Р Е Ш Е Н И Е № 41/24.1.2020 г.
гр. Ямбол
, 24.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Ямболски районен съд, Х-ти състав в
публичното заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АТАНАСОВ
при секретаря Ж.Ч.
като разгледа докладваното от съдия
Атанасов
АНД № 1384 по описа на ЯРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по жалба на Д.И.Д., ЕГН ********** *** против Наказателно постановление № 19-0813-001440
от 26.11.2019 г. на Началник сектор „ПП“ при ОД-МВР-Ямбол, с което на осн. чл. 174 ал.3,
пр.1 от ЗДП му е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от управление на МПС за срок от 24
месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от
ЗДвП, както и на основание Наредба № ІЗ-2539 на МВР са му отнети 12 контролни
точки.
В
жалбата се излагат доводи, че при издаването на наказателното постановление са
нарушени материалноправните и процесуалните предпоставки, оспорва се
извършването на нарушението, както и обстоятелството, че НП е издадено от
некомпетентен орган.
В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител
подържа жалбата и иска отмяна на наказателното постановление, като с писмени
бележки се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, като
е налице противоречие в диспозитива на нарушението и описаното от обективна
страна. Сочи се също, че с посочването на разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП
не става ясно по коя от двете хипотези е извършено нарушението и създава
неяснота при описание на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване.
Въззиваемата
страна ОД МВР Ямбол редовно призована, изпраща представител, който пледира в
насока атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както
и се претендират направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода
на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На
17.11.2019 год. свид. Н.К. и свид. Х.Х. – полицаи при сектор „ПП“ при ОД-МВР-Ямбол
осъществявали служебните си задължения,
като за времето от 21.00 ч. до 23.00 ч. се намирали на бул. ***. Около 21.15 ч. двамата свидетели
се намирали на посочения булевард до ул. ***, като по същото време към тях се
приближил л.а. Форд Фокус с ДК ***, движейки се по *** по посока ул. Т. Свид. К.
подал сигнал със стоп палка, за да спре автомобила, но водача не спрял на
указаното от свид. К. място и продължил движението си по ул. Т. Свид. К. и
свид. Х. с полицейския автомобил последвали автомобила, като били с включени
звуков и светлинни сигнали. Около 21.20 ч. водача на л.а. Форд Фокус спрял в
уличната отсечка от ***. След проверка на документите на водача, двамата
свидетели установили самоличността му, а именно жалбоподателя, от който се
носела силна миризма на алкохол. Същият бил поканен да му бъде извършена
проверка за наличие на алкохол в издишания въздух с техническо средство
Алкотест Дрегер 7410 с инв. № ARSM 0200, което той отказал. След отказа му бил издаден талон за медицинско изследване,
но същият не е явил в ЦСМП-Ямбол за даване на кръвна проба. На място свид. К.
му съставил АУАН за отказа му да бъде извършена проверка за употреба на алкохол,
който бил връчен на жалбоподателя, подписан от него без възражения и му бил
връчен екземпляр от него, както и не е изложил възражения по него в
законоустановения тридневен срок.
Въз
основа на така съставения АУАН, на 26.11.2019 год., при идентично фактическо и
юридическо описание на нарушението, било издадено атакуваното наказателно
постановление, което било връчено на жалбоподателя на 11.12.2019 г.
Горната
фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото
свидетели, които са логични, последователни, взаимно допълващи се и
кореспондиращи с приетите по делото писмени доказателства.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.1 ЗАНН
от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се явява неоснователна
поради следните съображения:
От
процесуалноправна страна НП е законосъобразно. Издадено е от компетентен орган –
Началник сектор ПП при ОД на МВР, изрично оправомощен със Заповед № 8121з-803/19.07.2019г.,
в сроковете по чл.34 от ЗАНН, спазени са формата и редът при издаването му. НП съдържа
и изискуемите от закона реквизити, в т.ч. точно и ясно фактическо и юридическо
описание на нарушението. Както АУАН, така и издаденото въз основа на акта НП
съдържат нормативно установените реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН включително
и нарушената законова разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Действително в НП при
изписване на нарушението е посочено, че жалбоподателят е отказал проверка с
техническо средство за установяване на употребата на алкохол в кръвта и не е
изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Нормата действително
съдържа две хипотези, но в случая не съществува никакво съмнение относно това
за какво деяние и за какво нарушение жалбоподателят е привлечен да отговаря,
тъй като последователно изложените в обстоятелствената част на АУАН и в НП
факти, че водачът отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол
кореспондират в пълна степен с посочения за нарушения текст от закона.
