№ 241
гр. Велико Търново, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:АНЕТА ИЛИНСКА
МАЯ НЕДКОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело №
20254000500347 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано е по:
1.Въззивна жалба № 6899 от 29.05.2025г. от Община Горна Оряховица, ЕИК *********,
гр. Горна Оряховица, чрез процесуален представител против Решение № 249 от 15.05.2025г.,
постановено по гр.д. № 583/2024г. на Окръжен съд –Велико Търново, В ЧАСТТА, с която
Общината е ОСЪДЕНА да заплати на Д. С. Х., ЕГН **********, с. Поликраище следните
суми: 35 000,00лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания в следствие на настъпилото увреждане на 15.03.2024г. на
тротоара на ул. „Мано Тодоров“ в гр. Горна Оряховица, в близост до Дом № 6, ведно със
законната лихва считано от 15.03.2024г. до окончателното изплащане на обезщетението; 5
753,90лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за лечение и възстановяване, ведно със законната лихва от 15.03.2024г. до
окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. основание чл.49, вр. чл.45 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Обжалваното решение се оспорва като неправилно и необосновано.
Излага се, че по делото не са налични доказателства за ангажиране на гаранционно-
обезпечителната отговорност на Общината за вреди. Твърди се, че в производството не е
доказано, къде е точно мястото, където ищцата е паднала, спънала се е, респективно какво е
състоянието на тротоара и именно то ли е причина за падането и получената фрактура.
Излага се, че въпреки твърдението в исковата молба, че е имало свидетел на падането, такъв
не е ангажиран от ищцата и не е разпитан по делото. Поддържа се, че по делото не са
налични доказателства, че състоянието на тротоара е причината за инцидента. Твърди се, че
Д. Х. е получила констатираните увреждания, в следствие на изначално крайно
незадоволителното й към момента на инцидента здравословно състояние на опорно-
1
двигателния апарат, в частност - долните крайници, лоша преценка на избраното място за
разходка, не ползване на помощни средства и придружител, отклонено внимание.
Алтернативно, ако се приеме, че все пак обезщетение се дължи, оспорва се размерът на
присъденото такова, като несъответстващ на критерия за справедливост. Счита се, че
критерият за справедливост би бил изпълнен при присъждане на обезщетение в размер на 25
000 - 30 000 лв. Оспорва се приетия размер на съпричиняване от 30%, като необоснован и
несправедлив, като се счита, че с оглед събраните по делото доказателства същия би
следвало да бъде най-малко 80 до 90%, а дължимото обезщетение за неимуществени вреди
трябва да бъде в рамките на не повече от 5 000-6 000лв.
Излага се, че ако се приеме, че Община Горна Оряховица е отговорна за настъпилия
инцидент, обезщетението за имуществени вреди, а именно 5 753,90 лв., следва да бъде
коригирано, с приетата от съда степен на съпричиняване.
Претендира се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение в обжалваната част, което намира за правилно
и законосъобразно. Счита се, че по делото е доказана както причинната връзка между
поведението на ответника с настъпилия инцидент, така и размера на причинените вреди.
Претендира се отхвърляне на жалбата в едно с всички законни последици от това.
2. Въззивна жалба вх.№ 7409 от 10.06.2025г. от Д. С. Х., чрез процесуален
представител против Решение № 249 от 15.05.2025г., постановено по гр.д. № 583/2024г. на
Окръжен съд –Велико Търново, В ЧАСТТА, с която Е ОТХВЪРЛЕН предявения от
въззивника против Община Горна Оряховица, иск с правно основание чл.49, вр. чл.45 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за разликата от 35 000,00лв. до пълния претендиран размер от 80
000,00лв. / или в размер на 45 000,00лв / представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания в следствие на
настъпилото увреждане на 15.03.2024г. на тротоара на ул. „Мано Тодоров“ в гр. Горна
Оряховица, в близост до Дом № 6, ведно със законната лихва считано от 15.03.2024г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
Решението се оспорва като неправилно и необосновано, постановено при
несъобразяване на принципите за справедливост, съгласно чл. 52 от 3ЗД, при определяне
размера на неимуществените вреди. Оспорва се размера на приетото от съда съпричиняване
от 30% поради проявена от ищцата липса на внимание при преминаване по тротоар с
неравности, като произволно определен, без ясно посочени доказателства и логическа
обосновка и противоречащ на събраните по делото доказателствата, като се твърди липса на
такова. Излага се, че установеното по делото здравословно състояние на пострадалата,
изразяващо се в тежки ставни заболявания, 100% ТЕЛК с чужда помощ, остеопороза и
други, не обосновава наличие на поведение, което по обективен и причинно-следствен
начин да е допринесло за увреждането. Обстоятелството, че лицето е излязло на тротоара, не
представлява виновно или неразумно поведение - напротив, то е неизбежно действие от
ежедневния живот. Излага се, че не съществува нормативно задължение пешеходецът да
следи непрекъснато настилката по която преминава, още по-малко когато здравословното му
състояние не позволява пълна концентрация и/или подвижност. Поддържа се, че от
назначената по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че към датата на
увреждането Д. Х. е можела да се придвижва самостоятелно, без чужда помощ и без
помощни средства. Твърди се, че ВТОС не е взел предвид и обсъдил в съвкупност
събраните по делото доказателства, относно интензитета на претърпените от ищцата
неимуществени вреди в резултат на падането, периода на възстановяване, както и
обосновавайки приетия от него за справедлив размер на обезщетение, не е отчел
икономическата конюктура в страната. Претендира се отмяна на решението в обжалваната
2
част , присъждане на пълния размер на претендираното обезщетение за неимуществени вред
, както и на разноски за оказана безплатна правна помощ по чл.38 от ЗА.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу решението в обжалваната част, което намира за правилно и
законосъобразно. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените по делото
разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната
власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и
липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред окръжния съд е образувано по предявен от Д. С. Х., ЕГН
********** срещу Община Горна Оряховица, иск с правно основание чл.49, вр. чл.45 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД да бъде осъден ответника да й заплати сума от 80 000.00лв.
