Решение по НАХД №174/2025 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 133
Дата: 3 октомври 2025 г.
Съдия: Кирил Давидов Павлов
Дело: 20251870200174
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 април 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. С., 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова
като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Административно
наказателно дело № 20251870200174 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по
повод постъпила жалба от В. А. М., с ЕГН **********, против наказателно постановление
НП № 560 от 27. 03. 2025 год. издадено от Директора на РДГ С., с което на жалбоподателя е
наложена глоба от 600.00 лева за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ и на основание чл.
273, ал. 1 от ЗГ, в полза на държавата са отнети вещите - предмет на нарушението: 0,6 пр.м3
дърва за огрев от бял бор;
В съдебно заседание жалбоподателят В. А. М. - редовно призован, се явява лично
и с адвокат Ц. Т. от САК, който оспорва процесното НП като счита същото за неправилно и
незаконосъобразно, издадено при съществени противоречия на материалния закон и
административно-производствените правила. Пледира за неговата отмяна.
Административно наказващият орган АНО - редовно призован, не се явява лично,
за него се явява юрисконсулт С., който взема становище по жалбата и определя същата като
неоснователна, моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление и да
присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата
доводи, намери за установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото се установява, от събраните по делото доказателства гласни
и писмени че на 02. 10. 2024 год. жалбоподателят В. А. М., с ЕГН **********, е
транспортирал с джип използван като товарен автомобил „Н.“, модел „Т. II“ с рег. № ** ****
**, , на асфалтов път в землището на село Б., община С., 0,6 пр.м3 дърва за огрев от бял бор,
на секции с дължина 1 метър, маркирани с КГМ № Б 3191, непридружени с превозен билет.
В горепосочения автомобил са открити иглолистни дърва за огрев от бял бор от
0,6 пр.м3, които В. А. М. транспортирал. Дървата били непридружени с превозен билет. 3а
посочените обстоятелства на 02. 10. 2024 год. , свидетелите В. Г. Г., М. С. Н. и Е. Д. А., в
присъствието на нарушителя В. А. М., съставили Констативен протокол Серия Р 014 №
012999.
1
В същия ден 02. 10. 2024 год. с оглед констатираното нарушение, свидетелят В. Г.
Г. , в присъствието на нарушителя В. А. М., съставил АУАН с бланков № 102035, Серия Р014
от дата 02. 10. 2024 год. за извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2
от ЗГ, изразяващо се в транспортиране на дърва, без превозен билет. След съставянето на
акта в присъствието на жалбоподателя В. А. М., горските служители му го предявили
предоставили му възможност да се запознае със съдържанието му, последният го подписал в
същия ден 02. 10. 2024 год. и получил препис от него. При съставянето на АУАН не са
депозирани възражения от нарушителя. Такива не са дадени и в 3-дневния срок по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и атакуваното НП, в което са възпроизведени
констатациите от АУАН и на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ на жалбоподателя е наложено
адм. наказание - глоба от 600 лева, за посоченото нарушение. На основание чл. 273, ал. 1 от
ЗГ, са отнети предмета и средствата на нарушенията - 0,6 пр.м3 дърва за огрев от бял бор, на
секции с дължина 1 метър.
Така установената фактическа обстановка се извежда еднопосочно от всички
събрани по делото доказателства - показанията на свидетелите В. Г. Г., М. С. Н. и Е. Д. А.,
констативен протокол за проверка Серия Р014 № 012999 от 02. 10. 2024 год.
Съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, в предвидения от закона
преклузивен срок и срещу акт от категорията на обжалваемите пред настоящия съд, поради
което е процесуално допустима.
Деянието за което е издадено обжалваното НП е извършено на територията на
община С., при което положение териториалната компетентност принадлежи на С.ския
районен съд, който е родово компетентен по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.
По същество.
В процесуален аспект, настоящия съдебен състав не констатира допуснати
процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, още по-малко
"съществени", които да са нарушили правото на защита на жалбоподателя и да
представляват формално основание за отмяна на атакуваното НП. АУАН и обжалваното НП
са издадени от компетентни длъжностни лица, в кръга на техните правомощия. Спазени са
императивните изисквания на ЗАНН при тяхното съставяне и същите съдържат всички
задължителни реквизити - дата и място на извършване на нарушенията, обстоятелствата,
при които са извършени и констатирани, както и нарушените законови и санкционни норми.
Спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната квалификация на деянието е
правилно определена, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за
установяване на адм. нарушение с обстоятелствената част на НП. Настоящият съдебен
състав намира, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
посочено е от фактическа и правна страна конкретната форма на изпълнителното деяние в
разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, довело до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя. Както в обстоятелствената част на АУАН, така и в издаденото НП, е
конкретизирано коя точно от забраните, въздигнати от законодателя като нарушение, е
извършена от жалбоподателя В. А. М.. Посочено е, че се касае за "транспортиране" на
дървесина без същата да е придружена с документ, доказващ законния произход, а именно
превозен билет. С оглед изложеното съдът намира, че нарушението е достатъчно ясно и
подробно описано, като в случая не е налице съществено процесуално нарушение, довело до
ограничаване на правото на защита на привлеченото към адм. нак. отговорност лице. В този
смисъл, съдът не възприема доводите в жалбата и допълнени в съдебно заседание за
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на НП, изложени от
жалбоподателя и ги счита за неоснователни.
От материално-правна страна в частта, в която е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, НП се явява и напълно обосновано и законосъобразно, като в случая по
делото безспорно се установи факта на извършеното от жалбоподателя нарушение на чл.
213, ал. 1, т. 2 от ЗГ. В СЗ досежно визираните в атакуваното НП нарушения са разпитани
лицата В. Г. Г., М. С. Н. и Е Д. А.. и тримата служители на РДГ С.. Свидетелите с
категоричност посочват жалбоподателя като извършител на вмененото му нарушение, като
отбелязват, че същият на 02. 10. 2024 год. е транспортирал с използван като товарен
2
автомобил джип „Н.“ спрян за проверка на пътя между селата Б. и Б. б. община С., 0,6 пр.м3
дърва за огрев от бял бор, непридружени с превозен билет, както и с никакъв документ
доказващ законното им превозване. 3а своите констатации служителите на РДГ С. са
съставили констативен протокол Серия Р014 № 012999 от дата 02. 10. 2024 год. , препис от
който е приложен по делото. Съдът дава вяра на показанията на горските служители Г., Н. и
А., като намира същите за логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства, като липсват основания за съмнение в тяхната
достоверност. Тези свидетели са очевидци на нарушението, като на процесната дата и място
са видели, че именно жалбоподателят е управлявал горепосоченото МПС, с което е
транспортирал нарязаните дърва, и след като е бил спрян са извършили проверка, в хода на
която са установили техния вид, бял бор, размер, както и че не са придружени с превозен
билет. Това обоснова извод за осъществено нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Съгласно
визираната разпоредба се забраняват покупко-продажбата и други разпоредителни сделки,
товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и
преработването на дървесина, непридружена с превозен билет.
Съгласно чл. 15, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии "Превозният билет удостоверява законния произход на описаната в него
дървесина, когато същата се намира на посоченото в билета място на доставка. Превозният
билет се съхранява до окончателната преработка на дървесината, но за срок не по-малък от 3
години". За транспортирането на процесната дървесина жалбоподателят е следвало да има
превозен билет и то към момента на транспортиране на дървесината и да го представи на
служителите на РДГ когато са го спряли за проверка на пътя между с. Б. и Б. б. В. А. М..
Тъкмо удостоверителната функция на билета по отношение произхода на вещта прави
законно неговото държане и превозване с МПС в което е констатирано транспортирането на
дървения материал. Така, превозния билет, изрично предвиден от закона за доказване при
установено транспортиране законния произход на дървесината, липсата му в случая
обоснова извод за осъществено нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ.
От анализът на писмените и гласни доказателства в съвкупност и поотделно по
един безспорен начин се установява, че жалбоподателят В. А. М. е нарушил разпоредбата на
чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, тъй като на посочените в НП дата и място е транспортирал дърва за
огрев, без същите да са придружени с превозен билет.
Деянието на В. А. М., с това че е транспортирал в управлявания от него джип
използван като товарен автомобил „Н.“, модел „Т. II“ с рег. № ** **** **, 0,6 пр.м3 дърва за
огрев от бял бор, непридружени с превозен билет е извършено виновно, при форма на
вината - пряк умисъл. Жалбоподателят В. А. М. е съзнавал че превозва посочената
дървесина, за която няма придружаващ я превозен билет. Това е достатъчно за вината на
нарушителя под формата на умисъл.
