№ 180339
гр. София, 06.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20241110171538 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 386254/29.11.2024 г. на „***, ЕИК ***, чрез адв. Г.
Х., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. С. А., ЕГН **********.
С разпореждане от 06.12.2024 г., инкорпорирано в заповедта за изпълнение по чл. 410
ГПК, съдът е разпоредил издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите,
както следва: 951,94 лева (деветстотин петдесет и един лева и 94 стотинки), представляваща
главница по договор за потребителски кредит № 40535568517 от 14.06.2022 г., с краен срок
за изпълнение - 15.06.2024 г., ведно със законната лихва от 29.11.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 215,79 лева (двеста и петнадесет лева и 79 стотинки), представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 15.12.2022 г. до 15.06.2024 г., както и
държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева), но намира, че следва да откаже
издаването на такава за сумата от 240,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение с
вкл. ДДС.
Това е така, тъй като ангажираните по делото доказателства фактура №
**********/05.11.2024 г., издадена от „*** с получател адв. Г. Х. и посочено основание
„,възнаграждение по договор за правна защита и съдействие по събиране на вземания,
сключен с дружеството на 14.06.2021 г. и вписани конкретните заявления по чл. 410 ГПК, в
т. ч. с посочване на името на длъжника“, както и платежно нареждане от 11.11.2024 г. с
посочен получател: адв. Г. Х. и наредител „***, с посочено основание за превода „фактура №
**********/05.11.2024 г.“ (л. 25-26 от делото) не са годни да установят реалното заплащане
на претендираното адвокатско възнаграждение. В случая, прави впечатление, че в частта
относно сумата, за която е издадена фактурата и банковата сметка, по която е преведена,
полетата в документа са зачертани по начин, не позволяващ прочитането им. По същия
начин в частта относно банковата сметка на наредителя и банковата сметка на получателя,
както и относно сумата, която се превежда, зачеркване е направено и в платежното
нареждане от 11.11.2024 г., поради което прочитането им също не е възможно.
Следователно, представените документи са нечетливи, като от същите не може да се направи
извод относно превода на конкретна сума в полза на пълномощника на страната. Наред с
това, остава неясен и конкретно уговореният размер на дължимото възнаграждение за
процесуалното представителство по настоящото дело, тъй като във фактурата е цитиран
договор за правна защита и съдействие по събиране на вземания, сключен с дружеството на
14.06.2021 г., който обаче не е представен. Същевременно са изброени заповедни
производства срещу различни длъжници и по начина, по който документът е оформен,
остава неясно каква конкретно е дължимата сума за осъществената правна защита и
1
съдействие в настоящото производство. Съгласно задължителните за съда разяснения,
дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС на присъждане по
правилата на чл. 78 ГПК подлежат само тези разноски, за които страните са доказали, че са
извършени. В мотивите на решението изрично е посочено, че в договора за правна помощ
следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е
задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път.
Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.
В случая, от приложените към заявлението документи не може да се установи, че е
уговорена и платена конкретна парична сума, респ., че се касае именно за уговорено между
страните в конкретен размер адвокатско възнаграждение във връзка с подаването на
заявление срещу длъжника Н. С. А..
Ето защо, съдът приема, че следва да откаже издаването на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК за сумата от 240,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
с вкл. ДДС.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 386254/29.11.2024 г. на „***, ЕИК ***, чрез адв. Г. Х., за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. С. А., ЕГН ********** за
сумата от 240,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от получаването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2