Р
Е Ш Е Н И Е № 260073
гр. Хасково, 08.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Хасково, ГО, 7 –и
граждански състав, в публично съдебно заседание на осми януари две хиляди
двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Галя Ангелова, като разгледа докладваното от съдия
Иванова-Георгиева гр. д. № 1298 по описа за 2020г. на районен съд - Хасково, и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от З.Е.Ю., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат М.Х.
против „Аква -3“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Хасково, ул. „Козлодуй“ № 14, вх. „Б“, ет. 4, представлявано от управителите М.Р.А.
и Б.З.Б. иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
с който се иска да се признае за установено по отношение на ответника правото й
на собственост върху 559 кв.м., представляващи част от имот с имот с
идентификатор *********, целият с площ от 4 007 кв.м., по КК на гр.
Хасково, одобрена със заповед № РД-18-63/2006г., в местността „*******“, трайно
предназначение „земеделска“, начин на трайно ползване: „друг вид нива“,
категория на земята 3, номер по предходен план 136020, при съседи:
77195.136.21, 77195.184.42, 77195.136.32 и при граници на претендираната част:
от три страни имот *********и имот със стар № 45 на наследници на Ф.Х.А. на
основание констативен нотариален акт, а при условията на евентуалност на
изтекла в нейна полза придобивна давност.
Ищцата твърди, че с нотариален акт № 61, том 2, рег. № 2989, дело № 555 от
15.04.1999г. на нотариус с рег. № 081 по регистъра на Нотариалната камара на
Република България, вписан в службата по вписвания № 143, том VIII oт 1999г. е била призната на основание §4, б. „а“ и „б“ от ПЗР на ЗСПЗЗ за
собственик на недвижим имот с планоснимачен № 46 (четиридесет и шест) по плана
на местността „************“ – Хасковско землище, одобрен със заповед № 969 от
1988г., с площ от 500 кв.м., при граници на имота: от север – път, от запад –
имот № 47 – ООФ, от изток с планоснимачен № 45- Ф.А., от юг – имот с
планоснимачен № 48 – М.Ю.. Същевременно посоченият имот бил стопанисван и
обработван от ищцата и семейството й от 80-те години на XX век до настоящия момент. От самото предоставяне на имота за ползване
същият бил с площ 559 кв.м., макар в издадения нотариален акт да бил записан с
площ 500 кв.м., като границите му били материализирани с колове и тел. Ищцата
твърди, че от 1999г. и до сега владее необезпокоявана от никого посочения
недвижим имот.
Въпреки това ищцата научила, че имотът не е нанесен в кадастралната карта
на гр. Хасково като самостоятелен обект поради незаснемането му при
изработването й. Ето защо 559 кв.м. от притежавания от нея имот попадали в
чертите на имот с идентификатор *********, целия с площ от 4007 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Хасково, община Хасково, област Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК. Имот с
идентификатор *********бил закупен от „Аква-3“ ООД с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 068, том 2, дело № 86 от 04.03.2013г. на
нотариус с рег. № 353 от НК, вписан в АВ акт № 73, том V, дело № 566 от
04.03.2013г., поради което дружеството-ответник било записано в кадастралната
карта като собственик на имота. С тези обстоятелства ищцата обуславя правния си
интерес от завеждането на иска, тъй като счита, че по този начин е оспорено
правото й на собственост върху притежавания от нея имот с планоснимачен номер
46.
В съдебно
заседание, ищцата се явява лично и с упълномощения си представител адвокат Х.. Поддържа исковата претенция, излагайки
подробни съображения за това при анализ на събраните в хода на съдебното дирене
доказателства. Моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявената
искова претенция изцяло, тъй като счита същата за основателна и доказана.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не
е постъпил отговор на исковата
молба.
В съдебно заседание
ответникът не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на
закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от нотариален
акт № 61, том 2, рег. № 2989, дело № 555 от 15.04.1999г. на нотариус с рег. №
081 по регистъра на Нотариалната камара на Република България, вписан в
службата по вписвания № 143, том VIII oт 1999г. ищцата З.Ю. е призната за собственик на имот
с планоснимачен номер № 46 по плана на местността „************“, Хасковско
землище, одобрен със Заповед № 969/88г., с площ 500 кв.м., при граници на
имота: от север – път, от запад – имот № 47 – ООФ, от изток с планоснимачен №
45- Ф.А., от юг – имот с планоснимачен № 48 – М.Ю. на основание § 4, б. „а“ и
б. „б“ от ПЗР на ЗСПЗЗ и писмо с изх. № 111-03-01-289/25.03.1999г. на кмета на
община Хасково. В нотариалния акт е отразено, че цената на поземления имот е
заплатена, като сумата е внесена по сметка на община Хасково вносна бележка № АР 0020/18.02.1999г.
