М О
Т И В И към НОХД № 742/14 г.
Производството
е по реда на чл. 356 и следващи от НПК.
Срещу
подс. С.О.А. е повдигнато обвинение по чл. 343б ал. 1 от НК за това, че на
19.04.14 г. в с. Манолово, общ. Павел баня по ул. „Хан Крум” до № 5 е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел Вектра” с рег.
№ СТ 1911 СС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно
– 1,30 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест
7510 – Дрегер” с фабр. № ARDN 0023.
В
съдебно заседание след приключване на съдебното следствие, представителят на
РП-Казанлък поддържа обвинението и пледира съдът да признае подсъдимия за
виновен, като му определи наказание от една година лишаване от свобода, което на
осн. чл. 66 от НК бъде отложено за срок от четири години.
В
съдебното заседание подс. С.О.А. се признава за виновен и дава фрагментарни
обяснения за случилото се.
Съдът
като взе предвид събраните гласни и писмени доказателства – показания на свидетели
и писмени по реда на чл. 283 НПК и фрагментарните обяснения на подсъдимия и
след преценка поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
На
19.04.14 г. свидетелите М. и М. – полицейски служители по повод осъществяване
на службата си в с. Манолово, общ. Павел баня, на ул. „Хан Крум” до № 5 спрели
лек автомобил марка „Опел Вектра” с рег. № СТ 1911 СС, управляван от подсъдимия
А..
При
направената проверка установили, че подсъдимият не притежава свидетелство за
управление на МПС, освен това лъхал на алкохол и говорел заваляно.
Полицейските
служители поискА. помощ от дежурната част, при което отишъл свидетелят И. и
тествал подсъдимия А. с техническо средство „Алкотест 7510 – Дрегер” с фабр. № ARDN 0023, който
отчел концентрация на алкохол в издишания въздух от 1,30 на хиляда.
Свидетелят
И. съставил акт за установяване на административно нарушение с бл. №
499222/19.04.14 г. и издал талон за медицинско изследване с бл. № 0238545 от
19.04.14 г., но подсъдимият отказал да даде кръв.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г.М., Х.М., И.И.
и А.П., които кореспондират с писмените доказателства по делото - акт за
установяване на административно нарушение с бл. № 499222/19.04.14 г. и талон за
медицинско изследване с бл. № 0238545 от 19.04.14 г. и извлечение от паметта на
„„Алкотест 7510 – Дрегер” с фабр. № ARDN 0023.
Горепосочената
фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия А., в които
убедително и без подробности същият разкрива механизма на престъпното деяние.
Имайки
предвид установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и
субективна страна подсъдимият С.О.А. е осъществил състава на чл. 343б ал. 1 от НК.
От
обективна страна при управление на моторно превозно средство, концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението.
Съдържанието
на алкохол в кръвта е установено с годно техническо средство по смисъла на
Наредба № 30/2001 г., което видно от приложената справка е годно по
предназначението си.
От
субективна страна подсъдимият е действал умишлено, с пряк умисъл.
Подсъдимият
А. е съзнавал обществената опасност на деянието си, предвиждал е настъпването
на обществено опасните последици от него и се е стремил към тях.
Имайки
предвид установената фактическа обстановка и изложените дотук мотиви и на
основание цитирания по-горе законов текст, съдът счита, че подсъдимият С.О.А.
следва да бъде признат за виновен и наказан.
Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът приема обремененото му съдебно минало и
лошите му характеристични данни.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът приема направените самопризнания,
критичното му отношение към извършеното и процесуалното му поведение на
съдебното и ДП, с което е спомогнал за правилното изясняване на фактическата
обстановка.
Въпреки
това съдът счита, че наказанието следва да бъде определено при превес на
отегчаващи вината обстоятелства и с оглед постигане целите на чл. 36 от НК –
една година лишаване от свобода.
За
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия съдът счита, че същото следва да
бъде отложено за срок от три години и шест месеца.
На
осн. чл. 189 ал. 3 НПК подсъдимият С.О.Али следва да заплати направените по
делото разноски в размер от 10,00 лв. – пътни разноски на свидетел по сметка на
Казанлъшки РС.
ВОДИМ
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: