№ 304
гр. Бургас , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120201491 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от „Ю“ ЕООД, ЕИК ..., срещу Наказателно
постановление № 3/11.02.2021 г., издадено от директора на РИОСВ – Бургас, с което на
основание чл. 135, ал. 1, т. 3 ЗУО, за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 9, ал. 5 от Наредба
№ 1/04.06.2014 г. за реда и образците по които се предоставя информация за дейностите по
отпадъците, както и реда за водене на публични регистри във връзка с чл. 44, ал. 1 и чл. 48,
ал. 1 ЗУО, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Шивачева от БАК, която
поддържа жалбата и прави искане за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от ю.к.
Ковачева, която оспорва жалбата.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния
съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на
1
следната фактическа обстановка:
На 05.01.2021 г., е била извършена извънредна проверка от експерти на РИОСВ-
Бургас на площадка за третиране на отпадъци, находяща се в гр. Бургас, местност „Сулу
дере“, в землището на Меден рудник, УПИ II-53, ПИ с № 07079.9.278, стопанисваща се от
жалбоподателя „Ю“ ЕООД, притежаващ разрешение № 02-ДО-424-07/10.12.2018 г., за
третиране на отпадъци от излезли от употреба моторни превозни средства /ИУМПС/,
негодни за употреба батерии и акумулатори /НУБА/, излязло от употреба електрическо и
електронно оборудване /ИУЕЕО/, метални опаковки, отпадъци от пластмаси и отпадъци от
пластмасови опаковки и отпадъци от черни и цветни метали /ОЧЦМ/. В момента на
проверката на площадката не се приемали отпадъци, а само се почиствало, като АНО е бил
уведомен с писмо с вх. № УО-1 от 04.01.2021 г., че търговският обект няма да работи поради
ремонтни дейности и запознаване с новата електронна система за водене на отчетност в
периода от 04.01.2021 г. до 29.01.2021 г. При проверката било установено, че за периода от
29.09.2020 г. до 17.12.2020 г. количествата приет и предаден отпадък с код 20 01 36 /излязло
от употреба електрическо и електронно оборудване/ се водят в незаверена от директора на
РИОСВ – Бургас отчетна книга по приложение № 2 към чл. 7, т. 3 за събиране и съхраняване
/оползотворяване с код R13 по смисъла на приложение № 2 към параг. 1, т. 13 от ДР на ЗУО
и/или обезвреждане с код D15 по смисъла на приложение № 1 към параг. 1 , т. 11 ДР на
ЗУО/ на отпадъци, с изключение на ОЧЦМ от Наредбата. По данни от отчетната книга за
периода от 29.09.2020 г. до 17.12.2020 г. на площадката е прието количество отпадък с код
20 01 36 – 593.755 т. само от физически лица и предадено количество на „Камекс Комерс“
ЕООД – 533.7 т. Било констатирано, че жалбоподателят „Ю“ ЕООД е извършил нарушение
на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 9, ал. 5 от Наредба № 1/04.06.2014 г. за реда и образците по които се
предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични
регистри във връзка с чл. 44, ал. 1 и чл. 48, ал. 1 ЗУО, тъй като водил невярна отчетност за
отпадъците от излязло от употреба електрическо и електронно оборудване /ИУЕЕО/ в
отчетна книга, незаверена от директора на РИОСВ – Бургас.
За извършената проверка бил съставен констативен протокол № 018792/К-13-
1/05.01.2021 г.
На 28.01.2021 г. жалбоподателят подал възражение срещу съставения АУАН.
От представения по делото констативен протокол от 13.10.2020 г. /л. 91/ се
установява, че на дружеството са били дадени конкретни предписания по поддържане
чистотата на имота и прилежащите към него части. От констативен протокол от 30.10.2020
г. /л. 86-90/ се установява, че е нямало следи от изгаряне на отпадъци, както и че е нямало
отпадъци извън огражденията на площадката и на съседните имоти. От представения
констативен протокол от 18.12.2020 г. /л. 81-85/ се установява, че при проверката относно
съхраняване на отпадъци от ИУЕЕО извън огражденията на площадката, няма констатирани
нарушения.
