РЕШЕНИЕ
№ 3904
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско
дело № 20221100504270 по описа за 2022 година
Производството е въззивно - по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение № 1918 от 11.03.2022 г., постановено по гражданско дело № 63579
по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, ГО, 83-ти състав, била оставена без
уважение като неоснователна, молбата на К. С. С. по чл. 19, ал. 1 от ЗГР за допускане
на промяна на фамилното ѝ име от "С. " на "К. ".
Недоволна от така постановеното решение останала молителката – К. С. С.,
която обжалва същото в законоустановения срок с оплаквания за неправилност,
необоснованост и несправедливост. Излага подробни съображения в подкрепа на
заявеното становище. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания
съдебен акт и постанови друго такова, с което да допусне исканата промяна на
фамилното име, алтернативно съгласно чл.14, ал.4 от ЗГР, да прибави като псевдоним-
"К. ", след фамилното ѝ име от "С.".
В хода на съдебното дирене въззивникът поддържа въззивната си жалба и
пледира за нейното уважаване.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
заинтересованата страна - Столична община, както и от контролиращата страна
Софийска градска прокуратура.
1
В хода на съдебното дирене, Столична община, редовно призована, не изпраща
представител и не взема участие по делото, както и становище по жалбата.
Представителят на контролиращата страна - Софийска градска прокуратура-
прокурор Радослав Стоев, изразява становище за основателност на подадената
въззивна жалба. Моли съда да постанови решение, с което да уважи въззивната жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което същата е
допустима.
За да се произнесе, въззивния съд взе предвид следното:
Софийски районен съд е бил сезиран с молба, подадена от К. С. С., с правно
основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР за допускане на промяна на фамилното име на молител
от "С. " на "К. ".
В молбата се излагат твърдения, че името К. е фамилно име, което лицето ползва
на територията на САЩ и Република България, с което е известна в обществото, като
се представяла с него. Твърди се, че живее в Сащ от 1996г., а от 2019г. е
натурализирана американска гражданка, като в паспорта фигурира с имената К. К..
За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел за
установена следната фактическа обстановка:
Молителката е родена на ******* г. в гр. София, от родители Ю.И.А. и С.К. С.,
като при раждането си бил записана с имената К. С.С., с които имена фигурира в
регистрите на населението.
При тази фактическа установеност, Първоинстанционният съд постановил обжалвания
съдебен акт.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните в двете съдебни
инстанции и доказателствата по делото, по реда на въззивното производство, прие за
установено следното:
Въззивният съд споделя фактическият анализ на доказателствената съвкупност,
приета от Първоинстанционният съд, поради което не счита за необходимо да ги
преповтаря.
Така възприетата фактическа обстановка следва да се допълни с анализ на
служебно изисканите за въззивника справки в първоинстанционното производство,
както и показанията на разпитаните пред въззивната инстанция свидетели.
Според постъпилите за въззивницата справки, същата не е осъждана за
престъпления от общ характер, за нея не са намерени данни за неприключени
наказателни производства и за образувани и неприключили досъдебни производства,
като не са налагани принудителни административни мерки и санкции по реда на Глава
2
VІІ от Закона за българските лични документи.
В производството пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателства с
разпита на свидетелите – Е.И.А. и В.Е.К.К..
Пред въззивната инстанция по делото е разпитана лелята на молителката –
Е.И.А.. В показанията си разказва, че сестра й, и племенницата й К. са заминали да
живеят в Сащ през 2005 г. Споделя, че ги е посещавала и е присъствала на различните
етапи на завършване на обучението на своята племенница. По данни на А., в училище,
както и дипломата й за висше образование К. е била записана с името С.. При престоя
си в Сащ, А. е виждала молителката да контактува със своите приятели, които се
обръщали към нея с малкото й име. По отношение на служебните й контакти,разказва,
че я познавали като К., както и че трудовият й договор е на същото име. Свидетелката
споделя, че племенницата й изпитвала затруднения на летището при пристигането й на
територията на България, тъй като понякога й искали български документ за
самоличност. Споделя, че от 5 години, от момента на издаването й на американския й
паспорт е известна с името К..
На свой ред, свидетелката В.Е.К.К., без родство с въззивницата, от чиито
показания се установява, че същата се познавала с въззивницата от деца, били в един и
същи приятелски кръг и се виждали, когато К. посещавала България веднъж годишно.
Тя знаела, че фамилното ѝ име е С.. К. споделя, че молителката си харесала фамилията
К., но свидетелката се обръщала към нея със собственото ѝ име нагалено – К./така била
записана и в мобилния ѝ телефон/.
Във въззивното производство не се ангажираха други относими доказателства.
При тази фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи
от правна страна:
Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.
Въззивният съд споделя направените от първоинстанционния съд правни изводи
за неоснователност на молбата, доколкото същите са обосновани и намират опора в
доказателствения материал.
С оглед оплакванията в жалбата, следва да се отбележи следното:
Основателността на молбата с правно основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР за
допускане на исканата промяна се предпоставя от категоричната установеност по
делото на поне един от фактическите състави на този текст, а именно: името да е
осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо или в случаите, когато важни
обстоятелства налагат това. В настоящият случай липсват доказателства за наличието
на което и да било от така изброените обстоятелства, налагащи исканата промяна.
В случая, в подкрепа на заявените основания, въззивницата сочи, че е изпитвала
затруднения в административни институции, както и на летището в България, свързани
3
с документите й за самоличност. Твърди също, че в обществото и сред приятелите си
била известен с фамилията К.. Тези твърдения не са доказани от въззивницата в
производствата и пред двете съдебни инстанции. По делото липсват доказателства, че
за периода преди получаване на американския й паспорт, молителката е била известна
в обществото с името К.. Липсват и доказателства за твърденията й за каквито и да е
затруднения при задгранични пътувания или при досег с административни структури.
Ето защо, въззивният съд също приема тези обстоятелства за недоказани, а след като
това е така, то причините на които е основана молбата по чл. 19, ал. 1 от ЗГР са
останали недоказани.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се
допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е
осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато
важни обстоятелства налагат това. Върховният касационен съд последователно приема
в практиката си, че промяната на името е регламентирана като потестативно право,
което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по
предвиден в ГПК ред. То се допуска по изключение и не зависи от субективното
отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които са
налагащи обществено и лично значими обстоятелства, които законът квалифицира
като "важни". В закона не са посочени обстоятелствата, които следва да се преценяват
като важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, но съдът следва да съобразява общите
принципи на гражданското право и обществения морал, като такива са
обстоятелствата, направили лично и обществено неудобно и неподходящо за ищеца
името, чиято промяна се иска. Значимостта им следва да се преценява в контекста на
всеки отделен случай. Такива обстоятелства са например: известността на лицето в
обществото с име, с което се идентифицира; носенето от лицето на различни имена в
различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна и др. Тази
преценка, обаче, винаги трябва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл.
13 и чл. 14 от ЗГР /и посочените в тях възможни отклонения/ относно начина на
образуване на бащиното и фамилно име на физическото лице. Името носи информация
за произхода на лицето и е един от основните идентификационни белези на всяко едно
физическо лице. /В този смисъл са Решение № 256 от 29.04.2004 г. по гр.д. № 513/2003
г., II г.о. на ВКС, Решение № 77 от 16.02.2012 г. по гр.д. № 344/2011 г., IV г.о. на ВКС,
Определение № 1253 от 15.10.2009 г. по ч.гр.д. № 1181/2009 г., III г.о. на ВКС,
Определение № 708 от 17.05.2012 г. по гр.д. № 23/2012 г., Определение № 340 от
09.02.2012 г. по гр.д. № 1049/2011 г. на ВКС, Решение № 507 от 22.10.2010 г. по гр.д.
№ 227/2010 г. на ВКС, Определение № 215 от 05.03.2010 г. по гр.д. № 227/2010 г. на
ВКС, Решение № 434 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 712/2009 г. на ВКС и др./
Настоящият състав приема, че промяната на имената (особено и трите
едновременно) на едно лице не следва да е самоцел и не трябва да зависи от
4
субективното отношение. Такава промяна следва да бъде допусната от съда само ако се
установи по делото наличието на важни обстоятелства, които да налагат това.
Практиката допуска като „важно обстоятелство" да се счита волята на лицето да носи
определено име, особено когато това е свързано със съображения от етнически или
религиозен характер, предвид правото му на свободно самоопределянето по тези
признаци, и исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на
реда или определени институции. /Така Решение № 19 от 08.02.2012 г. по гр.д. №
486/2011 г., III г.о. на ВКС/ Настоящият случай, обаче, не е такъв. Не се нарушава
правото на свободно самоопределяне на молителката по отношение на етнически или
религиозен признак, защото същата не отрича принадлежността си към съответния
етнос и религия, а просто не иска другите хора да го свързват с тях. Такава причина
или „важно обстоятелство“, което да налага промяната на имената, законът не
предвижда. Субективното желание на лицето да носи фамилно име, различно от това
на родителя си, както и удостоверените със служебните справки данни за чисто
съдебно минало и липса на криминална регистрация на същия, сами по себе си не
обуславят други правни изводи.
