РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. Ловеч, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА В.ЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20254300500545 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 154/ 08.08.2025 година на Троянския районен
съд по гражданско дело № 143/ 2025 година по описа на същия съд, с което е
признато за установено по отношение на В. И. Н., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ****, че същият дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК ****, сумата 1620. 97 лева, представляваща дължима
главница по договор за потребителски кредит № 40011169551, сключен на
02.08.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.10.2024 г.
до окончателното й изплащане, като искът за горницата над 1620.97 лв.
(главница) до пълния претендиран размер от 3227,03 лева, за сумата 220,21
лева, представляваща лихва за забава за периода от 05.01.2024 г. до 29.10.2024
г.; за сумата 1 300,93 лева, представляваща договорно възнаграждение, з а
сумата 88,77 лева, представляваща лихва за забава за периода от 05.01.2024 г.
до 29.10.2024 г. върху договорното възрнаграждение, като неоснователен е
отхвърлен. Отхвърлен е и искът с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. чл.
430 ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предявен от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД,
1
ЕИК ****, против В. И. Н., за осъждане на ответника да им заплати за
неплатено възнаграждение за закупени допълнителен пакет услуги, от които
сумата 1 208.88 лв. за услуга „Фаст“ и сумата 1 511.12 лв. за услуга „Флекси“,
както и законна лихва за забава върху тези суми, както следва: 82.49 лв.- лихва
за забава върху сумата за услуга „Фаст“ за периода от 05.01.2024г. до
29.10.2024 г. и сумата 103.12 лв.- лихва за забава върху услуга „Флекси“ за
периода от 05.01.2024г. до 29.10.2024 г., като неоснователен. Присъдени са и
следващите се разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. №5162/15.08.2025 г. от „Профи Кредит
България“ ЕООД с ЕИК ****, срещу Решение №154/08.08.2025 г., постановено
по гр.д. №143/2025 г. по описа на РС – Троян в частта, с която е отхвърлена
сумата над присъдената сума от 1620.97 лева до реално дължимата в размер
на 1780.37 лева или за сумата от 159.40 лева - остатъчна главница по договор
за потребителски кредит № 40011169551, сключен на 02.08.2022 г, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 29.10.2024 г. до окончателното
изплащане. Моли да бъде постановено решение, което им бъде присъдена тази
сума, както и депозита за назначената съдебно графологична експертиза по гр.
дело № 143 / 2025 г. по описа на Районен съд гр. Троян в размер от 300.00
лева. Претендира разноски. Прави възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК,
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ответника.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната
страна.
В съдебно заседание въззивника не се представлява представено е
писмено становище.
Въззиваемата страна не се явява и не се представлява.
От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело
№ 143/ 2025г. по описа на Троянския районен съд, както и от становището на
въззивника, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност
съдът приема за установено следното:
На 30.10.2024 година „Профи Кредит България" ЕООД, ****, е подало
до Троянския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК срещу В. И.а Н., ЕГН ****, от град ******, за сумата
8 348.38 лева, от които 3 227.03 лева – главница; 1 300.93 лева неплатено
2
договорно възнаграждение, дължимо за периода 01.01.2023 г. до 05.01.2024 г.;
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на
1 208.88 лева; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
Флекси в размер на 1 511.12 лева; неплатени такси за извънсъдебно събиране
на вземането за повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по
договора за кредит, в размер на 500 лева, начислени на 06.04.2023 година;
лихва за забава 105.83 лева за периода 02.09.2022г. – датата на изпадане в
забава, до 05.01.2024г.(датата на предсрочната изискуемост) и за законна
лихва 494.59 лева дължима от 05.01.24 г. до 29.10.2024г., както и законната
лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както
и разноските по делото. В заявлението е пояснено, че паричното вземане
произтича от Договор за потребителски кредит № 40011169551/ 02.08.2022
година за срок от 36 месеца, като длъжникът е следвало да погасява месечна
вноска в размер на 249.65 лева на всяко 1-то число. Към договора са закупени
и допълнителни услуги Фаст с уговорено възнаграждение в размер на 1 360
лева и Флекси - възнаграждение в размер на 1 700 лева, с месечна вноска от
85 лева, дължима с вноската по кредита. Твърдят, че Н. не е изпълнил
задължението си, като е направил 3 погасителни вноски. В резултата на забава
за повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит на
06.04.2023 година са начислени суми за извънсъдебно събиране на вземането в
размер на 500 лева. Посочват, че на 05.01.2024 година, поради изпадане в
забава при условията на ОУ към ДПК, кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, за което длъжникът е уведомен. За периода на изпадане в забава
02.09.2022 година до обявяване на кредита за предсрочно изискуем на
05.01.2024 година са начислени лихви за забава в размер на 105.83 лева.
