№ 221
гр. Ловеч, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело №
20244310101219 по описа за 2024 година
Иск с правно основание по чл.14, ал.4 от ЗСПЗ.
Производството е образувано въз основа на искова молба от Р. Х. С., с адрес: **,
чрез адв. С. С. – ЛАК, с адрес: ** против В. И. П., с адрес: **.
Ищцата излага в ИМ, че е наследник по закон на Х.Г.А. - бивш жител на с.Лесидрен,
Ловешка област, починал на **г. и на Х.Ч.М. - бивш жител на с.Лесидрен, Ловешка област,
починал на **г. Твърди, че притежава по наследство и давностно владение имот, находящ се
в землището на с.Лесидрен в местност „П.“, който се състои от застроено дворно място и
земеделски имот в съседство с него. Дворното място е застроено и оградено в периода от
1918г. до 1920г. от Х.Ч.М., като е изградена жилищна сграда, стопанска постройка и
кладенец. В 40-те години на миналия век жилищната сграда изгаря и впоследствие в периода
от 40-те години на миналия век до 50-те години на миналия век се построява от Х.Г.А.
жилищна сграда и плевня. Твърди се, че в този застроен имот първоначално е живял Х.Ч.М.
със семейството си, като той осиновява Х.Г.А. и сестра му Т.Г.Л. Ищцата твърди, че в
застроения имот, в местността „П.“ в землището на с.Лесидрен, след смъртта на Х.Ч.М.,
продължава да живее семейството на Х.Г.А., като до смъртта си през 2002г. той владее
постоянно, явно, непрекъснато, спокойно и със съзнанието на собственик както застроения
имот, така и земеделския имот, който се намира в непосредствена близост до застроения, и
който също е ограден.
От страна на ищцата Р. Х. С. са наведени твърдения, че от раждането си живее със
своите родители в процесния имот, а след смъртта им продължава да го обитава и обработва
със съпруга си К. Т. С., който умира през 2020г., а към настоящия момент тя продължава да
1
обитава този имот като неин жилищен такъв. Твърди, че както жилищния имот, така и
съседния земеделски имот са били общо оградени още от Х.Ч.М.. Оградата е съществувала
както по време на ТКЗС така и след 1989г., и никога земеделският имот не е включван в
блокове на ТКЗС, а е обработван от семейството първоначално на Х.М., а впоследствие на
Х.А. и накрая от семейството на Р. Х. С.. Този земеделски имот е свързан с порта със
застроения имот, като в него е изграден кладенец и винаги се е ползвал за зеленчукова и
овощна градина. Посочва се, че в декларация за притежавани непокрити земеделски имоти,
подадена от Х.Г.А. под № 887, партида 872 са описани земеделски имоти, които той
притежава по наследство в местността ,,П.“ в землището на с.Лесидрен, както следва:
ливада от 2дка, градина от 1дка, пасище от 1дка, пасище от 1.5дка. Освен това, със
заявление, подадено от Х.Ч.М. на 20.01.1954г. до председателя на народния съвет в
с.Лесидрен е прехвърлена една нива от 2дка на Х.Г.А.. Излага още, че Х.Ч.М. също е подал
декларация за притежавани непокрити земеделски имоти под №884, партида 888, в която
също са описани имоти, находящи се в местността „П.“ в землището на с.Лесидрен, както
следва: нива от 2дка, нива от 2 дка, ливада от 1дка.
Твърди се, че в полза на наследниците на Х.Ч.М. е издадено първично решение
№704/25.03.1993г. от ПК - Угърчин, в което в местността „Г. П.“ под №1 е описана нива от 2
дка, а под №5 ливада от 1дка. Вторично решение за тези имоти не е издавано от ОСЗ -
гр.Угърчин.
Посочва се, че с договор от 29.05.1938г. сестрата на Х.Г.А., която е осиновена също от
Х.Ч.М., продава на брат си една ливада от около 1.3дка. в местността „П.“ при следните
граници: С.Х.Т. и С.Ц.Е. и от две страни Х.Ч. и купувача Х.Г.А., както и едно бранище,
находящо се в същата местност при граници: К. Т. К., И.В.Д. и от две страни купувача
Х.Г.А.. Освен това, в полза на Х.Г.А. е издаден позволителен билет №8/31.03.1950г. за
изграждане на плевня в местността „П.“ в имот със съседи: свое, С.Т. и път.
Ищцата излага, че в полза на Х.Г.А. е издадено първично решение
№Л615/25.03.1993г. от ПК-Угърчин, в което в местността „П.“ под №4 е описана нива от 2
дка, под №5 овощна градина от 1 дка и под №6 ливада от 2 дка Вторично решение за тези
имоти не е издавано от ОСЗ - гр.Угърчин. Твърди, че Р. Х. С. и нейният баща Х.Г.А. са
декларирали застроената част от имота и редовно са плащали данък за него.
