№ 416
гр. Плевен, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря Й. СТ. К.
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20254400500515 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.294 вр. с чл.258 и следващите от
ГПК.
С Решение № 260000 от 11.08.2023 г., постановено по гр. дело №
805/2020 г. по описа на Районен съд – Левски, е осъден И. М. Х.,
ЕГН**********, с адрес: гр. Л., обл. П., ул. „В.П.“ №* да заплати на
„ЛАГУНА 70” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Л.,
ул. „Елин Пелин“ №1, представлявано от управителя С.С. сумата от 1560,00
лв., представляваща наложена му глоба за извършено нарушение на чл.12,
ал.1, т.3, б.„в“ от Наредба № 328 от 28.03.2007 г. вр. чл.32, § 3 от Регламент
/ЕС/ № 165 на Европейския парламент и на Съвета, която е платена от
дружеството работодател, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното плащане на главницата.
Със същото решение, Районен съд – Левски е отхвърлил предявения от
И. М. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Л., обл. П., ул. „В.П.“ №* иск срещу
„ЛАГУНА 70” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Л.,
ул. „Елин Пелин“ № 1, представлявано от управителя С.С., с който се
претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на
1
13217,69 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за месеците
януари 2020 г. и месец февруари 2020 г.
Осъдил е И. М. Х., ЕГН********** да заплати по сметка на Районен съд
– Левски държавна такса в размер на 528,71 лв., сумата от 282,10 лв. за
извършения превод от бюджета на съда депозит за изготвяне на заключение по
назначената ССЕ и 132,00 лв. деловодни разноски във връзка с поискана
информация по реда на Европейската конвенция за обмен на правна
информация между държави.
С Решение № 480/11.12.2023 г., постановено по в.гр.д. № 693/2023 г. по
описа на ПлОС е обезсилено Решение № 260000 от 11.08.2023 г., постановено
по гр. дело № 805/2020 г. по описа на РС – Левски в частта, в която е
отхвърлен предявения от И. М. Х., ЕГН ********** иск срещу „ЛАГУНА 70”
ЕООД, ЕИК ***, с който се претендира осъждане на ответника да заплати на
ищеца сума в размер на 13217,69 лв., представляваща неплатено трудово
възнаграждение за месеците януари 2020 г. и месец февруари 2020 г., като
недопустимо.
Със същото решение е обезсилено Решение № 260000 от 11.08.2023 г.,
постановено по гр. дело № 805/2020 г. по описа на РС – Левски в частта, в
която е осъден И. М. Х. да заплати по сметка на ЛРС държавна такса в размер
на 528,71 лв., 282,10 лв. за извършен превод от бюджета на съда и 132,00 лв.
деловодни разноски във връзка с поискана информация, като недопустимо
Делото е върнато на Районен съд – Левски за ново разглеждане от друг
състав на същия съд, съобразно указанията в мотивите на настоящето
решение.
С Решение № 380/26.06.2025 г., постановено по к.гр.д. № 1274/2024 г. по
описа на ВКС на РБ е отменено Решение № 480/11.12.2023 г., постановено по
в.гр.д. № 693/2023 г. по описа на ПлОС и делото е върнато на Окръжен съд –
Плевен за ново разглеждане от друг състав.
След връщане на делото, в Плевенски окръжен съд е образувано
настоящото в.гр.д. № 515/2025 г. по описа на същия съд.
В съдебно заседание, въззивникът И. М. Х. чрез процесуалния си
представител адв. Е. Р. от ПлАК моли съда, да отмени решението на Районен
съд – Левски в ожалваната му част. Претендира направените по делото
2
разноски.
В съдебно заседание, въззиваемият „Лагуна 70“ ЕООД се представлява
от адв. В. Петкова от ПлАК, която изразява становище, че в обжалваната му
част, първоинстанционното решение е правилно, обосновано и
законосъобразно и моли, същото да бъде потвърдено. Претендира
направените разноски за всички съдебни инстанции.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящото производство обхваща решението в
обжалваната му част.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо,
тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл
именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
Производството пред Районен съд - Левски е образувано по искова
молба от „Лагуна 70“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл.55 ал.1 от ЗЗД против И. М. Х. да бъде осъден ответника да
заплати сумата от 1560,00 лв., представляваща наложена му глоба за
извършено нарушение на чл. 12, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Наредба № 328 от
28.03.2007 г. вр. чл. 32, § 3 от Регламент /ЕС/ № 165 на Европейския парламент
и на Съвета, която е платена от дружеството работодател, ведно със законната
3
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
плащане. Ответникът по първоначалния иск - И. М. Х. е подал насрещна
искова молба, с която е предявил обективно съединени осъдителни искове за
осъждане на дружеството – работодател да му заплати командировъчни
средства и трудово възнаграждение за месеците януари и февруари 2020 г. В
открито съдебно заседание пред РС-Левски, проведено на 11.07.2023 г.,
ищецът е направил отказ от иска за командировъчните и е увеличил размера
на исковете относно възнагражденията, съответно за месец януари 2020 г. от
1500,00 лв. на 6636,57 лв. и за месец февруари 2020 г. от 3600,00 лв. на
6 581,12 лв. С определение, постановено в съдебно заседание, основание
чл.233 от ГПК е прекратено производството по исковете за командировъчни и
на основание чл.214 от ГПК е допуснато увеличение на размера на исковите
претенции за трудово възнаграждение.
