№ 242
гр. Ловеч, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шести
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
в присъствието на прокурора Т. Н. П.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Гражданско дело №
20254300100523 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с искова молба от К. Г. Т. против Окръжен съд – Плевен,
с искане да бъде осъден ответникът на основание чл. 2б от ЗОДОВ да му
заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 27 000
лева, поради нарушаване правото му на разглеждане на гр.д. № 4670/ 2024 г.
на РС –Плевен, преобразувано и приключило в производството по гр.дело №
759/ 2024 година на Окръжен съд - Плевен в „разумен срок“, съгласно чл. 6, §
1 от ЕКЗПЧОС.
В обстоятелствената част се сочи, че по повод подадена от него искова
молба на 14.08.2024 г. е образувано гражданско дело № 4670/ 2024 година на
РС-Плевен, което едва на 16.10.2024 година е изпратено по подсъдност,
преобразувано и приключило по гр.д. № 759/ 2024 г. на ОС – Плевен. Посочва,
че е подал исковата молба по електронен път, като е посочил и електронен
адрес за уведомяване, но съдът не е спазил изискването по чл. 102, ал.2, т.1 от
ГПК. Посочва, че е налице нарушаване на „разумния срок“ по процесното
производство, което е видно от констативен протокол с изх. № РС-24-704/
26.02.2025 г. на ИВСС. Изтъква, че е лице с трайно намалена трудоспособност,
а конвенцията за правата на хората с увреждания насърчава и гарантира
основните права и свободи на хората с увреждания и признава, че всички хора
са равни и имат право без каквато и да било дискриминация на еднаква
защита и третиране от закона, включително това е задължението и на органите
на съдебната власт. Цитира съдебна практика на ЕСПЧ, вкл. и за правото на
разглеждане на делата в разумен срок.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от Окръжен съд Плевен, в
който се изложени съображения за неоснователност на исковата претенция,
1
тъй като не са налице нито един от елементите на фактическия състав на чл.
2б от ЗОДОВ, което да доведе до ангажиране отговорността на Окръжен съд –
Плевен като ответник по спора. Посочват, че делото е образувано на
16.10.2024 година и след отвод на двама съдии е приключило с определение от
01.11.2024 година за прекратяване, поради наличие на две висящи дела между
същите страни на същото основание със същото искане. Прекратителният акт
не е обжалван и е влязъл в сила на 12.11.2024 година.
Ищецът не се явява в съдебно заседание изразил е писмено становище,
че поддържа предявения иск и твърди, че е претърпял неимуществени вреди
над обичайните и моли да бъдат допуснати свидетели. не взема становище по
доклада и по съществото на спора.
ОС Плевен се представлява от в откритото съдебно заседание от В.П.,
съдебен помощник с юридическо образование, която поддържа представяния
отговор и моли исковата претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна и
недоказана. Представя писмено становище. Претендира юриск.
възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Ловеч дава становище за
неоснователност на предявения иск, поради недоказаност на заявеното от
ищеца основание за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на
ОС Плевен, поставяйки акцент върху ритмичното развитие на съдебното
производство и върху липсата на твърдените неимуществени вреди.
От събраните по делото писмени доказателства, както и становището на
страните по делото, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и
обусловеност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по гр.д. № 759/ 2024 година по описа на Окръжен съд –
Плевен е образувано по искова молба, подадена от К. Г. Т. против Районен съд
– Плевен с посочено правно основание чл. 2б, ал.3 от ЗОДОВ за сумата от
26 000 лева, като частичен от 33 000 лева, след прекратяване на
производството пред РС – Плевен на основание чл. 7, ал.2 от ЗОДОВ, вр. чл.
118, ал.2, вр. чл. 104, ал.1, т.4 от ГПК. Делото е постъпило в ОС – Плевен на
16.10.2024 година и разпределено на същата дата. След два последователни
отвода на 18.10.2025 година делото е разпределено на нов съдия, който с
определение № 1534/ 01.11.2024 година е прекратил на основание чл. 126 от
ГПК производството, поради наличието на по-рано образувано дело № 643/
2024 година по описа на ОС – Плевен по идентична искова молба.
В определения законов срок съдебният акт не е атакуван, като същият е
влязъл в сила на 11.12.2024 година.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ държавата, чрез процесуалния си
субституент, отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица
от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
съгласно чл. 6, §1 от КЗПЧОС. В този смисъл за да бъде ангажирана
2
отговорността на ответниците следва да бъдат налице кумулативно следните
материално-правни предпоставки: ищецът в настоящото да е бил страна в
съдебно производство; продължителността на производството и
постановяването на крайният да е прехвърлило границите на разумния срок с
оглед критериите по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ; вреда, причинена на ищеца;
причинната връзка между вредата и нарушаване правото му на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок.
