№ 765
гр. Бургас, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20252120203391 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба от „Г.“ ООД, ЕИК: *********, представлявано от
управителя Б.А.Д. с посочени седалище и адрес на управление: ********************* срещу
Наказателно постановление № 844666-F839794/21.08.2025 г., издадено от Началник на отдел
„Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с
което за нарушение на чл.7а ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във вр.с чл.118,ал.4 ЗДДС и на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
Със жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, с аргументи за
неправилно възприета фактическа обстановка,което е обусловило и формиране на
незаконосъобразни и неправилни правни изводи. Твърди се,че издаденият документ от нефискален
принтер е предоставен именно по разпореждане на проверяващите органи и представлява „марка,
съдържаща изписани за служебна консумация артикули без стойност“,но същият не наподобява
дори частично по съдържание и реквизити ФКБ/служебен бон или др.документ, издаван от
фискално устройство,по който се дължи плащане. Поддържа се и недоказаност на
нарушението,поради липса на допуснато издаване на нефискален бон или документ с информация
за текуща сума по сметка на конкретен клиент или на таен клиент/служител на НАП.
В открито съдебно заседание „Г.“ ООД, редовно призовано, не изпраща законен или процесуален
представител.
За административнонаказващия орган се явява гл. юрисконсулт Т., която счита, че нарушението е
безспорно доказано, а издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което пледира за
неговото потвърждаване. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.12- НП е връчено на управител на
жалбоподателя на 01.09.2025г., а жалбата е депозирана по реда на чл.60 ЗАНН на 15.09.2025 г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след индивидуална и комплексна оценка
на събраните доказателствени източници и като съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
1
Имуществената отговорност на дружеството-жалбоподател "Г. "ООД е ангажирана за това, че при
извършена на 02.08.2025 г. проверка от инспектор по приходите, в сезонен търговски обект по см.
на пар.1, т.41 от ДР на ЗДДС- Exe beach bar,находящ се в гр.С., плаж К. юг, стопанисван от „Г.“
ООД с ЕИК *********, е установено, че от управител на обекта са приключени отворени сметки с
нефискален касов бон. Предоставеният за проверка нефискален документ съдържал номер на
сметка,наименование на обекта, дата,час,оператор,маса,точен вид на стоката, парична стойност,
обща сума за плащане.
В обстоятелствената част на АУАН е формирано заключение,че според изискванията на Наредба
№Н-18/2006 на МФ, документите издавани от нефискалните устройства не следва да съдържат
цени и дължима обща сума,а могат да отразяват единствено количество на стоките и за
осъществяване на дейността.
Според проверяващите дружеството жалбоподател е извършило нарушение на чл. 7а,ал.1 от
Наредба №Н-18/2006 на МФ във вр.чл.118,ал.4 ЗДДС,като не е изпълнило задълженията си да
коригира документите с информация за текуща сума по сметка от нефискалните
устройства.
АУАН е предявен и връчен на упълномощено лице от законния представител на
жалбподателя в деня на съставянето му – 10.08.2025 г.
Спецификата на установените факти според актосъставителя намират солидна фактическа опора и
доказателствена легитимност в съставения при проверката Протокол за извършена проверка Кд.
184,сер.АА ПИП№0140416/02.08.2025 г.
При идентично възпроизвеждане на така очертаните фактически положения в
АУАН и в НП, административно-наказващият орган приемал от правна страна, че с
описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.7а,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ
във вр.с чл.118,ал.4 ЗДДС и в издаденото наказателно постановление от 21.08.2025 г. на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във вр. с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя била
наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
Изложените фактически изводи намират своята несъмнена доказатлствена опора и
легитимна установеност от индивидуалния и съвкупен преглед на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, които формират стройна и непротиворечива логическа
последователност. Във фокуса на обсъждане са поставените от жалбоподателя правни
въпроси –за обективна несъставомерност на деянието поради непредоставяне на
информация за текуща сметка,издадена от нефискалния принтер на клиент.
