№ 137
гр. Велико Търново, 20.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно частно
търговско дело № 20224001000087 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.83 ал.2 от ГПК във връзка с чл.274-чл.278 от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна частна жалба от ищцата В. И. Х. от
гр.Долни Дъбник, Плевенска област,чрез адвокат П.К., против определение
№81 от 02.03.2022г., постановено по т.д. №42/2022г., в отхвърлителната му
част, с която Окръжен съд-Плевен е отхвърлил, като неоснователно, искането
на жалбоподателката за освобождаване от заплащане на половината от
дължимата държавна такса и разноските за производството.
Въззивницата моли Апелативният съд да отмени обжалваното
определение, в обжалваната му част и вместо него да постанови друго, с
което да я освободи изцяло от заплащане на държавна такса и разноски.
Действително получавала пенсия в размер на 840 лева, но това е целият
месечен доход на двучленното й семейство, тъй като тя не реализира доходи
от други източници освен получаваната пенсия, съпругът й не работи и не
получава пенсия. По данни на КНСБ стойността на необходимата издръжка за
живот е 618,15 лева на човек. При това положение ако ищцата бъде
задължена да заплаща държавна такса и разноски по делото, тя и съпругът й
ще бъдат принудени да живеят под границата на бедността, с изключително
ограничени средства. В случая искът бил предявен като частичен в размер на
26 666 лева, поради което е възможно същият да бъде увеличен до пълния
1
размер, който тя счита за справедлив, а именно до претендирано обезщетение
за неимуществени вреди от 150 000 лева, при което дължимата държавна
такса би била в значителен размер. Счита, че следва да бъде освободена
изцяло от заплащане на държавна такса и разноски по делото, за да й се
осигури правото й на достъп до правосъдие, като не се налага да живее със
средства под границата на бедността. Позовава се на практиката на Съда по
правата на човека-Страсбург, а именно на делото Н. Д. и С. срещу България, в
решението по което било посочено, че „налагането на значителна финансова
тежест действа като ограничение на правото на съд“. Твърди, че във всички
случаи при приключване на делото, таксите се събират от другата страна и
бюджета на съда нямало да бъде ощетен.
Като разгледа частната възивна жалба и прецени данните по делото
Апелативният съд намира за установено следното:
Частната жалба е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Делото е образувано по исковата молба на ищцата В. И. Х. от гр.Долни
Дъбник срещу ответника Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София, с
искане съдът да осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 26 000 лева, частичен иск от 150 000 лева,
за причинените й неимуществени вреди от смъртта на доведения й син Л. Х.
Л., настъпила вследствие на пътно транспортно произшествие на 03.09.2018г.
по пътя с.Българене-с.Малчика, по вина на водача на застрахован при
ответника лек автомобил. Ищцата твърди, че е доведена майка на загиналия
Л., роден през 1975г., който е пътувал на предна дясна седалка до виновния за
произшествието водач Пламен Равелов. Образуваното наказателно
производство било прекратено поради това, че виновният водач е починал на
място. След като биологичната майка на Л. напуснала семейството, баща му и
ищцата изградили ново семейство и се грижели заедно за Л., с когото
живеели заедно в един дом. Между ищцата и загиналия Л. съществувала
дълбока и трайна емоционална връзка, поради което от неговата загуба търпи
болки и страдания, които ще я съпътстват през целия й живот. Оценява
претърпените и търпяни и досега неимуществени вреди, както и тези в
бъдеще на сумата от 150 000 лева, като на този етап на развитие на делото
предявява частичен иск за 26 000 лева
2
В исковата молба е направено особено искане по реда на чл.83 ал.2 от
ГПК ищцата да бъде освободена от внасяне на държавна такса и разноски по
делото.
Приложена е декларация за материално и гражданско състояние.
Видно от същата, с дата 23.02.2022г., ищцата и съпругът й притежават
къща с двор в гр.Долни Дъбник, област-Плевен, лек автомобил Киа Рио от
2020г., без да е уточнено дали това е годината на производството на
автомобила, или на придобиването му, ищцата получава пенсия от 840 лева
месечно, съпругът й не работи и не получава пенсия, двамата нямат влогове и
не получават наем или рента.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи.
Съгласно чл.83 ал.2 ГПК такси и разноски по производството не се
внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно
средства да ги заплатят. В разглеждания казус, при съобразяване и на
приложените по делото писмени доказателства, се установява че ищцата няма
доходи и имущество, от което да реализира такива, за да заплати само
половината дължимата държавна такса, която е в размер на сумата 1040,00
лева, тъй като увеличението на иска респективно по-голямата по размер
държавна такса, дължима върху сумата от 150 000 лева, на която ищцата
оценява претърпените от нея неимуществени вреди, е бъдещо несигурно
събитие, като едновременно с това ищцата има материална възможност да
заплати разноските по делото и другите 50% от дължимата държавна такса.
Въззивният състав приема, че понастоящем не са налице основания за
освобождаване от държавна такса изцяло, както и за освобождаване от
разноски, с оглед на материалното състояние на ищцата. Съобразно доходите
на семейството й от пенсията и наличния лек автомобил, ищцата би могла да
поеме сумата от 520 лева, представляваща 50% от дължимата държавна такса,
както и възложените й разноски.
Неоснователно е възражението, че във всички случаи съдът ще осъди
другата страна да заплати държавната такса, с оглед разпоредбата на чл.78
ал.6 от ГПК.
По изложените съображения Апелативният съд стига до същия краен
3
решаващ извод, който е направил Плевенският окръжен съд в обжалваното
определение, а именно че ищцата следва да бъде освободена от заплащане
само на 50% от дължимата държавна такса, като дължи заплащане на
останалите 50% от дължимата държавна такса, както и разноските по делото.
В обжалваната част, с която е отказано освобождаване на ищцата от
заплащане на 50% от дължимата държавна такса, както и от разноските,
обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно.
В частта, с която ищцата е освободена от заплащане на 50% от
дължимата по делото държавна такса първоинстанционното определение на
Окръжен съд-Плевен е влязло в сила, като необжалвано.
Водим от изложеното Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №81 от 02.03.2022г., постановено по т.д.
№42/2022г., В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ с която Окръжен съд-Плевен е
отхвърлил, като неоснователно, искането на ищцата В. И. Х. от гр.Долни
Дъбник, Плевенска област, чрез адвокат П.К., за освобождаване от 50% от
дължимата държавна такса по делото, както и е отхвърлил, като
неоснователно, искането на ищцата В. И. Х. да бъде освободена от заплащане
на разноските по делото.
Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страната, с частна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4