№ 17373
гр. София, 28.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТЕОДОРА М. И.
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. И. Гражданско дело №
20241110121210 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД,
чрез юрк. Давид Тодоров, против Г. И. Г., по реда на чл. 422 ГПК, искове за
признаване за установено в отношенията между страните по делото, че ответницата
дължи на ищеца следните суми : 1/. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ –
сумата 2610,23 лв., представляваща цената на доставената и незаплатена топлинна
енергия в топлоснабден имот с адрес: ................, в периода май 2021 г. – април 2023 г.,
ведно със законната лихва от 06. 02. 2024 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/.
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата 308, 85 лв. – обезщетение за забавено плащане
на главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. - 26.01.2024 г.; 3/. на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ - сумата 61, 82 лв. – цена на услугата за
дялово разпределение за периода май 2021 г. – април 2023 г., ведно със законната
лихва от 06. 02. 2024 г. до окончателното й изплащане; 4/. на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД - сумата 11,15 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово
разпределение за периода 16.07.2021 г. – 26.01.2024 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6971/2024 г. по описа на СРС, 171
с-в.
Ищецът твърди, че ответницата, в качеството й на собственик на процесния
топлоснабден имот, е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
както и че между нея и дружеството е налице облигационно отношение, възникнало
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане,
съгласно чл. 150 ЗЕ. Поддържа, че е доставил на ответницата за процесния период и
1
имот топлинна енергия, чиято цена е формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, извършвано от
„Техем сървисис“ ЕООД. Твърди, че съгласно общите условия, купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след
датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответницата не е изпълнила
задължението си да заплати цената на доставената топлинна енергия и извършената
услуга дялово разпределение и е изпаднала в забава, поради което иска да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищеца процесните суми. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
С отговора на исковата молба, подаден от ответницата Г. И. Г., чрез адв. Н. К., се
поддържа неоснователност на исковете и се иска тяхното отхвърляне. Оспорва се
ответницата да притежава качеството „потребител на топлинна енергия“ за процесния
имот, тъй като не е доказано по безспорен начин, че тя е собственик на имота или
вещен ползвател на същия. Твърди се, че ответницата не е поръчвала процесното
количество топлинна енергия, поради което и на основание чл. 62 ЗЗП не дължи
заплащането й. По отношение на главницата за дялово разпределение се излага, че
същата не се дължи, тъй като не е доказан размерът й и периодът, за който се дължи.
Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
На основание чл. 219, ал. 1 ГПК е конституирано „Техем сървисис“ ЕООД като
третото лице помагач на страната на ищеца.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, прие следното:
1. По отношение на иска за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 153, ал. 1 ЗЕ,
сумата 2340, 25 лв., представляваща цената на доставената в периода май 2021 г. –
април 2023 г.топлинна енергия:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в чл. 149 и сл. ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите.
Страна по това неформално правоотношение е собственикът или титулярят на
вещното право на ползване (съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
2
сила от 17.07.2012 г.), или облигационният ползвател на имота, в случай че между
последния и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот (съгласно задължителните
разясненията, направени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г., ОСГК на ВКС.) Тоест, потребител (клиент) на топлинна енергия е всеки
собственик на имота, титуляр на вещно право на ползване на имота или ползвател по
силата на облигационно право на ползване на имота в сграда - етажна собственост,
присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Липсата
на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма
облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от
закона (в този смисъл решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г.,
III г. о., ГК). Клиентът на топлинна енергия е длъжен да монтира средство за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имота си и да заплаща
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
(чл. 153, ал. 1 ЗЕ).
От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 138/17.01.1994 г. по описа на
І нотариус при СРС, удостоверение за идентичност на адрес изх. № 68-00-
207(1)/20.02.2014 и от удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. №
УГ51-541/01.04.2025 г. се установява, че ответницата Г. И. Г. е собственик на
процесния имот, като е придобила същия по дарение от родителите си Иван Николов
Г. и Павлина И. Г., Доводите на ответницата, че ищецът не доказва същата да е
собственик на процесния имот са неоснователни.
Не се твърди, нито по делото има данни в исковия период друго лице да е било
ползвател на облигационно основание на апартамента, със сключен с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Поради изложеното следва да се приеме, че Г. И. Г., като собственик на
жилището, е клиент на ищцовото дружество на топлинна енергия за процесния имот.
С оглед изложеното следва да се приеме, че страните са обвързани от
действително неформално договорно правоотношение, по силата на което ищецът -
енергийно предприятие се е задължил да предоставя топлинна енергия, а ответницата -
потребител се е задължила да заплаща цената за същата, при договорените условия и
срокове.