Наведени са твърдения, че ответницата В. И. П. е наследница по закон на П.И.Г. -
бивш жител на с.Лесидрен. В полза на наследниците на П.И.Г. е издадено първично решение
№Л619/25.03.1993г. на ОСЗ - гр.Угърчин. В това първично решение са описани три
земеделски имота, намиращи се съответно в местностите „К.“, „Е.“ и „***“. В това решение
е посочено, че собствеността върху всички имоти е установена с декларация по чл.12, ал.3 от
ЗСПЗЗ.
Твърди се, че П.И.Г. е подавал декларация за притежавани непокрити земеделски
имоти стр.597, в която е декларирал 4 земеделски имоти, както следва: нива в местността
„**“ от 1дка, нива в местността „К." от 0.300дка, ливада в местността „Е." от 1дка и ливада в
местността „***" от 0.300дка. Посочва се, че с вторично решение №Л619/25.03.1993г. на
2
ОСЗ - гр.Угърчин е възстановено правото на собственост на наследниците на П.И.Г. върху
четири земеделски имота, които по кадастрална карта на селото са имоти с идентификатори
№**, №**, №**, №**. Ищцата твърди, че в кадастралната карта на с.Лесидрен е допусната
грешка при отразяване на реалните граници на имотите на наследниците на Х.Г.А. към
момента на образуване на ТКЗС в с.Лесидрен. Посочва, че същият е бил собственик на
целия поземлен имот с идентификатор №**, в който се намират масивна жилищна сграда,
масивна стопанска сграда и част от друга двуетажна масивна стопанска сграда както и на
реална част от имот с идентификатор № ** с площ от 1804кв.м., като целият имот е с площ
от 2081 кв.м., както и на реална част от имот с идентификатор №** с площ от 1178кв.м. с
намиращ се в нея кладенец, като целият имот е с площ от 1790кв.м., както и на реална част
от имот с идентификатор №** с площ от 963кв.м., като целият имот е с площ от 1014кв.м.
Ищцата изтъква, че съгласно описаните решения, както и от декларацията от
емлячния регистър на с.Лесидрен, наследниците на П.И.Г. никога не са притежавали
земеделски имоти в местността „П.“ в землището на с.Лесидрен, а и не могат да докажат, че
са собственици на имоти с такава квадратура и граници, застъпващи се с наследствените
имоти на Р. Х. С., които тя не е преставала да владее от раждането си до настоящия момент.
При проверка в Служба по вписвания - Ловеч ищцовата страна установила, че ответницата
В. И. П. е продала четирите земеделски имота, описани в решение №Л619/25.03.1993г. на
ОСЗ - гр.Угърчин на лицето С. Й.В. с нотариален акт за покупко- продажба **, издаден по
нотариално дело №383/2021г. на нотариус А.Ц. с район на действие -Районен съд - Ловеч.
В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на В. И. П., че по силата на давностно владение
Х.Ч.М., както и по силата на давностно владение, покупка и наследство Х.Г.А., и двамата
наследодатели на ищцата, първият б.ж.на с. Лесидрен, починал на ** г., а вторият бивш
жител на с. Лесидрен, починал на ** г., са били собственици към момента на образуване на
ТКЗС в с. Лесидрен – средата на петдесетте години на XX век, на описаните недвижими
имоти, както следва: Х.Ч.М. е бил собственик на НИВА в землището на с. Лесидрен,
находяща се в местността „Г. П.“, цялата от 2 дка и ЛИВАДА в землището на с. Лесидрен,
находяща се в местността „Г. П.“, цялата от 1 дка, а Х.Г.А. е бил собственик на НИВА в
землището на с. Лесидрен, находяща се в местността „П.“, цялата от 2 дка, ОВОЩНА
ГРАДИНА в землището на с. Лесидрен, находяща се в местността „П.“, цялата от 1 дка и
ЛИВАДА в землището на с. Лесидрен, находяща се в местността „П.“, цялата от 2 дка, които
представляват по действащата кадастрална карта на с. Лесидрен имот и части от имоти,
както следва:
1.Поземлен имот в местност „П.“, съставляващ по КККР на селото имот с
идентификатор № **, целият с площ от 906 кв.м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята:6 номер по предходен
план:010563;
2.РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 1804 кв.м. от Поземлен имот в местност „П.“,
съставляващ по КККР на селото, имот с идентификатор № **, целият с площ от 2081 кв.м, с
3
крайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 6, номер по предходен план: 010564;
3.РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 1178 кв.м. от Поземлен имот, местност „П.“,
съставляващ по КККР на селото имот с идентификатор № **, целият с площ от 1790 кв.м, с
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята:6, номер по предходен план: 010557;
4.РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 963 кв.м от Поземлен имот, местност „П.“, съставляващ
по КККР на селото, имот с идентификатор № **, целият с площ от 1014 кв.м, с трайно
предназначение на територията:земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята:6, номер по предходен план:010554.