От правна страна:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни
органи, в сроковете по чл. 34,ал.1 и ал.3 ЗАНН. Наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от
приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ384/27.02.2024 г. Като
оцени правната същност на нарушението, въведено с чл.7а,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006
на МФ, съдът достигна до извод, че словното описание на фактическите елементи от състава
на нарушението не е еднозначно и ясно. Не са въведени съставомерни факти, съответстващи
с елементите от законния състав на нарушението по чл.7а,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006
на МФ. Изброените фактически предпоставки за ангажиране на административно-
наказателна отговорност са във формално несъответствие със състава на изпълнителното
деяние на чл.7а,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, който "стандартизира" съответния
2
вид неправомерна, антифискална дейност и по този начин осигурява база за постигане на
фактическа детайлизация на нарушението. Именно разпоредбата на чл.7а,ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 на МФ по императивен ред установява, че не се допуска лице по чл. 3 да
предоставя документ с информация за текуща сума по сметка, наподобяващ визуално
или по съдържание на фискален, системен или служебен бон. В описателната част на АУАН
и НП идентично е записано,че в обекта „бяха приключени отворени сметки с нефискален
касов бон“. Записано е и,че конкретното съдържание на нарушението по чл.7а,ал.1 Наредба
Н-18/13.12.2006 на МФ се състои в това,че дружеството жалбоподател „не е изпълнило
задълженията си да коригира документите с информация за текуща сума по сметка от
нефискалните устройства.“ Липсата на информация, пресъздадена в НП, съответстваща на
стандартизирания с чл.7а,ал.1 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ модел на антифискална
дейност, чрез посочване конкретно времето, мястото и акта по предоставяне на конкретен
документ с информация за текуща сума по сметка със съответните визуално уподобяващи
характеристики на фискален бон, обуславя неяснота относно предявеното на
санкционираното лице нарушение. В случая неясни остават съвместимите със състава на
чл.7а,ал.1 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ факти относно противоправното поведение на
„Г.“ ООД, като е допусната съществена непрецизност чрез „тълкуване“ и на практика
цялостно модифициране формата на изпълнително деяние- а именно на жалбоподателя се
вменява неизпълнение на задължение за коригиране документите с информация за текуща
сума по сметка от нефискалните устройства,каквото задължение не е нормативно
предвидено в текста на чл.7а,ал.1 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. Обсъдените в АУАН и в
НП белези на нарушението се съотнасят към мащабите на един предполагаем контекст
относим към предикатна дейност, позволяваща формиране на косвени индиции с възможно
поведение по чл.7а,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. Липсата на яснота за основните
релевантни предпоставки за обективна съставомерност на нарушението бележи признаците
на съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на
санкционираното лице. Самостоятелно, съществено процесуално нарушение представлява и
непосочването в АУАН на конкретен бон или нефискален документ с информация за цена,
точен вид на стоката, количество, единична стойност и обща сума за плащане, издаден от
нефискалния принтер. Съгласно чл. 7а, ал.1 от Наредбата всеки отделно предоставен
документ с информация за текуща сума по сметка, наподобяващ визуално или по
съдържание на фискален, системен или служебен бон, съставлява нарушение.
В този см. макар и по не напълно идентичен казус съдът споделя актуалната практика
на касационната инстанция в Решение № 3341 от 9.04.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д.
№ 235/2025 г. : „Следователно за отделните продажби на бира по процесните касови
бележки е осъществен самостоятелен състава на административното нарушение.“
По приложението на материалния закон съдът намира следното:
Съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до
3
2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал. 1. Разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че на лице,
което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв.
С правилото на чл.118,ал.4,т.4 ЗДДС се предвижда,че министърът на финансите
издава наредба, с която се определят: издаването на фискални касови бележки от фискално
устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.
В чл. 7а, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ е въведена императивна
забрана лицата по чл. 3 да предоставят документ с информация за текуща сума по сметка,
наподобяващ визуално или по съдържание на фискален, системен или служебен бон.
Начинът, по който съставът на нарушението е юридически дефиниран в чл. 7а, ал. 1 от
Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ показва, че цит. разпоредба разглежда съдържанието му
като интегрално цяло от два фактора. На първо място, това е действието, форма на активно
поведение, с което се предоставя при покупка документ с информация за текуща сума по
сметка. На следващо място, са особените визуални отлики на документа с информация за
текуща сума по сметка, който създава визуална „имитация“ или аналог по съдържание на
фискален бон.Тези два фактора трябва да са едновременно налични, като не е възможно
някой от тях да измести или да замести другия, компенсирайки липсата му. Правното
значение на тези фактически елементи по „предоставяне“ на документа с информация за
текуща сума по сметка, представляващ външен аналог на фискален бон, са определени от
съдържанието на самата норма на чл.7а, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, чрез
тяхното въздигане в конститутивни признаци на съответния състав на административно
нарушение. Именно предоставянето на описания документ при покупка влияе върху
степента на обществена опасност на посегателството, и предпоставя по арг.на чл.185,ал.2,
.изр.2 от ЗДДС, вр. чл.185,ал.1 ЗДДС отреждане на нужното внимание от контролните
органи при диференциране на административно-наказателната отговорност.
Но в практическата процесуална дейност недоказването на този признак от
фактическа страна не може да бъде компенсиран от предположения и вероятностни
хипотези, включително,че съществува хипотетична /но недоказана/ възможност, да се
предоставя документ с информация за текуща сума по сметка, със съответните визуални и
съдържателно аналогични особености, препятстващи ефективното му отграничаване от
клиента от фискалния бон.
В случая при разпита на актосъставителя А. С. С., по безсъмнен и категоричен начин
се установи,че общо цитираните „приключени отворени сметки с нефискален касов бон“ е
вероятно да са обвързани с предоставяне на клиенти при продажба на документ от
нефискален принтер с информация за точен вид на стоката, количество, единична стойност,
обща сума за плащане и пр. Същевременно актосъставителят посочи, че са констатирани
4
отворени сметки,обхващащи последователно приети плащания за голямо количество
артикули /напр. 76 води и 26 кафета/, за които е възможно изобщо да не са издавани
никакви документи, в т.ч. нефискални бележки, с реквизити, визуално наподобяващи ФКБ.
Според актосъставителя, посоченият механизъм на твърдяното деяние ,свързан с
неприключване на сметките във вр. с приети плащания от клиенти за извършени продажби и
механичното,ръчно „зануляване“ на сметките в края на работното време на търговския
обект, има отношение към друг вид антифискална дейност, а именно – по чл.25,ал.1,т.1
Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ- неиздаване на ФКБ за всяка продажба.
Актосъставителят С., а също и свидетелят при проверката И. О. Д. посочиха изрично,че не
са установили по време на наблюдение на обекта, на клиенти на заведението да е
предоставян вместо ФКБ, друг документ от нефискален принтер, който като съдържание и
особености да включва аналогични с ФКБ елементи- точен вид на стоката, единична
стойност, обща сума за плащане. При разпита си актосъставителят с нужната конкретика
пресъздава свои възприятия, потвърдени от прекия й визуален опит при проверката на
02.08.2025 г. на „Г.“ ООД,като посочи,че не е констатирала да са издавани персонално на нея
или на клиенти на обекта документ с информация за текуща сума по сметка, близки по
външен вид до системен или фискален бон. Ето защо тези изводи на актосъставителя съдът
окачествява като предположителни и формирани на база анализа на документи /дневен
отчет на ФП, констатирано зануляване на отворени неприключени сметки/ и др.,
индикиращи на конкретни форми на неправомерно поведение ,свързано с фискализиране на
продажбите и и правилно функциониране на механизмите за данъчно-правна отчетност към
момента на получаване на всяко плащане срещу доставка на стока по см. на чл.6,ал.1 ЗДДС.
В случая правното значение и количествено натрупване на косвени доказателства /наличие в
търговския обект на нефискален принтер, приключване в края на проверката на отворени сметки с
нефискален касов бон; в т.ч. регистриране при приключване на сметките на 50 % отстъпки от
общата стойност на фискализираните продажби/ е само симптом, който на свой ред указва на
множество разнородни форми на антифискална дейност. Действително, липсата на преки
доказателства не е абсолютна предпоставка за успеха на доказателствения процес. Наличието на
преки доказателства не е въздигнато от закона в задължително условие за успеха на доказването.
Степента на изпълнение на доказателствения процес се определя не от количествени показатели,
прилагани към ползвания доказателствен материал, нито от вида на ползваните доказателства, а от
възможностите на база събраните доказателства да се формират сигурни изводи относно
релевантните обстоятелства и факти, които да позволяват формиране на логически връзки и
еднопосочни,лишени от вероятностен характер и вариативни хипотези изводи.
В случая обаче, наличните косвени доказателства /при непредставяне по преписката и липса на
изрично отграничаване на конкретен служебен бон, съдържащ реквизитите на ФКБ/ не са в обем и
съдържание, който да формира еднопосочна логическа последователност от факти, която да
изключи всяка възможност за случайното им комбиниране /извън хипотезата - предоставяне на
клиент на документ с информация за текуща сума по сметка/. Съвкупността от косвени
доказателства, по своята логическа и обективна същност и взаимна корелация не са и в положение,
резонно да елиминират или, без да елиминират, да кумулират и вариантите и на други възможни
форми на данъчно-правно неправомерно поведение, напр. на чл.25,ал.1,т.1 , чл.7,ал.1 и ал.2
Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, за целевото осъществяване на които, наред с конкретно /с
изрично посочен и приложен служебен бон, предоставен на клиент/ установеното нарушение на
чл.7а,ал.1 Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ са били използвани наличните в обекта нефискални
принтери.
5
Предвид липсата на заложена в АУАН и в НП конкретизация на точния нефискален
документ, който съдържа като реквизити наименование на обекта, оператор, точен вид на
стоката, количество, единична стойност и обща сума на плащане, и с оглед наличните на
л.34 нефискални бележки може да се заключи,че същите не притежават форма, структура и
съдържание, визуално уподобени на ФКБ/не включват обща сума за плащане/, респ. не е
възможно да провокират заблуждение у клиента за същността им на документ, който не е
фискален бон. Касае се за нефискални междинни документи, обуславящи намаляване на
фактическата наличност, а не и за същински междинен документ с информация за текуща
сума по сметка, каквато хипотеза регламентира разпоредбата на чл. 7а, ал. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. В този см. е и практиката в Решение № 1608 от 29.07.2025 г.
на АдмС - Кърджали по к. а. н. д. № 301/2025 г. . „от приложените доказателства се
установява по безспорен начин, че въпросният нефискален документ съдържа данни за
приключила продажба на стоки и не представлява междинен документ с информация за текуща
сума по сметка, каквато хипотеза регламентира разпоредбата на чл. 7а, ал. 1 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 г. на МФ. При тези данни, въпреки че нефискалният документ наподобява по
съдържание на фискален бон, издаден е от лице по чл. 3 от приложимата наредба и е
предоставен на купувача, последния документ не съдържа информация за текуща сума по
сметка, при която хипотеза би било налице нарушение по чл. 7а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ.“
Съвкупността от очертаните по делото преки фактически данни, изводими и от
Протокол за извършена проверка Кд. 184,сер.АА ПИП№0140416/02.08.2025г., в който не се
съдържат данни за конкретно установена хипотеза на предоставен външен аналог на
фискален бон на клиент чрез издаден бон, съдържащ информация за текуща сума по сметка
от нефискалния принтер, са в логическо равновесие с преките възприятия на
актосъставителя и св.М.. Ето защо базираните на тази доказателствена основа правни изводи
на наказващия орган съдът счита за основани на предположения и логически заключения за
един предикатен ресурс на предсъставомерна дейност,обвързан със самото присъствие на
нефискалния принтер в проверявания търговски обект и потенциалната /функционална/
възможност, този принтер да издава документ с информация за вид, цена, на стоката,
количество, единична стойност и обща сума за плащане, която по външни белези и
съдържание съставлява сурогатно подобие на фискален бон.