С разпореждане № 1449/ 20.12.2024 година по ч.гр.д. № 874/ 2024
година по описа на РС – Троян съдът е отхвърлил така подаденото заявление в
частта относно претендираното възнаграждение за допълнителните услуги,
лихвата за забава върху тях и таксата за извънсъдебно събирана на
задължението, поради противоречие със закона и добрите нрави и е
постановил издаване на заповед за изпълнение за останалите суми и
съответните разноски.
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение по чл.
414 от ГПК в законоустановения срок.
3
С разпореждане № 119/ 24.01.2025 година заповедният съд е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок
от връчване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Съобщението е връчено на 27.01.2025 година, като в указания срок на
25.02.2025 година (клеймо 24.02.2025 година) е предявен иск по чл. 422 вр. чл.
415, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
От представените по делото писмени доказателства, е видно, че на
02.08.2022 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 40011169551
между „Профи кредит България” ЕООД – София, в качеството на заемодател,
и В. И.а Н., в качеството на заемател, по силата на който заемодателят е
предоставил на заемателя сума в размер от 3 400 лева, от които 1 100.94 лева
за рефинансиране. Съгласно клаузите на договора Н. се задължил да върне
сума в размер на 5 927.60 лева в срок от 36 месеца, на равни погасителни
вноски от 164.65 лева на първо число от месеца. Уговорен бил фиксиран
годишен лихвен процент по заема - 41.00 % и годишен процент на разходите –
49.19 %. Сключено било и споразумение за допълнителен пакет услуги –
„Фаст“ и „Флекси“ с възнаграждение съответно 1 360 лева и 1 700 лева с
размер на месечната вноска от 85 лева. Общото задължение по договора и
допълнителните услуги е в размер на 8 987.60 лева с месечна вноска 249.65
лева.
С преводно нареждане от 02.08.2022 година сумата от 2 299.06 лева е
преведена по сметка на В. Н..
На 11.11.2022 година между страните е сключен анекс №1 към Договора,
за отлагане на погасителна вноска №3 от погасителния план, като е подписан
и нов погасителен план, съгласно който третата погасителна вноска от
предходния план ще бъде отложена и заплатена на 01.09.2025 година, когато и
последното погасяване по кредита.
Съгласно извлечение от сметка от 24.02.2025 година общо платената
сума по кредита е 1 619.63 лева, като последното плащане по кредита е на
01.01.2023 година.
Приложено е уведомително писмо до В. И.а Н., в което е посочено, че
поради нарушение на задълженията по кредита, сумата по кредита в размер на
7 902.12 лева, е обявена за предсрочна изискуемост, включваща непогасена
част от задължението по договора – 7 247.96 лева, лихви за забава 154.16 лева
4
и такса по тарифа 500 лева. Уведомлението е изпратено с обратна разписка,
като на нея е отбелязано, че е мръчена на 16.02.2024 година.
В хода на първоинстанционното производство е била оспорена
истинността на обратната разписка в частта относно подписа и изписването на
имената на получателя. От назначената почеркова експертиза се установява,
че името и подписа не са на лицето, сочено за техен автор.
При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с установителен
иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.3, вр. ал.1, т.1 от ГПК ва частта
от вземането за което е изазена заповед за изпълнение на парично вземане по
ч.гр.д. № 874/ 2024 година по описа на РС – Троян и осъдителен иск с правно
основание чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.3 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД за
вземането, предмет на ч.гр.дело № 874/ 2024 година по описа на Троянския
районен съд, с което е отхвърлено заявлението по чл. 410 от ГПК за издаване
на заповед за изпълнение в полза на „Профи Кредит България" ЕООД, ****,
със седалище и адрес на управление: гр. *******, срещу В. И.а Н., ЕГН ****,
от град ******.
Въззивното производство се развива само по отношение на частта се
отхвърля претенцията на дружеството за неизплатената главница в размер на
159.40 лева.
Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи правния
интерес и фактите, на които основава своите искания и възражения.
В производството по чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.3 от ГПК във вр. с чл.240 от
ЗЗД в тежест на ищеца е, при пълно главно доказване, да установи факта, от
който произтича вземането му и размера на претенциите.