С протоколно определение от 24.03.2025 г. съдът е приел направеното от ищцовата
страна уточнение, касаещо т.3 от петитума на исковата молба, като претенцията се счита за
реална част от Поземления имот с площ от 1778 кв.м. вместо посочената реална част с площ
от 1178 кв.м, която е част от имот с идентификатор **, целият с площ от 1790 кв.м. по
кадастралната карта на землището на с. Лесидрен.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата В. И. П. не е депозирала писмен отговор.
Ищцата Р. Х. С., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Ст. С., която
поддържа предявения иск и моли като основателен и доказан да бъде уважен. Подробни
съображения са изложени в хода на устните състезания.
Ответницата В. И. П. не взема лично участие в процеса и не изпраща процесуален
представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и заключението по допуснатата съдебно-
техническа експертиза, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Съгласно представеното удостоверение за наследници с Изх.** от ** г. на Община –
Угърчин, Кметство – с. Лесидрен ищцата Р. Х. С. е единствен наследник по закон на Х.Г.А. –
б.ж. на с. Лесидрен, починал на ** г.
По делото е представено и удостоверение за наследници с Изх.** от ** г. на Община
– Угърчин, Кметство – с. Лесидрен, от което е видно, че ищцата Р. Хр.С. е сред
наследниците, призовани към наследяване на Х.Ч.М. – б.ж. на с. Лесидрен, починал на ** г.,
като замества своя баща Х.Г.А., който се явява син – осиновен от наследодателя.
Видно от удостоверение за наследницис Изх.** от ** г. на Община – Угърчин,
Кметство – с. Лесидрен, ответницата В. И. П. е наследник по закон (внучка) на П.И.Г.,
б.ж.на с. Лесидрен, починал на ** г., като е заместила своя баща и син на наследодателя
И.П.И., починал на ** г.
Установява се, че в декарация за притежавани непокрити земеделски имоти под №
884, партида 888 наследодателят на ищцата Х.Ч.М. е декларирал притежаваните от него
4
имоти, между които и няколко имота, находящи се в местността „П.“ в землището на с.
Лесидрен, а именно: нива от 2 дка , нива от 2 дка и ливада от 1 дка.
Декларация за притежавани непокрити земеделски имоти е подадена и от
наследодателя Х.Г.А. под № 887, партида 872, в която са описани притежаваните от него
земеделски имоти, сред които в местността „П.“ в землището на с. Лесидрен са посочени:
ливада от 2 дка, градина от 1 дка, пасище от 1 дка, пасище от 1,5 дка.
Със заявление от 20.01.1954 г. до Председателя на народен съвет в с. Лесидрен
Х.Ч.М. е прехвърлил на Х.Г.А. нива в м. „П.“ от 2 дка, като е поискал същата да се отпише и
приспадне от декларацията на Х.Ч. и се запише на името на Х.А..
По делото е представен Договор за продажба на недвижим имот с дата 29.05.1938 г.,
по силата на който Т.С.Л. (осиновена дъщеря на Х.Ч.М.) е продала на своя брат Х.Г.А.
ливада от около 1,300дка в местността „П.“ в землището на с.Лесидрен, при следните
граници: С.Х.Т., С.Ц.Е. и от две страни Х.Ч. и купувача Х.Г.А., както и бранище от около три
ара, находящо се в същата местност, при граници: К. К., И.В.Д., от две страни и купувача
Х.Г.А..
С ИМ е представен Позволителен билет №8 от 31.03.1950 г., с който на Х.Г.А. се
позволява да построи една плевня върху 50 кв.м. на собственото си място в м.“П.“, при
съседи: свое, С.Т. и път.
Установява се, че по заявление Вх.№ 704/17.02.1992 г. от И.Т.А. пред ОПК –
гр.Угърчин е образувана преписка, по която с първично Решение № Л704 от 25.03.1993 г. на
н-ците на Х.Ч.М. е възстановено правото на собственост върху земеделски земи, като по т.1
нива от 2 дка в м. „Г. П. и по т.5 ливада от 1 дка в същата местност.
С Решение № 704-РК от 27.02.2007 г. по преп.№ Л704/1992 г. на н-ците на Х.Ч.М.,
б.ж. на с. Лесидрен, общ. Угърчин е взстановено правото на собственост в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на следния имот: Използв.ливада от 1,935 дка, шеста
категория, местност „П.“, имот № 009502 по картата на землището, при граници (съседи): №
016138 Полски път, № 009492 Използв. ливада на М.П.П., № 009503 Язовир на земи по чл.19
от ЗСПЗЗ, № 009512 Нива Земи по чл.19 от ЗСПЗЗ и № 009505 Овощна градина на насл. на
И.И.М..
