Решение по дело №4687/2017 на Районен съд - Перник

 

РЕШЕНИЕ

№1045

гр. П., 04.12.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд – гражданска колегия, II – ри състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                                                                       Районен съдия: Адриан Янев

                                                                                                

като разгледа докладваното от съдия Янев гр. д. № 04687 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба Л.С.М. *** АД, с която се иска ответното дружество да заплати сумата от 840 лева, представляваща принудително събрана сума на седем вноски по изпълнително дело № 163 по описа за 2010 г. на частен съдебен изпълнител А.В. с район на действие Окръжен съд – П., тъй като основанието за получаването на тази сума е отпаднало с обратна сила с постановяване на влязло в сила решение от 10.10.2016 г. по гр. д. № 1998 по описа за 2016 г. на Пернишки районен съд, както и сумата в размер на 79,04 лева, представляваща мораторна лихва, считано от съответните дати на принудително събиране (30.05.2016 г., 29.06.2016 г., 13.07.2016 г., 11.08.2016 г., 13.09.2016 г., 12.10.2016 г. и 11.11.2016 г.) до 20.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба -20.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски. 

В исковата молба се посочва, че по ч. гр. д. № 2726/2009 г. е издаден изпълнителен лист в полза на ответното дружество срещу ищеца за сумата от 3716,52 лева – главница и 1259,11 лева – мораторна лихва. Въз основа на изпълнителния лист ответникът инициирал образуването на  изпълнително дело № 163 по описа за 2010 г. на частен съдебен изпълнител А.В. с район на действие Окръжен съд – П.. След узнаването на тези факти, ищецът подал искова молба, при което било постановено решение от 10.10.2016 г. по гр. д. № 1998 по описа за 2016 г. на Пернишки районен съд, с което било признато за установено, че ищецът не дължи на ответника горепосочените суми по цитирания изпълнителен лист. Междувременно съдебният изпълнител по образуваното изпълнително производство събрал от длъжника сума в общ размер на 840 лева, както следва: на 30.05.2016 г. – 120 лв., на 29.06.2016 г. – 120 лв., на 13.07.2016 г. – 120 лв., на 11.08.2016 г. – 120 лв., на 13.09.2016 г. – 120 лв., на 12.10.2016 г. – 120 лв. и на 11.11.2016 г. – 120 лв. Изразява се, че налице неоснователно разместване на имуществени блага, поради което се иска ответникът да бъде осъден да върне сумата от 840 лева, както и да заплати сумата от 79,04 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва (т. нар. мораторна лихва), изчислявана от съответната дата на принудително събиране. 

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на исковата претенция. Изразява становище, че сумата от 840 лева била принудително събрана от Л.С.М. по изпълнително дело № 163 по описа за 2010 г. на ЧСИ А.В.. Пояснява, че изпълнителното производство било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 2726 по описа за 2009 г. на Пернишки районен съд. Заявява, че сумата от 840 лева била събрана на седем равни вноски по 120 лева на следните дати – 30.05.2016 г., 29.06.2016 г., 13.07.2016 г., 11.08.2016 г., 13.09.2016 г., 12.10.2016 г. и 11.11.2016 г. Според ответника сумите са събрани в момент, когато е не постановено решение за тяхната недължимост, поради което е имало правно основание за тяхното събиране. Претендира разноски.   

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че в полза на „Топлофикация П.” АД е депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Л.С.М.. В тази връзка е издадена заповед за изпълнение № 2188 от 01.10.2009 г. по ч. гр. д. № 2726 по описа за 2009 г. на Пернишки районен съд за сумата от 3716,52 лева, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “*****, за периода от 01.01.2004 г. до 30.04.2009 г. , както и за сумата от 1259,11 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.03.2004 г. до 29.09.2009 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 219,27 лева – разноски. Впоследствие в позла на ответното дружество е издаден изпълнителен лист от 05.11.2009 г. за горепосочените суми, съдържащи се в заповедта за изпълнение.

Безспорно е това, че въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 163 по описа за 2010 г. на частен съдебен изпълнител А.В. с район на действие Окръжен съд – П..