С първоинстанционното решение, Районен съд - Левски е осъдил И. М.
Х. да заплати на „Лагуна 70” ЕООД сумата от 1560,00 лв., представляваща
наложена му глоба за извършено нарушение на чл. 12, ал.1, т. 3, б. „в“ от
Наредба № 328 от 28.03.2007 г. във вр. с чл. 32, параграф 3 от Регламент /ЕС/
№ 165 на Европейския парламент и на Съвета, която е платена от
дружеството-работодател, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното плащане на главницата и е
отхвърлил предявения от И. М. Х. против „Лагуна 70” ЕООД иск, с който се
претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер от
13217,69 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за месец
януари 2020 г. и месец февруари 2020 г.
Подадена е въззивна жалба от И. М. Х. срещу постановеното
първоинстанционно решение в частта, с която е отхвърлен предявения от И.
М. Х. против „Лагуна 70” ЕООД иск за осъждане на ответника да му заплати
сума в общ размер от 13217,69 лв., представляваща неплатено трудово
възнаграждение за месец януари 2020 г. и месец февруари 2020 г. , както и в
частта за разноските. В останалата му част, решението на Районен съд –
Левски не е било обжалвано и е влязло в сила.
Настоящата съдебна инстанция намира, че в обжалваната му част,
първоинстанционното решение е неправилно.
Безспорно по делото е установено, че между страните е възникнало
4
трудово правоотношение, въз основа на сключен Трудов договор №
15/04.09.2019 г., съгласно който въззивникът И. Х. е бил назначен на длъжност
„Шофьор международен транспорт, товарен автомобил“ на 8-часово работно
време, клас 6,6% и основно месечно възнаграждение в размер на 560,00 лв. С
Допълнително споразумение № 4/01.01.2020 г. основното възнаграждение на
И. Х. е увеличено на 610,00 лв., клас 40,26 лв. Трудовото правоотношение
между страните е прекратено със Заповед № 12/02.03.2020 г. на основание
чл.325 т.1 от КТ.
Безспорно е, че за процесния период м.01.2020г. – м.02.2020г.
въззивникът Х. е бил командирован от въззиваемото дружество по силата на
заповед №2020/06.01.2020г. за периода от 06.01.2020г. до 31.01.2020г. във
всички страни членки на ЕС, като пътуването да се извърши с товарен
автомобил с посочени регистрационни номера. Определена е дневна ставка на
командировъчни пари. Също за периода 01.02.2020г. до 28.02.2020г. със
заповед 2020/01.02.2020г. е командирован във всички страни членки на ЕС,
като пътуването да се извърши със същия товарен автомобил при същата
ставка на командировъчни пари.
С определение, постановено по гр. дело № 805/2020 г. по описа на
Районен съд - Левски в открито съдебно заседание на 11.07.2023 г. е
прекратено производството по делото по отношение на исковите претенции за
неизплатени командировъчни, както следва: за месец януари 2020 г. в размер
на 86,40 лв. и за месец февруари 2020 г. в размер на 64,00 лв. или общо сумата
от 150,40 лв. командировъчни за двата месеца, поради отказ от иска.
При тези факти, настоящият въззивен състав, счита, че в случая пряко
приложима е нормата на чл. 3, т. 1, б. "в" от Директива 96/71/ЕО, по смисъла
на която минималните ставки се определят от националното законодателство
и/или практиката на държавата-членка, на чиято територия се командирова
работникът; че съгласно чл. 3 § 7 от Директивата специфичните добавки,
свързани с командироването, се смятат за част от минималната заплата, освен
ако не са изплатени като възстановяване на разходи, които фактически са били
направени във връзка с командироването - пътни разходи, разходи за храна и
квартирни разходи. За исковия период е приложима Директива 96/71/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16.12.1996 г., а измененията й с
Директива (ЕС) 2018/957 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни
5
2018 г. не намират приложение, тъй като съгласно чл. 3, § 1 от последната,
държавите членки прилагат мерките, уредени в директивата, считано от 30
юли 2020г., до който момент се прилага Директива 96/71/ЕО.