От приложеното копие на преписка № 615/1992 г. на ПК – гр. Угърчин, образувана
по заявление на Х.Г.А., е видно, че с първично Решение № Л615 от 25.03.1993 г. е
възстановено правото на собственост на Х.Г.А. в съществуващи (възстановими) стари
реални граници на 10 имота, като по т.4 нива от 2 дка в местност „П.“, по т.5 овощна
градина от 1 дка в местност „П.“ и по т.6 Ливада от 2 дка в местност „П.“, и трите в
землището на с. Лесидрен.
С Решение № 615-РГ от 26.05.2005 г. на ОбЗ – гр. Угърин е възстановено правото на
собственост на Х.Г.А. в стари реални граници на следния имот: Нива от 2.049 дка, пета
категория, местност „К. П.“, имот № 010716 по картата на землището, при граници (съседи):
№ 010029 Нива на В.У., № 010018 Пасище, мера на Д.Т., № 010026 Нива на Р.Н.Б. и №
5
010039 Нива на Е.С.Г. и др.
От заключението на допуснатата съдебно – техническа експертиза, което съдът
кредитира като обосновано и компетентно, се установява, че процесният спорен имот е
ограден от всички страни с ограда и същият е разделен на две части, както следва: а/
Ограден земеделски имот с кладенец в него с площ от 8542 м2, попадаща върху следните
имоти по КККР на с. Лесидрен: 3069 м2 са част от ПИ ** на Земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, 687 м2
са част от ПИ ** на Земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, 433 м2 са част от ПИ ** на Земи по чл.19 от
ЗСПЗЗ, 963 м2 са част от ПИ ** на С. Й.В., 1778 м2 са част от ПИ ** на С. Й.В., 1535 м2 са
част от ПИ ** на С. Й.В. и 77 м2 са част от ПИ ** на С. Й.В.; б/ ограден и застроен с пет
сгради имот с площ от 2991 м2, попадаща върху следните имоти по ККР на с. Лесидрен:
1091 м2 са част от ПИ ** на Земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, 106 м2 са част от ПИ 43325.9.540 на н-
ци на Г.С.Н., 80 м 2 са част от ПИ ** на С. Й.В.; 829 м2 са част от ПИ ** на С. Й.В., 189 м2
са част от ПИ ** на С. Й.В., 68 м2 са част от ПИ ** на н-ци на Д.М.С., 299 м2 са част от ПИ
** на н-ци на В.С.Ц., 329 м2 са част от ПИ ** на н-ци на С.Ц.Е.; в./ този имот граничи от
изток с полски път, който не е нанесен в КККР на с. Лесидрен, като площта му в този
участък е 762 м2, попадащи върху следните имоти по КККР на с. Лесидрен 75 м2 са част от
ПИ ** на Земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, 295 м2 са част от ПИ ** на н-ци на Д.М.С., 130 м2 са част
от ПИ ** на н-ци на В.С.Ц., 120 м2 са част от ПИ ** на н-ци на Ц.С.Ц., 141 м2 са част от ПИ
43325.9.555 на н-ци на С.Ц.Е..
Вещото лице е установило, че с Решение № Л619 от 25.03.1993 г. на ПК – Угърчин по
заявление вх.№ Л619 от 05.02.1992 г. е признато правото на собственост на н-ци на П.И.Г. в
съществуващи стари реални граници на три броя имоти, както следва: нива от 0,300дка в
м.К., ливада от 1.000дка в м.Е. и ливада от 0,300дка в м. Б. или общо 1,600дка, които са
доказани с приложената на л.35 от делото Декларация за притежавани непотрити земеделски
имоти. Експертът е посочил, че местностите К., Е. и *** се намират на около 3 до 4 км. в
югозападна посока от процесната местност „П.“. Дадено е заключение, че с Решение №Л619
от 25.03.1993 г. на ОСЗ – Угърчин по заявление вх.№ Л619 от 05.02.1992 г. е възстановено
правото на собственост на н-ци на П.И.Г. в съществуващи стари реални граници на четири
броя имота, както следва: нива от 1.015 дка в м.П., имот № 00554; нива 1.791 дка в м.П.,
имот № 009557; нива от 0.906 дка в м.П., имот № 009563, който в действителност е застроен
със сгради; нива от 2.082 дка в м. П., имот № 009564, или общо 5.794 дка.
Вещото лице е проследило и посочило декларираните, заявените и възстановени
имоти от страна на наследодателите на ищцата, в т.ч и в местностите „П.“ и „Г. П.“. Дадено
е заключение, че заявените имоти в местностите „Г. П.“ и „П.“ могат да се идентифицират с
процесните имоти в местност „П.“.
От заключението се установява, че за землището на с. Лесидрен съществува
едромащабна топографска карта /ЕТК/ в мащаб 1:5000 от 1959г, на която се вижда
процесният имот с две от застроените сгради, кладенеца и полския път от източната страна
на имота. На ЕТК не е нанесено името на местността и собствениците на имотите.
