Определение по адм. дело №2467/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), приложим субсидиарно на основание § 2 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 160 ДОПК.

Делото е образувано по жалба на Т. О. П., [ЕГН], с адрес: гр. Пловдив, [жк], [адрес], подадена чрез адв. И. Б. С. – АК-Пловдив, л. № **********, с адрес: гр. Пловдив, [улица], ет. 1, офис 5, против Ревизионен акт № Р-1600162501080-091-001/22.07.2025 г., издаден от П. Д. С. – началник на сектор, възложил ревизията, и С. М. З. – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 332/09.10.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при Централно управление на НАП.

Жалбоподателят оспорва изцяло ревизионния акт като незаконосъобразен и неправилен, издаден при неправилно приложение на материалния закон, нарушение на процесуалните правила и противоречие с целта на закона.

В жалбата се излагат твърдения за неправилна оценка на доказателствата, неизяснена фактическа обстановка и нарушение на принципа на обективната истина по чл. 3 от ДОПК. Посочва се, че неправилно е определена годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, поради занижено начално салдо, двойно отразяване на разходи за издръжка и живот, както и необосновани изводи за недекларирани доходи. Жалбоподателят поддържа, че приходната администрация е отказала неправомерно да признае дарение, извършено от негов родител, работещ в чужбина, въпреки представено писмено потвърждение от дарителя и налична житейска логика за дарението. Позовава се и на практиката на Върховния административен съд (напр. Решение № 9872/2020 г. по адм. д. № 15125/2019 г.), според която дарение от близък роднина може да бъде признато дори при частични доказателства. Жалбоподателят счита, че не са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2, 5 и 7 от ДОПК за прилагане на особения ред на облагане, тъй като липсват доказателства за укрити доходи или несъответствие между имущество и приходи, а направените от органа изводи са хипотетични и неподкрепени с доказателства. Сочи и, че приходната администрация не е отчела правилно обясненията му относно направени разходи, финансирани от родители, с което е нарушен принципът на обективност.

С оглед на изложеното жалбоподателят моли съдът да отмени изцяло Ревизионния акт № Р-1600162501080-091-001/22.07.2025 г. като незаконосъобразен и необоснован.

След извършена служебна проверка съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, в срока по чл. 160, ал. 1 ДОПК, от лице с правен интерес. Оспорването на административния акт е с искане за отмяната му като незаконосъобразен. Жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Предвид изложеното, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с конституиране на страните съобразно чл. 154, ал. 1 във връзка с чл. 153, ал. 1 АПК, и даване на указания по реда на чл. 163, ал. 3 АПК за изясняване на обстоятелствата от значение за делото, във връзка с разпределението на доказателствената тежест по чл. 170 АПК и чл. 144 АПК, във връзка с чл. 154, ал. 1 ГПК.

На основание чл. 157, ал. 1 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни по делото:

– Жалбоподател: Т. О. П., [ЕГН], с адрес гр. Пловдив, [жк], [адрес], представляван от адв. И. Б. С. – АК Пловдив;

– Ответник: Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.12.2025 г. от 14:40 часа, за която дата и час да се призоват страните.

УКАЗВА на основание чл. 144 АПК, във връзка с чл. 154, ал. 1 ГПК, приложими субсидиарно по § 2 от ДР на ДОПК, на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

УКАЗВА на основание чл. 170, ал. 1 АПК, приложим субсидиарно по § 2 от ДР на ДОПК, на ответника, че в негова тежест е да установи компетентността си за издаването на оспорения административен акт, както и съществуването на фактическите основания, посочени в него, и спазването на законовите изисквания при постановяването му.

УКАЗВА на страните, че могат да докажат доводите и възраженията си с всички допустими по ДОПК, съответно АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства.

ОПРЕДЕЛЯ краен срок за ангажиране на доказателства до приключване на първото по делото съдебно заседание, като всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

УКАЗВА на страните, че при неангажиране на доказателства ще се приложат последиците от недоказването.

ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.