В спорния период са действали ОУ публикувани на 11.07.2016 г., одобрени с
решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.08.2016 г. По делото няма данни
и твърдения ответницата, в срока и по реда на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, да е възразила срещу
ОУ и да е подписано индивидуално споразумение за доставка на топлинна енергия
между страните.
Налице е изправност на ищеца, тъй като същият е изпълнил задълженията си за
3
доставка на топлинна енергия за процесния имот и период. От заключението на
вещото лице по приетата по делото съдебнотехническа експертиза, както и от
представените от ищеца с молбата му от 07.11.2024 г. копия на документи (л. 74- л. 86),
представени и в оригинал в проведеното на 06.06.2025 г. открито съдебно заседание,
се установява, че в процесния период имотът е бил топлоснабден. Ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер в ЕС за потребената топлоенергия,
като на общия топломер са извършвани необходимите метрологични проверки. От
отчетената ежемесечна енергия е приспадана, за сметка на „Топлофикация София“
ЕАД, топлинната енергия за технологични разходи (загуби в АС), съгласно
нормативните изисквания, като между абонатите е разпределяно само чистото
количество топлинна енергия. Извършваните измервания в абонатната станция,
начисления, дялово разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия са
в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени, действащи през
процесния период. Дружеството, извършващо услугата дялово разпределение е
изготвило изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. При изчисляване на
топлинната енергия е спазена Наредбата за топлоснабдяването (НТ), като е съобразен
отопляемият обем на апартамента по проект (т. 6.1.3 от приложение към чл. 61, ал. 1
от НТ), количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е
разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата и
изчисленията са направени съобразно формулата по т. 6.1.1 от приложението към чл.
61, ал. 1 от НТ. Касае се за сграда в режим на етажна собственост, с изградена сградна
инсталация за топлоснабдяването й.
Според вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, стойността на
потребената топлинна енергия в периода май 2021 г. – април 2023 г. за процесния
имот, след отчитане на изравнителните сметки, възлиза общо на 2718,11 лв.
Налице е неизпълнение на задължението на ответницата Г. И. Г. за заплащане на
претендираната от нея цена на доставената топлоенергия – по делото няма наведени
твърдения за плащане на сумата, нито са доказани такива плащания.
Неоснователно е възражението на ответницата, че не е поръчвала процесното
количество топлинна енергия, поради което и на основание чл. 62 ЗЗП не дължи
заплащането й. С ТР № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, е
прието, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови
нужди в сграда - етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. В мотивите към
решението е разяснено, че решението на общото събрание на етажните собственици
за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа има характер на
искане за доставка на топлинна енергия за сградата и при положение, че такова
искане е налице, то възниква и задължение за плащане на тази енергия. Когато
4
собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за
горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение, като лицата се смятат за клиенти на топлинна енергия до
датата на прекратяване на топлоснабдяването(чл. 153, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ). Отделният
етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6
ЗЕ). В случая няма данни да е направила искане за прекратяване на топлоподаването
към отоплителните тела в апартамента й.
Поради изложеното съдът намира, че ответницата Г. И. Г. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата 2340,25 лв., представляваща цената на
доставената в периода май 2021 г. – април 2023 г. в топлоснабдения имот топлинна
енергия и искът следва да бъде уважен изцяло.
2. По отношение на иска за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 153, ал. 1 ЗЕ,
сумата 61,82 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода май 2021 г. – април 2023 г. за топлоснабдения имот:
Съгласно чл. 139 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост,
се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Клиентите в сграда в режим на етажна собственост избират, с писмено съгласие и с
минимално изискуемо мнозинство две трети от собствеността в сградата, лице,
регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение
(чл. 139б, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ, в договора за продажба на
топлинна енергия от доставчик на клиенти в сграда – етажна собственост, услугата
дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ.
Видно е от договор № 4050/23.09.2002 г., че етажната собственост е възложила
на „Техем сървисис“ ЕООД извършването на следните услуги: доставка и монтаж на
термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на
топлинна енергия; извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода,
5
включително издава-нето на обща и индивидуални сметки. Видно от договор от № Д-
О-67/03.06.2020 г. „Топлофикация София“ ЕАД е възложила на „Техем сървисис“
ЕООД извършването на услугата дялово разпределение. От представените от третото
лице помагач с молбата му от 23.05.2025 г. документи, както и от заключенията на
съдебнотехническата и съдебносчетоводната експертизи се установява, че същото в
процесния период e извършвало дяловото разпределение по отношение на
апартамента. В чл. 36 ОУ от 2016 г. е предвидено, че клиентите заплащат услугата
дялово разпределение на „Топлофикация София“ ЕАД.
Поради изложеното съдът намира, че Г. И. Г. дължи на „Топлофикация София“
ЕАД цената на предоставената от „Техем сървисис“ ЕООД, в периода май 2021 г. –
април 2023 г., услуга дялово разпределение.
С оглед обстоятелството, че искът е установен в своето основание, но няма
достатъчно данни за неговия размер, съдът, на основание чл. 162 ГПК, и като взе
предвид данните от представената с исковата молба справка на л. 15 от делото,
определя размера на същото на 63,99 лв.: 2672,05 – (1443,69 + 1164,37 главници
топлинна енергия) = 63,99 главници дялово разпределение.
С оглед на изложеното искът се явява основателен и следва да бъде уважен за
пълния предявен размер от 61,82 лв. – цена на извършената в периода май 2021 г. –
април 2023 г. услуга дялово разпределение.
3. По отношение на иска за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 308,85 лв. –
обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2022 г. - 26.01.2024 г.:
Според чл. 33, ал. 4 от действащите в процесния период ОУ продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва за задълженията за
заплащане на доставена топлинна енергия, ако не са заплатени в 45-дневния срок след
изтичане на периода, за който са начислени. Изпадането на длъжницата в забава не е
обусловено от датата на публикуване на фактурата за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период на интернет страницата на ищеца, а от изтичане
на посочения в чл. 33, ал. 4, вр. ал. 2 ОУ от 2016 г. 45-дневен срок.
Според заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза
размерът на законната лихва, начислявана от първия ден след срока за плащане на
всяко задължение за топлинна енергия до 26.01.2024, възлиза общо на 447,53 лв.
Поради изложеното съдът намира, че Г. И. Г. дължи на „Топлофикация София“
ЕАД претендираната от нея сума в размер на 308,85 лв., представляващи обезщетение
за забавено плащане в периода 15.09.2022 г. - 26.01.2024 г. на дължимите месечни
вноски за доставена топлинна енергия в периода м. май 2021 г. – април 2023 г., и искът
следва да бъде уважен изцяло.
6
4. По отношение на иска за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 11,15 лв. –
обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2021 г. – 26.01.2024 г.:
Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В общите условия от 2016 г. не е предвиден срок за плащане на цената за
услугата за дялово разпределение, поради което длъжникът изпада в забава след
покана. По делото няма данни „Топлофикация София“ ЕАД да е отправило към Г. И.
Г. покана преди получаване на заповедта за изпълнение (25.02.2024 г.)
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовото
дружество се дължат 99% от разноските, направени за разглеждане на делото в
заповедното и в исковото производство, поради което ответницата ще следва да бъде
осъдена да плати на ищеца сумата 915,37 лв., включваща платени държавни такси и
депозити за вещи лица, съразмерно с уважената част от исковете. На основание чл. 78,
ал. 8 ГПК в полза на дружеството ще следва да бъде присъдена и сумата 148,50 лв. –
юрисконсултски възнаграждения за процесуално представителство на дружеството в
заповедното и исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния
представител на ответницата адв. Н. К. следва да се присъди сумата 5 лв. за
осъществената безплатна правна помощ на ответницата в исковото и в заповедното
производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете (под 1% от претендираните
суми).
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по
предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...........,
срещу Г. И. Г., ЕГН **********, искове, че ответницата Г. И. Г. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1/. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ – сумата 2610,23 лв., представляваща цената на доставената и незаплатена
топлинна енергия в топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 1, в х.
В, ет. 8, ап. 75, в периода май 2021 г. – април 2023 г., ведно със законната лихва от 06.
02. 2024 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД -
сумата 308,85 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2022 г. - 26.01.2024 г.; 3/. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ - сумата 61, 82 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода
7
май 2021 г. – април 2023 г., ведно със законната лихва от 06.02.2024 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 6971/2024 г. по описа на СРС, 171 с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ..........., срещу Г. И. Г., ЕГН **********, иск за признаване за установено в
отношенията между страните, че Г. И. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата 11,15 лв. – обезщетение за забавено плащане на
главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. – 26.01.2024 г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6971/2024 г. по
описа на СРС, 171 с-в.
ОСЪЖДА Г. И. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..........., сумата 1063,87 лв. – направени
разноски в заповедното и в исковото производство и юрисконсултски възнаграждения
за процесуално представителство на дружеството в заповедното и в исковото
производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..........., на основание чл. 78, ал. 3
ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА, да заплати на адв. Н. Димитрова К., л. № ............, САК, сумата
5 лв. адвокатски възнаграждения за осъществената безплатна правна помощ на
ответницата в исковото и в заповедното производство, съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, с ЕИК
..........., като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8