№ 211
гр. Враца, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20251400500301 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№ 4973/03.07.2025г., подадена от „Електроразпределителни мрежи Запад”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, чрез юрисконсулт
А. Ф., против решение № 294 от 16.10.2024 г. по гр.д. № 1088/2023 г. на PC -
Козлодуй, в неговата цялост, с което са отхвърлени като неоснователни
предявените от дружеството против А. Г. П., ЕГН ********** с настоящ адрес
***, искове с правно основание чл.415, вр. с чл.422 вр. с чл.124, ал.1 ГПК, вр.
с чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на вземането на дружеството за сумата 23 522,60 лева по
следните фактури: 1. Фактура № **********/31.01.2022 г. за сумата 7701.80
лева, дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, 2. Фактура №
**********/31.01.2022 г. за сумата 4849.46 лева, дължима по чл.83, ал.1, т.6 от
ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, 3. Фактура № **********/31.01.2022 г. за сумата
7899.35 лева, дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, 4. Фактура
№ **********/31.01.2022 г. за сумата 3071.99 лева, дължима по чл.83, ал.1, т.6
от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, както и за сумата 797,16 лева, представляваща лихва
1
върху главницата по фактури: 1. фактура № **********/31.01.2022 г. в размер
261.01 лв. за периода от 15.02.2022г. до 16.06.2022 г., 2. фактура №
**********/31.01.2022 г. в размер 164.34 лв. за периода от 15.02.2022г. до
16.06.2022 г., 3. фактура № **********/31.01.2022 г. в размер 267.70 лв. за
периода от 15.06.2022г. до 16.06.2022 г., 4. фактура № **********/31.01.2022
г. в размер 104.11 лв. за периода от 15.06.2022г. до 16.06.2022 г., законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащане на
вземането, което вземане е предмет на Заповед № 519 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 15.08.2022 г. по ч.гр.д. №
1132/2022г. по описа на Районен съд – Козлодуй.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния
и процесуалния закон. Поддържа, че отговорността в настоящия случай не
възниква от договора между страните, а въз основа на специален нормативен
акт - ПИКЕЕ във вр. с ЗЕ, които уреждат специфичен вид отговорност,
отклонение от общия облигационен принцип на обективна отговорност, чиито
характер е по-скоро неоснователно обогатяване. Съответно, за да възникне
материално право на вземане срещу лице, което е ползвало ел. енергия при
условията на ПИКЕЕ, не само не е необходимо доказателство за това
длъжникът да е собственик на обекта, до който е доставяна електрическа
енергия /нужно е само да е доказано, че се е ползвал от електрическата
енергия/, но дори не е задължително да покрива критериите за битов клиент
/друг въпрос е, че в случая насрещната страна покрива и този критерий/.
Отделно, дори и за понятието битов клиент за електрическа енергия не е
задължително същият да притежава вещни права върху имота, а е необходимо
да го „ползва“, дори само да получава електрическа енергия, което е доказано
извън всяко съмнение по настоящото дело. Посочва, че е налице съществено
нарушение на процесуалните правила и неправилно тълкуване на
материалния закон по отношение на предпоставките, при които възниква
„облигационно отношение“ с лице, което е ползвало електрическа енергия, без
да я заплаща, тъй като извода на съда, че по делото не е доказано А. Г. П. да е
ползвател на жилищния имот, който е присъединен неправомерно към ЕРМ,
не отговаря на ангажираните по делото доказателства. Счита, че по делото
безспорно е установено, че именно А. Г. П. е фактически собственик и
ползвател на процесния имот, находящ се в ***, тъй като по време на
2
извършване на проверките се е представил като собственик на процесния
имот и е оказал съдействие през цялото време на служителите, които са ги
извършвали, т.е. налице е изрично признание за качеството му на собственик и
ползвател на имота. Изтъква, че първоинстанционният съд не е съобразил и
разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ, която не конкретизира вещни права, а
единствено коментира фактическото положение по ползването на
електроразпределителната мрежа. Счита, че към казуса не е пряко относима
легалната дефиниция на понятието „битов клиент“, доколкото процесният
случай касае неправомерно присъединяване към електроразпределителната
мрежа, поради което неправомерно ползващото електрическата енергия лице
не се припокрива с понятието „битов клиент“. Твърди, че за А. П. е
възникнала отговорност по чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, за което е достатъчно
извършването на фактическо действие по свързване на кабел, захранващ
къщата, която обитава, с ЕРМ. Поддържа, че в разпоредбите на §1, т. 2а от ДР
на ЗЕ за „Битов клиент“ и на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ за "Краен клиент" не се
поставя изискване за наличие на вещно право на ползване върху имота, а
единствено се набляга на ползването на ел. енергия за битови нужди. Нещо
повече, както в процесния период, така и към днешна дата, не е била налице
разпоредба в ЗЕ или друг приложим за процесния случай нормативен акт, в
който да е поставено изискване стопански или битов клиент на ел. енергия да
е собственик или ползвател на вещно право върху имота, за който е открита
партида на негово име. Моли съда, да отмени изцяло обжалваното решение на
PC Козлодуй и да постанови ново, с което да признае за установено, че
ответникът А. Г. П. дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД
упоменатите суми в исковата молба, както и да му присъди направените по
делото разноски пред двете съдебни инстанции, както и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия А. Г. П., ЕГН **********, чрез
пълномощник адв. М. С. от АК-Враца, е постъпил писмен отговор, с който
оспорва като неоснователна въззивната жалба. Намира за правилен извода на
съда, че не следва да отговаря за тези задължения, тъй като към нито една от
посочените в констативните протоколи дати не е съществувала облигационна
връзка между дружеството и него и при нито една от проверките не е
установяван в обекта, за да се направи извода, че е ползвател на
електроенергия; дори от представените с исковата молба констативни
3
протоколи е записано, че имота е собственост на друго лице - Г. П. М.. Счита,
че начина на изброяване на правните субекти в чл.4, ал.3, т.2 от Наредба №
6/24.02.2014г. за присъединяване па производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, по
чието искане се извършва присъединяването, показва, че както самото
присъединяване, така й следващите от него договорни отношения, респ.
отношения по измерване на количествата потребявана ел.енергия, е обвързано
от наличието на правна връзка между клиента и обекта на присъединяване, а
това са вещните права на собственост и на ползване, и правото на държане
като наемател. Твърди, че клиенти на ел.енергия могат да бъдат единствено
правни субекти, които държат, владеят или ползват обекта на правно
основание. Счита, че както в случаите на възникнали в резултат на
правомерно присъединяване договорни отношения, така и в случаите на
неправомерно присъединени обекти, преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, може да се извършва само за сметка
на лица, разполагащи с вещните права на собственост и на ползване, и с
правото на държане като наемател. Поддържа, че съществуването на вещни
или облигационни права на ответника по отношение на имота през процесния
период и качеството му на потребител не е установено нито в хода на
проверките, нито в хода на съдебното производство. Изтъква, че от
представените по делото нотариален акт, удостоверение за наследници и
справка на Агенция по вписвания е установено, че ответника, доколкото не е
единствен наследник на собствениците на имота, не е станал единствен
собственик на имота по наследство; от представеното копие от личната карта
на ответника е установено, че той е регистриран на адрес: ***, където е живял
към периода на проверките; от приложените констативни протоколи е
установено, че ответника не е бил титуляр на партидата на имота към датите
на проверките и не е бил ползвател на имота към същите дати, тъй като не е
вписан като потребител в протоколите. В заключение посочва, че липсата на
доказателства за наличието на облигационна връзка между страните по делото
прави иска неоснователен, съответно препятства възможността тази сума да
бъде претендирана от ищцовото дружество. Моли съда да потвърди като
правилно и законосъобразно обжалваното решение на PC – Козлодуй и да му
присъди направените в процеса разноски.
4
По делото е постъпила и частна жалба от „Електроразпределителни
мрежи Запад” ЕАД, ЕИК ***, чрез юрк. К. М., срещу определение №
87/28.01.2025г., постановено по същото дело, с което по молба на адв. М. С. от
АК-Враца по чл.248, ал.1 от ГПК, Районен съд Козлодуй е допълнил решение
№ 294/16.10.2024 г., като е осъдил „Електроразпределителни мрежи Запад“
ЕАД да заплати на адв. М. С. от АК-Враца сумата 2588, 77 лева адвокатско
възнаграждение.
Поддържа се в частната жалба, че обжалваното определение е
неправилно и незаконосъобразно. Счита, че разноски не се дължат на
процесуалния представител на ответника в първоинстанционното
производство, тъй като същите не са поискани изрично до приключване на
последното съдебно заседание. Поддържа също, че претендираният и уважен
размер за адвокатско възнаграждение от 2 588,77 лв. е прекомерен за
извършената от процесуалният представител в хода на производството работа,
за което многократно е възразявал и счита, че такова не му се дължи. На
следващо място посочва, че с измененията на Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, обнародвани в ДВ, бр.
