Решение по адм. дело №534/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на В. А. М. против Заповед за прилагане на ПАМ № 25-0340-000043/27.03.2025г. на началник на РУ Септември към ОДМВР - Пазарджик, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на МПС, поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Жалбоподателят релевира доводи за незаконосъобразност, поради нарушение на материалния закон и производствените правила. Претендираотмяна на заповедта и присъждането на разноски.

Ответникът по жалбата – началник на РУ Септември към ОДМВР - Пазарджик,, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заявеното адвокатско възнаграждение.

Административен съд -Пазарджик, като съобрази оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, след извършване на служебна проверка по чл. 168 във вр. чл. 146 АПК, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.

От събраните по делото доказателства се установява, че атакуваната заповед е издадена на 27.03.2025г. на началник на РУ Септември към ОДМВР – Пазарджик. С нея на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка с правно основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП - изземване на свидетелството за управление на МПС на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП.

В мотивите на заповедта е посочено, че водачът е изгубил придобитата правоспособност да управлява МПС, тъй като са му отнети всички контролни точки с влезли в сила НП, издадени за нарушения по здвп а именно: НП № 23-1006-001843 издадено от С-р ПП Пазарджик, влязло в законна сила на 14.12.2023г. отнети 10 контролни точки, НП № 23-1006-002134 издадено от С-р ПП Пазарджик, влязло в законна сила на 14.12.2023г. отнети 10 контролни точки, НП № 23-1818-000762 издадено от РУ Пазарджик, влязло в законна сила на 14.06.2024 г. отнети 20 контролни точки.

В административната преписка се съдържа справка за оспорващия, изготвена от административния орган, в която в табличен вид са посочени наказателните постановления, с които на оспорващия К. са наложени наказания по ЗДвП; вида и размера на наложените наказания и броя на отнетите контролни точки.

Според справката, както и от приетите като доказателства по делото наказателни постановления, издадени за допуснати от жалбоподателя нарушения по ЗДвП, на М. са отнети посочените в ЗППАМ общо 40 контролни точки.

Относно последното цитирано в оспорената заповед НП, се установи, че същото е обжалвано от В. А. М. К., във връзка с което е образувано на 08.05.2025г. АНД № 665/2025 г. по описа на Районен съд - Пазарджик. Делото не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, като същото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.09.2025 г., 11:30 ч.

Въз основа на посочената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган, на когото правомощията са делегирани по надлежния ред. По делото е представена Заповед с рег. № 312з-1237 от 14.04.2022г. на директора на ОД на МВР – Пазарджик, с която последният орган е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които в т. 1.2 са посочени и началниците на РУ по ОДМВР – Пазарджик.

Процесната заповед за прилагане на ПАМ е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактически и правни основания за прилагането на ПАМ.

В хода на административното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон.

Оспорената заповед обаче, е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби.

На основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ - изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: отнемане на всички контролни точки на водача и неизпълнение от страна на този водач на задължението да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

На основание чл. 157, ал. 1 от същия закон, при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Новият водач получава две трети от максималния брой контролни точки, а оставащите една трета контролни точки получава след придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство. В националния регистър за водачите и техните нарушения и наказания по чл. 165, ал. 1, т. 6 се съхранява информация за контролните точки за отчет на извършените нарушения.

В разпоредбата на чл. 157, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. За процесния период и към днешна дата действа Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. или Наредбата). Съгласно посочената Наредба, максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на ЗДвП е 39 (чл. 2, ал. 1); при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство притежателят му получава 26 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП (чл. 2, ал. 2); след придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство притежателят на свидетелството за управление на моторно превозно средство получава допълнително 13 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП (чл. 2, ал. 3).

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

Издаването в случая на обжалваната ЗППАМ се обосновава от фактическа страна с отнемането на всички контролни точки на водача, извършено с посочени 3 броя наказателни постановления, като общият сбор на отнетите с тях контролни точки е равен на 40. Не е налице служебно възстановяване на контролни точки, по чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

От събраните по делото доказателства е установено, че оспорената заповед е издадена при липса на фактическо основание за това, доколкото не е доказана първата изискуема предпоставка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП за налагане на принудителната административна мярка - загубване на правоспособността, поради отнемане на всички контролни точки към датата на издаване на оспорената заповед. Според представените по делото доказателства, по описа на Районен съд – Пазарджик е образувано и висящо към момента съдебно производство по АНД № 665/2025 г. по обжалване на НП № 23-1818-000762от 15.01.2025 г. издадено от началника на РУ Пазарджик. Следователно посоченото в оспорената заповед последно по ред наказателно постановление, с което се отнемат 20 контролни точки, не е влязло в сила, а именно това е спорният въпрос в образуваното пред РС - Пазарджик дело, от което се налага извод, че не е налице соченото в оспорената заповед фактическо основание за прилагане на ПАМ, а именно изчерпване на всички контролни точки. Напротив, от данните по делото се установява, че водачът към датата на издаване на оспорената заповед е с 19 контролни точки, тъй като поради невлязлото в сила НП, посочените като отнети с него к. т. не са били отнети към момента на издаване на обжалваната заповед.

Липсата на отнемане на всички 39 контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, води до извод, че към датата на издаване на оспорената заповед, жалбоподателят не е загубил правоспособност да управлява моторно превозно средство по смисъла на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

С оглед преценката, извършена по реда на чл. 142, ал. 1 АПК, не са налице предпоставките по чл. 171, т. 4 от ЗДвП за издаване на оспорената заповед, поради което същата следва да се отмени на основание чл. 146, т. 4 от АПК – противоречие с материалноправните разпоредби.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ОД на МВР – Пазарджик, следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 510 лева, от които 10 лева - внесена държавна такса и 500 лева - договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно договор за процесуално представителство, правно съдействие и защита.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пазарджик

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0340-000043/27.03.2025г. на началник на РУ Септември към ОДМВР - Пазарджик.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик да заплати на В. А. М., [ЕГН] сума в размер на 510 (петстотин и десет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.