Съдът
не приема доводите на защитника на жалбодателя за това, че на същият му е
нарушено правото на защита и той не разбира коя от двете хипотези на чл. 174,
ал. 3 е осъществил. Тук следва да бъде посочено, че със сигурност същия е
разбрал, че е извършил деяние, с което е отказал изпробване с техническо
средство Алкотест Дрегер, посочен със съответния номер в АУАН, който му е
съставен, като впоследствие му е наложено наказание, в което е посочено, че е
извършил точно това деяние. Само това деяние, извършвайки жалбодателят е
достатъчно като основание да му бъде вменено и наложено наказание по чл. 174,
ал.3 от ЗДвП. Тук тази норма представлява сложен фактически състав, в който
едновременно присъства и санкцията, отнесена към съответните две хипотези на
нормата. Ето защо съдът не приема, че
жалбодателя не разбира за какво му е съставен АУАН и за коя от двете
хипотези му е наложено наказанието. Следва да бъде отбелязано обстоятелството,
че същият след получаването на екземпляр от акта на 17.11.2019 г. същият е записал,
че няма възражения и не е депозирал такива по него в тридневния срок, което
навежда на извода, че е разбрал съдържанието му и по-точно какво нарушение му е
вменено от фактическа страна. Нарушението точно и ясно е записано и в
атакуваното НП, като в обстоятелствата му част е отразено именно, че отказва да
му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест
Дрегер 7410 с инв. № ARSM 0200.
От
материалноправна страна също не са налице основания за
отмяна на НП. Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал
налага несъмнен извод, че жалбоподателят е извършил адмнистративно нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП. Преценени поотделно, помежду си и в съвкупност показанията на свид. К. и свид.Х. с писмените
доказателства по делото категорично сочат, че на посочените в НП време и място
жалбоподателят е управлявал МПС по смисъла на параграф 6, т. 12 от ДР на ЗДвП –
л.а. „Форд Фокус“ с рег. № У 5180 АМ, като управлението е било реализирано по
ул. „Надежда“ в гр.Ямбол. Това обстоятелство по същество не се оспорва и от
жалбоподателя. Безспорно е установено и това, че същият е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол. Показанията на
разпитаните като свидетели по делото полицейски
служители хармонизират напълно помежду си както по отношение отказа на
жалбоподателя за извършване на проверката, така и в детайли, по отношение
развоя на събитията и поведението и състоянието на жалбоподателя, станали повод
за извършването на същата. Затова и поради липсата на каквито и да било данни,
които да поставят под съмнение добросъвестността на свидетелите при депозиране
на показанията, за съда е безспорно, че жалбоподателят е извършил описаното в
АУАН и в НП административно нарушение и е осъществил
административнонаказателния състав на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, според който,
водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца и глоба 2000 лв.
Предвид на това, че размерите на наказанията са фиксирани, същите не могат да
бъдат предмет на преценка, респ. няма и основание за изменяне на НП чрез
ревизиране размерна на същите. Броят на отнетите контролни точки също е
определен в съответствие с разпоредбата на чл.6, ал.1, т.3 от наредба № Із-2539
от 17 декември
Имайки предвид високата степен на обществена опасност на
нарушението, с оглед високата динамика и нетърпимостта към този вид деяния
понастоящем в страната, както и завишената степен на обществена опасност на
личността на жалбоподателя, който към момента на извършване на деянието е
наказван по административен ред за
нарушения на правилата за движение по пътищата, едно от които е за нарушение по
чл. 174, ал.3 от ЗДвП съдът счете, че конкретното деяние не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид, за да обоснове приложението на чл.28 от ЗАНН.
При това положение и, тъй като при извършената цялостна
служебна проверка на НП не се констатираха нарушения, имащи характера на съществени
такива и представляващи основание за неговата отмяна. При този
изход на делото и на основание чл. 63 ал.3 ЗАНН вр. чл. 143 АПК и чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ и с оглед направено искане в тази
насока, въззиваемата страна има право на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.
Водим от
изложеното, на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № №19-0813-001440
от 26.11.2019 г. на Началник сектор „ПП“
при ОД-МВР-Ямбол, с което на Д.И.Д., ЕГН ********** ***, на осн. чл. 174
ал.3, пр.1 от ЗДП му е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от управление на МПС за срок от 24
месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от
ЗДвП, както и на основание Наредба № ІЗ-2539 на МВР са му отнети 12 контролни
точки.
ОСЪЖДА Д.И.Д. с посочени по-горе данни да
заплати на ОД МВР Ямбол направените по делото разноски в размер на 120 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ямбол в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: