№ 6661
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело
№ 20241100508099 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 8275/07.05.2024 г., постановено по гр. д. № 46933/2023 г. по описа на СРС,
66-ти състав са отхвърлени предявените от "Болеро Ко" ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, против „Elevenfit Food and Supplements S.L.“ c
peг. № 74393828, със седалище и адрес на управление в Испания, искове с правно чл. 318 ТЗ,
вр. с чл. 328, ал.2 ТЗ, вр. с чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сума в размер на 5
760 лева частичен иск от общия размер от 31 919,04 лева, представляваща разноски,
понесени от ищеца в резултат от забавата на кредитора, за периода от 02.08.2020 г. до
02.08.2022 г., както и обезщетение за забава в размер на 676,78 лева, за периода от
02.08.2022 г. до датата на подаване на исковата молба 18.08.2023 г., ведно със законната
лихва от завеждане на исковата молба до окончателното плащане, като неоснователни и
недоказани.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца от "Болеро Ко"
ЕООД, в която се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно като е
постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон, и е необосновано.
Поддържа се, че първоинстанционният съд се е произнесъл нарушение на чл. 236, ал. 2 от
ГПК като не е обсъдил и взел предвид доводите относно извършените разходи за съхранение
на стоките, както и представения документ, удостоверяващ сключването на договор за
1
съхранението им срещу уговорената сума. Счита, че съдът е нарушил посочената норма като
не е спазил задължението си да обсъди исканията и възраженията на ищеца, и че поради
допуснатите нарушения съдът е направил погрешни фактически и правни изводи. Счита
също, че обжалваното решение не е мотивирано. Моли въззивния съд да го отмени като
неправилно, и на основание чл. 96, ал. 2 от ЗЗД да осъди ELEVEMFIT FOOD AND
SUPPLEMENTS S.L. да заплати разноските за съхранение на закупените стоки, съгласно
договор за покупко-продажба, които били направени в периода от 02.08.2020г. до 02.08.2022
г. в размер на 5 760 лева частично от общия дължим размер от 31 919,04 лева на вземането
за разноски, понесени от ищеца в резултат от забавата на кредитора, равняваща се на
месечен размер от 240 лева за всеки от общо 24-те месеца, частично от пълния размер от 1
329,96 лева, ведно със законната лихва за периода от 02.08.2022 г. до датата на подаване на
исковата молба 18.08.2023 г. в размер на 676.78 лева и законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски за двете
съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от ELEVEMFIT FOOD
AND SUPPLEMENTS S.L., с който ответникът изцяло възразява и се противопоставя на
твърденията във въззивната жалба, подадена от Болеро Ко. ЕООД, като счита същите за
несъстоятелни и недоказани. Посочва, че постановеното съдебно решение е правилно,
законосъобразно и обосновано, за което излага подробни мотиви и моли да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Софийски градски съд намира въззивната жалба за допустима като подадена от надлежна
страна в срок срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Тъй като исковете са предявени от търговско дружество със седалище в България срещу
търговско дружество със седалище в Испания, е налице търговски спор с международен
елемент. Преди да прецени местната си и родова си подсъдност, в случай като настоящия,
съдът следва на първо място да прецени международната си компетентност. В случай , че не
е международно компетентен, съдът не може да разгледа спора, а в случай че го разгледа, би
постановил недопустим съдебен акт. Компетентността на съдилищата по граждански и
търговски дела с международен елемент е уредена в Регламент (ЕС) № 1215/2012 относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела. Съобразно твърденията в исковата молба, спорът по делото е между
търговци за заплащане на обезщетение за забава на длъжника за получаване на стока от
изпълнен договор за продажба на стоки. Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор
за продажба на стоки, и въпреки отправените покани, ответникът не получил продадените
вещи, поради което ищецът ги съхранява за сметка на продавача в склад в Етрополе
/България/ и е направил разходи по съхранението, които претендира с настоящото съдебно
дело от ответника.
