№ 368
гр. Несебър, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IX-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря Ивелина Г. Василева
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20252150100207 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се образува по искова молба на „*****“ ЕООД срещу А. Д. А.,
подадена по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК за осъждане на ответника, в качеството му на
кредитополучател по договор за потребителски кредит № 40019252755/09.08.2023 г., да
заплати на ищеца следните парични вземания:
1.) сумата от 72,93 (седемдесет и два лева и деветдесет и три стотинки) лева,
представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.12.2023г. до
15.08.2024г.;
2.) сумата от 174,54 (сто седемдесет и четири лева и петдесет и четири стотинки)
лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“;
3.) сумата от 261,81 (двеста шестдесет и един лева и осемдесет и една стотинки) лева,
представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“;
4.) сумата от 96,31 (деветдесет и шест лева и тридесет и една стотинки) лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 16.09.2023г. до 15.08.2024г., които
суми с били отхвърлени с разпореждане № 3365/16.12.2024 г.
Претендират се и направените в заповедното и в настоящото исково производство
съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба се посочва, че страните сключват договор за потребителски кредит
на 09.07.2023 г., по силата на който ответникът получава кредит в размер на 600.00 лева, при
ГПР 47.63 % и ГЛП – 40.90 %, като сумата, която следва да върне е 729.54 лева. Твърди се и
че във връзка с кредита ответникът е закупил и поисканите от него услуги „Фаст“ на
1
стойност 240.00 лева и „Флекси“ – на стойност 360.00 лева. Навеждат се доводи, че
ответникът е извършил плащания в общ размер на 363.68 лева.
Посочва се, че настоящите искове се предяват във връзка с указанията на съда,
поради отхвърляне на заявлението за сумите, които се отнасят до процесните парични
вземания.
По същество се моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът не подава писмен отговор.
В открито съдебно заседание ищецът и ответникът не се представляват. Ищецът
представя писмено становище.
Фактически констатации и правни изводи на съда:
По делото се установява пълно и главно, че страните сключват договор за
потребителски кредит № 40019252755/09.08.2023 г., по силата на който ответникът усвоява
на същата дата сумата от 600.00 лева, която съобразно уговорките в договора следва да се
върне на 11 месечни вноски от по 66.32 лева, ГПР 47.63 %, при ГЛП 40.90 %, ведно с
възнаграждение за закупени допълнителен пакет услуги - „Фаст“ в размер на 240.00 лева и
„Флекси“ в размер на 360.00 лева. Така общо дължимата сума по кредита нараства на
1329.54 лева, която следва да се плати на 11 вноски от по 120.87 лева (последна вноска
120.84лева). Заплащането на тези допълнителни вземания се включва като част от
дължимите 11-месечни погасителни вноски.
В т. 15 от ОУ се посочва, че допълнителния пакет услуги „Фаст“ и „Флекси“ се
изразява в приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит пред
клиентите с без закупена такава услуга; правото на клиента едностранно да променя
погасителния план, респ. да отлага плащане на вноски при изпълнение на съответните
условия, посочени в чл. 15.2.1., чл. 15.2.2. и чл. 15.2.3 от ОУ; да намалява погасителни
вноски; промяна дата на падеж;
Константната практика на СЕС бележи тенденция за все по-засилена защита правата
на потребителите във всяко производство, в което се предявяват вземания по договори,
сключени с потребител - заповедно, исково, дори изпълнително. Целите, които се преследват
водят до санкциониране на доставчици на стоки и услуги, които си служат с нелоялни
търговски практики за заобикаляне на закона и добрите нрави, чрез създаване на
неравноправни клаузи в договорите във вреда на потребителите, които клаузи не отговарят
на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Практиката на съдилищата в Република България трайно се ориентира към
възприемане на тълкуванията на СЕС, дадени във връзка с Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 5април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
Директива 93/13, Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23април
2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета, свързани с потребителската защита – напр. Решение
№50013/05.08.24г. по т.д.№1646/22г. на ВКС, във връзка с решение на СЕС от 21.03.2024 г.
по дело С-714/22, както и Решение №491/23.07.24г. по гр.д.№1767/2023г.
В практиката на ВКС последователно е застъпено разбирането, че съгласно чл. 143 и
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител,
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално (Решение № 67 от 12.09.2019г. по
търг. дело № 1392/2018г. по описа на I търг. отделение на ВКС и др.). Съобразно
константната практиката на ВКС не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
2
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
В случая става въпрос за клауза от типов договор за кредит, ведно със споразумение
за допълнителни услуги към него, сключен при общи условия. В чл. 143, ал. 2 от ЗЗП е
предвиден и неизчерпателен списък на неравноправните клаузи. Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 19
от ЗЗП неравноправна е и клауза, която не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора, а в чл. 143, ал. 2, т. 20 от ЗЗП като
неравноправни са предвидени клаузи, които поставят други подобни условия.