Идентичността на процесните имоти с нанесеното в ЕТК експертът е показал на
6
приложената комбинирана скица, на която се виждат имотите по КККР на с. Лесидрен,
процесните имоти с червени линии и двете сгради и кладенеца, нанесени на ЕТК. Към
експертизата са изготвени три скици – проект, на които върху КККР на с. Лесидрен е
показано с червени линии оградения земеделски имот с кладенеца в него, оградения и
застроен с пет сгради имот и полския път от изток на имота. Показани са и координатите на
граничните точки на имотите.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеите: М.Ч.М.,
Д.К.В. и Д.К.В..
Св.Ч. заявява, че знае процесния имот, който първоначално е бил на Х.М., след това
на Х.А. и след неговата смърт останал за дъщеря му – ищцата Р. С.. Твърди, че още като дете
е пасъл кравите с дядо Х. и много пъти е спал в колибата, която се намира в имота. Твърди,
че от 1960 г. мястото е оградено – първоначално с плет, после с колове, а впоследствие с
циментови колове. По форма и площ не променяно през годините - както е заградено сега,
така било и по-рано. Сочи, че от изток се намира една постройка покрай пътя, плевня на 2
етажа, има сайван и след това колибата. Описва жилищната сграда като тухлена, с баня и
тоалетна, но пояснява, че от преди си я знаят като „колибата“. От юг в мястото има кошара и
до нея се намира пещ. В средата на имота е разположен геран. Посочва, че има и
зеленчукова градина, която е оградена с оградна мрежа, като в нея са насадени ябълки и
сливи, които свидетелят навремето е купувал на дядо Х.. Твърди, че от 1960 г. не е виждал
друг човек да ползва процесното място. До миналата година Р. си живеела там целогодишно,
първо с мъжа си, а след като починал, останала да живее сама. Според показанията му, ТКЗС
е образувано 1957 г. От 1960 г. до сега в имота всичко е както е било и преди. Знае, че
ответницата В. П. е внучка на П.Г., който е имал имот между с. Кирчево и с.Лесидрен, в
местн.“К.“, но никога не са имали имоти в този район.
Св.Д.В. зявява, че е на 78 год. и е запомнил имота на ищцата при границите, в които
е в момента. Изтъква, че откакто се помни, имотът е все така ограден. Сочи, че Р. го е
наследила от своя баща Х. А., който от своя страна го получил от Х.М.. В този имот ищцата
е живяла до миналата година. Свидетелят пояснява, че живее на около 300 м. от процесния
имот и често е ходил там да коси и да оре. Твърди, че така както е ограден от едно време,
така си е и сега, целият имот е ограден от пътя до гората. Посочва, че в имота има самалък,
кошара и сайванче до колибата. Пояснява, че става дума за тухлена сграда, която се знае като
„колибата“. Твърди, че в имота има още кладенец, а също овощна и зеленчукова градина.
Има също ливада, която свидетелят е ходил да коси. Познава ответницата В. П., но не е
чувал нейният дядо да е имал имоти в местността „П.“.
Св.Д.В. също знае имота на ищцата. Бил малък, когато са ходели там да берат
царевица. Спомня си, че там са правели Гергьовден и са пекли агнета. Твърди, че брат му е
косил, а той е орал и балирал. Сочи, че покрай оградата минава селски път, като пътя е до
гората. В самия имот им 3-4 постройки, колиба и сайван, овощна градина и люцерна, като
до герана имало и зеленчукова градина. Категоричен е, че имотът винаги е бил на ищцата и
нейните наследодатели и винаги е бил ограден както и сега – от пътя до гората. По време на
7
ТКЗС мястото пак е било оградено така. Твърди, че Х.А. е правил канал за отводняване. Р.
живеела в имота до скоро, като докато съпругът й бил жив, това е било тяхното основно
жилище. Когато починал, тя продължила да живее там, но неотдавна нейни близки я
прибрали да я гледат. Според показанията на свидетеля, ТКЗС е образувано към 1858 г., но и
тогава имотът си останал ограден, както е и сега. Познава ответницата В., но заявява, че
никога не са имали в този район имот – нито баща й И., нито дядо й П..
По допустимостта на иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ:
С Тълкувателно решение N 1/97г. на ОСГК на ВКС, постановено по гр. д. N 11/97г., е
прието, че правният интерес е предпоставка за допустимостта на установителния иск с
правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Правният интерес е налице, когато по отношение на
ищеца при висящо административно производство по чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ или
възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на общинската
поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални
граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ. При евентуално
уважаване на иска ОСЗ като административен орган ще бъде задължена да измени
решението за признаване на права на ответника на основание чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ, като се
съобрази с решението на съда по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Правен интерес за предявяване на иск
по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ не е налице когато административното производство е приключило с
окончателен отказ за възстановяване на собствеността и за двете страни или то не може да
започне поради изтичане на сроковете по чл.11 от ЗСПЗЗ.