2
При тази фактическа обстановка на 08.01.2021 г. е издаден АУАН, а на 11.02.2021 г. е
издадено обжалваното наказателно постановление, с което за извършено от жалбоподателя
нарушение му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
2000 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Съдът счита, че наказателното постановление е издадено от оправомощено за това
лице, видно от приобщената по делото Заповед № РД-622/08.08.2012 г., а АУАН е съставен
от компетентен орган, съгласно Заповед № РД-210/19.11.2020 г.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава, като самите факти правилно са подведени под посочените материалноправни
норми.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 Наредба № 1 от 4.06.2014 г., документи за
водене на отчетност и предоставяне на информация за дейностите по отпадъци са отчетни
книги по чл. 44, ал. 1 ЗУО. А съгласно чл. 44, ал. 1 ЗУО, лицата, чиято дейност е свързана с
образуване, събиране, транспортиране и/или третиране на производствени и/или опасни
отпадъци, както и лицата, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или
регистрационен документ по чл. 35 и извършващи дейности по събиране и транспортиране
и/или третиране на битови и/или строителни отпадъци, са длъжни да водят отчетни книги,
заверени от компетентния орган за издаване на разрешението или регистрационния
документ, а лицата, притежаващи комплексно разрешително - от директора на РИОСВ, на
чиято територия се извършва дейността. Търговците и брокерите на отпадъци са длъжни да
водят отчетни книги, заверени от директора на РИОСВ, на чиято територия е седалището
им, а за чуждестранните лица - от директора на РИОСВ - София. Според разпоредбата на чл.
9, ал. 5 от Наредба № 1 от 4.06.2014 г., липсата на заверка при воденето на отчетните книги
се счита за водене на невярна отчетност.
В случая нарушението се установява по безспорен начин от събраните по делото
3
писмени и гласни доказателства. Показанията на св. М.Ш., която е извършила проверката, са
последователни и логични и се подкрепят от приложения по делото протокол за извършена
проверка, поради което съдът ги кредитира с доверие. Видно и от показанията на св. Х.И.
отчетната книга за отпадък с код 20 01 36 не е била заверена от директора на РИОСВ –
Бургас. По отношение на допълнителните отразявания в отчетната книга на л. 105-127 от
делото, настоящият състав намира, че подобно последващо отбелязване от страна на
жалбоподателя се явява незаконосъобразно. Съгласно чл. 44, ал. 2 ЗУО, отчетните книги
трябва да съдържа хронологична информация за количеството, естеството и произхода на
отпадъците и когато се изисква, предназначението, периодичността на събиране, начина на
транспортиране и предвидените методи за третиране на отпадъците. Видно от представената
отчетна книга през 2014 г. е било преустановено воденето на отчетността за отпадъците с
код 20 01 36, като за това обстоятелство е била известена РИОСВ. Едностранното
възобновяване на воденето на отчетността по приключила отчетна книга, без последващо
уведомяване и надлежна заверка от компетентния орган за издаване на разрешението /в
случая директора на РИОСВ – Бургас/, се приравнява на липсата на заверка, респективни
води като последица и до невярна отчетност в дейността на дружеството.
Относно твърденията на защитата, че управителят на дружеството-жалбоподател не е
присъствал по време на проверката, съдът намира, че същите бяха опровергани, както от
представения по делото констативен протокол, така и от показанията на св. М.Ш..
Управителят е присъствал лично на самата проверка /макар и след започването й/, подписал
е констативния протокол, имал е възможност да вземе отношение по направените
констатации и да представи необходимите документи, а и видно от представения болничен
лист /л. 97/, здравословното му състояние е позволявало да участва по време на проверката,
респ. да окаже съдействие на служителите на РИОСВ- Бургас. В случая ирелевантно се
явява и възражението на жалбоподателя, че към момента на проверката обектът не е
работил, защото проверката е извършена на 05.01.2021 г., а процесният период е бил от
29.09.2020 г. до 17.12.2020 г., когато дружеството безспорно е осъществявало дейност.
С оглед на изложеното, административнонаказващият орган законосъобразно е
санкционирал жалбоподателя на основание чл. 135, ал. 1, т. 3 от ЗУО, съгласно която
разпоредба, наказва се с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв. едноличен
търговец или юридическо лице, с изключение на лицата по чл. 14, ал. 2, което предостави
невярна информация и/или води невярна отчетност съгласно този закон или наредбите по
чл. 13, ал. 1 или чл. 48, ал. 1, или по чл. 59, ал. 1. Санкцията е в минимален размер от 2000
лв. и наказателното постановление следва да се потвърди.
Не са налице основания за прилагане на института на „маловажен случай“ по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. От данните по делото не се установиха никакви обстоятелства,
които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на деянието от типичната за
обикновените нарушения на тази разпоредба.
4
Наложеното наказание на жалбоподателя е в съответствие със санкционната
разпоредба и като законосъобразно издадено обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 3/11.02.2021 г., издадено от
директора на РИОСВ – Бургас, с което на основание чл. 135, ал. 1, т. 3 от ЗУО, за нарушение
на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 9, ал. 5 от Наредба № 1/04.06.2014 г. за реда и образците по които се
предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични
регистри във връзка с чл. 44, ал. 1 и чл. 48, ал. 1 от ЗУО, на жалбоподателя „Ю“ ЕООД, ЕИК
..., е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5