14 от 18.02.2025 г., в изпълнение на решения на СЕС - Решение на Съда на ЕС
(първи състав) от 23.11.2017 г. по съединени дела С 427/16 и С 428/16;
Решение от 24.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 на Съда на ЕС, е
премахната минимална граница за тези възнаграждения, като размерите
остават само примерни, а конкретния размер е въпрос на договаряне. Изтъква,
че съгласно европейската, а и практиката на съдилищата в Република
България, съдът може да намали размера на адвокатското възнаграждение и
под минималния, предвиден в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. С оглед на гореизложеното, счита че не са
налице обстоятелствата по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата и моли
съда да отмени обжалваното определение, като неправилно, неоснователно,
необосновано и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да отхвърли
искането за присъждане на разноски в размер на 2 588,77 лв. за процесуално
представителство пред първоинстанционния съд.
С писмен отговор ответникът по тази частна жалба адв. М. С. оспорва
същата, като неоснователна и необоснована. Не споделя становището на
жалбоподателя, че искането за присъждане на разноски е направено извън
5
срока по чл.80 ГПК и твърди, че такова искане е направено два пъти - веднъж
с отговора на исковата молба, а след това и със становище по хода на делото
преди датата на последното съдебно заседание, към което е приложил договор
и списък. Не споделя и становището, че размера на определеното от съда
възнаграждение е завишен. Твърди, че създадената след постановяване на
цитираните в жалбата решения на СЕС съдебна практика приема, че
посочените в Наредба № 1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения
могат да служат като ориентир за съда и че съда при упражняване на
правомощието си по чл.78, ал.5 ГПК може да намали отговорността за
разноски, но само след и ако установи, че то не съответства на пазара на труда
за дела с подобна правна и фактическа сложност и това несъответствие да е
съществено, т.е., че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Поддържа,
че извода на районния съд, че трудът на адвоката съответства на минимума,
предвиден в Наредба № 1/2004г., е напълно съобразено с тази практика. В
конкретния случай следва да се отчете положения от пълномощника на
ответника труд - подаване на отговор на искова молба, заявяване на
доказателствени искания и представяне на доказателства, участие в две
съдебни заседания, при които са разпитвани множество свидетели и вещо
лице, запознаване, анализ и въпроси към експерта, изготвил техническата
експертиза, както и изготвяне на подробно мотивирано становище и писмена
защита за последното съдебно заседание. Отделно пълномощника е отделил
време и средства за запознаване е актуалната и относима към казуса съдебна
практика, която е приложил по делото. Счита също, че ищцовото дружество
няма правен интерес да се меси във вътрешните отношения между адвокат и
клиент, тъй като договорът му не засяга правната му сфера; отделно, на
дружеството е служебно известно, че това лице е освобождавано от заплащане
на такси и разноски от съда по други дела между страните. Моли съда да
потвърди, като правилно и законосъобразно, обжалваното определение.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 и срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
6
жалбата.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд след
самостоятелна преценка на събраните в първоинстанционното производство
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, направените в жалбата
оплаквания и доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районен съд – Козлодуй е бил сезиран със заявление
на „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД, ЕИК ***, по чл. 410 ГПК, с
което е поискано да бъде издадена заповед за изпълнение против А. Г. П.,
ЕГН **********, за вземане в общ размер 23 522,60 лева по следните
фактури: 1. Фактура № ********** / 31.01.2022 г. за сумата 7701.80 лева,
дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, 2. Фактура №
********** / 31.01.2022 г. за сумата 4849.46 лева, дължима по чл.83, ал.1, т.6
от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, 3. Фактура № ********** / 31.01.2022 г. за сумата
7899.35 лева, дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, 4. Фактура
№ ********** / 31.01.2022 г. за сумата 3071.99 лева, дължима по чл.83, ал.1,
т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, както и за сумата 797,16 лв., представляваща
лихва върху главницата по фактури: 1. фактура № ********** / 31.01.2022 г. в
размер 261.01 лв. за периода от 15.02.2022г. до 16.06.2022 г., 2. фактура №
********** / 31.01.2022 г. в размер 164.34 лв. за периода от 15.02.2022г. до
16.06.2022 г., 3. фактура № ********** / 31.01.2022 г. в размер 267.70 лв. за
периода от 15.06.2022г. до 16.06.2022 г., 4. фактура № ********** / 31.01.2022
г. в размер 104.11 лв. за периода от 15.06.2022г. до 16.06.2022 г., законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащане па
вземането, както и направените разноски в заповедното производство, вкл.
юрисконсултско възнаграждение. В заявлението е посочено, че сумите са
фактурирани при установени случаи на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия при извършени проверки в обект на
длъжника, находящ се в ***, като за констатираните нарушения са изготвени
Констативни протоколи /КП/ № 3 7774/17.08.2019г., КП №
3029684/31.03.2020 г., КП № 3031537/01.02.2021 г., КП № 3032614/12.04.2021
г.
7
По заявлението е образувано ч.гр.д. № 1132/2022 г. по описа на Районен
съд – Козлодуй. Приемайки, че са налице предпоставките на чл. 410 и сл. ГПК,
районният съд е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
№ 519/15.08.2022 г. за посочените в заявлението суми. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника на настоящия му адрес в ***. Срещу
издадената заповед за изпълнение в срок е подадено възражение от длъжника,
в което е посочил, че не може да заплати сумата, тъй като е инвалид, че сумата
надхвърля при всички обстоятелства консумираната от него ел. енергия, че е
бил незаконно прикачен, но винаги са идвали и са го откачвали, както и че с
един телевизор и две крушки няма как да направи такава сума; за някаква
минимална сума – да. Във възражението длъжникът е посочил като свой адрес
– ***. С оглед подаденото възражение, с разпореждане № 516/12.06.2023 г.
заповедният съд, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, е указал на заявителя,
че може да предяви иск за установяване на вземането си. Съобщението с
указанията на съда е връчено на заявителя на 14.09.2023 г. и в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК е предявен установителен иск за съществуване на вземанията
по издадената заповед за изпълнение.
С предявените искове с правно основание по чл.415, вр. с чл.422 вр. с
чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ и чл. 86 ЗЗД ищецът
„Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД е поискал от съда да признае за
установено, че ответникът А. Г. П., му дължи сумите по издадената заповед за
изпълнение, както и да му присъди разноските, направени в заповедното и в
първоинстанционното производство.
В исковата молба, уточнена в първото съдебно заседание, се твърди, че
„Електроразпределителни мрежи Запад” АД /ЕРМ Запад/ е дружество,
притежаващо Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135-
07 от 13.08.2004 г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране /ДКЕВР/, като е собственик на единствената
електроразпределителна мрежа на лицензионната територия. Поддържа се, че
дружеството не е в облигационна връзка с ответника, като същият потребява
предоставените от дружеството услуги за обект „къща“, присъединен към
разпределителната мрежа, находящ се в ***, при липса на средство за
търговско измерване, без да е сключил договор за присъединяване на обекта
му към електроразпределителната мрежа, съответно не е преминал надлежно
процедурата по Наредба № 6/2014г. за присъединяване на обекти на
потребители и производители към разпределителната мрежа. Посочва се, че за
обекта на ответника са извършени многобройни проверки от служители от
отдел „Нетехнически загуби” към „Електроразпределителни мрежи Запад“
8
ЕАД, при които е констатирано, че обектът е бил без монтирано средство за
търговско измерване и е неправомерно присъединен към
електроразпределителната мрежа. Изтъква се, че в момента на проверките са
съставени Констативни протоколи /КП/ № 3027774/17.08.2019 г., КП №
3029684/31.03.2020 г., КП № 3031537/01.02.2021 г. и КП №
3032614/12.04.2021 г., в присъствието на независими свидетели, които не са
служители на „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД, които са
подписали протоколите. Посочва, че на осн. чл. 58 от ПИКЕЕ за извършване
на проверките служителите му са уведомили органите на МВР на тел. 112 и на
проверките са присъствали представители на РУ на МВР - Козлодуй, които са
се подписали на констативните протоколи, поради което същите са официални
свидетелстващи документи, ползващи се с материална доказателствена сила.
