№ 1437
гр. Плевен, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря Петя Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20254430103138 по описа за 2025 година
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „*******” ЕООД гр. София против И. В. В.
от гр. ***. В молбата се твърди, че на 01. 03. 2023 год. е бил подписан договор
за потребителски паричен кредит № 5470338 между „У.К.Ф. ЕАД в качеството
на кредитор и ответницата в качеството на кредитополучател. Твърди се, че
съгласно този договор банката е предоставила на кредитополучателя кредит в
размер на 12 600 лв. Твърди се, че кредитополучателят се задължил да
възстанови получения кредит чрез 120 месечни погасителни анюитетни
вноски, всяка от които в размер на 188, 41 лв. Твърди се, че първата
погасителна вноска е била с падежна дата на 21. 03. 2023 год., а последната- на
21. 03. 2033 год. Твърди се, че кредитът е следвало да се издължава чрез
погасителни вноски, дължими на съответната падежна дата от съответния
месец съгласно погасителен план. Твърди се, че всяка месечна вноска се
състои от част от задължението за главница, част от задължението за
договорена лихва и част от задължението за застрахователна премия, в случай,
че такава е сключена, всяко от които подробно описани в приложения
погасителен план. Твърди се, че кредитът е отпуснат при годишен лихвен
процент в размер на 12, 44 % и при годишен процент на разходите в размер на
13, 73 %. Твърди се, че ответницата не е изпълнила поетите задължения по
1
договора за кредит, като не е изплатила задълженията си по последния.
Твърди се, че непогасени са останали следните суми по цитирания по-горе
договор за кредит както следва: 12 588, 82 лв. главница и 1 049, 80 лв.
договорна лихва. Твърди се, че с договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 12. 02. 2024 год., сключен между „У.К.Ф.” ЕАД и „****”
ЕООД, задължението, посочено като размер по- горе и произтичащо от
договор за потребителски паричен кредит с номер 5470338 от 01. 03. 2023 год.,
е било прехвърлено на „****” ЕООД. Твърди се, че с писмено уведомление,
изходящо от пълномощник на цедента от 26. 02. 2024 год. и получено на 27.
03. 2024 год. /видно от известие за доставяне № 7332402260347 на „*****“
ООД/ И. В. е била уведомена за извършеното прехвърляне на задълженията й
по цитирания договор. Твърди се, че след сключване на договора за цесия и
след получаване на уведомлението за цесия по банкова сметка на „****“
ЕООД /новия кредитор/ длъжникът е заплатил доброволно сума в общ размер
на 1 400 лв. по начина, в размерите и на датите, посочени в приложена към
настоящата искова молба служебна бележка от 15. 05. 2025 год., с издател
„****“ ЕООД. Твърди се, че последното плащане е от 31. 10. 2024 год. Твърди
се, че така задължението на ответницата е редуцирано с направените
плащания, които са приспаднати от цедирания размер на дълга. Твърди се, че в
изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 и сл. от Закона за
задълженията и договорите на 28. 02. 2025 год. от пълномощник на цедента, а
именно адв. дружество „ИиД“ на длъжника с пощенска пратка с известие за
доставяне PS5000RSIYAMH е било изпратено повторно уведомление за цесия,
както и уведомление за предсрочна изискуемост, като на длъжника е
предоставен срок за доброволно изпълнение. Твърди се, че на длъжника е
указано, че при липса на изпълнение на задължението в рамките на
предоставения 15- дневен срок, считано от шестнадесетия ден от изтичането
му, цялото й задължение ще бъде обявено за изцяло и незабавно дължимо.
Твърди се, че пратката е адресирана до известния и посочен в договора за
кредит адрес, а именно гр. ***, ул. „****“ № 4. Твърди се, че известието за
доставяне е върнато на изпращача с отбелязване, че е получено от И. В. на 05.
03. 2025 год. Твърди се, че срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 20.
03. 2025 год. и считано от 21. 03. 2025 год. цялото задължение е обявено за
изцяло и незабавно дължимо /предсрочно изискуемо/. Твърди се, че с оглед
гореизложеното ищцовото дружество е придобило едно ликвидно и
2
изискуемо парично вземане срещу ответницата. Твърди се, че ищецът е
пристъпил към принудително събиране на вземането си по договора чрез
подаване на 07. 04. 2025 год. на заявление до Районен съд гр. Плевен за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по повод на което е
образувано ч. гр. д. № 20254430102213 по описа на съда. Твърди се, че
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е била връчена на
длъжника, като в рамките на срока по чл. 414 от ГПК длъжникът подал
възражение, съобщението за което е било надлежно връчено на ищеца на 24.
04. 2025 год. Твърди се, че това обуславя правния интерес на ищеца да
предяви иск за установяване на вземането си по договор за потребителски
паричен кредит с номер 5470338 от 01. 03. 2023 год. за сумата от 12 238, 62
лв.- дължима главница, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението до окончателно събиране на
сумата. В заключение ищецът моли съда да уважи иска, като му присъди и
направените в заповедното и настоящото производство разноски.
Ответницата признава изцяло предявения иск.
Съдът, като прецени направеното от ответницата признание на иска,
намира, че следва да бъде постановено решение при условията на чл. 237 от
ГПК без необходимост от допълнително излагане на мотиви по
обстоятелствата, предмет на изследване в настоящото производство.
В заключение може да се обобщи, че предявеният установителен иск по
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло, като следва да бъде признато за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищцовото дружество сумата от 12 238, 62 лв.,
представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество
направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 484,
77 лв., както и направените деловодни разноски в исковото производство в
размер на 244, 77 лв.
По изложените съображения съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата И. В. В.
от гр. ***, ЕГН **********, че същата дължи на ищеца „*******” ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. ********“ № 1, сграда
15, вх. А, ет. 4, представлявано от Р.И.М.-Т и Т.И.В. сумата от 12 238, 62 лв.,
представляваща дължима главница по договор за потребителски паричен
кредит № 5470338/ 01. 03. 2023 год., ведно със законната лихва, считано от 07.
04. 2025 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И. В. В. от гр. ***, ЕГН **********, да заплати на „*******”
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. ********“ № 1,
сграда 15, вх. А, ет. 4, представлявано от Р.И.М.-Т и Т.И.В. сумата от 484, 77
лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното
производство, и сумата от 244, 77 лв., представляваща направени деловодни
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4