Установяването на елементите от законния състав на административното нарушение
трябва да е подчинено на конкретно установените факти (като обхваща всички, а не
избирателно подбрана част от тях) и спецификите на конкретния състав на административно
нарушение, свързани с естеството на защитените с императивното правило обществени
отношения. Изцяло в този смисъл и по напълно идентичен от фактическа страна казус е
изразеното становище на касационната инстанция, обективирано в Решение № 1998 от
4.03.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2251/2024 г.: „Правилно
първоинстанционният съд е приел, че констатациите на контролните длъжностни лица за
действия на санкционираното дружество по предоставяне на документ с информация за
текуща сума по сметка, който по форма, съдържание и реквизити да "заблуждава"
6
клиента, че съставлява фискален бон, почиват на предположения за евентуалното
осъществяване на такива, като липсват категорични доказателства в тази насока.
Действително наличието на нефискален принтер, който издава междинна сметка, в която
освен вида и количеството на артикула, се посочва "единична цена" и "стойност" на
продадените напитки и десерти е подозрително, но само по себе си това обстоятелство
не е достатъчно, за да обоснове извод, че дружеството е извършило нарушение на
данъчното законодателство.“
Разпоредбата на чл.7а, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ предоставя
закрила на обществените отношения, свързани с издаване на счетоводни документи със
съдържание и форма, в съответствие с регламентираното в нормативните актове, което да
осигури принципа на документална обоснованост на счетоводните записвания и да
гарантира избягването на издаване при покупка на документи, имитиращи
фискален,системен или служебен бон /с визуално сходна външност и съдържателно
аналогични характеристики/, което е потенциален сегмент от по-широк метод на
злоупотреба- нефискализиране на продажби и непредоставяне на съответстваща
информация към НАП за облагаемата дейност на търговеца.
Съдът не отрича принципното положение,че документирането се осъществява чрез
съставяне на счетоводни документи, които са носители на счетоводна информация и тази
информация следва да бъде пълна, ясна, конкретна, при което положение само от този
предвиден за издаване счетоводен документ да става ясно, какви отделни видове стоки са
продадени. Следователно и чрез конкретния фискален бон, който не следва да бъде
подменян или заместван от сурогатни документи, издавани от нефискални устройства,
следва да се предоставя своевременно информация към приходната администрация за вида и
стойността на продажбите. В случая обаче липсват еднозначно установени данни за
поведение на дружеството жалбоподател, влизащо в противоречие с императивната забрана
на чл.7а, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ – да се предоставя /да се издава/
документ с информация за текуща сума по сметка, който по форма, съдържание и реквизити
да „заблуждава“ клиента, че съставлява фискален бон. Предположението и вероятностният
извод, с който се характеризира то, са свързани с отсъствие на доказателства, необходими за
формиране на категорично становище за изпълнение на фактическите белези от състава на
нарушението в чл. 7а, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Поради това
вероятностното съждение, че функцията и техническите възможности на нефискалния
принтер в проверявания търговски обект за издаване на бон с информация за обща сума за
плащане, наред с констатираните отворени сметки с нефискален бон, а също и предприетото
намаляване на междинните сметки по изведения КЛЕН за 02.08.2025 г. чрез регистриране на
50% отстъпки, биха могли да намерят по-широко съставомерно приложение чрез масово
неиздаване и/или заместване издаването на изискуем фискален бон от „аналогични по
външни отлики и реквизити“ документи, е съждение, основано на субективна оценка и
субективен опит, а не на обективна информация. В случая въззивният съд приема, че
изводите на наказващия орган относно твърдяното нарушение, не намират своето легитимно
7
основание в наличните доказателства, и не обосновават изпълнимост на фактически състав
на нарушение по чл. 7а, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ вр. чл.118,ал.4 ЗДДС.
Предвид изложеното, наказателното постановление като необосновано и неправилно
следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №844666-F839794/21.08.2025 г., издадено от
Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ , с което за нарушение на чл.7а, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ,
вр. чл.118,ал.4 ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от
ЗДДС на „Г.“ ООД, ЕИК: ********* е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000
лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8