Преценката дали е налице нарушаване на разумния срок за разглеждане
и приключване на едно съдебно производство, е обусловено от фактическата и
правна сложност на производството, поведението на страната, както и
процесуалното поведение на съответния съдебен орган. Във всеки конкретен
случай разумността на срока е различна с оглед обстоятелствата по делото,
като следва да е налице баланс между интересите на ищеца, от една страна и
от друга бързото и качествено разрешаване на спора.
В конкретния случай ищецът твърди, че вредата, чието обезщетение се
претендира, е била нанесена от неразумната продължителност и решаване на
спора по гр.д. № 4670/ 2024 година по описа на РС – Плевен, изпратено по
подсъдност на ОС – Плевен и образувано като гр.д. № 759/ 2024 година по
описа на същия съд.
Безспорно по делото е установено, че ищецът К. Г. Т. е бил страна в
съдебно производство, което е било висящо първоначално пред РС – Плевен, а
впоследствие пред ОС – Плевен, приключило с прекратително определение по
реда на чл. 126 от ГПК. От събраните по делото доказателства се установява,
че общо производството пред ОС – Плевен, който е ответник в настоящото
производство продължило по-малко от два месеца от 16.10.2024 година до
11.12.2025 година, когато е влязло в сила прекратителното определение.
Видно от данните по делото същото е образувано на 16.10.2024 година по
искова молба на Т. против Районен съд – Плевен. Като по идентична искова
молба е образувано гр. дело № 643/ 2024 година по описа на ОС – Плевен.
Производството пред ОС – Плевен е продължило по-малко от два месеца.
При проследяване процесуалните действия и ответника до приключване
на производството пред съответния съд, не се установява от приложените
писмени доказателства отклонения от нормативно разписаните процесуални
срокове. Не е налице неоправдано забавяне, всяко едно действие е извършено
своевременно. В този смисъл съдът не е нарушил баланса между качеството и
бързината на производството, с оглед максимална защита правата на страна.
Това е констатирано и при извършената проверка от ИВСС, отразена в
Констативен протокол от 26.02.2025 година.
По отношение на производството по гр.д. № 4670/ 2024 година на РС-
Плевен, в настоящото производство не би могла да се ангажира отговорността
на ОС – Плевен, за твърдени нарушения от РС-Плевен.
Предвид липсата на първата кумулативно изискуема предпоставка за
ангажиране отговорността на държавата по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, не следва да
3
се обсъжда наличието на останалите.
Поради тези съображения предявеният от К. Г. Т. против ОС-Плевен, с
искане да бъдат осъден ответника на основание чл. 2б от ЗОДОВ да му
заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 27 000
лева, поради нарушаване правото му на разглеждане на делото в „разумен
срок“, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС в производството по гр.д. № 4670/ 2024
г. на РС –Плевен, преобразувано и приключило в производството по гр.дело №
759/ 2024 година на Окръжен съд - Плевен, е неоснователен и следва да се
отхвърли.
При този изход на процеса ищецът К. Г. Т. следва да бъде осъден на
основание чл. 10, ал.4 от ЗОДОВ, вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на
правна помощ, да заплати на Окръжен съд - Плевен сумата в размер на 400
лева за процесуално представителство по делото от служител с юридическо
образование. В този смисъл Определение № 2060 от 24.04.2025 г. на ВКС по
гр. д. № 4552/2024 г., III г. о., ГК.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2б ЗОДОВ, предявен от К. Г. Т., ЕГН
**********, с адрес: *** против ОС-Плевен, за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 27 000 лева, поради нарушаване правото му
на разглеждане на делото в „разумен срок“, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС в
производството по гр.д. № 4670/ 2024 г. на РС –Плевен, преобразувано и
приключило в производството по гр.дело № 759/ 2024 година на Окръжен съд
- Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал.4 от ЗОДОВ, вр. чл. 25 от Наредба за
заплащането на правна помощ К. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на Окръжен съд - Плевен сумата в размер на 400 (четиристотин) лева
за процесуално представителство по делото от служител с юридическо
образование.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в
двуседмичен срок от връчването му.
Решението да бъде връчено по реда на чл. 38, ал.2 от ГПК на Т. на
посочения от него е-адрес, а на ответниците по чл. 52, ал.2, вр. чл. 38, ал.2 от
ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
4