Задължителните изисквания на тази Директивата са транспонирани в
националното законодателство, уреждащо този вид отношения – чл. 121а от
КТ с измененията в ДВ, бр. 105 от 2016 г., като съгласно ал. 4 от същата
разпоредба за срока на командироване или изпращане на работника се
осигуряват най-малко същите минимални условия на работа, каквито са
установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна
работа в приемащата държава.
Предвид приложените в трудовото досие заповеди за комендироване и
заключението на вещото лице въззивникът има качеството на "командирован
работник", който въпреки сключения на територията на РБ трудов договор,
престира труд в Дания, държава-членка на ЕС /видно от приложените пътни
листове/.
В синхрон с пряко приложимата норма на Директивата разпоредбата на
чл. 121а, ал. 4 от КТ в случаите, когато български работодател командирова
работник или служител на територията на друга държава – членка на
Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария за своя сметка
и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и
ползвателя на услугите, за срока на командироването на работника или
служителя се осигуряват най-малко същите минимални условия на работа,
каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата
или сходна работа в приемащата държава.
Разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от НУРКИРСРПУ детайлизира тази
нормативна уредба, като предвижда, че работодателят е длъжен да начислява
и да изплаща на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата или
минималните ставки на заплащане, установени за същата или сходна работа в
приемащата държава, за целия срок на командироването.
В тази връзка, съдът съобрази заключението на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза, от което се установява, че
минималната ставка за шофьори в Дания е 163,50 датски крони, които към
6
01.02.2020 г. са се равнявали на 42,8043 лв. Именно такава е била минималната
часова ставка. При преизчисляване на възнаграждението на ищеца за
месеците януари 2020 г. и февруари 2020 г., същото е в размер на 13 217,69 лв.
за доплащане по минимална ставка от 163,50 DKK или 42,8042 лв. като
равностойност. Тази сума е формирана, като след изчислявана на дълживото
минимално за държавата членка, в която е изпълнявана командировката
възнаграждение е извадена платената от работодателя сума по трудовия
договор и платежни ведомости. Вещото лице сочи, че ако се приспаднат и
платените командировъчни суми от сумата от 13 217,69 лв., неизплатената
сума за двата месеца е в размер на 4 426,22 лв.
Следва да се посочи, че изплатените, като командировъчни пари суми за
храна квартира и дневни разходи обаче не следва да се приспадат от размера
на дължимото ТВ, защото такава е изричната норма на чл. 3 § 7 Директива
96/71/ЕО.
Предвид изложеното, следва да бъде отменено първоинстанционното
решение в обжалваната му част, като бъде уважен предявеният иск от И. М.
Х., ЕГН ********** срещу „ЛАГУНА 70” ЕООД, ЕИК *** за сумата от
13217,69 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за месец
януари 2020 г. и месец февруари 2020 г.
При този изход на делото, въззиваемият „ЛАГУНА 70” ЕООД, ЕИК ***
следва да заплати на въззивника И. М. Х., ЕГН ********** направените
деловодни разноски общо в размер на 1350 лв., съобразно уважената част на
предявения иск, от които в първоинстанционното производство в размер на
600 лв. и във въззивното производство в размер на 750 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 ал.1 от ГПК Решение № 260000 от
11.08.2023 г., постановено по гр. дело № 805/2020 г. по описа на Районен съд –
Левски в частта му, в която е отхвърлен предявения от И. М. Х., ЕГН
**********, с адрес: гр. Л., обл. П., ул. „В.П.“ №* иск срещу „ЛАГУНА 70”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. „Елин Пелин“
№ 1, представлявано от управителя С.С., с който се претендира осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 13217,69 лв., представляваща
7
неплатено трудово възнаграждение за месеците януари 2020 г. и месец
февруари 2020 г., като вместо него, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на осн. чл.128 вр. с чл.121а ал.4 вр. с на чл. 3, т. 1, б. "в" от
Директива 96/71/ЕО „ЛАГУНА 70” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Л., ул. „Елин Пелин“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на И. М. Х.,
ЕГН**********, с адрес: гр. Л., обл. П., ул. „В.П.“ №* сумата от 13217,69 лв.,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за месец януари 2020 г. и
месец февруари 2020 г..
В останалата му необжалвана част, Решение № 260000 от 11.08.2023 г.,
постановено по гр. дело № 805/2020 г. по описа на Районен съд – Левски е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „ЛАГУНА 70” ЕООД, ЕИК *** следва да заплати на И. М.
Х., ЕГН ********** направените деловодни разноски общо в размер на
1350лв., съобразно уважената част на предявения иск, от които в
първоинстанционното производство в размер на 600 лв. и във въззивното
производство в размер на 750 лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на
чл.280 и следващите от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8