Решение по КНАХД №1567/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуален представител на „АС хотели“ ЕООД – София с [ЕИК] против решение № 41/26.06.2025 година по н.а.х.д. № 73/2025 година на Районен съд – Царево (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № Т – НП – 1/22.01.2025 година на министъра на туризма (НП).

С НП, на дружеството, за нарушение на чл. 31 ал. 1 предложение второ от ЗУЧК, на основание чл. 31 ал. 1 от ЗУЧК, е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева.

Касаторът оспорва решението на РС, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и неотчитане на допуснати съществени нарушения в производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието.

Според него, АУАН не е бил връчен на надлежен представител на дружеството, поради което то не е било наясно с естеството на нарушението, за което е санкционирано, а това е засегнало съществено правото му на защита – основание за отмяна на НП, което не е било отчетено от РС. Твърди се, че от съдебния акт е невъзможно да се установи по какви мотиви е прието, че именно „АС хотели“ ЕООД е разположило чадърите на плажа, т.е. решението е необосновано. Поддържа се „тенденциозност“ на съдебния състав, защото в решението се съдържат абзаци от друго решение, които явно не съответстват на фактите по делото. По същество, касаторът оспорва авторството на нарушението, като отрича да е предоставял ползването на принадлежности на плажа, представляващи част от пакетна услуга на туристите, пребиваващи в собствения му хотел.

Иска отмяна на решението и на НП. Претендира разноски.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата в писмено становище.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

С НП дружеството е санкционирано за това, че при извършена проверка на 23.07.2024 година на неохраняем плаж „Царево - централен“, община Царево, е установено, че е разположило трайно плажни принадлежности по смисъла на § 1 т. 6 от ДР на ЗУЧК – 55 чадъри и 110 шезлонги, един спасителен пост, един медицински пункт, един душ, една тоалетна и една съблекалня, предоставяни в пакетната цена на хотелска услуга на гостите на хотел „Хермес Александрия Клуб Хотел“, стопанисван от „АС хотели“ ЕООД.

За да постанови оспореното решение, РС е приел, че извършването на нарушението е доказано от доказателствата по административнонаказателната преписка и показанията на разпитания актосъставител, които са кредитирани изцяло. Съдът е разгледал в пълнота процеса на установяване на нарушението и налагане на наказанието, обсъдил е накратко възраженията на санкционираното лице за наличието на допуснати съществени процесуални нарушения и ги е отхвърлил. Изложените мотиви по приложението на материалния закон са в съответствие с установената фактическа обстановка.

Съгласно чл. 31 ал. 1 от ЗУЧК, който, без да има право на това, разполага плажни принадлежности, които предоставя възмездно на посетителите на морския плаж и/или обвързва предоставянето им на посетителите на морския плаж като добавка към продавана стока или услуга безвъзмездно или срещу привидна цена на друга стока или услуга, се наказва с глоба [рег. номер] 6000 лв. или с имуществена санкция [рег. номер] 20 000 лв.

Нормата на закона съдържа различни хипотези. От обстоятелствената част на НП по несъмнен начин се установява коя, именно, хипотеза на чл. 31 ал.1 от ЗУЧК е била констатирана при извършената проверка – предоставянето на плажни принадлежности като добавка към продавана хотелска услуга.

Съдът не споделя доводите на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение – невръчване на АУАН на надлежен представител на дружеството, което е довело до засягане правото на защита, а оттам – до незаконосъобразност на НП, неотчетена от съда.

Действително, актът не е връчен на управителя на дружеството, но той е връчен на негов служител на ръководна позиция – управителя на хотела, който собственоръчно, на основание чл. 44 ал. 1 от ЗАНН, е написал в самия АУАН възражение срещу констатациите, като е изложил позицията на „АС хотели“ ЕООД по съществото на спора. Именно тази позиция – че плажните принадлежности не са разположени от дружеството и че то не ги предоставя на гости на хотела – е тезата на жалбоподателя, както в производството пред РС, така и в настоящото производство. С оглед на тези факти, настоящият състав приема, че при връчването на акта е било допуснато нарушение, но то няма съществен характер, защото не е възпрепятствало санкционираното лице да се осведоми за констатациите на проверяващите служители на МТ и да изложи доводи за тяхната незаконосъобразност.

Не са налице твърдяните от касатора необоснованост и тенденциозност на съдебния акт. Да, решението е лаконично, но в него се съдържат всички необходими елементи, от които може да се установи въз основа на какви обстоятелства съдът е възприел възпроизведената фактическа обстановка, както и въз основа на кои норми я е интерпретирал юридически. Съдържащият се в съдебния акт абзац от друго решение не пременя решаващите мотиви на РС, които са достатъчно ясни и логически издържани.

Авторството на нарушението е доказано в производството пред РС както от съдържанието на административнонаказателната преписка, така и от показанията на разпитания свидетел – актосъставителя, които съответстват напълно на данните, съдържащи се в НП.

Не е налице и неяснота относно това дали дружеството е санкционирано при условията на повторност. В текста на НП се съдържат данни, че от „АС хотели“ ЕООД е било извършено и друго (предходно) нарушение от същия вид, но с тези данни не е обоснована повторност на деянието, като [жк], налагащо използването на друга правна норма, а е обоснован размера на наложената имуществена санкция, различен от минималния. Тези изводи на наказващия орган, обаче, не са подкрепени от доказателства. Те са възприети безкритично от РС с мотив, че му е служебно известно издаването на НП на жалбоподателя с идентично съдържание. Доколкото това обстоятелство е останало недоказано, решението на РС в частта, в която НП е потвърдено за размера на санкцията е необосновано.

Решението следва да се отмени, като вместо него се постанови друго решение, с което санкцията се определи на законовия минимум от 4000 лева.

От процесуалния представител на касатора е поискано присъждане на разноски. Такива са поискани и от процесуалния представител на ответника по касацията. С оглед изхода на спора, съдът приема, че исканията са основателни и следва да се уважат. Правната и фактическа сложност на казуса е незначителна, поради което на страните следва на се присъдят по 200 (двеста) лева разноски в процеса, на основание чл. 63д ал. 2 – 4 от ЗАНН.

С оглед на изложеното, на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 222 ал. 1 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 41/26.06.2025 година по н.а.х.д. № 73/2025 година на Районен съд – Царево.

Вместо него постановява

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № Т – НП – 1/22.01.2025 година на министъра на туризма, като, вместо имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, определя имуществена санкция в размер на 4 000 (четири хиляди) лева.

ОСЪЖДА на „АС хотели“ ЕООД – София с [ЕИК] да заплати на Министерство на туризма сумата от 200 (двеста) лева разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Министерство на туризма да заплати на „АС хотели“ ЕООД – София с [ЕИК] сумата от 200 (двеста) лева разноски по делото – адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.