2
Тъй като съхранението на стоките се извършва на територията на България, въззивният
съд намира, че по силата на чл.7 ал.1 б.а от Регламента, българският съд е международно
компетентен да разгледа спора. Тъй като ответникът няма местоживеене на територията на
България, то съобразно правилото на чл.6 т.1 от Регламента, компетентността на съдилищата
на всяка държава членка се определя от правото на тази държава членка, т.е при определяне
на местно и родово компетентния съд, се прилагат правилата на ГПК. Ответникът не е
възразил изрично срещу международната компетентност на българския съд. Не е възразил и
по местната подсъдност на Софийски районен съд с отговора на исковата молба, каквато
възможност е имал по реда на чл.119 ал.4 от ГПК, поради което към настоящия момент
подсъдността на СРС и съответната му въззивна инстанция СГС, е стабилизирана. Тази
стабилизация се подкрепя и от изричната разпоредба на чл.26 т.1 от Регламента, съгласно
който извън компетентността, която произтича от други разпоредби на настоящия регламент,
компетентен е този съд на държава членка, пред който се яви ответникът /освен когато
ответникът се явява, за да оспори компетентността на съда, или когато друг съд има
изключителна компетентност по силата на член 24 от Регламента, какъвто не е настоящия
случай/.
Като постановено от компетентен съд, обжалваното решение е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, по
отношение на неговата правилност и по направените във въззивната жалба оплаквания,
съдът намира следното:
Ищецът представя проформа фактура EXP104661/ 01.08.2018г. за продадени на ответника,
с предишно наименование Бебидас Болеро SL, напитки на стойност 84 816 евро, платими по
посочена банкова сметка в Уникредит Булбанк и доставка – в гр.Етрополе. Ищецът
представя и Определение №110/15.09.2020г. по гр.д.№ 267/2020г. на РС Етрополе, съгласно
което, на основание чл.97 ал.1 от ЗЗД, съдът е определил по молба на ищеца, продадените
стоки, чийто срок на годност не е изтекъл, да се пазят в склад на „Болеро Ко“ ЕООД в
гр.Етрополе. В исковата молба ищецът претендира разходите по съхранение на тези стоки в
склад на друго търговско дружество, „Болеро Енд Ко“ ЕООД за периода 2.08.2020г. -
2.08.2022г. в размер на 5760лв., като частичен иск от общ размер от 31 919,04лв. Претендира
и закона лихва върху търсената главница от 2.08.2022г. до подаване на исковата молба в
съда, както и след подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Видно от представените от ответника ELEVEMFIT FOOD AND SUPPLEMENTS S.L., със
седалище в Испания, и предишно наименование BEBIDAS BOLERO, SL, съдебни решения
на испански съдилища, преведени на български език, се установява, че през 2019г.
настоящият ответник, тогава с наименование BEBIDAS BOLERO, SL е предявил парични
искове за обезщетение срещу настоящия ищец, „Болеро Ко“ ЕООД пред Първоинстанционен
съд на Кастропол в Испания. По образуваното дело № 65/2019 , с решение №30/21съдът е
приел, че „Болеро Ко“ ЕООД е прекратило договора за изключителна дистрибуция на
3
напитки с BEBIDAS BOLERO, SL, без да отправи предизвестие, и е осъдил „Болеро Ко“
ЕООД да заплати на BEBIDAS BOLERO, SL следните суми: 42 564,69 евро обезщетение за
клиентела, 35 470,57 евро обезщетение за вреди от пропуснати ползи поради липсата на
предизвестие, 87 956 евро подлежащи на възстановяване авансови платени суми за
закупуването на недоставена стока. В мотивите на решението е прието, че търговските
отношения за изключителна дистрибуция са прекратени едностранно от „Болеро Ко“ ЕООД
без подходящо, съобразно добрите търговски практики, предизвестие и че това е станало
през м.август 2018г. с отправено от него до испанското търговско дружество писмо от
22.08.2018г. Присъдената с решението сума от 87 956 евро е част от сумата платена от
BEBIDAS BOLERO, SL на „Болеро Ко“ ЕООД по представената и пред настоящия съд
проформа фактура EXP104661/ 01.08.2018г. Първоинстанционният съд на Кастропол е
установил, че на 1.08.2018г. „Болеро Ко“ ЕООД е издал фактура EXP104661 на BEBIDAS
BOLERO, SL на обща стойност 87 956 евро /84 816 евро, съответстващи на цената на
продуктите доставени на BEBIDAS BOLERO, SL, плюс 3 140 евро с ДДС с основание
„Freight Etropole-Castropol“ /товари Етрополе-Кастропол/. На 1.08.2018г. BEBIDAS
BOLERO, SL е превел сумата 87 956 евро и в частта забележки е посочил EXP104661/2. По-
нататък съдът на Кастропол посочва, че въпреки, че „Болеро Ко“ ЕООД поддържа , че
стоката е трябвало да бъде изтеглена от BEBIDAS BOLERO, SL от складовете, намиращи се
в България, от предоставената от испанското дружество фактура, издадена от българското
дружество, се установява, че стоката е следвало да бъде доставена в Кастропол – така е
отбелязано във фактурата „Товари Етрополе- Кастропол“. И тъй като продавачът не е
изпълнил задължението си да достави стоката на уговореното място, той е длъжен да върне
авансово получените суми. Съдът е осъдил „Болеро Ко“ ЕООД да заплати на BEBIDAS
BOLERO, SL както авансово получената цена на стоките, така и авансово получената цена за
транспортиране на стоката до Кастропол, всичко общо в размер на 87 956 евро.
Недоволен, „Болеро Ко“ ЕООД е обжалвал решението пред Окръжния съд в Овиедо. С
решение № 374/21 от 29.10.2021г. по жалба № 330/21 Окръжният съд е оставил жалбата на
българското търговско дружество без уважение. Второинстанционният съд е потвърдил
изводите на Първоинстанцинония съд на Кастропол, че между страните са съществували
отношения по договор за изключителна дистрибуция , който е започнал да действа през
2013г. и е продължил до 2018г. В същото решение се потвърждава, че по делото е
представена фактурата, с която BEBIDAS BOLERO, SL е платил стоки на стойност 87 956
евро, че стоките не са му доставени и че по време на цялото търговско правоотношение
стоките са били доставяни по шосе от мястото на натоварване в Етрополе /България/ до
местоназначението им в Кастропол /Астурия/, като превозът и застраховката между двата
пункта са били поети от купувача. Както и в случая с последната поръчка, „Болеро Ко“
ЕООД е бил длъжен да достави стоките до местоживеенето на купувача, след като е получил
плащането както за стоките, така и за превоза, което той не е направил.
Недоволен от решението на втората инстанция, „Болеро Ко“ ЕООД го е обжалвал пред
Върховния съд на Испания по реда на извънредното обжалване. С решение от 8.11.2023г. по
4
дело 9565/2021г. Върховният съд е отхвърлил жалбата на „Болеро Ко“ ЕООД и е обявил
решението за окончателно. В решението, наред с друго, се посочва, че между страните се е
водило и друго дело във връзка с неправомерно използване на търговска марка пред
търговския съд на Аликанте – обикновено производство № 342/2019, в което също е прието,
че търговските отношения между страните са едностранно прекратени от „Болеро Ко“ ЕООД
на 27.08.2018г.
Споменатата от испанските съдилища фактура, издадена на 1.08.2018г. от „Болеро Ко“
ЕООД и указваща мястото на доставка на стоката в Кастропол, не е представена от ищеца
по делото. Ищецът е представил проформа ф-ра от същата дата EXP104661/ 01.08.2018г.
касаеща само цената на продадената на ответника стока, в която е вписано, че стоката се
получава в Етрополе. С отговора на исковата молба ответникът е представил спомената
фактура касаеща доставката на стоките, а именно проформа фактура EXP104662/
01.08.2018г., издадена от ищеца с получател ответника за сумата 3140 евро доставка
Етрополе- Кастропол, както и нареждане за плащане от 1.08.2018г., извършено от ответника,
по двете фактури EXP104661/2 на сумата 87 956 евро. Сумата е преведена на посочената от
ищеца в проформа фактурите банкова сметка в Уникредит Булбанк.