В случая, съдът счита, че претендираното вземане за допълнителен пакет услуги не
представляват услуги по смисъла на ЗЗП и ЗПК. Същите по същество нямат
характеристиката на услуга по смисъла на ЗПК, тъй като представляват предварително
уговорени евентуални (под условие) промени в съдържанието на кредитното
правоотношение, които попринцип (при добросъвестно поведение на кредитора) могат
винаги и по всяко време да бъдат договорени между страните – арг. от чл. 9 и чл. 20а, ал. 2,
предл. 1 от ЗЗД. С уговарянето на този допълнителен пакет права (не услуги) по същество
длъжникът си „закупува“ едно по-блогосклонно поведение от страна на кредитора при
определени предпоставки. Това води до извода, за наличие на недобросъвестно поведение от
страна на кредитора, който по косвен начин принуждава длъжника да заплаща допълнителни
суми, за да си осигури последния по-благоприятно кредиторово поведение при настъпване
на определени условия. Подобни уговорки, противоречат на добрите нрави, респ. на
добрите търговски практики при представянето на кредит, тъй като кредиторът третира по
различен начин едни кредитополучатели от други в случай на забава в зависимост от това
дали е получил или не допълнително възнаграждение.
Не на последно място кредитополучателят се „таксува“ за хипотетичната възможност
за предоставянето на цитираните от заявителя „услуги“, а не за реалното им предоставяне,
респ. ползване от кредитополучателя. На практика с цитираните клаузи от договора на
потребителя се начислява допълнително възнаграждение за предоставяне на услуги, които
не е ясно дали ще бъдат използвани от него.
Ето защо към момента на сключване на договора за потребителя не е налице
възможност да прецени икономическите последици от сключването му. Клаузата за
определяне на възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ е неравноправна и на основание чл. 143, ал. 2, т. 20 от КЗП. Възлагането в тежест
на потребителя на посоченото възнаграждение противоречи и на разпоредбите на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Посочените в споразумението
действия, наименовани „услуги”, са свързани именно с управлението на кредита, като на
потребителя се вменява заплащането на допълнителна такса за евентуалното им
реализиране. Ето защо клаузата противоречи и на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Не без значение е и
съществената прекомерност на посоченото възнаграждение, което е в размер, над размера на
отпусната сума по договора за кредит. Доколкото става въпрос единствено за бъдеща
възможност да се използват определени услуги, то определянето на размер на
възнаграждение за тези услуги, равен на размера на отпуснатия кредит, е прекомерно и
несъизмеримо с целта на договора за кредит.
Съобразно така изложените от съда мотиви, следва да се приеме, че претендираните
вземания за допълнителни услуги „Фаст“ от 240.00 лева и „Флекси“ от 360.00 лева, са
нищожни, поради противоречието им с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и чл. 9 от ЗЗД и отделно от това
са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 и т. 20 от ЗЗП.
На следващо място, съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.1 ЗПК, годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно нормата на §1, т.1.
3
ДР ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия“. Цитираните разпоредби водят до извод, че в
общия разход по кредита, формиращ годишния процент на разходите, следва да бъдат
включени, респ. – да са отразени в крайния му размер и сумите, напр. неустойки и/или такси
за услуги, които са пряко свързани с договора за кредит и са известни на кредитора, които
потребителят трябва да заплати.
В настоящия случай договорено „възнаграждение“ за закупени допълнителни пакети
„Фаст“ и „Флекси“, е включено в погасителния план на договора за кредит още към датата
на сключване му, поради което следва да се приеме, че има характер на разход по кредита,
пряко свързан с него и известен на кредитора, който потребителят трябва да заплати. Но по
делото се установява безспорно, че това вземане не е включено като елемент при определяне
на годишния процент на разходите, в който случай размерът на ГПР не би бил такъв,
какъвто е посочен в договора. Така според настоящата инстанция, е нарушена нормата на
чл.19, ал.4 ЗПК, досежно размера на ГПР. Нарушена е и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10
ЗПК, т.к. макар договорът формално да съдържа посочен ГПР в законовия размер – 47.63 %,
този процент не е коректен и не е определен законосъобразно, както и не отразява
действителните разноски по кредита, което въвежда ответника-потребител в заблуждение.
Гореустановените юридически факти относно съдържанието на договора за кредит,
мотивират съдът да приеме, че договорът за кредит, сключен между страните, е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради противоречие с изискванията на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като годишният процент на разходите, посочен в договора за кредит,
не отразява всички действителни разходи по кредита, а неправилно посочения размер на
ГПР в договора следва да се приравни на липса на такъв.
Предвид недействителността на процесния договор за кредит следва да се приеме, че
ответникът не дължи претендираните от ищеца вземания за договорна и мораторна лихва и
възнаграждение за допълнителен пакет услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни.
Разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*****“ ЕООД ЕИК: ****** по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3
от ГПК обективно кумулативно съединени осъдителни искове срещу А. Д. А.,
ЕГН:********** с настоящ адрес: ******* за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните парични вземания по договор за потребителски кредит № 40019252755/09.08.2023
г., да заплати на ищеца следните парични вземания:
1.) сумата от 72,93 (седемдесет и два лева и деветдесет и три стотинки) лева,
представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.12.2023г. до
15.08.2024г.;
2.) сумата от 174,54 (сто седемдесет и четири лева и петдесет и четири стотинки)
лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“;
3.) сумата от 261,81 (двеста шестдесет и един лева и осемдесет и една стотинки) лева,
4
представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“;
4.) сумата от 96,31 (деветдесет и шест лева и тридесет и една стотинки) лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 16.09.2023г. до 15.08.2024г., които
суми с били отхвърлени с разпореждане № 3365/16.12.2024 г. по гр.д. №1511/2024 г. по
описа на РС-Несебър.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5