Предвид изложеното по-горе, в хипотеза като настоящата - наличие на позитивно
решение, с което е възстановено правото на собственост върху конкретен имот и възникнал
спор за това кой е бил собственик на земята и на кои лица следва да бъде възстановена,
съдът приема, че е налице правен интерес от предявяване на иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. В
конкретния случай, за ищцата е налице правен интерес от предявяването на иска с оглед
твърденията й, че придобитият от нея по наследство имот понастоящем попада върху
възстановените на ответницата имоти, подробно описани в ИМ. Чрез предявения иск по
чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ ще се установи със сила на пресъдено нещо действителното правно
положение към релевантния по ЗСПЗЗ минал момент по отношение на това кой е бил
собственик на спорния имот и на кои лица същият следва да бъде възстановен. Ирелевантно
в случая е обстоятелството дали имотът е бил внасян в ТКЗС или ДЗС, или в друга
селскостопанска организация.
В производството по чл.14, ал.4 от ЗСПЗ всяка от страните трябва да докаже своето
право на собственост, въз основа на което се е легитимирала пред административния орган
за възстановяване на земите.
Ищцата претендира право на собственост върху имота въз основа на наследствено
правоприемство и давностно владение. По делото по безспорен начин се установи, че една
част от спорния имот в м.“П.“ е използван от наследодателя Х.Ч.М., а впоследствие от
наследодателя Х.Г.А. за задоволяване на жилищни нужди, като в него е била построена
жилищна сграда и селскостопански постройки. Непосредствено до жилищния имот е имало
8
земеделски имот, ползван от наследодателите като овощна и зеленчукова градина. Двата
имота са били оградени с обща ограда около 1960 г., като се установи, че оградата
съществува и към настоящия момент и не е променяна през годините. Имотът е запазил
реалните си граници, вкл. и по време на ТКЗС, като е ползван от наследодателите, а след
тяхната смърт – от ищцата, която от раждането си до момента продължава да го обитава. В
този смисъл събраните по делото гласни доказателства са единни и непротиворечиви, като
безспорно установяват твърденията за упражняваната от наследодателите повече от 10
години фактическа власт – явно, непрекъснато, спокойно и със съзнанието на собственик
както по отношение на застроения имот, така и на земеделския имот, които както вече се
посочи, са оградени с обща ограда. Свидетелите заявиха, че не са виждали и не знаят други
лица да са смущавали владението на наследодателите и да са отправяли претенции за имота
към наследодателите, а впоследствие – и към ищцата. По делото безспорно се установи, че и
към настоящия момент имотът е във владение на ищцата, която заедно със съпруга си (до
неговата смърт през 2020 г.) са го ползвали като основен жилищен имот.
От приложената по делото преписка, образувана по заявление Вх.№ 704/17.02.1992 г.
от И.Т.А. пред ОПК – гр.Угърчин, е видно, че с първично Решение № Л704 от 25.03.1993 г.
на н-ците на Х.Ч.М. е възстановено правото на собственост върху земеделски земи, като по
т.1 нива от 2 дка в м. „Г. П. и по т.5 ливада от 1 дка в същата местност. От приложеното
копие на преписка № 615/1992 г. на ПК – гр. Угърчин, образувана по заявление на Х.Г.А., е
видно, че с първично Решение № Л615 от 25.03.1993 г. е възстановено правото на
собственост на Х.Г.А. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на 10 имота,
като по т.4 нива от 2 дка в местност „П.“, по т.5 овощна градина от 1 дка в местност „П.“ и
по т.6 Ливада от 2 дка в местност „П.“, и трите в землището на с. Лесидрен. Правото на
собственост на наследодателите е доказано с представени пред органа по земеделска
реституция Декларации за притежавани непокрити земеделски земи.
В хода на процеса ответницата не е оспорила твърдяното от ищцата право на
собственост на нейните наследодатели върху спорния имот към момента на масовизацията
на земята. Същевременно от нейна страна не са ангажирани доказателства, които да
установяват правото на собственост на нейния наследодател върху спорния имот към
релевантния момент. От приложеното копие на административната преписка се установява,
че правото на собственост е възстановено въз основа на представена от наследодателя й
П.И.Г. Декларация за притежавани непокрити земеделски имоти, в която обаче не фигурират
имоти в м.“П.“. Декларираните четири имота са в местностите – „А.“, „К.“, „Е.“ и „Б.“. От
заключението на СТЕ се установява, че заявените местности се намират на около 3 до 4
километра в югозападна посока от възстановените имоти в процесната местност „П.“. В
случая не се установява на какво основание четирите ниви в местността „П.“, съставляващи
имоти № 009554, № 009557, № 009563 и № 009564 по КВС са възстановени на н-ците на
П.И.Г. с последващо Решение № Л619 от 25.03.1993 г. Разпитаните по делото свидетели
дават категорични и непротиворечиви показания, че наследодателят на ответницата никога
не е имал имоти в местността „П.“.