Ето защо, въззивният съд приема за неоснователни, изложените в жалбата
доводи и оплаквания за неправилност на атакуваното съдебно решение, предвид
липсата на ангажирани доказателства, от които по безспорен начин да се установява
наличието на наведените от него причини за промяна на фамилното й име. В
настоящият случай не са установени по делото с допустимите доказателствени
средства сочените важни обстоятелства, при които носенето на фамилното име К. да се
явява лично и обществено неудобно за въззивнишата. Заявените от нея съображения,
не кореспондират на доказателствата по делото, а отделно от това не са достатъчни, за
да се постанови исканата промяна на фамилното й име. Промяна на името се допуска
само по изключение и не зависи от субективното желание на въззивника за това, а от
наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно и които в
процесната хипотеза не са налице. Отделно от това и дори тези й твърдения да се
третират като доказани по делото, те не обусловят основателност на искането,
доколкото същото не попада в предметния обхват на чл. 14, ал. 1 от ЗГР. Съгласно
посочената разпоредба, фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име
на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето. Възприетото
от законодателя разрешение с разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗГР предоставя
възможност на въззивника да носи като фамилно име бащиното или фамилното име на
своя баща, респективно да обоснове искането си за промяна на фамилното си име.
Както се изтъкна и по-горе, нормите, които уреждат имената на българските
граждани са императивни - аргумент от чл. 9 от ЗГР, поради което фамилното име на
лицето може да се променя само при наличието на определени законови предпоставки
и само в предвидените с разпоредбата на чл. 14 от ЗГР рамки. Следователно промяната
5
на имената по съдебен ред, предполага установяването с допустимите по ГПК
доказателствени средства на някоя от визираните в чл. 19 от ЗГР предпоставки, което
въззивника не е сторил в производството и пред двете съдебни инстанции.
Основателността на молбата с правно основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР за
допускане на исканата промяна би се предпоставила, и при необходимост от
съобразяване със семейните и етнически традиции, но в настоящия случай е именно
противоположна хипотеза. Фамилното име на молителката е С., и то определя
принадлежността на лицето към семейството - към фамилия с определен произход,
значение, история, възраст; определя принадлежността му към рода; към корените на
родословието му. Членовете на едно семейство обичайно носят еднакво фамилно име,
сочещо родствената им връзка в обществото; принадлежността им към фамилията.
Разликата във фамилните имена на членовете на семейството им създава неизбежно
затруднения както в социален план, така и при индивидуализацията им и
обозначаването на родовата им принадлежност, поради което се явява важно
обстоятелство по смисъла на чл. 19 ЗГР, даващо основание за промяна на фамилното
име/ Решение № 205 от 17.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 654/2011 г., IV г. о., ГК/
При цялостната си проверка за валидност на обжалвания съдебен акт, въззивния
съд не констатира наличието на пороци, кореспондиращи с визираните с жалбата
оплаквания. И пред двете съдебни инстанции въззивника не доказа твърдените "важни
обстоятелства", които в тяхната съвкупност да са направили лично неудобно и
неприемливо носенето на фамилното име С.. Следователно, не би могъл да бъде приет
такъв значим личен интерес за жалбоподателя за исканата промяна на името му респ.
за наличието на "важни обстоятелства", че да обуслови нарушаване на изискването за
стабилитет на правната индивидуализация въззивнишата в обществото.
По отношение на направеното алтернативно искане съгласно разпоредбата по
чл.14, ал.4 от ЗГР, да се прибави като псевдоним- "К. ", след фамилното ѝ име "С.",
такова за първи път е направено с въззивната жалба, с оглед на което съдът не дължи
произнасяне.
Поради изложените съображения и поради съвпадение на крайните изводи
на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалвания съдебен акт следва да
се потвърди като правилен и законосъобразен.
Съдът не е сезиран с претенция за разноски, поради което и не дължи
произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІІ-ти брачен въззивен състав,
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1918 от 11.03.2022 г., постановено по гражданско
дело № 63579 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, ГО, 83-ти състав, с което е
оставена без уважение като неоснователна, молбата на К. С. С. по чл. 19, ал. 1 от ЗГР
за допускане на промяна на фамилното ѝ име от "С. " на "К.".
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7