начин е преуредил вече
възникналите в предходен момент правоотношения между правните субекти, без
значение дали същите съществуват или не в момента, в който е сключен Анекса за
изменение на КТД. Следователно посочените разпоредби се прилагат по отношение на
2
лицата, които към момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023г./ са отговаряли
на изискванията на закона - да са страни полагащи труд по трудово правоотношение,
обхванати от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение. С
придадената обратна сила се предвиждат по- благоприятни последици за адресатите
на тези разпоредби, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 14 от ЗНА.
Ищцата твърди, че поради факта, че е полагала труд в процесния период, има
право да получи предвиденото съгласно Анекса увеличение на работната заплата.
В подкрепа на всичките си твърдения, е цитирана многобройна съдебна
практика.
Ищцата прави особено искане съдът да постанови предварително изпълнение на
присъденото трудово възнаграждение при уважаване на иска. Претендира се и
присъждане на деловодните разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.
Ответникът заявява, че не оспорва, че ищцата е работила в **** „***“ гр. С.,
както и, че със Заповед № РД***/10.07.2023г. на ****, на основание чл.327,ал.1,т. 12 от
КТ, трудовото правоотношение е прекратено. Не се оспорва и че до момента на
безвиновното уволнение ищцата е заемал при ответника длъжността - „*** „ ****. Не
е спорно също, че с анекс№ Д 01- ***/10.08.2023 год. към Колективния трудов договор
за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-*** от 06.12.2022
год. е изменен текстът на чл. 27 от Колективният трудов договор. Изменението
предвижда, че за системата на предучилищното и училищното образование се
определят минимални основни заплати, считано от 01.01.2023 г., като предвиденото
увеличение на възнаграждението за длъжността „**** е 1 763 лв., а за учител 1709лв.
Предвидено е също, в чл. 27, ал. 2 че осигурените средства от държавния бюджет на Р
България за 2023 г. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от
01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на
предучилищното и училищното образование ***и и непедагогически персонал, както
и разходите за осигурителните им вноски за сметка на работодателя..
Ответната страна твърди, че цитираните текстове на анекс № Д01-
***/10.08.2023 год. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното
и училищното образование ДО 1-*** от 06.12.2022 год. не дават основание да се
приеме, че увеличението на трудовите възнаграждения е приложимо спрямо лица,
чиито ТПО са прекратени към датата на приемането му.
Твърди, че увеличението е със задна дата, т.е. 01.01.2023г., предхождаща
подписването на анекса, но това предвиждане очертава само периода, от който
настъпват по-благоприятните последици за съответна категория лица, сред които
3
ищцата не попада. Тази определена задна дата не изменя кръга на ползващите се лица,
а това са именно „заетите в системата на предучилищното образование“. Анексът не
сочи, че заетите лица следва да са заети към посочената задна дата - 01.01.2023г.,
поради което и се налага извода, че кръгът от лицата, по отношение на които е
приложимо увеличението на заплатите със задна дата, е именно момента на
подписване на Анекса - 10.08.2023 г.
Твърди, че по повод отправяни запитвания до министъра на образованието и
науката, относно прилагането на Анекс от 10.08 2024г. спрямо лица с прекратени ТПО,
е даден отговор, че предвиденото увеличение се извършва от работодателя единствено
в полза на работници и служители, които имат действащи трудови договори към
момента на увеличение на работните заплати, като правното основание за това е
предвидено в чл. 118, ал. 3 от Кодекса на труда.
Твърди се , че посочената в Анекса дата 01.01.2023 г. не представлява дата на
влизане в сила на договорните клаузи, а началният момент, от който се увеличават
работните заплати на лицата, които притежават качеството работници и служители към
момента на постигане на договореността - 10.08.2023 г., т.е. основанието за увеличение
на работната заплата възниква на 10.08.2023 г. с подписване на Анекса към КТД.
Твърди, че буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 27, ал.2 от променения
КТД, визира само лицата работещи в момента на влизането в сила на анекса -
10.08.2023 година - там изрично е посочено, че се отнася до „заетите в системата на
народната просвета.“ Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, считано от
11.07.2023 г., което автоматично прекратява и качеството й на страна по КТД. Към
датата на подписване на анекса, Р. О. не е заето лице в системата на предучилищното и
училищното образование.
Твърди се, че КТ не предвижда правна възможност за увеличаване на трудово
възнаграждение на лица с прекратени договори. Трудовото възнаграждение е част от
съдържанието на съществуващо трудово правоотношение и няма как да се подпише
допълнително споразумение за увеличение на възнаграждение към несъществуващ
трудов договор (чл.119 КТ) или работодателят едностранно да увеличи трудово
възнаграждение по несъществуващо правоотношение на лице, което няма качеството
на работник или служител по действащ договор.
Оспорва се твърдението за предвидено обратно действие на договореностите в
Анекса на КТД, твърдението, че бил нарушен, установеният в чл. 57, ал. 2 от КРБ
принцип чрез мълчаливият отказ да се изплати на ищцата „полагащото“ й се трудово
възнаграждение, както и твърдението че е налице нарушение на чл. 8, ал. 2 от КТ и не
може да става въпрос за дискриминационно третиране.
Оспорва се твърдението , че началният момент на забавата е следващият
подписването на анекса ден - 11.08.2023г. Доколкото се касае за евентуално доплащане
4
по несъществуващи вече трудови правоотношения, то задължение би възникнало за
училището след покана. Такава няма отправена, поради което лихва за периода
предхождащ депозирането на исковата молба в съда е на самостоятелно основание
неоснователен.
