Решение по адм. дело №282/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5, във вр. с чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на А. Б. И., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]чрез адв. Д. М., от АК-П.* против заповед № GPAM-1389420 от 26.05.2025 година, издадена от С. С. на длъжност – ст. полицай в Първо РУ-П. при ОД на МВР-П.*, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се сочи, че заповедта за прилагане на ПАМ е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Иска да се отмени и да се присъдят съдебни разноски.

В съдебно заседание проведено на 19.09.2025 година жалбоподателят се представлява от адв. Д. М., от АК – Перник. Поддържа жалбата. Пледира същата да се уважи, като се отмени оспорената заповед и се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът – С. С., на длъжност - старши полицай в Първо РУ към ОД на МВР – Перник, редовно призован за представител изпраща гл. юрисконсулт З. В.. Оспорва жалбата. Пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираните за присъждане на ответната страна разноски при уважаване на жалбата.

Административен съд-Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от активно легитимирано лице, разполагащо с правен интерес да атакува процесната заповед като неин адресат, депозирана е срещу надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт.

По фактите:

На 26.05.2025 г., около 14:25 часа, в [населено място], на [улица], с посока на движение от [улица]към [улица], служители на Първо РУ при ОД на МВР – П. спрели за проверка лек автомобил „**“ с рег. № [рег. номер], собственост на И. Л. Д., управляван от А. Б. И.. В 14:35 часа извършили проверка на водача с техническо средство „DRUG TEST 5000“ с фабричен № ARRC-0070, номер на проба 309, при което бил отчетен положителен резултат – наличие на бензодиазепини.

На жалбоподателя е издаден Талон за изследване № 0194848, придружен със седем стикера. Съставен е и протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози с дата 26.05.2025 г., подписан от А. И., в който са отразени резултатите от извършения полеви тест – положителен за „бензодиазепини“, както и е описано поведението, и относимото физическо състояние на водача към момента на проверката.

Съставен е АУАН серия GA, № 3417668 от 26.05.2025 година за извършено административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП - за управление на ППС (пътно превозно средство) след употребата на наркотични вещества или техни аналози. С АУАН е иззето СУ на МПС № *********. АУАН е предявен на нарушителя и същият го е подписал без възражения.

Издадена е и заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GРAM-1389420 от 26.05.2025 година. Посочено е, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.

Заповедта е връчена на 26.05.2025 година.

С мотивирана резолюция № 25-1920-[рег. номер] от 27.05.2025 г., началник сектор в Първо РУ при ОД на МВР – П.*, на основание чл. 54, ал. 1, т. 9, във вр. с чл. 33, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), прекратява образуваното с АУАН, серия GA, № 3417668 от 26.05.2025 година, административнонаказателно производство с мотиви, че деянието за което същото е образувано има признаците на престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 3 от НК. По случая е образувано досъдебно производство (ДП) № 244/26.05.2025 г. по описа на Първо РУ към ОД на МВР – П.*.

По делото е представена и приета Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи (л. 46), с която са определени структури на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП.

По делото е представена и приета Заповед № 313з-362 от 28.02.2022г. на директора на ОД на МВР-Перник (л. 49), с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗМВР е разпоредено да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОД на МВР–Перник съответни длъжностни лица между които в т. 1.7 са и ст. полицаите от звената „ППД“ в РУ при ОД на МВР – П.*.

По делото е представена и приета служебна бележка УР № 313р-13050 от 11.07.2025 г. (л. 53), издадена от началник на сектор КАПОЧР в ОД на МВР – Перник, в уверение на това, че младши инспектор С. Б. С. към дата 26.05.2025 г. изпълнява длъжност „старши полицай“ в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор ОП в Първо РУ при ОД на МВР – П.*, съгласно заповед № 313з-2466 от 29.09.2023 г., считано от 29.09.2023 г.

От справка за нарушител/водач (л. 37), представляваща извлечение от информационната система на МВР, е видно, че А. И. притежава СУ на МПС № *********, валидно до 17.04.2035 година.

По делото е представена и приета разпечатка от техническо средство „DRUG TEST 5000“ с № ARRC-0070“ (л. 73), от която е видно, че проба с № 309 от 26.05.2025 г., извършена в 14:35 часа е отчела положителен резултат за наличието на бензодиазепини (BZO).

В хода на съдебното следствие е представен и приет протокол за извършена експертиза № 25/ТКХ – 7568 от 28.07.2025 г. на Н. – МВР, [населено място] (л. 82-85). В заключението е посочено, че от извършените изследвания на представените биологични проби от А. И. не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците – приложения по чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, във вр. с чл. 3 от ЗКНВП (Закона за контрола върху наркотичните вещества и прекурсорите). В пробата е установено наличие на метаболит на никотина – котинин.

Горната фактическа обстановка се възприе от представените документи съдържащи се в административната преписка, както и тези събрани в хода на съдебното производство всичките приети като годни доказателства по делото.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд–Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Разгледана по същество жалбата е основателна. Доводите в тази връзка са следните:

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт–Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена по реда на глава шеста от ЗДвП.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото не е спорно, че Областните дирекции на МВР са служби за контрол по ЗДвП, а служителите, осъществяващи контролна дейност по ЗДвП са определени в приложената към преписката Заповед № 313з-362 от 28.02.2022г. на директора на ОД на МВР-П.**. Компетентността на издателя на заповедта произтича именно от тази заповед, в която по т. 1.7 е оправомощен издателя на заповедта да прилага с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по реда на глава шеста от ЗДвП. Издателят на заповедта към дата 26.05.2025г. заема тази длъжност. С оглед на това обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и същата не страда от отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорената в настоящото производство заповед е в изискуемата от закона форма за действителност. Издадена е в писмена форма и съдържа фактически и правни основания. Действително, както и в жалбата е посочено, в обстоятелствената част на заповедта не е посочена дата на извършване на нарушението, чието извършване е обосновало издаването ѝ. Този пропуск обаче, преценен ведно с останалите приобщени по делото доказателства не се възприема за съществен, в степен да обоснове самостоятелен извод за отмяна. Заповедта е основана в АУАН № GA 3417668 от 26.05.2025 година, съдържа изрична препратка към него и е мотивирана съгласно констатациите в този акт. С оглед на това не се констатира порок по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, който да прави същата незаконосъобразна и да доведе до отмяната й на това основание.