Твърди се, че потребителят, ползващ обекта, е потърсен от служителите му
непосредствено преди процесните проверки, за да бъде поканен да присъства
на тях, но същият не е открит на адреса (което е отразено в съставените
протоколи), поради което проверките са осъществени в присъствието на
независими свидетели от Федерацията на потребителите и служителите на
МВР. Поддържа се, че направените при проверките констатации са описани на
страница № 3 от посочените констативни протоколи и че във всички процесни
случаи е било констатирано промяна в схемата на свързване, създаваща
предпоставки за неотчитане на потребената електрическа енергия и
незаплащето й от потребителя. Поради направените констатации служителите
на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД са премахвали
присъединението след всеки случай, като електромерът не е изпращан на
метрологична експертиза, тъй като манипулацията е била промяна в схемата
на свързване. Посочва се, че след проверките на клиента са изпратени писма с
изх. № NTZ125021/19.08.2019 г., NTZ138142/01.04.2020 г.,
NTZ154457/02.02.2021 г. и NTZ158013/13.04.2021 г., с които същия е уведомен
за извършените проверки и са му изпратени съставените констативни
протоколи. На база констативните протоколи са извършени преизчисления на
сметката по реда на чл. 51, ал.1 от ПИКЕЕ, като периодите, за които са
начислени процесните суми, са посочени във всяко Приложение към фактури
№ **********/31.01.2022 г., № **********/31.01.2022 г., №
**********/31.01.2022 г. и № **********/31.01.2022 г. Изтъква се, че на
процесния обект не са правени проверки в периодите 19.02.2019г. –
17.08.2019г.; 04.10.2019г. – 31.03.2020г.; 06.08.2020г. – 01.02.2021г.;
02.02.2021г. – 12.04.2021г., поради което процесните проверки са за период от
три месеца, както е предвидено в чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ. В „Предложението за
корекция на сметка“ е посочено начисленото количество ел. енергия, като
същото, както и единичните цени, по които е формирана сумата по
процесните фактури, са посочени ясно в самите фактури, като се твърди, че
корекцията на сметка е извършена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56
от ПИКЕЕ. В резултат на издаденото „Предложение за корекция на сметка“ са
издадени процесните фактури. Твърди се, че на ответника са изпратени писма
9
с изх. № **********/31.01.2022 г., № **********/31.01.2022 г., №
**********/31.01.2022 г. и № **********/31.01.2022 г., с които е уведомен за
изготвените справки за преизчислените количества ел.енергия и са му
изпратени процесните фактури; писмата са изпратени на адреса на ответника,
видно от приложените обратни разписки. Посочва се, че ответникът дължи и
заплащане на мораторни лихви върху претендираните главници по фактурите,
в размери и по периоди, както са посочени в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника А. Г. П., ЕГН
**********, с посочен от него постоянен адрес: ***, в който е оспорил
предявените срещу него искове като неоснователни и недоказани. Заявява, че
е присъствал само на една от посочените в исковата молба проверки и е
запознат с констатациите в КП само от тази проверка, поради която причина е
подписал протокола. Твърди, че не е присъствал на следващите проверки,
поради което оспорва констатациите в съставените при тези проверки
констативни протоколи. Оспорва твърденията на ищеца, че с уведомяването
на органите на реда е изпълнена процедурата по узаконяване на констатациите
в протокола. Оспорва и стойността на фактурите, които се претендират за
плащане, тъй като няма данни как е изчислена стойността на задължението.
Моли съда, да отхвърли иска.
Съобразявайки твърденията на страните и наведените доводи в исковата
молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба и нейния
отговор, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната
проверка обхваща изцяло повдигнатия спор, свързан с дължимостта от
ответника на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410
ГПК.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд
обсъди събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни
доказателства и заключенията (основно и допълнително) по изпълнената
съдебно-техническа експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, при което
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото се установи, от приложената Лицензия за разпределение на
електрическа енергия, издадена от КЕВР с № Л-135-07/13.08.2004 г. (л.12), че
ответното дружество „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД /ЕРМ
запад/, ЕИК *** ("ЧЕЗ Разпределение България" АД) е оператор на
електроразпределителната мрежа за територията на Западна България.
10
По делото е представено копие от Общите условия на договорите за
използване на електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение
България", одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-2 от 04.06.2021 г., както и
доказателства за публикуването им в централен и местен вестник.
Установи се също, че с НА за собственост върху недвижим имот по
давност № 30, том IV, дело № 1135/12.12.1991г. на С. Хинковски - съдия при
РС Оряхово, въз основа на обстоятелствена проверка по чл.483 и сл. ГПК, Г.
П. М. от гр.Козлодуй е признат за собственик по давност на следния недвижим
имот: дворно място от 850 кв.м. и селскостопанска постройка, построена в
него, находящ се в ***, при посочени съседи.
Видно е от приложеното удостоверение за наследници изх. №
498/20.08.2010г., издадено от общ.Козлодуй, че Г. П. М. е починал на *** и
след смъртта си е оставил наследници по закон: М. Г. И. (дъщеря), А. Г. П.
(син), Р. Г. А. (дъщеря) и С. Г. П. (дъщеря), починала на 20.11.2014г., оставила
като свои наследници общо осем души.
Видно е, от приложената по заповедното производство по ч.гр.д. №
1132/2022г. на РС-Козлодуй справка от ЕИСС от НДБН, че А. Г. П. има
регистриран постоянен адрес в ***, и настоящ адрес ***.
Установи се по делото, че на 17.08.2019 г. служители на отдел
„Нетехнически загуби" към „ЕРМ Запад” ЕАД са извършили проверка на
обект – къща, находящ се в ***, който е бил без монтирано средство за
търговско измерване, за което са съставили Констативен протокол (КП) №
3027774/17.08.2019 г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на
електрическата енергия.
Направените при проверката констатации са описани на страница № 3 от
Констативния протокол: „Констатира се промяна на схемата на свързване,
състояща се в: На адреса е направено присъединение без мерене на височина
към фаза и нула от мр Н.Н. като от другата страна проводниците влизат и
захранват едноетажна постройка в имота на адреса. Присъединението е
2
направено с два броя проводници ПВ-А1-10 mm. Имота на този адрес по
нотариален акт се води на Г. П. М.; в момента на проверката имота се обитава
от А. Г. П., ЕГН ********** и ЛК № **********, който е син на собственика
на имота.“. В протокола е отразено също, че липсва табло и СТИ, както и че
присъединяването е извършено на височина и няма възможност за измерване.
11
Поради направените констатации служителите на ЕРМ Запад са предприели
посочените в т. 4 на стр. 3 от КП действия след проверката: незаконното
присъединение е подадено за премахване от ДЕП. Протоколът е подписан от
извършилите проверката служители на „ЕРМ Запад” ЕАД, както и от А. Г. П.,
в качеството му на потребител. В констативния протокол е посочено, че
проверката е осъществена в присъствие на ползвателя А. Г. П..
Проверката е извършена в присъствието на С. Б. С. - независим свидетел
от Федерация на потребителите, който не е служител на дружеството, който е
подписал протокола. За извършване на проверката, на основание чл. 58
ПИКЕЕ, служителите на дружеството са уведомили МВР на тел. 112 и на
проверката е присъствал представител на МВР – С. Е. Д. от РУ-Козлодуй,
който е подписал протокола.
Установи се по делото, че на 31.03.2020 г. служители на отдел
„Нетехнически загуби" към „ЕРМ Запад” ЕАД са извършили нова проверка на
обект – къща, находящ се в ***, който е бил без монтирано средство за
търговско измерване, за което са съставили Констативен протокол (КП) №
3029684/31.03.2020 г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на
електрическата енергия.
Направените при проверката констатации са описани на страница № 3 от
Констативния протокол: „Направено е присъединение към въздушната мрежа
2.
с два броя проводници ПВ-А1-6 mmЕдно жило за фаза и едно за нула.
Проводниците влизат в имота и през прозореца захранват инсталацията на
къщата. Цялата консумирана ел. енергия не се измерва от СТИ и не се заплаща
от консуматора. Същото е премахнато от ДЕП. Ползвателя е А. Г. П. с ЕГН
**********.“. В протокола е отразено също, че липсва ел. табло и СТИ, както
и че няма техническа възможност за измерване функционалността на СТИ.
Поради направените констатации служителите на ЕРМ Запад са предприели
посочените в т. 4 на стр. 3 от КП действия след проверката: незаконното
присъединение е премахнато. Протоколът е подписан от извършилите
проверката служители на „ЕРМ Запад” ЕАД.
В констативния протокол е посочено, че на проверката не е присъствал
ползвателя А. Г. П.. Проверката е извършена в присъствието на Г. П. С. -
независим свидетел от Федерация на потребителите, който не е служител на
дружеството, който е подписал протокола. За извършване на проверката, на
12
основание чл. 58 ПИКЕЕ, служителите на дружеството са уведомили МВР на
тел. 112 и на проверката е присъствал представител на МВР – Н. В. Ц. от РУ-
Козлодуй, който е подписал протокола.
Установи се по делото, че на 01.02.2021 г. служители на отдел
„Нетехнически загуби" към „ЕРМ Запад” ЕАД са извършили нова (трета по
ред) проверка на обект – къща, находящ се в ***, който е бил без монтирано
средство за търговско измерване, за което са съставили Констативен протокол
(КП) № 3031537/01.02.2021 г. за проверка на неточно измерване и/или
неизмерване на електрическата енергия.
Направените при проверката констатации са описани на страница № 3 от
Констативния протокол: „Констатира се промяна на схемата на свързване,
състояща се в: „На адреса е направено присъединение без мерене с два броя
2
проводници ПВ-А1-10 mm, като единия е прикачен към фаза и нула от мр.
Н.Н., а другия към нула ом мр. Н.Н. От другата страна проводниците
захранват къща на адрес ***, обитаваща се в момента от А. Г. П., ЕГН
********** и ЛК № **********, с адресна регистрация по лична карта ***, и
с настоящ административен адрес ***.“. В протокола е отразено също, че
липсва ел. табло и СТИ. Поради направените констатации служителите на
ЕРМ Запад са предприели посочените в т. 4 на стр. 3 от КП действия след
проверката: незаконното присъединение е премахнато. Протоколът е подписан
от извършилите проверката служители на „ЕРМ Запад” ЕАД.
В констативния протокол е посочено, че на проверката не е присъствал
ползвателя А. Г. П.. Проверката е извършена в присъствието на С. Б. С. -
независим свидетел от Федерация на потребителите, който не е служител на
дружеството, който е подписал протокола. За извършване на проверката, на
основание чл. 58 ПИКЕЕ, служителите на дружеството са уведомили МВР на
тел. 112 и на проверката е присъствал представител на МВР – Д. Г. Т. от РУ-
Козлодуй, който е подписал протокола.
Установи се по делото, че на 12.04.2021 г. служители на отдел
„Нетехнически загуби" към „ЕРМ Запад” ЕАД са извършили проверка
(четвърта по ред) на обект – къща, находящ се в ***, който е бил без
монтирано средство за търговско измерване, за което са съставили
Констативен протокол (КП) № 3032614/12.04.2021 г. за проверка на неточно
измерване и/или неизмерване на електрическата енергия.
13
Направените при проверката констатации са описани на страница № 3 от
Констативния протокол: „Констатира се промяна на схемата на свързване: „На
адрес ***, е направено присъединение без мерене на височина към фазов и
2
нулев проводник от мр. Н.Н. (АС-35 mm) с два броя проводници ПВ-А1-10
2
mm(един за фаза и един за нула). От другата страна присъединението
захранва имот на адреса. Имота на този адрес по нотариален акт се води на Г.
П. М.; в момента на проверката имота на адреса се обитава от А. Г. П., ЕГН
********** и ЛК № **********, който е син на собственика на имота.“. В
протокола е отразено също, че липсва ел. табло и СТИ. Поради направените
констатации служителите на ЕРМ Запад са предприели посочените в т. 4 на
стр. 3 от КП действия след проверката: незаконното присъединение е
подадено на ДЕП и премахнато. Протоколът е подписан от извършилите
проверката служители на „ЕРМ Запад” ЕАД.
В констативния протокол е посочено, че на проверката не е присъствал
ползвателя А. Г. П.. Проверката е извършена в присъствието на А. П. А. -
независим свидетел от Федерация на потребителите, който не е служител на
дружеството, който е подписал протокола. За извършване на проверката, на
основание чл. 58 ПИКЕЕ, служителите на дружеството са уведомили МВР на
тел. 112 и на проверката е присъствал представител на МВР – Д. Г. Т. от РУ-
Козлодуй, който е подписал протокола.
За установяване на обстоятелствата относно извършената проверка в
първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства -
показанията на свидетелите С. Б. С., Г. П. С., П. И. Р. и Й. И. И., присъствали
на проверката.
Свидетелят С. С. е доброволен сътрудник към Федерацията на
потребителите в България, който присъства на съвместните проверки на отдел
„НТЗ" към „Електроразпределителни мрежи Запад". Същият е присъствал на
проверките, извършени от екипите на "Електроразпределителните мрежи
Запад" на процесния обект на 17.08.2019 г. и на 01.02.2021г., и твърди, че при
същите са констатирани нарушения - директно прикачване към мрежата за
ниско напрежение на дружеството с кабели, които отвеждат вътре в имота на
човека, който живее там и по този начин той консумира електроенергията,
която не се отчита от средство за търговско измерване, тъй като той няма
такова, няма и табло за СТИ. Свидетелят установи, че за констатираните
14
нарушения първо са извикани органите на МВР, за да бъдат запознати със
случая, съставени са били констативни протоколи, след което
присъединението е било премахнато от отдел към ищцовото дружество, който
се занимава с това. Според свидетеля, винаги при констатиране на нарушение,
служителите на дружеството търсят обитателите на обекта и ако ги намерят ги
информират. Доколкото свидетелят си спомня, при първата проверка на
обекта, при която е присъствал, е потърсен потребител; имало човек, който се
представил за син на собственика на къщата и той получил констативния
протокол; човекът бил информиран за всичко по случая. При тази проверка
нямало никакви проблеми и недоразумения; проверката протекла нормално.
Човекът съдействал като показал някакви документи, които притежава за
имота. При другите проверки на обекта, при които свидетелят е присъствал,
не били намерени хора, които да живеят в имота, които да бъдат информирани
за нарушението. От показанията на свидетеля се установи също, че при всички
проверки, на които е присъствал, са били уведомявани органите на МВР и те
са присъствали и са били запознати със случаите; премахването на
нарушението се извършвало след като са уведомени органите на МВР и е
получено тяхното разрешение. Свидетелят описва и неправомерно
присъединения обект като къща без покрив, в който живеел човека и сина му,
доколкото разбрал и внука му, които го приемат като нормален за живеене
имот.
Свидетелят Г. П. С. също е представител на Федерацията на
потребителите за България, и като такъв е присъствал на проверка на
31.03.2020г. на обект „къща“ в ***, извършена от екип на „НТЗ“ – Плевен на
ищцовото дружество в състав: П. Р., Г. С. и И. М.. При проверката
служителите установили, че обекта е къща, неизмазана, без електромер и без
ел.табло. Къщата е била захранена с ел. енергия, посредством два проводника
шест квадратни милиметра всеки, захванати за ел.мрежата на фазата и на
нулата, естествено да затворят веригата и да черпят ток. Според свидетеля
проверяващите служители се обадили на телефон 112, за да информират
полицията; на място пристигнал полицейски служител. Проверяващите
запознали полицейския служител с незаконното присъединяване на обекта,
след което информирали и службата, която се занимава с поддръжката на
ел.линията, за да дойдат и да откачат проводниците от мрежата. В протокола
проверяващите служители на „ЧЕЗ“ записали и данните на човека, който
15
живеел в къщата - А. Г. П.. След изготвяне на протокола, същият бил подписан
от отговорният полицай и от всички присъстващи.
Свидетелят П. И. Р. работи в „Електроразпределителни мрежи Запад“ на
длъжност старши техник ел.системи, отдел „Нетехнически загуби“. Същият
установи, че на 31.03.2020 г. заедно с колегите си Г. С. и И. М. и представител
от Федерацията на потребителите са проверили дом на адрес *** в гр.
Козлодуй и установили, че абоната се е присъединил към мрежата без
електромер, директно от стълб с въздушна мрежа. За констатираното
нарушение проверяващите уведомили полицията и в присъствието на полицай
и на ползвателя на имота А. П. попълнили констативен протокол за случая.
Протоколът бил подписан от представителя на Федерацията на потребителите
и от полицая, който присъствал на проверката, след което представители от
ДБП - Враца демонтирали присъединението. Според свидетеля по време на
извършване на проверката е присъствал и А. П., който е обитавал къщата, и
със съдействието на полицията му били иззети личните данни и били вписани
в протокола, който свидетелят попълнил. Абоната не се подписал в протокола.
Свидетелят установи също, че къщата представлявала невисока тухлена
постройка без покрив от цигли.
Свидетелят Й. И. И. също работи в "Електроразпределителни мрежи
Запад" ЕАД - като Техник ел.системи контрол нетехнически загуби, район
Ловеч-Плевен-Враца. С показанията същият установи, че е участвал в няколко
проверки на обект "къща" в ***, включително и на 17.08.2019 г. Къщата е
малка, неизмазана, без покрив и за нея няма партида и табло. При проверките
се установило, че има присъединение към въздушната мрежа на дружеството
към фазов и нулев проводник, които преминават през път и влизат в имота и
го захранват с ел.енергия. На адреса имало един мъж, около петдесетгодишен,
който се представил за син на собственика. След констатирането на
нарушението проверяващите уведомили служителите на МВР през телефон
112, които пристигнали на място. С тяхно съдействие проверяващите изискали
документи за имота и лична карта на лицето и вписали личните данни в
протокола. Живущият на адреса човек казал, че е ходил до "Енегрото", за да
подаде документи за откриване на партида. През цялото време на проверките
е имало член на Федерацията на потребителите.
По делото е допуснат до разпит като свидетел и С. Е. Д., който няма
16
спомени от проверките на служители на "Електроразпределителни мрежи
Запад" ЕАД, на които е присъствал.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като
същите са преки, непосредствени, логични и безпристрастни и са в унисон
помежду си, както и с отразеното в констативните протоколи за проверките,
считайки, че те са пряко относими към предмета на доказване в настоящето
производство.
С писма изх. № NTZ125021/19.08.2019 г., № NTZ138142/01.04.2020 г., №
NTZ154457/02.02.2021 г. и № NTZ158013/13.04.2021 г., адресирани до А. Г. П.,
„ЧЕЗ Разпределение България” е уведомил адресата за извършените
съответно на 17.08.2019 г., 31.03.2020 г., 01.02.2021 г. и 12.04.2021 г., проверки
на неправомерно присъединен към електроразпределителната мрежа обект,
находящ се на адрес ***, за което съответно са съставени констативни
протоколи /КП/ № 3027774/17.08.2019 г., № 3029684/31.03.2020 г., №
3031537/01.02.2021 г. и № 3032614/12.04.2021 г., на основание ПИКЕЕ. В
писмата е посочено, че към тях са приложени констативните протоколи.
Видно от представените обратни разписки и пощенски пликове, приложени на
л.41, 48, 55 и 62 по първоинстанционното дело, писмата са получени от
адресата.
Въз основа на констативните протоколи и на основание раздел ІХ от
ПИКЕЕ, чл.51, ал.1, са изготвени Справки за преизчислени количества ел.
енергия (л.39, 46, 53 и 60), които са утвърдени от ръководител отдел
„Нетехнически загуби” на 31.01.2022 г., като са преизчислени количествата ел.
енергия на база половината от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения, чрез които обектът на А. Г. П. е свързан към
електроразпределителната мрежа за период от 180 дни (съответно от
19.02.2019 г. до 17.08.2019 г. – 39744 кWh; от 04.10.2019г. до 31.03.2020г. –
24840 кWh; от 06.08.2020г. до 01.02.2021г. – 39744 кWh и от 02.02.2021г. до
12.04.2021г. – 15456 кWh за посочените периоди).
Корекциите са извършени и с фактури, както следва: №
**********/31.01.2022 г. за сумата 7701.80 лева с ДДС, №
**********/31.01.2022 г. за сумата 4849.46 лева с ДДС, №
**********/31.01.2022 г. за сумата 7899.35 лева с ДДС и №
**********/31.01.2022 г. за сумата 3071.99 лева с ДДС, всички издадени от
17
„ЧЕЗ Разпределение България” ЕАД, като на А. Г. П. е начислена общо
дължима сумата 23 522, 60 лв. с ДДС, на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и
чл.56 от ПИКЕЕ. В приложенията към фактурите са посочени елементите, въз
основа на които са формирани дължимите суми без ДДС.
На адреса на ответника са изпратени уведомителни писма изх. №
**********/31.01.2022 г., № **********/31.01.2022 г., №
**********/31.01.2022 г. и № **********/1.01.2022 г. за начислените му суми
по издадените фактури, с приложените фактури и справки за преизчисление
на количествата ел. енергия. Писмата с приложенията към тях не са получени
от адресата, видно от обратните разписки, приложени на л.115-119 по делото,
на които е отбелязано, че са изчерпани опитите за връчване. Писмата със
справките за преизчислени количества ел. енергия и фактурите са приложени
към исковата молба, която редовно е връчена на ответника и налага извода, че
същите са получени от ответника, което не се оспорва.
Не е спорно и обстоятелството, че начислените суми по процесните
фактури не са заплатени от ответника.
От заключенията на вещото лице (основно и допълнително) по
изготвената и изслушана пред първоинстанционния съд съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът цени като обективно,
професионално и пълно, се установи, че посочените в процесните констативни
протоколи на „ЕРМ-Запад“ констатации представляват неправомерно
директно присъединяване към електроразпределителната въздушна мрежа и
водят до пълно неотчитане на потребената ел. енергия. Според вещото лице
преизчисляването на консумираната ел. енергия е извършено математически
правилно по методиката (формулата) на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ и за посочения
в тях период. Преизчисленията на сметките са извършени по действащите
през периода на корекцията цени на ел. енергията, утвърдени от КЕВР,
съгласно изискването на чл.56, ал.3 от ПИКЕЕ. От допълнителното
заключение се установява също, че към датите 17.08.2019 г., 31.03.2020 г.,
01.02.2021 г. и 12.04.2021 г., обект – къща, находящ се в ***, не е бил
присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно изискванията на
Наредба № 16/24.02.2014г. за присъединяване па производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи. Присъединяването на обекта е осъществено на
18
21.12.2022г. след подадено заявление на 13.07.2022г. от А. Г. П..
Изслушано в съдебното заседание вещото лице поддържа заключението
си. Същото изясни, че начинът на изчисляване на количеството потребена ел.
енергия според чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ не е обвързано с реалната консумация на
ел. енергия в обекта.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира следното от правна страна:
Правната квалификация на предявеният главен положителен
установителен иск е чл.415, вр. с чл.422 вр. с чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл. 51, ал.
1 от ПИКЕЕ за установяване съществуването на вземане на ищеца за
стойността на потребеното в обекта на ответника количество електрическа
енергия, което не е измерено.
По този иск ищецът следва в условията на пълно и главно доказване да
установи неправомерно присъединяване на обекта на ответника към
електрическата мрежа на ищеца, т.е. за който не е осъществена процедура за
присъединяване към тази мрежа по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ
(§1. т.13 от ДР на ПИКЕЕ); също да установи, че към датата на извършване на
проверката ответника е собственик или ползвател на посочения в
констативния протокол обект; че установеното неправомерно присъединяване
е довело до неизмерване на цялото потребено количество ел. енергия в обекта
на ответника, че са спазени предвидените законови процедури по
установяване на неотчитането на потребената ел.енергия и за преизчисление
на сметки при неизмерена ел. енергия и че е използвана правилната съобразно
одобрените и приети ПИКЕЕ методика за корекция на сметката,
съответстваща на доставената и потребена електроенергия, както и да
установи размера на претенцията си.
С оглед възраженията на въззивното дружество в жалбата, спорът на
първо място е относно обстоятелството дали именно ответникът следва да
носи отговорност за неправомерно присъединяване на обекта към
електрическите мрежи на ищеца.
Безспорно е, че ищецът е оператор на електроразпределителна мрежа по
смисъла на чл. 88 от ЗЕ, а по силата на чл. 104а, ал. 1 от ЗЕ крайните клиенти
използват електропреносната или съответната електроразпределителна
мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия.
19
Заплащането на пренесената през разпределителната мрежа ел. енергия се
извършва по цени, утвърдени от КЕВР- чл. 30, ал. 1 от ЗЕ. Крайни клиенти в
смисъла на § 27 г от ДР на ЗЕ, са клиенти, които купуват електрическа енергия
или природен газ за собствено ползване.
Посочените разпоредби налагат извода, че отношенията между
крайните клиенти и разпределителните дружества-мрежови оператори, са
уредени от закона като договорни, сключени при публично известени общи
условия, и те възникват в случаите, в които клиентът се присъедини към
съответната електропреносната или електроразпределителна мрежа. От своя
страна съществуващите договорни отношения са основание за прилагането на
ПИКЕЕ, като нормативна база за осъществяване на дейността по чл. 1 от
ПИКЕЕ, в т. ч. на дейността за преизчисляване на количеството електрическа
енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Основание за прилагането на ПИКЕЕ, в т. ч. и на
разпоредбите на Раздел ІХ от същите, в случаите на съществуващи договорни
отношения, дава и самата разпоредба на § 1, т. 4 от ПИКЕЕ, според която
ползвател е клиент и/или производител на ел. енергия по смисъла на Закона за
енергетиката, а самите проверки, съставянето на констативни протоколи и
преизчисляването на сметки, обвързват единствено ползвателите-клиенти.
Единственото изключение от този принцип е предвидено в
разпоредбата на чл. 51 от ПИКЕЕ, според която корекционната процедура се
прилага и в случаите на установено неправомерно присъединяване на обект
към електрическите мрежи. В този случай, макар облигационно
правоотношение да не е възникнало, отговорност се носи по силата на самите
ПИКЕЕ, стига привлеченото към такава отговорност лице да е собственик,
ползвател или наемател на обекта.
Съображенията за това са следните:
В общия случай договорните отношения между крайния клиент и
електроразпределителното предприятие възникват по силата на
присъединяването на обект на клиента към разпределителната мрежа, което се
урежда от разпоредбите на Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи, която наредба е действала към
момента на проверката. Доколкото ищецът твърди, че присъединяването е
20
извършвано неколкократно в периода 17.08.2019г. – 12.04.2021г., то
посочената наредба намира приложение и в настоящия случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от посочената Наредба № 6
присъединяването се извършва по искане на собственик, ползвател или
наемател на обекта. Начинът на изброяване на правните субекти, по чието
искане се извършва присъединяването показва, че както самото
присъединяване, така и следващите от него договорни отношения, респ.
отношения по измерване на количествата потребявана ел. енергия, е
обвързано от наличието на правна връзка между клиента и обекта на
присъединяване, а това са вещните права на собственост и на ползване, и
правото на държане като наемател. Иначе казано клиенти на ел. енергия могат
да бъдат правни субекти, които държат, владеят или ползват обекта на правно
основание. На същия извод навеждат и разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11 и
чл. 19 от представените от ищеца Общи условия, които свързват правото на
присъединяване със собствеността.
Както вече бе посочено, приложимите ПИКЕЕ съдържат едно
единствено изключение от принципа за договорния характер на
корекционната отговорност и това е случая на неправомерно присъединяване
на обект към електрическите мрежи. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1
ПИКЕЕ при установено неправомерно присъединяване на обект към
електрическите мрежи операторът на съответната мрежа изчислява
количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата
на констатиране на присъединяването. Количеството електрическа енергия се
изчислява по една втора от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със
съответната мрежа, при 24-часово натоварване.
