№ 95
гр. Търговище, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
СТЕЛА ИВ. И.А
при участието на секретаря ИРИНА П. В.
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско
дело № 20253500500187 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 50 от 28.02.2025 година, постановено по гр.дело № 508/24
година, Районен съд – П..., съд е признал в отношенията между страните, че
вземането на В. С. Х., ЕГН **********, от с. М.., общ. К.., обл. С..., ул. „Г....“
№ 4 от Д. Ж. С., ЕГН ********** от гр. П..., обл. Търговище, ул. „Л...“ № 9, за
сумата от 20 000.00 лв., представляваща задължение по запис на заповед,
издаден на 30.11.2023 г., с падеж: 31.01.2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 05.02.2024 г. до изплащане на вземането, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК по
ч.гр.д. №66/2024г. на ПпРС, съществува. С решението съдът е присъдил
разноски в полза на ищцата.
Против решението е депозирана въззивна жалба от ответницата Д. С.,
която счита същото е неправилно. Доводите в подкрепа на това твърдение са
следните: ищецът основава вземането си на издаден запис на заповед, без да
се е позовал на конкретно каузално правоотношение между издателя и
поемателя по този запис. Поради това с отговора си по иска е навела
възражение, че издадения запис на заповед обезпечава постигната между
страните договорка за заплащане на лихва по повод друг издаден запис на
1
заповед, от 22.11.2018 г., с настъпил падеж - 30.06.2019 г., за сумата от 250 000
лв. Доказателствата по делото установяват друго каузално правоотношение, а
именно договор за заем, при което в процеса е следвало да бъдат доказани
обстоятелствата свързани с причината за издаване на записа на заповед, а
доказването е следвало да се извърши от страна на ищеца.
Наведено е било и възражение от нейна страна, че не е налице реално
предаване на сумата по записа на заповед, при което връщане на сумата по
него би довело до неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на
ответника. Моли се за отмяна на акта, като вместо него бъде постановен нов, с
който искът да бъде отхвърлен
В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата
страна. Твърди се, че решение е правилно. Излагат се твърдения, че вземането
произтича от издаден в негова полза запис на заповед за сумата от 20 000 лева,
въз основа на който е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
При това и доколкото не се позовава на друго каузално правоотношение
между страните е следвало да докаже единствено, че записът е редовен от
външна страна. Възражението на ответника, че издадената запис на заповед
обезпечава постигната между страните договорка за заплащане на лихва по
повод на друг издаден запис на заповед подлежи на доказване от негова
страна. Няма пречка страните по един договор за заем да договарят заплащане
на лихви, пък било и то с допълнително съглашение. Поради горното моли
същото да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е
ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди
представените доказателства и констатира следното:
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предявеният от ищеца – въззиваема страна в настоящото производство,
пред РС – П... иск е за установяване на вземане от ответницата, в размер на 20
000 лв., представляваща задължение по издаден запис на заповед, с настъпил
падеж. Въз основа на записа е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, възразенна от длъжника. Това е породило правният интерес от
предявяване на иска за установяване на вземането.
По фактите на спора съдът съобрази следното:
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на В. С.
2
Х. от с. М.., общ. К.. Видно е образувано ч.гр.дело № 66/24 г. по описа на
ПпРС, на основание чл. 417 ГПК. Издадена е заповед за незабавно изпълнение
№ 36/06.02.2024г. и изпълнителен лист, по силата на които ответникът Д. Ж.
С. от гр. П... е осъдена да заплати на заявителя сумата от 20 000 лв.
представляваща поето и неизпълнено задължение по запис на заповед от
30.11.2023г.
В срока по чл.414 ГПК длъжникът Д. С. е депозирано писмено
възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение.
Вземането си заявителят е основал на запис на заповед, издаден на
30.11.2023 г., в гр. С..., по силата на който Д. Ж. С. в качеството на издател на
записа на заповед неотменимо и безусловно се е задължила да заплати без
протест на В. С. Х., сумата от 20 000 лв., на падеж- 31.01.2024 г. Записът на
заповед е подписан от издателят Д. Ж. С..
Възраженията наведени с отговора на ответницата в исковото
производство са, че процесния запис на заповед обезпечава конкретно
каузално правоотношение между страните- заплащане на лихви по договор за
заем, както и че сумата от 20 000 лв., не е била реално предадена от ищеца на
ответницата. За установяването на възраженията са изслушани показанията
на свидетеля Ж.Железчев- неин баща. Показанията на този свидетел в частта
относно извършвани плащания между страните, всички на стойност над 5 000
лв., са недопустими, поради забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК и не следва
да бъдат ценени. Не могат да бъдат ценени и поради това, че ищецът не е дал
изрично съгласие за това. Установено от показанията е, че през 2018 г., ищецът
е предоставил в заем на ответницата определена сума пари със задължение да
я върне на падеж. Заемът не е върнат на уговорения падеж. Установява се още,
че между страните са съществували и други заемни правоотношения.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Спорът в настоящото производство е съществува ли вземане на ищеца от
ответницата, основано на менителничния ефект или такова по каузално
правоотношение, обезпечено с издадения запис на заповед.