            Страните не спорят, че съдебният изпълнител по образуваното изпълнително производство принудително е събрал от ищцата сума в общ размер на 840 лева. Тази сума е принудително събрана от трудовото възнаграждение на ищцата, както следва: 30.05.2016 г. – 120 лв.; 29.06.2016г. – 120 лв.; 13.07.2016 г. – 120 лв.; 11.08.2016 г. – 120 лв.; 13.09.2016 г. – 120 лв.; 12.10.2016 г. – 120 лв. и на 11.11.2016 г. – 120 лв.

От писмените доказателства по делото, а и страните не спорят за това, че е постановено влязло в сила решение от 10.10.2016 г. по гр. д. № 1998 по описа за 2016 г. на Пернишки районен съд, с което било признато за установено, че Л.С.М. не дължи на „Топлофикация П.” АД сумите по изпълнителния лист от 05.11.2009 г., издаден по ч. гр. д. № 2726 по описа за 2009 г. на Пернишки районен съд.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. “трето” ЗЗД, както и искова претенция с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

            Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. “трето” ЗЗД, който е получил нещо с оглед на отпаднало основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав включва следните елементи - получаване на имуществена облага; основанието съществуващо при получаване на имуществената облага (престацията) и отпадане на основанието с обратна сила.

Съдът намира, че ответното дружество е получило сума в общ размер на 840 лева, която е била принудително събрана от трудовото възнаграждение на ищцата. Следва да се отбележи, че към момента на получаването на тази сума е съществувало правно основание за нейното получаване, тъй като за нейното принудително събиране е издаден изпълнителен лист от 05.11.2009 г. по ч. гр. д. № 2726 по описа за 2009 г. на Пернишки районен съд.

По делото се доказа, че с влязло в сила решение от 10.10.2016 г. по гр. д. № 1998 по описа за 2016 г. на Пернишки районен съд е признато за установено, че Л.С.М. не дължи на “Топлофикация – П.” АД сумата от 3716,52 лева, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “*****, за периода от 01.01.2004 г. до 30.04.2009 г. , както и за сумата от 1259,11 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.03.2004 г. до 29.09.2009 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 219,27 лева – разноски, за които е издаден изпълнителния лист от 05.11.2009 г., издаден по ч. гр. д. № 2726 по описа за 2009 г. на Пернишки районен съд и е образувано изпълнително дело № 163 по описа за 2010 г. на частен съдебен изпълнител А.В. с район на действие Окръжен съд – П..

С постановеното влязло в сила решение от 10.10.2016 г. по гр. д. № 1998 по описа за 2016 г. на Пернишки районен съд е отречено съществуването на изпълняемото право, за което е издаден обсъждания изпълнителен лист. Това налага извод за отпадане на основание за получаване на сумата от 840 лева, поради което същата подлежи на връщане. Предвид това предявеният иск е основателен и като такъв следва да се уважи.

Съдът намира за неоснователна исковата претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно същата разпоредба при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.  В хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. „трето” ЗЗД вземането е изискуемо от деня на отпадане на основанието. Задължението обаче е безсрочно, поради което неговата изискуемост не води автоматично до забава на длъжника. Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. По делото не се представиха доказателства за връчване на покана за връщане на сумата от 840 лева, което налага извод, че ответното дружество не е изпаднало в забава и акцесорната претенция е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

            По разноските:

            Ищцата е направила разноски по заплащане на държавна такса, такса банкови преводи и адвокатски хонорар, които са общ размер на 412 лева по представения списък по чл. 80 ГПК. В полза на ищцата следва да се присъди сума от 376,57 лева, която сума съответства на уважената част от исковите претенции.

            В полза на ответника следва да се присъди сума от 8,60 лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение, съответстващо на отхвърлената част на исковете.

Водим от горното, Пернишкият районен съд,

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на Л.С.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 840 лева, получена на отпаднало основание по изпълнително дело № 163 по описа за 2010 г. на частен съдебен изпълнител А.В. с район на действие Окръжен съд – П., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата и ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за заплащане на сумата в размер на 79,04 лева, представляваща мораторна лихва, считано от съответните дати на принудително събиране (30.05.2016 г., 29.06.2016 г., 13.07.2016 г., 11.08.2016 г., 13.09.2016 г., 12.10.2016 г. и 11.11.2016 г.) до 20.07.2017 г.

ОСЪЖДА „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на Л.С.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 376,57 лева, представляваща направени разноски за държавна такса, банкови такси и адвокатски хонорар в настоящото производство.

ОСЪЖДА Л.С.М., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 8,60 лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

 

                                    Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.