От мотивите на органа, приел ПИКЕЕ, които мотиви могат да бъдат
изведени в публикуваната в сайта на КЕВР съгласувателна таблица на
постъпилите предложения и възражения по проекта на Правила за измерване
на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), с обосновка за неприетите
предложения, приета от КЕВР с решение по т. 1 от Протокол № 67 от
24.04.2019 г., е видно, че изчислението по чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ се прилага
единствено в случаите, при които не е осъществена процедура по реда на
наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ, и е невъзможно точно да се определи
21
момента на самоприсъединяването към съответната мрежа. Ето защо с т. 13 от
§ 1 от ДР на ПИКЕЕ е посочено изрично, че "неправомерно присъединяване" е
присъединяване на обект към електропреносната или
електроразпределителната мрежа, за който не е осъществена процедура за
присъединяване към тази мрежа по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ.
Или неправомерно присъединяване има в случаите когато даден обект не е
присъединен към електроразпределителната мрежа, когато за абоната няма
разкрита партида, когато липсва поставено СТЕ, когато абонатът и
електроразпределителното дружество не са в облигационна връзка.
Следователно и в този случай изискването е санкцията е да се търпи от лица,
имащи правна връзка с обекта на присъединяване.
От изложеното следва, че независимо дали става дума за законно
присъединени обекти, в които се констатира промяна в схемата на свързване,
техническа неизправност на измервателното средство или пр. хипотези по чл.
49 и чл. 50 от ПИКЕЕ, или става дума за неправомерно присъединен обект
/чл. 51 ПИКЕЕ/, съответният вид корекция може да се извърши само на
сметката на правни субекти, които държат, владеят или ползват обекта на
правно основание.
В Решение № 198 от 28.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1061/2023 г., III г.
о., ГК, по което е допуснато касационно обжалване по правния въпрос:
Качеството ползвател на мрежата по см. на чл. 56 ПИКЕЕ може ли да
притежава лице, което няма вещни права върху присъединения към
разпределителната мрежа имот, но е фактически ползвател на последния,
съгласно приетите по делото доказателства?, е разяснено, че ПИКЕЕ урежда
хипотези на правомерно /с договор и СТИ/ и неправомерно присъединяване
към електропреносната мрежа – чл. 51 ПИКЕЕ от 2019 г., както и че
незаконното присъединяване може да се извърши от лице, което е в договорни
отношения с електроразпределителното дружество или от лице, което не е
обвързано с договор.
В настоящия случай е установено по делото, че ответникът А. П. има
регистриран настоящ адрес *** (справка НБД на л.15 по ч.гр.д. № 1132/2022г.
на РС-Козлодуй), на който адрес същият е получил издадената заповед за
изпълнение. В подаденото срещу издадената заповед за изпълнение
възражение от длъжника, същият е посочил, че е бил незаконно прикачен, но
22
винаги са идвали и са го откачвали, както и че с един телевизор и две крушки
няма как да направи такава сума. Във възражението самият длъжник е
посочил като свой адрес – ***; същият е посочил този адрес като свой и в
исковото производство (отговор на исковата молба на л. 91 по
първоинстанционното производство). Установи се, от представените НА за
собственост върху недвижим имот по давност № 30, том IV, дело №
1135/12.12.1991г. на С. Хинковски - съдия при РС Оряхово, и удостоверение за
наследници изх. № 498/20.08.2010г., издадено от общ.Козлодуй, че А. Г. П. по
силата на наследственото правоприемство е собственик на ¼ ид. част от
недвижимия имот, находящ се в ***. Установи се също по делото, че при
извършената на 17.08.2019 г. от служители на отдел „Нетехнически загуби"
към „ЕРМ Запад” ЕАД проверка на обект – къща, находящ се в ***, имота се е
обитавал от А. Г. П., който е присъствал на проверката, подписал е
съставеният на място констативен протокол, в качеството му на потребител,
което обстоятелство се признава от ответника в отговора на исковата молба.
Всички тези доказателства в своята съвкупност налагат извода на съда,
че ответникът А. Г. П. има вещно право (право на собственост) върху къщата,
находяща се в ***, и именно в качеството си на собственик (съсобственик) е
ползвал същата, като я е обитавал (индиция за което е и обстоятелството, че
присъединяването на обекта към ел.мрежата на ищеца на 21.12.2022г. е
извършено по подадено заявление от ответника), поради което същият следва
да носи отговорност за неправомерно присъединяване на обекта към
електрическите мрежи на ищеца.
Съгласно чл. 49, ал. 1 от ПИКЕЕ при извършване на проверки по реда на
тези правила се съставя протокол от оператора на съответната мрежа, който се
подписва от представител на оператора на мрежата и от ползвателя или негов
представител (чл. 49, ал. 2). Съгласно чл. 51, ал.2 от ПИКЕЕ преизчисляването
на количеството ел. енергия в случаите на установено неправомерно
присъединяване на обект към електрическите мрежи по ал. 1 се извършва въз
основа на констативен протокол, съставен по реда на чл. 49.
Съдът намира за доказано по делото, че проверките, при които са
съставени процесните Констативни протоколи /КП/ № 3027774/17.08.2019 г.,
КП № 3029684/31.03.2020 г., КП № 3031537/01.02.2021 г. и КП №
3032614/12.04.2021 г., са осъществени при спазване нормите на ПИКЕЕ,
23
уреждащи компетентността на мрежовия оператор да извършва технически
проверки на СТИ /чл. 46 ПИКЕЕ/, реда и начина /чл. 48-49 ПИКЕЕ/ и
последиците, съобразно резултата /чл. 50-58 ПИКЕЕ/.
От съвкупната оценка на събраните по делото доказателства /писмени,
експертни и гласни/, съдът приема, че в конкретния случай процедурата по чл.
49 от ПИКЕЕ по установяване на неправомерното присъединяване на обекта
на ответника към електроразпределителната мрежа на ищеца е надлежно
спазена: съставени са констативни протоколи от 17.08.2019 г., 31.03.2020 г.,
01.02.2021 г. и 12.04.2021 г. от служители на ищцовото дружество, в които в
присъствие на двама независими свидетели, един от които едновременно с
това има качеството на служител на полицията, са описани извършените
неправомерни присъединявания /свързване към ел. мрежата без мерене на
височина/, осъществени с проводник, който от единия си край е присъединен
на стълб, а от другата страна захранва обекта на ответника на адрес ***, като
по този начин цялата консумирана ел. енергия не се измерва от СТИ и
съответно не се заплаща от ответника. Протоколите са подписани от двама
служители на ищеца и двама свидетели – представител на Федерацията на
потребителите и служител на полицията. Протоколът от 17.08.2019 г. е
подписан и от А. Г. П., в качеството му на потребител, който е присъствал на
проверката. Основните констатации в констативните протоколи се
потвърждават напълно от съдебно-техническата експертиза и от събраните в
процеса гласни доказателства - показанията на свидетелите С. С., Г. С., П. Р. и
Й. И., присъствали на проверката. Последните от своя страна не са
опровергани от други доказателства по делото, поради което преценени с
оглед на всички други данни по делото, отчитайки възможната
заинтересованост на показанията на свидетелите П. Р. и Й. И. по реда на чл.
172 от ГПК, съдът кредитира същите като непосредствени, добросъвестно
поднесени, като кореспондиращи с останалите доказателства по делото,
съответно като обективни.
Спазено е и изискването на чл. 58 от ПИКЕЕ – видно от отразените в
съдържанието на КП органите на МВР са уведомени чрез подаден сигнал на
тел. 112, по който са пристигнали служители на РУ-Козлодуй и са присъствали
на проверките и установяване на нарушенията, като са подписали
констативните протоколи. Следва да се посочи, че действащите ПИКЕЕ, които
са приложими в разглеждания случай, не изискват задължителното
24
присъствие на полицай, а само уведомяване на полицията за проверка,
съгласно чл. 58 ПИКЕЕ, което е сторено.
От заключението на вещото лице по изготвената и изслушана пред
първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, се установи,
че констатираните присъединявания на проверения обект към
електроснабдителната мрежа на ищцовото дружество, отразени в
констативните протоколи, представляват осъществяване на нерегламентиран
достъп до ел. мрежата на ЕРМ-Запад и ползване на ел. енергия от мрежата на
ищцовото дружество, без да се отчита от електромер, респ. без да се заплаща
от ползвателя.
Констативният протокол представлява официален свидетелстващ
документ, който се ползва с материална доказателствена сила за установените
в него обстоятелства - извършената проверка, участвалите при проверката
лица, констатираното неправомерно присъединяване на обекта на ответника
към електроразпределителната мрежа на ищеца, довело до ползване на ел.
енергия от мрежата на ищцовото дружество, без да се отчита от електромер,
респ. без да се заплаща от ползвателя. В хода на първоинстанционното
производство ответникът не е опровергал автентичността и констатациите в
документите - констативните протоколи, нито личното полагане на подписа
под протокола от страна на полицай от РУ на МВР. Обстоятелството, че
протоколите не са подписани от собственика на имота (при последните три
проверки), се явява неотносимо за валидността на протоколите и годността им
като доказателствено средство. Участието на полицейски служител е
достатъчна гаранция за правомерното осъществяване на проверката.