9
От заключението на СТЕ се установява, че заявените имоти на наследодателите на
ищцата в местностите „Г. П.“ и „П.“ могат да се идентифицират с процесните имоти в
местност „П.“. Вещото лице е установило, че за землището на с. Лесидрен съществува
едромащабна топографска карта /ЕТК/, на която се вижда процесният имот с две от
застроените сгради, кладенеца и полския път от източната страна на имота. В изготвената
комбинирана скица експертът е показал идентичността на процесните имоти с нанесеното в
ЕТК, като на същата се виждат имотите по ККР на с. Лесидрен, процесните имоти с червени
линии и двете сгради и кладенеца нанесени на ЕТК.На изготвените скици- проект с червени
линии е показан оградения земеделски имот с кладенеца в него, оградения и застроен с пет
сгради имот и полския път от изток на имота. Установено е, че процесните имоти –
земеделски и застроен, са оградени от всички страни с оградна мрежа, като площта на
земеделския имот е 8542 м2, а площта на застроения имот е 2991 м2. Площта на граничещия
на изток полски път е 762 м2. Експертизата е установила, че ограденият земеделски имот с
кладенец в него с площ от 8542 м2 попада върху следните имоти по КККР на с. Лесидрен:
3069 м2 са част от ПИ ** на Земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, 687 м2 са част от ПИ ** на Земи по
чл.19 от ЗСПЗЗ, 433 м2 са част от ПИ ** на Земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, 963 м2 са част от ПИ **
на С. Й.В., 1778 м2 са част от ПИ ** на С. Й.В., 1535 м2 са част от ПИ ** на С. Й.В. и 77 м2
са част от ПИ ** на С. Й.В.. Съглано заключението, ограденият и застроен с пет сгради имот
с площ от 2991 м2 попада върху следните имоти по КККР на с. Лесидрен: 1091 м2 са част от
ПИ ** на Земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, 106 м2 са част от ПИ 43325.9.540 на н-ци на Г.С.Н., 80 м 2
са част от ПИ ** на С. Й.В.; 829 м2 са част от ПИ ** на С. Й.В., 189 м2 са част от ПИ ** на
С. Й.В., 68 м2 са част от ПИ ** на н-ци на Д.М.С., 299 м2 са част от ПИ ** на н-ци на В.С.Ц.,
329 м2 са част от ПИ ** на н-ци на С.Ц.Е.. Имотът граничи от изток с полски път, който не е
нанесен в КККР на с. Лесидрен, като площта му в този участък е 762 м2, попадащи върху
следните имоти по КККР на с. Лесидрен 75 м2 са част от ПИ ** на Земи по чл.19 от ЗСПЗЗ,
295 м2 са част от ПИ ** на н-ци на Д.М.С., 130 м2 са част от ПИ ** на н-ци на В.С.Ц., 120
м2 са част от ПИ ** на н-ци на Ц.С.Ц., 141 м2 са част от ПИ 43325.9.555 на н-ци на С.Ц.Е..
С оглед приетото и неоспорено заключение на СТЕ съдът приема, че ищцата е
доказала твърдяната идентичност на описаните в ИМ имоти с посочените реални части от
имотите, възстановени на ответницата В. П., последствие прехвърлени чрез покупко-
продажба на посочената като собственик на имотите С. Й.В.. (трето лице-приобретател,
което в настоящото производство по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ не се явява надлежна страна –в
т.см. Решение №96 от 27.05.2014 г. по гр.д.№ 5198/2013 г. ВКС, I г.о.).
Събраните по делото писмени и гласни доказателства, съпоставени с приетото по
делото заключение на СТЕ на вещото лице инж. К., водят до извода, че предявеният от
ищцата Р. Х. С., в качеството й на наследник на Х.Ч.М., поч.на**г. и Х.Г.А., поч.на ** г., и
двамата б.ж.на с. Лесидрен, обл. Ловеч , иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, се явява основателен и
доказан. По отношение на ответницата В. И. П., като наследник на П.И.Г.,б.ж. на с.