В тази връзка съдът съобрази, следното:
По естеството си записът на заповед е едностранна правна сделка и
представлява абстрактно безусловно обещание за плащане. Действително
3
записът би могъл и обикновено в практиката се издава с обезпечителна цел по
сделки, от които произтичат задължения за издателя, като в процесния случай
ответницата е твърдяла наличието на каузална сделка-лихва по договор за
заем. Съществуването на каузално правоотношение наред със записа на
заповед обаче не променя абстрактния характер на едностранната сделка.
Ценната книга е подписана от издателя, поради което поетото задължение
подлежи на изпълнение. Процесната ценна книга е с падеж 31.01.2024 г.,
падежът е изтекъл, поради което вземането на кредитора съществува и за
длъжника е възникнало задължението да плати. Записа има основание, същия
е редовен от външна страна. Установява се, че от формална страна
процесният запис на заповед отговаря на всички изисквания на закона. В
представената ценна книга се съдържа наименованието “запис на заповед”,
както в заглавието на акта, така и в контекста на същия. Налице е безусловна
клауза за заплащане на определена парична сума- 20 000 лв., като падежа е
определен съобразно чл. 486, ал. 1, т. 4 от ГПК- „на определен ден”.
При оспорена заповед за изпълнение, издадена въз основа на запис на
заповед, предметът на делото по чл. 422 от ГПК се определя от твърденията на
ищеца в исковата молба относно съществуването на неговото вземане. При
твърдения за вземане основано на менителничния ефект, ищецът следва да
установи съществуване на редовен от външна страна, действителен запис на
заповед, подлежащ на изпълнение. Ищецът не е задължен да сочи конкретното
каузално правоотношение за обезпечение на което е издаден записът на
заповед и да доказва възникването и съществуването му. В случай, че
ответника твърди конкретна кауза, той носи доказателствената тежест за
установяване на тези твърдения. В тази насока са указанията по т. 17 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. на ВКС по т.д. № 4/2013г., ОСГТК на
ВКС, и последвалата след това трайна съдебна практика.
С оглед твърденията на ответницата и наведеното възражение за връзка
между записа на заповед и каузалното правоотношение, съдът е изследвал
наличието на такава връзка и неизпълнение на задълженията по каузалната
сделка. Приел е за установено е, че процесния запис на заповед обезпечава
постигната между страните договорка за заплащане на лихва по повод друг
издаден запис на заповед, от ответницата, по който тя е поела задължение да
заплати на определен падеж сумата от 250 000 лв. Съдът е стигнал до тези
изводи, позовавайки се на показанията на разпитания свидетел, които обаче са
4
недопустими и не следва да бъдат ценени. Настоящия състав не споделя
изводите на първоинстанционния такъв. Няма доказателства по делото в
подкрепа на твърденията на ответната страна за наличие на каузална сделка,
обезпечена с издадения запис на заповед, такава не се твърди и от страна на
ищеца.
Неоснователни са възраженията, че реално предаване на сумата по
записа няма. В тази връзка следва да се посочи, че законът не предвижда
презумпция, че вземането по записа на заповед възниква само ако сумата е
предадена от кредитора на издателя. От друга страна, доколкото записа е
абстрактна и формална сделка, при редовен от външна страна запис, той може
да служи като доказателство за предаване на сумата по него- Решение №
50126 от 17.01.2024 година, постановено по г.д. № 1625/2022 година на IVг.о.
на ВКС.
В исковата молба, с която е предявен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът
/сега въззиваема страна/ е посочил като основание за възникване на спорното
парично вземане единствено записът на заповед, послужил като документ по
чл. 417, т. 9 ГПК за издаване на заповедта за изпълнение. Записът
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.
Ответникът не е доказал да е погасил вземането чрез плащане или друг
предвиден в закона способ, от което следва извод, че вземането съществува, а
предвид настъпилия падеж на записа на заповед - че същото е изискуемо и
подлежи на изпълнение.
Първоинстанционният съд е достигнал до същия правен извод, макар и с
други мотиви, поради което решението е правилно и следва да се потвърди.
Поради изхода на спора на въззивницата следва да бъде осъдена да
заплати на въззиваемата страна сторените в това производство разноски в
размер на 2 200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът, на основание чл.271 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 50 от 28.02.2025 година, постановено по
гр.д. № 508/24 година по описа на Районен съд – П..., като правилно и
законосъобразно.
5
ОСЪЖДА Д. Ж. С., ЕГН ********** от гр. П..., обл. Търговище, ул.
„Л...“ № 9, действаща чрез пълномощника си адв. Ц. Х. АК – Търговище ДА
ЗАПЛАТИ на В. С. Х., ЕГН **********, от с. М.., общ. К.., обл. С..., ул. „Г....“
№ 4, направените за въззивната инстанция разноски в размер на 2 200 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването, при наличието на основанията по чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6