С оглед изложеното, съдът намира, че доказателствената сила на
констативните протоколи като свидетелстващи документи, не е оборена в
процеса и същите са годни да обосноват правото на ищцовото дружество да
извърши корекция на сметката, тъй като са спазени изискванията на ПИКЕЕ за
обективиране на резултатите от проверките, които изисквания са въведени
като гаранция за достоверност, обективност и добросъвестност при
извършването на проверките.
Ответникът не установява факти, изключващи, унищожаващи или
погасяващи правото на ищеца да извърши едностранна корекция на сметката
на потребителя. Правото на ищеца да извърши едностранна корекция на
25
сметка не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя,
довело до неизмерването или неточното измерване на електрическата енергия,
поради това, че целта на корекционната процедура е да възстанови
настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорността на потребителя за неговото виновно поведение. Предвид
гореизложеното без правно значение е дали ответникът или трето лице е
осъществило неправомерното присъединяване, отразено в процесните
констативни протоколи.
С оглед констатираното в протоколите неправомерно присъединяване,
което се потвърждава от събрания по делото доказателствен материал, следва
извод, че за ищцовото дружество са налице основанията за преизчисляване на
количеството ел. енергия по реда, определен в разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от
ПИКЕЕ - за период не по-дълъг от 180 дни. В случая при липсата на изрично
изискване за установяване от страна на ЕРП на действителния период на
неправомерно присъединяване, следва да се приеме, че ЕРП има право да
преизчисли енергията като презюмира, че той е 180 дни, а за ползвателя е
тежестта да установи, че същият е по-кратък, което същият не установи.
Установи се, от приложените справки за преизчислени количества ел.
енергия от 31.01.2022 г., че същите са преизчислени на база половината от
пропускателната способност на присъединителните съоръжения, чрез които
обектът на А. Г. П. е свързан към електроразпределителната мрежа за период
от 180 дни (съответно от 19.02.2019 г. до 17.08.2019 г. – 39744 кWh; от
04.10.2019г. до 31.03.2020г. – 24840 кWh; от 06.08.2020г. до 01.02.2021г. –
39744 кWh и от 02.02.2021г. до 12.04.2021г. – 15456 кWh за посочените
периоди). От приложените фактури № **********/31.01.2022 г., №
**********/31.01.2022 г., № **********/31.01.2022 г. и №
**********/31.01.2022 г., издадени от „ЧЕЗ Разпределение България” („ЕРМ
Запад” ЕАД), се установи, че на А. Г. П. е начислена като дължима общо
сумата 23 522, 60 лв. с ДДС.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената и изслушана
пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза
преизчисляването на сметката на ползвателя е извършено според
изискванията на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ – за 180 дни по действащите през
периода на корекцията цени на ел. енергията, утвърдени от КЕВР, съгласно
26
изискването на чл.56 от ПИКЕЕ.
Ето защо въззивният съд приема, че по делото е доказано наличието на
предпоставките за извършване на едностранна корекция на сметката на
ответника, както и правилното извършване преизчисляването на дължимата
от него сума.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
ищецът е доказал по безспорен и категоричен начин, че ответникът му дължи
заплащане на общо сумата 23 522, 60 лв., представляваща стойност на
начислена ел. енергия по Констативни протоколи /КП/ № 3027774/17.08.2019
г., КП № 3029684/31.03.2020 г., КП № 3031537/01.02.2021 г. и КП №
3032614/12.04.2021 г., за периоди съответно от 19.02.2019 г. до 17.08.2019 г.; от
04.10.2019г. до 31.03.2020г.; от 06.08.2020г. до 01.02.2021г. и от 02.02.2021г. до
12.04.2021г., фактурирана от ищцовото дружество с данъчни фактури №
**********/31.01.2022 г., № **********/31.01.2022 г., №
**********/31.01.2022 г. и № **********/31.01.2022 г. Предявеният иск за
установяване дължимост на сумата 23 522, 60 лв. е основателен и следва да
бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.08.2022 г., до
окончателното й изплащане, така, както е поискано.
Като е отхвърлил предявеният главен иск за признаване за установено,
че ответникът А. Г. П. дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД
сумата 23 522, 60 лв. по издадената заповед за изпълнение, районният съд е
постановил неправилно решение в тази част, което съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК
следва да бъде отменено в тази част и вместо него следва да бъде постановено
ново решение, с което предявения установителен иск за сумата 23 522, 60 лв.,
представляваща стойност на начислена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл.
51, ал.1 от ПИКЕЕ сума, дължима по фактури № **********/31.01.2022 г., №
**********/31.01.2022 г., № **********/31.01.2022 г. и №
**********/31.01.2022 г. и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 1132/2022 г. по описа
на Районен съд – Козлодуй, до окончателното изплащане на вземането, следва
да бъде уважен.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира подадената въззивна
жалба в частта, касаеща иска по чл.415, вр. с чл.422 вр. с чл.124, ал.1 ГПК, вр.
27
с чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, за основателна.
По иска с правна квалификация чл.415, вр. с чл.422 вр. с чл.124, ал.1
ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
Основателността на този иск изисква ищецът да установи наличието на
главен дълг и момента на настъпване на неговата изискуемост, както и
размера на претендираната лихва за забава.
Със заявлението за издаване на заповед за изпълнение и с исковата
молба ищцовото дружество претендира сумата общо 797,16 лв.,
представляваща лихва върху главницата по фактури: 1. фактура №
********** / 31.01.2022 г. в размер 261.01 лв. за периода от 15.02.2022г. до
16.06.2022 г., 2. фактура № ********** / 31.01.2022 г. в размер 164.34 лв. за
периода от 15.02.2022г. до 16.06.2022 г., 3. фактура № ********** / 31.01.2022
г. в размер 267.70 лв. за периода от 15.06.2022г. до 16.06.2022 г., 4. фактура №
********** / 31.01.2022 г. в размер 104.11 лв. за периода от 15.06.2022г. до
16.06.2022 г.
В приложените фактури, издадени от „ЧЕЗ Разпределение България”
(„ЕРМ Запад” ЕАД), е посочен срок за плащане на начислените суми от
31.01.2022г. до 14.02.2022г.
При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – при определен
ден за изпълнение – от датата на падежа, а когато такъв ден не е определен –
след като длъжникът бъде поканен. В ПИКЕЕ не е определен срокът, в който
крайният ползвател следва да заплати сумата по корекцията, поради което за
изпадане на ответника, с когото към момента на извършването й не е сключен
договор за доставка на ел. енергия, е необходимо отправянето на покана.
По делото са приети като доказателства уведомителни писма изх. №
**********/31.01.2022 г., № **********/31.01.2022 г., №
**********/31.01.2022 г. и № **********/01.01.2022 г., адресирани до
ответника А. П., с които същият се уведомява за начислените му суми по
издадените фактури и е поканен да плати сумите в срока, посочен във
фактурите, като към писмата са приложени фактурите и справките за
преизчисление на количествата ел. енергия. Писмата с приложенията към тях
не са получени от адресата, видно от обратните разписки, приложени на л.115-
119 по делото, на които е отбелязано, че са изчерпани опитите за връчване. Не
28
са представени и никакви други документи, като товарителница, фискален
бон, известие за доставяне или други такива, чрез които евентуално да се
провери дали уведомителните писма изобщо са изпращани, кога са
експедирани и чрез кой пощенски оператор. Ето защо съдът приема, че
приложените уведомителни писма, които са и покани за доброволно
изпълнение до ответника, не са годни доказателства за поставяне на ответника
в забава. След като последният не е в забава за изпълнение на задължението
си за заплащане на главницата по процесните фактури, то не дължи
обезщетение в размер на законната лихва.
С оглед изложеното искът за лихва за забава с правно основание чл.415,
вр. с чл.422 вр. с чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД не е доказан по основание,
поради което следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
Като е достигнал до същия краен извод и е отхвърлил предявения иск за
мораторна лихва за посочената сума и период (макар и по други
съображения), районният съд в крайна сметка е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден в тази част.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира подадената въззивна
жалба в частта, касаеща отхвърления иск за мораторна лихва, за
неоснователна.
По разноските:
Като законна последица от отмяна на решението в една част и
потвърждаването му в друга, присъдените в заповедното производство и в
първата инстанция разноски следва да бъдат ревизирани, както и да се
присъдят такива за въззивното производство.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в
исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в
заповедното производство съобразно изхода на спора, за което постановява
осъдителен диспозитив.
С обжалваното решение районният съд не е присъдил разноски.
С молба по чл.248 ГПК адв. М. С., като пълномощник на ответника е
поискал допълване на решението в частта за разноските, като бъде осъдено
„Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД /ЕРМ Запад/ да му заплати
29
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗА.
Ответната по молбата страна е оспорила искането по чл. 248, ал.1 от
ГПК и е поискала оставянето му без уважение.