Лесидрен, следва да се признае за установено, че по силата на давностно владение Х.Ч.М.,
както и по силата на давностно владение, покупка и наследство Х.Г.А., и двамата
10
наследодатели на ищцата, първият б.ж.на с. Лесидрен, починал на ** г., а вторият бивш
жител на с. Лесидрен, починал на ** г., са били собственици към момента на образуване на
ТКЗС в с. Лесидрен – средата на петдесетте години на XX век, на описаните недвижими
имоти, както следва: Х.Ч.М. е бил собственик на НИВА в землището на с. Лесидрен,
находяща се в местността „Г. П.“, цялата от 2 дка и ЛИВАДА в землището на с. Лесидрен,
находяща се в местността „Г. П.“, цялата от 1 дка, а Х.Г.А. е бил собственик на НИВА в
землището на с. Лесидрен, находяща се в местността „П.“, цялата от 2 дка, ОВОЩНА
ГРАДИНА в землището на с. Лесидрен, находяща се в местността „П.“, цялата от 1 дка и
ЛИВАДА в землището на с. Лесидрен, находяща се в местността „П.“, цялата от 2 дка, които
представляват по действащата кадастрална карта на с. Лесидрен имот и части от имоти,
както следва:
1.Поземлен имот в местност „П.“, съставляващ по КККР на селото имот с
идентификатор № **, целият с площ от 906 кв.м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята:6 номер по предходен
план:010563;
2.РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 1804 кв.м. от Поземлен имот в местност „П.“,
съставляващ по КККР на селото, имот с идентификатор № **, целият с площ от 2081 кв.м, с
крайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 6, номер по предходен план: 010564;
3.РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 1778 кв.м. от Поземлен имот, местност „П.“,
съставляващ по КККР на селото имот с идентификатор № **, целият с площ от 1790 кв.м, с
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята:6, номер по предходен план: 010557;
4.РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 963 кв.м от Поземлен имот, местност „П.“, съставляващ
по КККР на селото, имот с идентификатор № **, целият с площ от 1014 кв.м, с трайно
предназначение на територията:земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята:6, номер по предходен план:010554.
Изготвените от вещото лице инж. К. три броя скици – проект, приобщени на л.109-
113 и приподписани от съда, следва да се считат за неразделна част от решението.
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата В. И. П. ще
следва да заплати на ищцата Р. Х. С. направените в хода на настоящето производство
разноски в общ размер на 2750.00лв., от които: 50.00 лв.- държавна такса, 700.00лв. –
депозит за вещо лице и 2000 лв. – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горните съображения ,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание по чл.14, ал.4 от
ЗСПЗЗ, предявен от Р. Х. С., ЕГН **********, с адрес: **, чрез адв. С. С. – ЛАК против В.
11
И. П., ЕГН **********, с адрес: **, че по силата на давностно владение Х.Ч.М., както и по
силата на давностно владение, покупка и наследство Х.Г.А., и двамата наследодатели на
ищцата, първият б.ж.на с. Лесидрен, починал на ** г., а вторият бивш жител на с. Лесидрен,
починал на ** г., са били собственици към момента на образуване на ТКЗС в с. Лесидрен –
средата на петдесетте години на XX век, на описаните недвижими имоти, както следва:
Х.Ч.М. е бил собственик на НИВА в землището на с. Лесидрен, находяща се в местността „Г.
П.“, цялата от 2 дка и ЛИВАДА в землището на с. Лесидрен, находяща се в местността „Г.
П.“, цялата от 1 дка, а Х.Г.А. е бил собственик на НИВА в землището на с. Лесидрен,
находяща се в местността „П.“, цялата от 2 дка, ОВОЩНА ГРАДИНА в землището на с.
Лесидрен, находяща се в местността „П.“, цялата от 1 дка и ЛИВАДА в землището на с.
Лесидрен, находяща се в местността „П.“, цялата от 2 дка, които представляват по
действащата кадастрална карта на с. Лесидрен, одобрена със Заповед № РД -18-29/01.04.2009
г. на Изп.директор на АГКК, имот и части от имоти, както следва:
1.Поземлен имот в местност „П.“, съставляващ по КККР на селото имот с
идентификатор № **, целият с площ от 906 кв.м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята:6 номер по предходен
план:01056, при граници и съседи имоти с идентификатори: № **, № **, №**,№** и № **,
ведно с построените в него масивна жилищна сграда, масивна стопанка сграда и част от
друга двуетажна масивна стопанска сграда;
2.РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 1804 кв.м. от Поземлен имот в местност „П.“,
съставляващ по КККР на селото, имот с идентификатор № **, целият с площ от 2081 кв.м, с
крайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 6, номер по предходен план: 010564, при граници и съседи имоти с
идентификатори: №**, № **, № **, № **, № ** и № **;
3.РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 1778 кв.м. от Поземлен имот, местност „П.“,
съставляващ по КККР на селото имот с идентификатор № **, целият с площ от 1790 кв.м, с
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята:6, номер по предходен план: 010557, при граници и съседи имоти с
идентификатори: № **, № **, № ** и № **, заедно с построен в реалната част от имота
кладенец;
4.РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 963 кв.м от Поземлен имот, местност „П.“, съставляващ
по КККР на селото, имот с идентификатор № **, целият с площ от 1014 кв.м, с трайно
предназначение на територията:земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята:6, номер по предходен план:010554, при граници и съседи имоти с идентификатори:
№ **, № **, № **, № ** и № **.
ОБЯВЯВА за неразделна част от настоящото решение изготвените от вещото лице
инж. К. три броя скици – проект към заключението на СТЕ, приобщени на л.109-113 и
приподписани от съда.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В. И. П., ЕГН **********, с адрес: ** ДА
12
ЗАПЛАТИ на Р. Х. С., ЕГН **********, с адрес: ** разноски по делото в общ размер на
2750.00лв (две хиляди седемстотин и петдесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
13