Правният интерес на ищеца от предявяване на иска се установява от
доказателствата, приложени към служебно изисканото и прието като
доказателство ч.гр.дело № 874/ 2024 година по описа на Троянския районен
съд, от които е видно, че заявлението е отхвърлено, поради което на основание
чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви
осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок от съобщаването. Ищецът
е предявил иска си в едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК и предявеният
осъдителен иск по този ред е допустим.
От доказателствата по делото се установява, безспорно, че между
страните е сключен договор за кредит за сумата от 3 400 лева, като по сметка
5
на кредитополучателя е постъпила сумата от 2 299.06 лева, като видно от
договора с 1 100.94 лева е извършено рефинансиране.
От представената справка-извлечение е видно, че по договора са
платени три пълни погасителни вноски и една частична или общо 1 619.63
лева.
Основанието на което са заявени претенциите е твърдяна предсрочна
изискуемост. Съгласно чл. 12.3 от подписаните между страните общи условия
(ОУ) при просрочие на две или повече последователни месечни вноски,
кредиторът може да обяви договора за предсрочно изискуем, като
уведомлението се изпраща по посочен от кредитополучателя начин в случая
на постоянния адрес.
При действието на т.18 от ТР №4/ 18.06.2014 година по ТД №4/ 2013
година на ОСГТК на ВКС вземането става изискуемо, след обявяване на
предсрочната изискуемост на длъжника. В конкретния случай от приложените
доказателства не се установява обявяването на предсрочната изискуемост на
длъжника, тъй като няма данни приложеното по делото уведомление да е
достигнало до него.
Няма пречка обаче да бъдат присъдени падежиралите вноски съгласно
чл. 235, ал.3 от ГПК, т. 9 от ТР №4/ 18.06.2014 година по ТД №4/ 2013 година
на ОСГТК на ВКС и т.1 ТР №8/ 02.04.2019 година по ТД №8/ 2017 година на
ОСГТК на ВКС. Видно от представените доказателства всички месечни
вноски са падежирали.
Безспорно в настоящото производство ответникът-въззиваем е
потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДП на закона за защита на
потребителите, поради което са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП, като при
действието на чл. 7, ал.3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи.
В конкретния случай първоинстанционният съд е приел, че договорът е
недействителен по смисъла на чл. 23, вр. чл.22 от ЗПК и се дължи само
размера на главницата, която при приложението на чл. 235, ал.3 от ГПК е
общо 3 400 лева..
При приложение разпоредбата на чл. 19, ал.6 от ГПК остатъкът от
главницата по кредита е 159.40 лева, при приспадане на платените от
длъжника и присъдени суми от общия размер на главницата.
6
Предвид изложените мотиви атакуваното решение № 154/ 08.08.2025
година на Троянския районен съд по гражданско дело № 143/ 2025 година по
описа на същия съд, в обжалваната част следва да бъде отменено, като следва
да бъде уважена претенцията за сумата от 159.40 лева главница.
По отношение на разноските. В т.5 от решение на съда на ЕС по дело С-
714/21.03.24 г. е посочено, че чл.6 §1 и чл.7 §1 от Директива 93/13, разгледани
с оглед принципа на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде
задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато след установяване
на нищожността на договора клауза поради неравноправния й характер.
Съгласно решение №129/30.07.24 г. на ВКС по т.д.№630/23 г, в
производството по чл.422 от ГПК присъждането в тежест на ответника на
процесуалните разноски, съобразно уважената част, при прилагане на
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, в случая би било в противоречие с целта на
Директива 2008/48/ЕО, тъй като би било пречка за потребителя да упражни
предоставеното му от директивата право на ефективен съдебен контрол. В
този смисъл разноски в настоящото производства на въззивника не се дължат.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 154/ 08.08.2025 година на Троянския районен съд
по гражданско дело № 143/ 2025 година по описа на същия съд, в обжалваната
част, с която е отхвърлена претенцията за горницата над 1620.97 лева
(главница) до 1 780.37 лева или за сумата от 159.40 (сто петдесет и девет и
0.40) лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. И. Н., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: град ******, че същият дължи на
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, сумата 159.40 (сто петдесет и девет и 0.40) лева,
представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит №
40011169551, сключен на 02.08.2022 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 29.10.2024 г. до окончателното й изплащане
Решението е окончателно.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8