РЕШЕНИЕ
№ 19405
гр. София, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110125459 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК от П.
С. Б. срещу „С.в.“ АД за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумата 1774,13 лв. за главница за доставка на ВиК услуги за
имот в ***********, к.л. №**********, за периода 04.04.2016-05.03.2025 г., с
681,23 лв. – мораторна лихва за периода 04.05.2016-27.02.2025 г.Твърди се, че
ответното дружество претендирало заплащане на процесната сума за
предоставени ВиК услуги, чиято дължимост ищецът оспорва със съображения,
че не притежава качество на потребител на ВиК услуги и между страните не
съществува облигационна връзка, и изтекла погасителна давност.
Ответникът посочва, че по искане на ищеца „С.в.“ АД е предоставило
информацията, съдържаща се в приложеното към исковата молба писмо с изх. №
ЗИ – 490/04.06.2019 г. и изх. № М – 517/12.03.2025 г., изготвено в отговор на
неговите изрични молби със същите входящи номера. В молбите си до
водоснабдителното дружество, като свой адрес, ищецът е посочил адреса на
процесния имот, за който същият е титуляр на партидата с клиентски №
**********. Посочването на адреса на процесния адрес като собствен адрес от
страна на ищеца в двете му молби до ответното дружество следва да се цени по
реда на чл. 175 от ГПК като признание на неизгоден за страната факт, а именно,
че имотът, досежно който ищецът твърди, че не е потребител на ВиК услуги е
негова собственост, обитава го и съответно ползва доставената до него вода,
включително и за процесния период. Изявлението на ответника в титула на двете
молби до „С.в.“ АД се подкрепя и от съставения в присъствието на ищеца Б. и
подписан от него Талон за пломбиране на водомери № **********/06.12.2013 г.,
в който е обективирана подмяната и пломбирането на индивидуалните водомери,
измерващи количествата вода потребени в имота на ищеца. В качеството му на
потребител на В и К услуги, респективно на титуляр на партидата с клиентски №
**********, открита за процесния имот, на името на ищеца са начислявани
1
задължения за доставените и потребени в имота ВиК услуги в размер на 678.38
лв., начислена за периода от 03.03.2022 г. до 05.03.2025 г., поради което
твърденията на ищеца за липса на облигационни отношения между него и
ответното дружество се явяват неоснователни, респ. и исковата му претенция в
тази й част настоява да бъде отхвърлена като неоснователна. По отношение на
сумата 1274,25 лв. за доставка на ВиК услуги за имот в ***********, к.л.
№**********, за периода 04.04.2016-02.03.2022 г., с 502,73 лв. – мораторна
лихва за периода 04.05.2016- 27.02.2025 г. – ответникът не оспорва иска и
твърдението, че е покрита с давностен срок. Моли отговорността за разноските
по делото да бъде възложена в тежест на ищеца, съобразно чл.78, ал.2 от ГПК,
тъй като ответното дружество е направило своевременно изявление за признание
на иска – с отговора на исковата молба, и не е дало повод за завеждане на делото.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал.1, т.3 и т. 4 от ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че е покрито с давностен срок паричното вземане
на ответника за сумата 1774,13 лв., от които главница -1274,25 лв. за доставка на
ВиК услуги за имот в **********, к.л. №**********, за периода 04.04.2016-
02.03.2022 г., с 502,73 лв. – мораторна лихва за периода 04.05.2016-27.02.2025 г.;
а за претенцията за 678,38 лв., от които главница -499,88 лв. за периода
03.03.2022-05.03.2025г., с 178,50 лв. - мораторна лихва за периода 03.04.2022-
27.02.2025г. – размер и че е извършена доставка на ВиК услуги за периода.
Спорен за този втори период остава въпроса за наличието на договор, сключен
между страните.
По реда на чл. 192 от ГПК е приет Нотариален акт за продажба на
недвижим имот №27, дело №172921/04.08.1994 г. на СНС-София, от който се
изяснява, че ищецът е придобил правото на собственост от С.К. Б. и О.В. Б.а
върху процесния ап. 2, находящ се в ***********, при условието, че продавачите
С.К. Б. и О.В. Б.а са запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване.