С оглед изложеното съдът приема, че законосъобразно на жалбоподателя М. с
ЕГН ********** с обжалваното НП е ангажирана административно-наказателната
отговорност за нарушение по чл. 266 ал. 1 от Закон за горите и му е наложена глоба в размер
на 600 лева.
Настоящият състав намира, че случаят не е маловажен, независимо от
относително малкото количество дървесина, предмет на адм. нарушение, тъй като
практиката по прилагане на ЗГ показва, че нарушенията от разглеждания вид обичайно имат
за предмет именно неголеми количества дървесен материал, поради което се касае за
типично нарушение на чл. 213 ал. 1, т. 2 от ЗГ, с оглед на което законодателят е установил
административните наказания, установени в чл. 266 ал 1 от ЗГ. В този смисъл, обществената
опасност на деянието не е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушение по ЗГ,
съответно - случаят не е маловажен и няма основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Досежно наложеното наказание:
Съгласно чл. 3 от ЗНН, за всяко адм. нарушение се прилага нормативният акт,
който е бил в сила по време на извършването му. В случая деянието е извършено на 02. 10.
2024 год. и приложим се явява чл. 266 ал. 1 от ЗГ, в редакцията му действаща на посочената
дата, след която не е имало изменение, което да установява по-благоприятен закон. В този
смисъл съдът счита, че при определяне размера на наказанията, които следва да се наложат
3
за извършените нарушения, НО не е допуснал несъобразяване с изискванията на чл. 27 от
ЗАНН. Съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗГ в действащата, установената в ДВ бр. 11 от 2023 г., в
сила от 02.02.2023 г. редакция към момента, а така също и към момента на извършване на
нарушението – 02. 10. 2024 год., наказва се с глоба от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-
тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите
актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива,
съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти.
В случая на нарушителя В. А. М. жалбоподател по делото е наложено адм.
наказание за извършеното от него нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 и по чл. 213, ал. 1, т. 2 от
ЗГ, глоба от 600 лева, което е законосъобразно и съответства на тежестта на нарушението.
Това административно наказание е необходимо и достатъчно за постигане целите на
специалната и генерална превенция, установени в чл. 12 от ЗАНН и биха изиграли ролята на
коректив в поведението на В. М. за в бъдеще.
Законосъобразно е наказателното постановление и в частта му относно
приложението на чл. 273, ал. 1 от ЗГ, спрямо предмета на нарушението, а именно че на
жалбоподателя е отнета дървесината предмет на нарушението - 0.60 пр.м.3 дърва за огрев от
бял бор, на секции с дължима 1 метър. Съдът счита, че АНО правилно е приложил
разпоредбата на чл. 273, ал. 1 от ЗГ. По делото безспорно е установен факта, че в момент на
проверката процесните дърва за огрев са били транспортирани без да са придружени с
превозен билет, което е в нарушение на изискванията на ЗГ. Затова според изричната норма
на чл. 273, ал. 1 от ЗГ, като предмет на нарушението, същите подлежи на отнемане в полза
на държавата, независимо чия собственост са. В този смисъл съдът не констатира
несъответствия със закона.
По изложените съображения обжалваното НП се явява законосъобразно и следва
да се потвърди, а жалбата срещу него е неоснователна.
Относно разноските:
Жалбоподателя следва да се осъди да заплати на РДГ С. юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева. При този изход на правния спор, приключил с
отхвърляне на жалбата в частта относно извършеното посочено в НП нарушение на чл. 213,
ал. 1, т. 2 от ЗГ, в полза на АНО следва да бъдат присъдени претендираните по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на 150.00 лева
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление НП № 560 от
27. 03. 2025 год. на Директор на РДГ С., с което на В. А. М., с ЕГН ********** на
основание чл. 266 ал. 1 от Закон за горите е наложено адм. наказание ГЛОБА от 600.00 лева
за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ и на основание чл. 273 ал. 1 от Закон за горите са
отнети вещите предмет на нарушението -0,6 пр.м3 дърва за огрев от дървесен вид "бял бор"
на секции с дължима 1 метър.
ОСЪЖДА В. А. М., с ЕГН **********, с адрес град С., улица „Х. Й.“ № *, вх. *,
етаж *, ап. *, да заплати на РДГ С., сумата от 150.00 /сто и петдесет/ лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението на съда подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС С. област
в 14-дневен срок от деня на получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________

4