Оспорва се претенцията за определяне, респ. и заплащане на разлика между
дължимо и изплатено „брутно „ възнаграждение за периода 01.01.2023г. до
02.06.2023г„ тъй като задължение на работодателя е да заплаща „нетно
възнаграждение“.
2. Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и възраженията на ответника;
Предявеният от ищеца иск за разликата между изплатено и дължимо трудово
възнаграждение / основно и допълнително/ за периода 01.01.2023г. до 11.07.2023г. – в
размер на 1 890, 00 лв., ведно е дължимата мораторна лихва, считано от 11.08.23г. до
депозиране на исковата молба в съда (26.05.2025г.) в размер на 400,00 лева и законната
лихва върху главницата от момента на предявяване на иска в съда (27.05.2025г.) до
окончателното изплащане на сумата, следва да се квалифицира по чл.128, т.2 от КТ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявеният от ищеца иск за разликата между изплатеното и дължимо
обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение при придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 8,5 брутни заплати в размер на
3000,00 лв., ведно с мораторна лихва от 11.08.2023г. до предявяване на исковата молба
(26.05.2025г.) в размер на 500, 00 лева и законната лихва върху главницата от момента
на предявяване на исковата молба (27.05.2025г.) до окончателно изплащане на
задължението, е с правна квалификация чл. 222, ал.3 от КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявеният от ищеца иск за разликата между изплатено и дължимо
обезщетението за неизползван годишен отпуск за 15 работни дни в размер на 250,00
лв., ведно е дължимата мораторна лихва, считано от 11.08.23г до депозиране на
исковата молба в съда (26.05.2025г.) в размер на 50,00 лева и законната лихва върху
главницата от момента на предявяване на иска в съда (27.05.2025г.) до окончателното
изплащане на сумата, е с правна квалификация чл. 224, ал.1 от КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават;
СЪДЪТ ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО, че страните в настоящото производство за
процесния период 01.01.2023г. -11.07.2023г. са били обвързани от валидно възникнало
трудово правоотношение, въз основа на което ищцата Р. О. е била служител на ***,
като е изпълнявала длъжността „*** „ в *** „ ***“ град С., както и че трудовото й
правоотношение е прекратено със Заповед № РД***/10.07.2023 година.
5
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване;
Съдът обявява, че му е служебно известно обстоятелството, че на 10.08.2023 г.
между МОН, от една страна, Съюза на ръководителите в системата на народната
просвета в България /СРСНПБ/ и Сдружението на директорите в средното
образование в Р. Б. /СДСОРБ/, от друга страна работодатели, Синдиката на
българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България /СБУ
към КНСБ/, Синдикат "Образование" към Конфедерацията на труда "Подкрепа",
Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в
България, от трета страна – сидникати, е подписан Анекс № Д01-***/10.08.2023г. към
колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование № Д 01 - ***/06.12.2022 г., както и че с анекса е предвидено основното
възнаграждение за длъжността "***" да бъде в размер на 1709 лв., считано от
01.01.2023 г. поради което същите не се нуждаят от доказване.
5. Разпределяне доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти.
С оглед правилото на чл. 154 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване в производството по делото, че през процесния
период 01.01.2023 г.- 11.07.2023 г. е била член на СД на НУС при *** „ ***“гр. С.;
размера на получаваното в процесния период трудово възнаграждение; размера на
полученото при пенсионирането й обезщетение за неизползван платен отпуск, размера
на обезщетението получено при прекратяване на трудовото правоотношение при
придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст; размера на претенциите.
Ответникът следва да обоснове своите правоизключващи възражения.
Адв. П. - Нямам възражение по доклада. Моля да бъде обявен за окончателен.
Адв. Р. - Също нямам възражения по доклада. Да се обяви за окончателен.
С оглед становищата на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен доклада по делото
Адв П. – Не разполагаме със становище на КНСБ в оригинал. За съществуване
на същото съм се уверила от публикуването му в официалния сайт на организацията.
Нямаме други доказателствени искания.
Адв. Р.- Във връзка с даденото ми указание представям оригинал на трудовия
договор от 01.09.1994 г. и допълнително споразумение от 03.09.2018 г., за да не се
оспорва автентичността им. Моля да извършите констатация за автентичността им и
да ги приложите по делото. Моля да се върне оригинала. Не възразявам да се приеме
становището на КНСБ във вида в който е представено. Нямаме други доказателствени
искания.
Съдът констатира, че процесуалния представител на ответната страна представя
6
в оригинал трудов договор от 01.09.1994 г. и допълнително споразумение от 03.09.2018
г. като същите се представят и като заверено копие, като копието е идентично на
оригиналите, които следва да бъдат върнати на ответната страна.
Адв. П. – Моля да се приемат представените доказателства
По доказателствата съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото писмените доказателства, приложени към
исковата молба - Заповед № 1047/ 31.05.2023г., издадена на осн. чл.326, ал.1от КТ 2.
Становища на Синдикални организации, относно прилагането на Анекса. 3. Анекс №
Д01-*** към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно
образование ДО 1-*** от 06.12.2022 г. 4. КТД Д01-*** от 06.12.2022 г. 5. Служебна
бележка за членуване в синдикална организация № ***/13.05.25г. както и
представените днес трудов договор от 01.09.1994 г. и допълнително споразумение от
03.09.2018 г.
Страните нямат други доказателствени искания, но поради неявяването на
вещото лице в днешно съдебно заседание делото следа да бъде отложено за друга
дата, за да бъде изслушано, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 03.10.2025 г. от 09.30 часа.
Да се призове вещото лице по телефона.
Протоколът изготвен в съдебно заседание. Заседанието е закрито в 09,50 часа.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
Секретар: _______________________
7