Към момента на издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и правилно е приложен материалния закон. Преди издаване на оспорената в настоящото производство ЗППАМ, съгласно отразеното в АУАН № GA 3417668 от 26.05.2025 година, А. И. е спрян за проверка от контролни полицейски органи на 26.05.2025 година. В 14:25 часа е подложен на тест на мястото на проверката в 14:35 часа. Тестването е извършено с „DRUG TEST 5000“ с фабричен № ARRC-0070, с номер на проба 309, който отчита положителен резултат за наличие на бензодиазепини. АУАН е съставен от контролен полицейски орган, компетентен да стори това, по установения ред и в изискваната от закона форма, разполагащ с доказателствена сила за отразените в него обстоятелства до доказване на противното (чл. 189, ал. 2 от ЗДвП). Поради това се цени от съда като релевантен да установи надлежност на процесуалните действия, извършени към момента на спирането на А. И. и подлагането му на тест. В тази връзка съдържанието на АУАН кореспондира и с останалите приобщени по делото доказателства – талон за изследване № 0194848 от 26.05.2025 г. и протокол за извършване на проверка за наркотични вещества или техни аналози, съставени на 26.05.2025 г. от контролни полицейски органи, компетентни да сторят това. Следователно установеният ред регламентиран Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е спазен. От горното следва, че към момента на издаване на оспорената заповед е приложен един от алтернативно и нормативно регламентираните в чл. 171, т. 1, б. „б“, предл. второ от ЗДвП способи за установяване на управлението на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози – полеви тест. Следователно към момента на издаването ѝ заповедта е основана и в приложимия материален закон.

На основание чл. 170, ал. 3 от АПК, съдът е указал доказателствената тежест на страните, като съобразно ал. 1 административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В тежест на жалбоподателя е да установи съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Юридическият факт, въз основа на който е упражнена компетентността на органа да издаде процесната заповед, е управление на МПС след употребата на наркотично вещества или техни аналози. Видно от справка от направената проба с техническото средство, при проверката на място е бил отчетен положителен резултат за бензодиазепин.

От експертиза № 25/ТКХ – 7568 от 28.07.2025 г. на Н. – МВР, [населено място] за наличие на наркотични вещества се приема, че от представената за анализ проба кръв не се доказва наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците – приложения по чл. 3 от Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични, във вр. с чл. 3 от ЗКНВП (Закона за контрола върху наркотичните вещества и прекурсорите). В пробата е установено наличие на метаболит на никотина – котинин.

Независимо, че към 26.05.2025 година тези данни не са били налице, следва да се приеме, че след постановяване на оспорваната заповед до приключване на устните състезания е възникнал нов факт от значение за делото, съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК, а именно, че пробите, взети от жалбоподателя, са отрицателни, с оглед липса на употреба на забранени вещества. Настъпването на този нов факт е от съществено значение за решаване на делото, тъй като ако същият беше известен на административния орган, той не би издал оспорената заповед. Следователно оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като видно от възникналия нов факт не е било налице нарушение на ЗДвП от страна на жалбоподателя, както и не са били налице данни за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – управление на ППС след употреба на наркотични вещества и техните аналози. Следователно не са били и налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1, б. "б", предл. "последно" от ЗДвП, при наличие на изследване с техническо средство и медицинско изследване, меродавно е медицинското изследване. В конкретния случай фактическото основание, послужило за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя е оборено, поради което оспорената заповед се явява постановена в нарушение на материалния закон. Не са налице и предпоставки за реализиране на превантивен, преустановителен или възстановителен ефект, по отношение на нейният адресат. Ето защо, обжалваната заповед следва да бъде отменена.

Въз основа на изложеното съдът према жалбата за основателна. Оспорената заповед е незаконосъобразна и същата ще се отмени на основание чл. 146, т. 4 от АПК.

По разноските:

При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски. Същите са своевременно заявени.

Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр с чл. 38, ал. 1, т. 2 ат ЗА. От приложения договор за правна защита и съдействие е видно, че адвокатската помощ е осъществена безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, е установено със закон. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието на тези основания не се нуждае от доказване. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, процесуалната активност на пълномощника на жалбоподателя, като и обема и качеството на осъществената процесуална дейност, съдът намира, че следва да присъди адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстстотин/ лева. Определеното възнаграждение в този му размер, съответства и на направеното възражение за прекомерност от ответната страна.

Заплатената държавна такса за образуване на производство в размер на 10.00 лева следва да се възложи в тежест на ответника по жалбата.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на А. Б. И. заповед № GPAM-1389420 от 26.05.2025 г., издадена от С. С., на длъжност старши полицай в Първо районно управление към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – П.*, с която временно е отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Перник, със седалище [населено място], [улица]да заплати на А. Б. И., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]съдебни разноски по делото в размер на 10.00 /десет/ лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Перник, със седалище [населено място], [улица]да заплати на адв. Д. М., от АК-Перник сума в размер на 500.00 (петстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, безплатна правна помощ и съдействие на А. Б. И.– жалбоподател по адм. дело № 282/2025 година по описа на Административен съд – Перник.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.