Условията и редът за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи са уредени с Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Наредбата/, издадена във връзка с приложението на
ЗУТ, ЗВ и ЗРВКУ. Получаването на услугите ВиК се осъществява при публично
известни общи условия, съгласно чл. 8 от Наредбата. Според пар. 1, ал. 1, т. 2 б.а
от ДР на ЗРВКУ и чл. 3 от Наредбата, „потребител“ е физическо лице или
юридическо лице, което е собственик или ползвател на имоти с учредено
вещното право на ползване или право на строеж, за които се предоставят ВиК
услуги. Качеството потребител се свързва с принадлежността на вещното право
върху имота, а в случая с учреденото ограничено вещно право на ползване от
ищеца, съгласно нот. акт. При учредено вещно право на ползване на имота,
съгласно нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗС ползвателят е длъжен да плаща
разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, да
поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика
след прекратяване, съответно погасяване на правото на ползване. Предвид
спецификата на правоотношението по доставка на ВиК услуги, разходите за това
също са консуматив на водноснабдения имот. В случая по делото не са сочени,
респ. не са събрани доказателства, че за процесния период вещното право на
ползване е било прекратено, погасено или че голата собственост, която
притежава ищецът, се е трансформирала в обикновено право на ползване, т.е. че
собственикът е упражнявал всички правомощия, включени в правото на
2
собственост, включително и правото на ползване на процесния недвижим имот.
Ето защо ответникът доказа, че се намира във валидно облигационно отношение
с вещните ползватели, при което ищецът не е материално легитимиран да
отговаря за заплащане на цената на доставка на ВиК услуги. Ответникът не
представи убедителни писмени доказателства, от които да се установи, че е
сключен с ищеца индивидуален договор за доставка на ВиК услуги, който да
правоизключи отговорността на третите лица-вещни ползватели. При това съдът
приема, че предявения иск подлежи на уважение поради недоказаност на
възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за
доставка на ВиК услуги при ОУ. Не подлежи на разглеждане евентуално
наведеното възражение за изтекла погасителна давност.
При този изход на спора в тежест на ответника следва да се възложат
съдебните разноски, тъй като оспори предявения основателен иск за
недължимост на вземането поради липса на договорна връзка на страните и не е
осъществена хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК, във вр. чл. 83, ал.2 от ГПК, ответникът трябва да заплати в полза на
бюджета на Съдебната власт и по сметка на съдилището сумата 98,21 лв. за
дължимата държавна такса, в т.ч. по чл. 11от ТДТГПК. В полза на адв. И. Н.
следва да се присъди възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА, което се определя от Съда. Обсъждайки справедливия размер на
възнаграждението на адвоката съдът следва да съобрази даденото тълкуване в
решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, което е задължително за
съдилищата на основание чл. 633 от ГПК. При определяне на справедливия
размер на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите на
адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. на ВАС и тези
размери могат да служат единствено за ориентир при определяне на
отговорността за разноски, а следва да съобрази фактическа и правна сложност
на спора, специфика на производството, обем и сложност на извършените
процесуални действия. Съдът, предвид защитавания материален интерес,
фактическата и правна сложност на спора в контекста на вида на исковата
защита и разпределената тежест на доказване, очакваните процесуални действия,
които е било необходимо да бъдат извършени от адвоката, без явяване в открито
съдебно заседание, приема, че разумна разноска е сумата 300лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че
П. С. Б., с ЕГН:**********, не дължи на „С.в.“ АД, с ЕИК:**********, сумата
2455,36 лева, от които 1774,13 лева – главница за доставка на ВиК услуги за имот
в ***********, к.л. №**********, за периода 04.04.2016-05.03.2025 г., с 681,23
лв. – мораторна лихва за периода 04.05.2016-27.02.2025 г.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, с ЕИК:**********, да заплати на адвокат И. А. Н. –
САК, с личен №***********, с адрес на упражняване на дейността: **********,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т. 2 от ЗА, сумата
300,00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по
договор за правна защита и съдействие от 20.03.2025 г.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, с ЕИК:**********, да заплати в полза на бюджета
на Съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78,
ал.6, във вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК, сумата 98,21 лева за държавна такса по чл. 1 от
ТДТГПК; а при служебно издаване на изпълнителен лист и 5,00 лева за
3
държавна такса по чл. 11 от ТДТГПК.
Присъдените суми могат да бъдат платени от „С.в.“ АД на Софийски
районен съд по банкова сметка№IBAN:**********, BIC – ********.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4