№ 21965
гр. ..., 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20251110132632 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от ..., с ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: ..., представлявано от изпълнителните му директори Н. Д. Ч. и П. Ш., с която е
предявен иск с пр. осн. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 409,18
лева, представляваща изплатено по застраховка „...”, по щета № ..., обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на ... г. в гр. ..., ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 06.06.2025 г. до окончателното изпълнение.
Ищецът излага, че на ... г. в гр. ..., при движение по ..., в посока към ..., след светофара
на ..., в близост до ..., водачът Б. Х. Г., управлявайки л.а. с марка и модел „...“ с peг. № ..., е
попаднал в необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно /дупка/,
вследствие на което е реализирано ПТП и са нанесени повреди на лекия автомобил
/увредени предни дясна гума и джанта/. Излага, че за описаното по-горе МПС е сключена
застраховка „... ” при ищцовото дружество, обективирана в застрахователна полица № ...,
валидна към момента на събитието. При ищеца е заведена щета № .../... г. и след извършена
оценка на собственика е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 409,18 лева.
Ищецът счита, че с изплащането на застрахователното обезщетение за него е възникнало
регресно вземане срещу .... Отправеното искане е да се осъди ответникът да заплати на
ищеца сумата от 409,18 лева, представляваща регресно вземане, придобито след изплащане
на застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил, вследствие на
ПТП, настъпило на ... г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът ... оспорва иска по основание и размер. Не оспорва валидността на
1
застрахователното правоотношение по застраховка „...“, както и че е изплатено обезщетение
в размера, посочен в исковата молба. Поддържа, че застрахователното обезщетение е
заплатено неправомерно, предвид обстоятелството, че за твърдяното ПТП не е съставен
Протокол за ПТП от органите на КАТ. Оспорва факта на настъпване на щетите по увредения
автомобил като следствие от попадане в необезопасена дупка на пътното платно, както и
наличието на такава. Изразява становище, че водачът на автомобила, с поведението си, е
допринесъл за настъпването на произшествието, доколкото е бил длъжен да съобрази
особеностите на пътната обстановка и да се движи със съобразена скорост. Моли искът да
бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска с правно осн основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите
виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е необходимо да се
установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение.
Видно от Декларация за настъпване на застрахователно събитие от ... г., на ... г. в гр. ...,
при движение по ..., в посока към ..., след ..., л.а. с марка и модел „...“ с peг. № ..., управляван
от водача Б. Х. Г., попада в дупка на пътното платно. В декларацията са отразени видимите
щети по автомобила, настъпили в резултат на произшествието, изразяващи се в увреждания
по гума и джанта, като е описано, че гумата е сцепена, а джантата изкривена.
По делото е разпитан призованият свидетел Б. Х. Г., който посочва, че е управлявал на
... г. л.а. с марка и модел „...“ с peг. № ..., като движейки се в гр. ..., ..., в посока към ...,
веднага след ... автомобилът му попаднал в дупка на пътя, която водачът не видял, тъй като
дупката не е била обозначена и обезопасена, като в резултат на произшествието се сцепила
предната дясна гума и се изкривила предната дясна джанта на автомобила.
За събитието не е съставен протокол за ПТП, като ОУ на застрахователя не поставят
такова изискване за този вид произшествие. Няма процесуална пречка, въпреки липсата на
протокол, които да констатира събитието, съдът да приеме настъпването на събитието за
доказано въз основа на събраните свидетелски показания, а именно свидетелските показания
на водача Б. Х. Г., които съдът кредитира изцяло, щом не са налице основания за
некредитирането им и доколкото причинната връзка между механизма, описан в
декларацията за събитието и възпроизведен от свидетеля, и щетите се потвърждава от
експертното заключение по автотехническата експертиза /неоспорено от страните/. Ето защо
е налице пълно припокриване на фактите, установени от писмените доказателства и от
2
събраните гласни доказателствени средства.
Поради изложеното, съдът приема, че на описаното в исковата молба място е била
налице необезопасена разрушена пътна настилка /образувала дупка на пътното платно/,
необозначена по начин, позволяващ избягването й, като вследствие на попадане на
управлявания автомобил в същата, на последния са причинени щети, така както са описани
от водача на лекия автомобил Б. Х. Г. и от застрахователя в опис – заключение по щета №
.../... г.
Приети за безспорен между страните с окончателния доклад по делото са следните
обстоятелства, а именно, че за увредения лек автомобил с марка и модел „...“ с peг. № ... има
сключен договор за имуществено застраховане по застраховка „...“ при ищеца, валиден към
датата на процесното ПТП, както и, че е изплатено застрахователно обезщетение в размер на
409,18 лева от ищеца на собственика на увредения автомобил – Б. Х. Г., определено на база
експертна оценка на застрахователя. Последните обстоятелства се установяват и от приетите
по делото писмени доказателства.
Страните не спорят и, че процесното застрахователно събитие представлява покрит
застрахователен риск съгласно Общите условия на дружеството – ищец, който факт също е
приет за безспорен с окончателния доклад по делото.
Налице е основание за възникване на регресното право в размер на платеното
застрахователно обезщетение. Обемът на суброгационното право включва както правата
срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения
по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в
този смисъл раздел V от ППВС № ... г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД,
доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното
качество на вещта.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествие, е общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 9, ал. 1, т. 2 и
чл. 1 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително да означи съответната неравност/дупка на пътното платно с необходимите
пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай
именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на дупката до премахването
й е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и
на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди. Налице е основание за суброгация срещу ответника.
Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото
лице. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва
изискване за знание на неравностите по пътя или презюмиране за наличие на такива.
Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по
смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така,
3
че да може да спре.
Според заключението на съдебно-автотехническата стойността на ремонто-
възстановителните дейности, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е
684,37 лева.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане от 409,18 лева. Ето защо в полза на ищеца
е възникнало вземане в размер на извършеното плащане от 409,18 лева. Искът, като
предявен до посочената стойност, следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
Ищецът претендира разноски съгласно представен списък на разноските /на л. 87 от
делото/ в размер на 895,00 лева – 400,00 лева – възнаграждение за процесуален
представител, 50,00 лева – държавна такса, 420,00 лева – депозит по допуснатата САТЕ и
25,00 лева – депозит за свидетел. Предвид изхода на правния спор, съобразно искането на
ищеца и представените доказателства, на същия следва да бъдат присъдени сторените
разноски по делото в размер на 895,00 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., Булстат: ..., с адрес ..., ДА ЗАПЛАТИ на ..., с ЕИК: ..., със седалище и
адрес на управление: ..., на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД сумата 409,18
лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
договор за имуществено застраховане „...” за причинени материални щети /по предни десни
гума и джанта на л.а. с марка и модел „...“ с peг. № ... / от пътно-транспортно произшествие,
настъпило на ... г. в гр. ..., на ..., в посока към ..., след светофара на ..., в близост до ..., на
общински път, за което е образувана при ищеца щета № .../... г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба /06.06.2025 г./ до окончателното изпълнение, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 895,00 лева, представляваща направените в
производството съдебно – деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4