Решенията на испанските съдилища следва да бъдат пряко признати от българския съд,
без специална процедура, съгласно чл.36 т.1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012, и съответния
му текст от националния ГПК, чл.621 ал.1. Въззивният съд намира, че не е необходимо
ответникът да е представил придружаващо удостоверение, тъй като от решението на
Върховния съд на Испания е видно, че спорът между страните във връзка с търговските им
отношения е решен с влязло в сила решение, както и че датата на окончателното решаване
на спора е датата на решението на Върховния съд на Испания – 8.11.2023г. Ищецът не
оспорва представените решения, а съдът счита, че няма основание да приеме, че тези
решения не следва да бъдат признати – ищецът е участвал със свой процесуален
представител във всяка от трите инстанции и е инициирал с жалби производството пред
окръжния съд и пред върховния съд до окончателното решаване на спора. След като е пряко
признато, съгласно разпоредбата на чл.297 от ГПК, влязлото в сила решение на испанските
съдилища е задължително за настоящия съд.
От това следва че, със сила на пресъдено нещо между страните по делото е установено, че
правоотношението, въз основа на което ищецът сега претендира непогасено парично
вземане от обезщетение за забавено изпълнение на договор – получаване на стоките, е
прекратено; че прекратяването на търговското правоотношение с ответника е извършено
едностранно от ищеца без предизвестие; че ответникът е платил стоките и транспорта за
доставката им до своето местоположение, че ищецът не ги е доставил на ответника и че е
осъден да върне на ответника авансово платената цена, вкл. и авансово платените разходи по
транспорт до мястото на купувача.
Въззивният съд следва да се подчини на силата на пресъдено нещо на решението на
испанския съд, Първоинстанционният съд на Кастропол, и да приеме във връзка със спора
който следва да реши, че договорните отношения за дистрибуция между страните по делото
5
са прекратени през август 2018г. и че стоката, описана в исковата молба, не е собственост на
ответника. Тъй като ищецът не е изпълнил задължението си да достави стоката, описана в
проформа фактурата от 1.08.20218г., съдът му е разпоредил да върне получената авансово
цена, както за стоката, така и за доставката й. Договорът от 1.08.2018г. /неформален, но
задълженията на страните по него са обективирани в двете проформа фактури EXP104661/2/
не е изпълнен, стоката, която ищецът твърди, че държи на склад, не е станала собственост на
ответника, поради което ищецът няма основание да търси от него обезщетение за забава за
получаване й по реда на чл.328 от ТЗ за периода 1.08.2018г. – 01.08.2020г. , нито лихва за
забавено плащане на търсената главница. Собственик на стоката е ищеца и в негова тежест
са разноските по съхранението й. С оглед на този извод въззивният съд не следва да
установява дали ищецът действително е правил разноски по съхранение на стоката и в какъв
размер.
Изведените във въззивната жалба оплаквания за нередовното призоваване на ищеца от
първоинстанционния съд са неоснователни. Ищецът е бил редовно призован на 2.02.2024г.
за проведеното на 10.04.2024г. съдебно заседание на адреса посочен в исковата молба.
Призовката е получена от служител на дружеството /името и длъжността му са изрично
посочени в разписката/.
Като е отхвърлил предявения иск, районният съд е постановил правилно решение, което
следва да бъде потвърдено от въззивната инстанция, макар и с други мотиви.
При този изход на делото въззивникът няма право на разноски.
Въззиваемият е поискал присъждането на разноски за въззивното производство в размер
на 2000 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и
съдействие. Въззивникът не е възразил по този разход. На основание чл.78 ал.3 от ГПК, на
въззваемата страна се следват направените от нея разноски за тази инстанция за адвокат в
размер на 2000лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8275/07.05.2024 г., постановено по гр. д. № 46933/2023 г. по
описа на СРС, 66-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал. 3 от ГПК "Болеро Ко" ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, Лозенец, ул.Драгалевска“ №1, офис 2, да заплати
на „Elevenfit Food and Supplements S.L.“ c peг. № 74393828, със седалище и адрес на
управление POLIGONO INDUSTRIAL DE BARRES, PARCELA 5, 33794 BARRES-
CASTROPOL (ASTURIAS), Испания, сумата от 2000 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК,
във вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7