От събраните по
делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А.С.Х. и Р.М.А. се
установява, че процесният недвижим имот, описан в горепосочения нотариален акт,
е бил предоставен за ползване на ищцата от аграрно-промишления комплекс /АПК/
преди 1980г. В последствие през 1998г. – 1999г. свидетелите разказват, че ищцата
заплатила в общината определената й цена за недвижимия имот. Двамата свидетели
заявяват, че от предоставянето за ползване на процесния поземлен имот до
момента не са виждали друг да го обработва, напротив ищцата и семейството й
всяка година засаждали зеленчуци там и се грижили за тях. От свидетелските
показания се установява, че границите на процесния недвижим имот не са
променяни – от предоставянето му за ползване от АПК-то същият бил заграден с
мрежа и бодлива тел, които и към момента съществували.
Съдът дава вяра
на свидетелските показания, тъй като същите са обективни, житейски логични и
правдиви, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства от
доказателствената съвкупност. Едновременно с това свидетелите пресъздават
личните си и преки впечатления. Съдът не игнорира обстоятелството, че единият
от свидетелите (А.Х.) е имал дело приключило с влязло в сила съдебно решение с
ответника, а другият (Р.А.) – висящо съдебно производство със сходен предмет,
но при спазване на задължението си по чл. 172 от ГПК след извършване на
подробен анализ на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намира, че дадените показания са обективни.
Свидетелските
показания относно границите на процесния поземлен имот и начинът им на
означаване с мрежа и бодлива тел се подкрепят и от вещото лице. В съдебно
заседание при изслушването му вещото лице заявява, че при извършения оглед на
място е установил наличието на заграждане на имота с градински бетонни колове,
частично поставена телена мрежа и частично бодлива тел, което напълно
съответствало на описаното от свидетелите. Вещото лице изразява становище, че
границите на имота не са променяни. Твърдяното от свидетелите, че имотът е бил
ограден с мрежа и бодлива тел от самото му придобиване от ищцата, се
потвърждава от устните изявления на вещото лице, че „...бетонните колове са над 20 –годишни, бетонът е изронен частично,
телената мрежа ръждясала.“
За изясняване на
делото от фактическа страна е изготвена съдебно-техническа експертиза, заключението, по която следва да се кредитира изцяло като
компетентно, обективно и неоспорено от страните. От него се установява, че първият кадастрален план на местност „************“ е
одобрен със заповед № 969/1988г. След това в периода 1998-1999г. е процедиран и
одобрен план за земеразделяне на град Хасково (карта на възстановената
собственост), в който била нанесена нива с номер 136020 (парцел 20 в масив
136), нанесена и в кадастралната карта на града с идентификатор *********без
промяна на местоположението, конфигурацията и площа й. Имот с планоснимачен №
46 по плана на местност „************“ не е бил нанасян в плана за
земеразделяне и не е бил нанасян в кадастралната карта на град Хасково. Същият
не попада в обхвата на новообразуваните имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за
местност „************“, не е включен в помощния план и в плана за
новообразуваните имоти. В община Хасково е съхраняван чертеж с наименование
„Ръчна скица параграф 4 „************“ гр. Хасково“ в М 1:1000 и регистър към
него с координатите на граничните точки на имотите, като на чертежа не били
вписани планоснимачните номера на заснетите имоти, а били нанесени само
номерата на граничните им точки. Процесният имот с планоснимачен № 46 бил
очертан от гранични точки с номера 211, 216, 215 и 213. При сравнение на
координатите им, взети от кординатния регистър към чертежа с измерените от
вещото лице координати при извършения оглед на място на имота, било установено
почти пълното им сходство.
Вещото лице е
използвало специализиран софтуер, чрез който е извършил сравнение, при което е
установил почти пълно съвпадение на контура (конфиргурацията) на процесния имот
от чертежа, съхраняван в община Хасково, скицата на имот с наименование
„Геодезическо заснемане“ и геодезическите измервания, извършени от него на
място. Към заключението по назначената съдебно-техническата експертиза е
приложена и комбинирана скица, в която са отразени границите на поземлен имот с
идентификатор *********и поземлен имот с планоснимачен номер 46, с координатни
точки, както следва: : т. 1. (Х - север) 4643688.04; (Y-изток) 502605.15,
т. 2. (Х) 4643711.19; (Y) 502617.82, т. 3. (X) 4643702.53; (Y) 502637.62 и т. 4. (X) 4643680.13; (Y) 502625.36. От заключението
на вещото лице се установява, че целият имот с планоснимачен номер 46 по плана
на местност „************“ с площ 559 кв.м. попада в имот с идентификатор *********по
кадастралната карта на град Хасково. С оглед извършените заснемания вещото лице
е изчислило по координати площта на имот с планоснимачен номер 46, като е
изразило констатацията, че реално ползваната площ е 559 кв.м., която не
съответства на закупената по нотариален акт от 500 кв.м. Границите на имота към
датата на огледа, извършен от вещото
лице, били материализирани с градински бетонови колове с телена мрежа и бодлива
тел.
По делото е представена декларация от А.Р.Б., С.Р.У., С.Р.М., Я.И.У.
(прехвърлители по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 068, том 2,
дело № 86 от 04.03.2013г. на нотариус с рег. № 353 от НК, вписан в АВ акт № 73,
том V, дело № 566 от 04.03.2013г.) и от ответника „Аква-3“ ООД чрез управителя М.Р.А.
с нотариална заверка на положените върху нея подписи от 12.02.2020г. с рег. №
1546 и от 20.02.2020г. с рег. № 1765 на нотариус с рег. № 353 на НК, в която
посочените лица са заявили, че не са собственици на поземлен имот с
идентификатор *********по кадастралната карта на град Хасково. Представеният
документ е частен такъв и се ползва единствено с формална доказателствена
стойност, тоест че изявленията, които се съдържат в него се направени от
подписалите го лица – арг. чл. 180 от ГПК. С оглед на това следва да се приеме,
че обективираното в декларацията волеизявление е автентично. На основание чл.
181, ал. 1 от ГПК и предвид извършеното нотариално удостоверително действие
освен автентичността на волеизявлението следва да се приеме, че частният
документ има и достоверна дата. Предвид самото изявление направено в
декларацията, същата може да се разглежда като извънсъдебно признание на иска,
което обаче съдът ще цени с оглед на всички обстоятелства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран
с положителен установителен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК. За да бъде исковата претенция основателна е необходимо
при условията на пълно и главно доказване да бъда установени следните
материални предпоставки /юридически факти/: правен интерес от предявяването на
установителния иск, тоест оспорването на твърдяното право на собственост на
ищцата от ответника, правото на собственост върху процесния поземлен имот на
твърдените придобивни основания и наличието на влязъл в сила кадастрален план,
който е в несъответствие с действителното притежавано от ищцата право на
собственост, тоест наличието на грешка или непълнота на този план.
В случая
правният интерес от предявяването на процесния положителен установителен иск се
извежда от обстоятелството, че ищцата твърди, че е собственик на имот, чиито
граници изцяло попадат в поземлен имот с идентификатор *********, целия с площ
от 4007 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Хасково, за който ответникът разполага с титул за собственост - нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 068, том 2, дело № 86 от 04.03.2013г. на
нотариус с рег. № 353 от НК, вписан в АВ акт № 73, том V, дело № 566 от
04.03.2013г. По делото е безспорно установено и, че ищцата упражнява фактическа
власт върху имота към датата на исковата молба, поради което няма правен
интерес от използването на друг способ за защита на посесорните й права
/ревандикационен иск/.
Същевременно
съгласно мотивната част на тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016г.,
постановено по тълк. д. № 8 по описа за 2014г. на ВКС, ОСГК искът по чл. 54,
ал. 2 от ЗКИР вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим при наличието на правен
интерес, като самото заснемане в кадастралната карта на част от собствения на
ищеца имот като част от имота на ответника или незаснемането му като самостоятелен
имот формира наличието на правен интерес от иска, тъй като създава привидност,
че тази част действително е собственост на ответника. От назначената по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че за гр. Хасково има одобрени със
заповед № РД-18-63 от 05.10.2006г. на ИД
на АГКК-гр. София кадастрална карта и кадастрален регистър, в която не е
нанесен процесният поземлен имот с планоснимачен номер 46 като самостоятелен
обект, а границите му попадат изцяло в границите на нанесения поземлен имот с
идентификатор *********. Такива са и твърденията на ищцата в исковата молба.
От изложеното
може да се направи обоснован извод, че ищцата има правен интерес от
предявяването на настоящия иск, следователно искът е допустим. В същия смисъл е
разрешаван въпросът за допустимостта на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКРИ и в
Решение № 92 от 04.07.2018г., постановено по гр.д. № 3321 по описа за 2017г. на
ВКС, I г.о. и Решение № 11 от 10.04.2020г., постановено по гр.д. № 1950 по описа
за 2019г. на ВКС, II г.о.
Разгледан по
същество, същият се преценя от съда и като основателен.
Ищцата се
легитимира като собственик на поземлен имот с планоснимачен номер 46 по плана
на местността „************“ – Хасковско землище, одобрен със заповед № 969 от
1988г., с площ от 500 кв.м., при граници на имота: от север – път, от запад –
имот № 47 – ООФ, от изток с планоснимачен № 45- Ф.А., от юг – имот с
планоснимачен № 48 – М.Ю. с констативен нотариален акт по чл. 587 от ГПК, с
който е призната за собственик на основание §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно
тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013г., постановено по тълк.д. № 11 по описа
за 2012г. на ВКС, ОСГК нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК не се ползва с
материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК относно констатацията
на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. Това е така, тъй
като констатацията за принадлежността на правото на собственост представлява
правен извод на нотариуса, а не удостоверен от него факт, доколкото този извод
е предхождан от извършването на проверка от страна на нотариуса за правото на
собственост констативният нотариален акт по чл. 587 от ГПК има обвързваща сила
за третите лица. При оспорването на правото на собственост обаче същото следва
да се докаже. Такова отричане на правото на собственост на ищцата е налице,
доколкото ответникът разполага със самостоятелен титул за собственост, а когато
и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на
собственост върху имот /било констативни или такива за правна сделка/, то всяка
страна следва да докаже своето право, тоест фактическия състав на съответното
удостоверено от нотариуса придобивно основание.
В настоящия
случай правото на собственост на ищцата е признато в констативния нотариален
акт на основание възникнало и упражнено право на изкупуване на предоставените
за ползване земи по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
По силата на §
4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване на земеделски земи предоставени за
ползване на трети лица с актове на Президуима на Народното събрание, на
Държавния съвет и на Министерски съвет е прекратено. С §4а и §4б на ПЗР на
ЗСПЗЗ е предоставена възможност на бившите ползватели да изкупят земята при определени
условия и в определени срокове.
Съгласно §4а от
ПЗР на ЗСПЗЗ гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи
по §4, при спазване на изискванията на актовете на държавните органи, посочени
в него, придобиват право на собственост върху тях, когато са построили сграда
върху земята до 01.03.1991г., а според § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ когато
земите представляват лозя, овощни градини или земеделската земя е единствена на
семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието
землище е имотът, ползвателят придобива правото на собственост, като
ползвателят не може да придобие право на собственост, ако земята е на по-малко
от 30 км от градовете с население над 300 хил. жители, независимо от общината,
в която се намира, или е на по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица. И в двете хипотези е необходимо заплащането на земята на собственика чрез
общината по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2 от
ЗСПЗЗ в тримесечен срок от влизането в сила на оценката, а когато
правото на ползвателя е учредено от посочените в §4 актове върху
общинска или държавна земя, правото на собственост върху която не се
възстановява на граждани, ползвателят придобива правото на собственост след
като заплати чрез общината стойността на земята по цени, определени от Министерския
съвет по реда на §4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно чл. 36, ал. 2 от
ЗСПЗЗ, в тримесечен срок от влизането в сила на оценката.
В хода на съдебното
дирене не бяха представени доказателства, от които може да се направи
категоричен извод за осъществяването на всички юридически факти от фактическия
състав на правото на изкупуване по реда на §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, нито пък
бяха представени такива, от които при условията на пълно и главно доказване да
се приеме, че правото на изкупуване е осъществено чрез заплащане на
определената по съответния ред цена. Единствено дадените свидетелски показания
са индиция за качеството на ищцата на ползвател по смисъла на §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и за заплащането на стойността на земята („З. има това място от АПК-то от преди 1980г., но после минаха към
общината и мисля, че през 1998г. или 1999г. ни накараха да платим тези места и
ние ги платихе“; „Спомням си, че през 1999г. ищцата, заедно с моята майка
заплатиха в общинския съвет нашите места“). В съдебното производство не
бяха ангажирани доказателства за наличието на постройка в процесния имот,
обуславяща приложението на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, или че земята е била единствена
за семейството на ищцата, че същата е живяла постоянно в населеното място, в
чието землище е имотът, както и какво е било населението на град Хасково по
справка от регистрите на НСИ и на какво разстояние се намира земята, за да се
установи съществуването на право на изкупуване по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
С оглед изложеното не
може да се приеме, че ищцата е изпълнила задължението си за установяване на елементите
от фактическия състав на твърдяното от нея придобивно основание при условията
на пълно и главно доказване. Следователно е настъпило вътрешнопроцесуалното
условие да се разгледа наличието на другото въведено от ищцата в условията на
евентуалност придобивно основание, а именно изтекла в нейна полза придобивна
давност.
Придобивната давност е
способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда
вещ, чрез фактическото упражняване на тези права в продължение на определен от
закона срок от време. Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав
на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ
като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по
смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС. Правната
последица придобиване на вещното право е нормативно свързана с тези юридически
факти.
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. За да е налице обаче фактът на владение е необходимо в обективната действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи (чл. 302 от Закон за имуществата, за собствеността и сервитутите /отм./), а именно: да е постоянно – фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица; да е непрекъснато – в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца – чл. 81 ЗС; да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си; да е спокойно – такова е, когато не е установено с насилие; да е явно – владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец.
Владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като
своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака:
обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus possessionis) и субективен - намерението да се държи
вещта като своя (animus domini rem sibi habendi). При държането
фактическата власт се упражнява за друг държателят няма намерение да свои
вещта.
Законодателят е установил оборима
презумпция в полза на владелеца, според която владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго – чл. 69 ЗС. Тази презумпция има
действие спрямо всички гражданскоправни субекти, без оглед на това дали
притежават или не права на собственост върху една и съща вещ. Съдът е длъжен да
я приложи точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя
го задължава да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то
съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемият факт. При нея, както и
при всички оборими законни презумпции, доказателствената тежест се размества и
страната, която я оспорва, трябва да я обори.
От събраните по делото гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че ищцата владее процесния имот. Същата е манифестирала владението си като е оградила имота с колове, телена мрежа и бодлива тел, тоест владението е било явно. Владението й е постоянно и не е било прекъсвано – имотът е обработван, засаждан със зеленчуци всяка година, като свидетелите посочват, че не е имало период от време, в който ищцата да не е стопанисвала тази земя, както и че никога не са виждали друг да я използва. Няма данни и не се установява владението да е било прекъснато и друг да е демонстрирал такова. В подкрепа на тези изводи са и констатациите на вещото лице, че и към момента на извършване на експертизата имотът е ограден по описания от свидетелите начин и че видно от състоянието на материалите за ограждане същите са поставени там преди много време. Не са били премествани и не са налице други ограждания на имота, освен поставените от ищцата.
Едновременно с това владението на ищцата е установено спокойно – като последица от предоставянето на земята за ползване, а впоследствие въз основа на признато с констативен нотариален акт право на собственост на основание §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
След като се установява
упражняването на фактическата власт върху вещта от ищцата и предвид липсата на
осъществено от ответника обратно доказаване по силата на оборимата презумпция
на чл. 69 от ЗС следва, че е налице и намерението за своене, тоест доказано е
наличието на двата елемента на владението – обективния и субективния.
За да се приеме, че в
полза на ищцата е възникнало правото на собственост въз основа на изтекла
придобивна давност, е необходимо владението да е осъществявано през определен
период от време и същото да не е спирано или прекъсвано. В настоящия случай приложима е била
общата 10 годишна давност, тъй като няма данни ищцата да е владяла вещта на
правно основание, годно да я направи собственик, без да знае, че праводателят й
не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.
От събраните по делото
доказателства се установява, че ищцата е владяла имота от 1980г като ползвател,
а в последствие след издаването на нотариален акт №
61, том 2, рег. № 2989, дело № 555 от 15.04.1999г. на нотариус с рег. № 081 по
регистъра на Нотариалната камара на Република България, вписан в службата по
вписвания № 143, том VIII oт 1999г. със съзнанието за собственик. Въпреки това до
влизане в сила на ЗСПЗЗ по силата на изрична законова разпоредба не може да
тече давност за имоти, които подлежат на възстановяване – чл. 10, ал. 13 от
ЗСПЗЗ. Ето защо като начален момент на придобивната давност следва да се приеме
1997г. (момента на влизане в сила на посочената правна норма). От тогава до
сега няма данни и не се установява по делото придобивната давност да е била
спирана или прекъсвана, въпреки наличието на нотариален акт в полза на
ответника, тъй като снабдяването на собственика на имота с нотариален акт не
прекъсва владението – решение № 212 от 13.09.2011г., постановено по гр.д. № 70
по описа за 2010г. на ВКС, I г.о. Същевременно нотариалният акт в полза на
ответника е съставен едва през 2013г., тоест след изтичане на 10 години, а съгласно
тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012г., постановено по тълк.д. № 4 по описа
за 2012г. на ВКС, ОСГК позоваването на давността не е елемент от фактическия
състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита
на материалноправните последици, зачитани към момента на изтичане на законовия
срок. Владелецът става собственик на имота от момента на изтичане на предвидения
в закона давностен срок, но при спор за собственост това негово вещно право
може да бъде зачетено, само ако той се е позовал на давността. В настоящия
случай такова позоваване е налице с предявяване на установителния иск.
От приетата по
делото съдебно-техническа експертиза се установява, че владяният от ищцата имот
с планоснимачен номер 46 по плана на местност „************“ не е бил нанасян в
плана за земеразделяне, не е бил нанасян в кадастралната карта на град Хасково
и не попада в обхвата на новообразуваните имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за
местност „************“. Видно от заключението на вещото лице вследствие на
извършените от него замервания на място се установява, че целият имот с
планоснимачен номер 46 по плана на местност „************“ с площ 559 кв.м.
попада в имот с идентификатор *********по кадастралната карта на град Хасково.
Едновременно с това от експертизата се установява, че реално ползваната площ от ищцата,
представляваща действителната площ на имот с планоснимачен номер 46, съобразно
чертеж с наименование „Ръчна скица параграф 4 „************“ гр. Хасково“ в М
1:1000 и регистър към него, е 559 кв.м., която не съответства на отразената в
констативния нотариален акт площ от 500 кв.м. Границите на имота към датата на
огледа, извършен от вещото лице, били материализирани с градински бетонови
колове с телена мрежа и бодлива тел. Изводите на вещото лице, че площта на
владяната от ищцата земя е 559 кв.м. се подкрепят и от събраните гласни
доказателства. Според свидетелските показания от самото предоставяне за
ползване на земята, границите й не са променяни. Още в самото начало
използваната от ищцата земеделска земя била заградена и тези ограждения не били
променяни.
От изложеното
следва, че ищцата е придобила по давност 559 кв.м., представляващи имот № 46 по
плана на местността „************“ – Хасковско землище, одобрен със заповед №
969 от 1988г., които са заснети като част от имот с идентификатор *********,
целият с площ от 4 007 кв.м., по КК на гр. Хасково, одобрена със заповед №
РД-18-63/2006г., в местността „*******“, трайно предназначение „земеделска“,
начин на трайно ползване: „друг вид нива“, категория на земята 3, номер по
предходен план 136020, при съседи: 77195.136.21, 77195.184.42, 77195.136.32 и
са индивидуализирани графично в комбинирана скица към заключение по назначената
съдебно-техническа експертиза по координатни точки: т. 1. (Х - север)
4643688.04; (Y-изток) 502605.15, т. 2. (Х) 4643711.19; (Y) 502617.82, т. 3.
(X) 4643702.53; (Y) 502637.62 и т. 4. (X) 4643680.13; (Y) 502625.36.
Според чл. 54,
ал. 2 от ЗКИР когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално
право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Настоящият
случай е именно такъв, доколкото освен непълнотата на кадастралната карта се
установява и правото на собственост върху процесния недвижим имот. § 1, т.16 от
ДР на ЗКИР дава легална дефиниция на понятието грешка и непълнота - "непълноти или грешки" са
несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната
карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.
От изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се установява,
че в имот с планоснимачен номер 46 не е нанесен в кадастралната карта на гр.
Хасково, одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006г., а е заснет като част от
имот с идентификатор *********. Следователно е налице непълнота на
кадастралната карта.
Съгласно
правната доктрина спорът за материално право, като спор за собствеността на цял
имот, който не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот
цели да установи пространствения обхват на правото на собственост с оглед
правилното му отразяване в кадастралната карта при безспорно установена
принадлежност на вещното право. При произнасянето по такъв иск за собственост в
диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост и да
се посочи в какво се състои допуснатата в кадастралната карта непълнота или
грешка. Ето защо в диспозитива на настоящото съдебно решение следва да се признае
правото на собственост на ищцата спрямо ответника върху 559 кв.м.,
представляващи имот № 46 по плана на местността „************“ – Хасковско
землище, одобрен със заповед № 969 от 1988г., заснет по настоящата кадастрална
карта като част от имот с идентификатор *********, целият с площ от 4 007
кв.м., по КК на гр. Хасково, одобрена със заповед № РД-18-63/2006г., в
местността „*******“, трайно предназначение „земеделска“, начин на трайно
ползване: „друг вид нива“, категория на земята 3, номер по предходен план
136020, при съседи: 77195.136.21, 77195.184.42, 77195.136.32, като са посочи,
че е налице непълнота в кадастралната карта на гр. Хасково, одобрена със
заповед № РД-18-63/2006г. на ИД на АГКК, доколкото притежаваният от ищцата имот
не е заснет като самостоятелен. Изготвената комбинирана скица по назначената
съдебно-техническа експертиза, в която поземлен имот с планоснимачен номер 46 е
оцветен в жълт цвят с червена контурна линия, с номер на граничните му точки в
червен цвят с координати т. 1. (Х -
север) 4643688.04; (Y-изток)502605.15, т. 2. (Х) 4643711.19; (Y) 502617.82, т. 3.
(X) 4643702.53; (Y) 502637.62 и т. 4. (X) 4643680.13; (Y) 502625.36, следва да се
счита за неразделна част от решението /л. 50 по делото/.
Предвид крайния изход от правния
спор право на разноски има ищцата. Такива са били поискани с предявяването на
исковата молба, но в хода на устните състезания процесуалния представител на
ищцата изрично заявява, че с оглед поведението на ответника в хода на процеса
не претендира разноски по делото. Ето защо такива не следва да бъдат присъждани
в полза на ищцата, макар същата да има право на тях.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК от З.Е.Ю., ЕГН **********,
с адрес *** против „Аква -3“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Хасково, ул. „Козлодуй“ № 14, вх. „Б“, ет. 4, с който се иска да
се признае за установено, че ищцата е собственик на на 559 кв.м.,
представляващи имот с планоснимачен номер 46 по плана на местността „************“
– Хасковско землище, одобрен със заповед № 969 от 1988г., заснет по настоящата
кадастрална карта като част от имот с идентификатор *********на основание констативен нотариален акт № 61, том 2, рег. № 2989, дело № 555 от
15.04.1999г. на нотариус с рег. № 081 по регистъра на Нотариалната камара на
Република България, вписан в службата по вписвания № 143, том VIII oт 1999г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „Аква -3“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Хасково, ул. „Козлодуй“ № 14, вх. „Б“, ет. 4, представлявано от
управителите М.Р.А. и Б.З.Б., че З.Е.Ю., ЕГН **********, с адрес *** е
собственик на основание придобивна
давност на 559 кв.м., представляващи имот с планоснимачен номер 46 по плана
на местността „************“ – Хасковско землище, одобрен със заповед № 969 от
1988г., заснет по настоящата кадастрална карта като част от имот с
идентификатор *********, целият с площ от 4 007 кв.м., по КК на гр.
Хасково, одобрена със заповед № РД-18-63/2006г., в местността „*******“, трайно
предназначение „земеделска“, начин на трайно ползване: „друг вид нива“,
категория на земята 3, номер по предходен план 136020, при съседи:
77195.136.21, 77195.184.42, 77195.136.32, като е налице непълнота в
кадастралната карта на гр. Хасково, одобрена заповед № РД-18-63/2006г. на ИД на
АГКК, която следва да бъде поправена.
Комбинираната скица, в която
поземлен имот с планоснимачен номер 46 е оцветен в жълт цвят с червена контурна
линия, с номер на граничните му точки в червен цвят с координати - т. 1. (Х - север) 4643688.04;
(Y-изток) 502605.15, т. 2.
(Х) 4643711.19; (Y) 502617.82, т. 3. (X) 4643702.53; (Y) 502637.62 и т. 4. (X)
4643680.13; (Y) 502625.36, да се счита за неразделна част от решението /л. 50 по
делото/.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред Окръжен
съд – Хасково.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.