С Определение № 87/28.01.2025 г. РС-Козлодуй е уважил това искане с
мотиви, че в постановеното по делото решение е открил пропуск и липса на
присъждане на разноските. С оглед изхода на делото (отхвърляне изцяло на
предявените от „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД /ЕРМ Запад/
искове), съдът е приел, че ответника има право на разноски, съгл.
разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК, и че такива се дължат в случая на неговият
пълномощник адв. М. С., който със становище вх. № 3893 от 10.07.2024 г. е
направил искане за присъждането им, съгласно приложен списък на
разноските. Приел е също, че съгласно чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗА, вр. чл.7,
ал.2, т.3 НМРАВ адвокатското възнаграждение за осъществено процесуално
представителство е в размер 2 588.77 лева, поради което е осъдил ищцовото
дружество да заплати тази сума на адвокат М. С..
Както бе посочено, този съдебен акт също е предмет на обжалване с
частна жалба пред въззивната инстанция.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед постановеният с
решението по първоинстанционното дело резултат, постановеното по реда на
чл.248 ГПК определение на районния съд е правилно и законосъобразно.
Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че разноски не се
дължат на процесуалния представител на ответника в първоинстанционното
производство, тъй като същите не са поискани изрично до приключване на
последното съдебно заседание. Със становище вх. № 3893 от 10.07.2024 г.
(л.191) ответникът е направил искане за присъждането на разноски за
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
съгласно чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗА в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл.36, ал.2 от ЗАдв. и е приложил списък на разноските (л.199).
Правилно и законосъобразно в обжалваното определение районният съд е
определил размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ответника, съгласно чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗА, вр. чл.7, ал.2,
т.3 НМРАВ (съобразно действащата към 28.01.2025 г. и към 10.07.2024г.
(датата на приключване на съдебното дирене и даване ход на делото по
същество пред първата инстанция) редакция на Наредба № 1/09.07.2004г. за
30
минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр. 88 от
4.11.2022 г.) в минималния предвиден размер от 2 588.77 лева. Следва да се
посочи, че ищеца действително е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, но в случай, че същото е над минималните
размери, съгласно Наредба № 1 (молба вх. № 3614/27.06.2024г. – л.184-гръб).
Доводите, че с измененията на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, обнародвани в ДВ, бр. 14 от
18.02.2025 г., в изпълнение на решения на СЕС - Решение на Съда на ЕС
(първи състав) от 23.11.2017 г. по съединени дела С 427/16 и С 428/16;
Решение от 24.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 на Съда на ЕС, е
премахната минимална граница за тези възнаграждения, са наведени едва в
частната жалба, а и посочените изменения в Наредбата са след постановяване
на обжалваното определение, поради което същите са ирелевантни за спора.
С оглед резултата от въззивното обжалване обаче определение №
87/28.01.2025 г. РС-Козлодуй по чл.248 ГПК е правилно отчасти.
С оглед изхода на делото определението на Районен съд - гр. Козлодуй
по чл.248 ГПК следва да бъде отменено в частта, в която ищцовото дружество
е осъдено да заплати на адв. М. С. адвокатски хонорар по чл.38, ал.2, вр. ал.1,
т.2 ЗА в първоинстанционното производство, съобразно отхвърлената част от
исковете, за разликата над сумата 400, 00 лева до присъдените 2 588.77 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част от
предявените искове следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото
дружество сумата 470, 45 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение – разноски за заповедното производство и 470, 45 лева
държавна такса, 1067, 59 лева за възнаграждение на вещо лице, изготвило
съдебно-техническата експертиза, и на свидетели и 200,00 лева
юрисконсултско възнаграждение - разноски в първоинстанционното
производство.
На основание чл. 78, ал. 1, във вр. с чл. 273 ГПК, въззиваемият следва да
бъде осъден да заплати на въззивното дружество сумата 250, 03 лева
държавна такса за въззивната жалба и за въззивната частна жалба, и 100,00
лева юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съразмерно с уважената част от
31
жалбата.
Въззивното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. М. С.
адвокатски хонорар по чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗА вр. с чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждение за адвокатска работа в размер
400, 00 лева за производството пред въззивната инстанция, съобразно
отхвърлената част от жалбата му.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 294 от 16.10.2024 г. по гр.д. № 1088/2023 г. на PC -
Козлодуй, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /предишно наименование „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД/, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от двама члена на Управителния съвет, против А. Г. П.,
ЕГН ********** с настоящ адрес ***, иск с правно основание чл. 415 от ГПК
във вр. с чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.51, ал.1 от
ПИКЕЕ, за признаване за установено по отношение на ответника наличието
на претендираното от ищцовото дружество вземане за сумата общо 23 522,60
/двадесет и три хиляди петстотин двадесет и два лева и шестдесет стотинки/
лева главница, фактурирана сума при установени случаи на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия за имот на адрес
***, по следните фактури: 1. Фактура № ********** / 31.01.2022 г. за сумата
7701.80 лева, дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, 2. Фактура
№ ********** / 31.01.2022 г. за сумата 4849.46 лева, дължима по чл.83, ал.1,
т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, 3. Фактура № ********** / 31.01.2022 г. за
сумата 7899.35 лева, дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, 4.
Фактура № ********** / 31.01.2022 г. за сумата 3071.99 лева, дължима по
чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 12.08.2022г.,
до окончателното изплащане на вземането, и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /предишно наименование „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД/, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:
32
***, представлявано от двама члена на Управителния съвет, срещу А. Г. П.,
ЕГН ********** с настоящ адрес ***, по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 519, издадена на 15.08.2022г. по ч. гр. д. №
1132/2022 г. на Районен съд – Козлодуй за сумата общо 23 522,60 /двадесет и
три хиляди петстотин двадесет и два лева и шестдесет стотинки/ лева
главница, фактурирана сума при установени случаи на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия за имот на адрес
***, по следните фактури: 1. Фактура № ********** / 31.01.2022 г. за сумата
7701.80 лева, дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, 2. Фактура
№ ********** / 31.01.2022 г. за сумата 4849.46 лева, дължима по чл.83, ал.1,
т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, 3. Фактура № ********** / 31.01.2022 г. за
сумата 7899.35 лева, дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, 4.
Фактура № ********** / 31.01.2022 г. за сумата 3071.99 лева, дължима по
чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 12.08.2022г.,
до окончателното изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 294 от 16.10.2024 г. по гр.д. № 1088/2023 г.
на PC - Козлодуй, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /предишно наименование „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД/, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от двама члена на Управителния съвет, против А. Г. П.,
ЕГН ********** с настоящ адрес ***, иск с правно основание чл. 415 от ГПК
във вр. с чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл.86 от ЗЗД, за
признаване за установено по отношение на ответника наличието на
претендираното от ищцовото дружество вземане за мораторна лихва в общ
размер 797,16 /седемстотин деветдесет и седем лева и шестнадесет стотинки/
лева, представляваща лихва върху главницата по фактури: 1. фактура №
********** / 31.01.2022 г. в размер 261.01 лв. за периода от 15.02.2022г. до
16.06.2022 г., 2. фактура № ********** / 31.01.2022 г. в размер 164.34 лв. за
периода от 15.02.2022г. до 16.06.2022 г., 3. фактура № ********** / 31.01.2022
г. в размер 267.70 лв. за периода от 15.06.2022г. до 16.06.2022 г., 4. фактура №
********** / 31.01.2022 г. в размер 104.11 лв. за периода от 15.06.2022г. до
16.06.2022 г., като неоснователен и недоказан.
ОТМЕНЯ определение № 87/28.01.2025 г. по гр.д. № 1088/2023 г. на PC -
Козлодуй по чл.248 ГПК В ЧАСТТА, в която „Електроразпределителни мрежи
33
Запад“ АД, ЕИК:***, е осъдено да заплати на адвокат М. С. - АК Враца
адвокатски хонорар по чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗА в първоинстанционното
производство, съобразно отхвърлената част от исковете, за разликата над
сумата 400, 00 лева до присъдените 2 588.77 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК А. Г. П., ЕГН
********** с настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Електроразпределителни
мрежи Запад“ АД /предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“
АД/, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
двама члена на Управителния съвет, по съразмерност разноски за заповедното
производство по ч. гр. д. № 1132/2022 г. по описа на РС - гр. Козлодуй - сумата
470, 45 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение;
разноски в първоинстанционното производство – сумата 470, 45 лева
държавна такса, 1067, 59 лева за възнаграждение на вещо лице, изготвило
съдебно-техническата експертиза, и на свидетели и 200,00 лева
юрисконсултско възнаграждение; разноски пред въззивната инстанция -
сумата 250, 03 лева държавна такса за въззивната жалба и за въззивната
частна жалба, и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Електроразпределителни
мрежи Запад“ АД /предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“
АД/, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
двама члена на Управителния съвет, ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. С. от АК-Враца,
сумата 400, 00 лева адвокатско възнаграждение за производството пред
въззивната инстанция, съобразно отхвърлената част от жалбата.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
34