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в
претърпени болки и страдания и 5 753,90лв./след допуснато изменение на иска/ -
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за
лечение и възстановяване, като следствие на настъпилото увреждане на 15.03.2024г. на
тротоара на ул. „Мано Тодоров“ в гр. Горна Оряховица, в близост до Дом № 6, ведно със
законната лихва считано от 15.03.2024г. до окончателното изплащане на обезщетенията.
В исковата си молба ищцата твърди, че на 15.03.2024г. в гр.Горна Оряховица около
13:00 часа при движение по тротоара на ул. „Мано Тодоров“, в близост до Дом № 6, в
посока от магазин „Кауфланд“ към центъра на града, в участък с отлепени и движещи се
тротоарни плочи, такива със стърчащи ръбове и липсващи части, се спънала и паднала
напред с цялата си маса. След падането почувствала неописуеми болки в дясната
подбедрица. Приятелката й, с която се разхождала и присъстващи на инцидента минувачи,
след неуспешен опит да се изправи на крака, я поставили да седне на тротоара, извикали
спешна помощ. В болничното заведение- МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, гр. Велико
Търново била констатирана фрактура на дясна тибия и фибула /дясна подбедрица/,насрочено
било оперативно лечение и извършена алопластика на коленни тазобедрени стави. След това
консултирала състоянието си със специалист от МБАЛ „Полимед“ ООД, гр. София.После
била насочена за лечение в гр. Русе, където имала болничен престой. Провела множество
консултации с лекари от цялата страна и от чужбина. Така била насочена за оперативно
лечение в гр. Плевен, където била транспортирана с частна линейка. Там била извършена
оперативна интервенция. За лечението й били издадени съответните документи и фактури.
Твърди, че след инцидента общото й здравословно състояние, като се има предвид, че
има издаден ТЕЛК със 100 % т.н.р. с чужда помощ, тъй като страдала и от остеопороза,
ревматоиден артрит и ювенилен полиартрит от 3-годишна възраст , рязко се влошило. Не се
е възстановила окончателно, не може да стъпва, придвижва се трудно с патерици. От
инцидента е изпитала негативни емоции - не можела да се обслужва битово сама, чувствала
болки и дискомфорт, притеснявала се за бъдещето си. Същите, както и самите болки
3
продължавали и до днес. Твърди, че този инцидент бил настъпил поради неизпълнение на
нормативно предвидените за ответника задължения да поддържа в изправно състояние
тротоарната площ с оглед безопасност движение по общинските пътища. Мястото, където е
настъпил инцидента е стопанисвано от Община Горна Оряховица. Претендира присъждане
на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът – Община Горна Оряховица е депозирал отговор
на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.
Оспорва механизма, при който е настъпила травмата. Твърди, че Общината е изпълнила
задълженията си относно поддържането на пътната настилка, като по делото няма
ангажирани доказателства, че компрометираната тротоарна настилка е причина за нейното
падане и увреждане. Излага , че не е установено по безспорен начин точното място на
падане, за да може да бъде извършена преценка в съответния участък действително ли
положението на тротоарните плочки е било такова, каквото се съобщава в исковата молба.
Няма безспорни доказателства, като например констативен протокол, протокол от оглед на
съответните органи евентуално, придружен със съответния фотоалбум и прочие. Оспорва
твърденията на ищцата, че спъване в компрометирана тротоарна плочка е причината за
падането й. Релевира възражение за съпричиняване: ищцата е проявила небрежност, не е
проявила внимание при придвижването на познато за нея място в светлата част на
денонощието, не направила адекватната преценка за собствените си възможности,
отдалечавайки се на такова разстояние от мястото, където живее, което дори се явява друго
населено място, не е използвала помощни средства нужни в нейното състояние. Претендира
отхвърляне на исковете , а в условията на евентуалност присъждане на обезщетения в по-
нисък от претендирания размер.
За да е налице сложният фактически състав на чл.49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД следва
кумулативно: да е причинена вреда на ищеца; тази вреда да е резултат от виновно
противоправното поведение на ответника, респективно, за да се ангажира отговорността по
чл.49 от ЗЗД е необходимо вредата да е резултат на виновно противоправно действие или
бездействие на лицата, ангажиращи отговорността на възложителя на работа по чл.49 от
ЗЗД; следва да е налице и причинна връзка между противоправното поведение и
настъпилите вреди за ищеца.
В настоящия случай, при условията на пълно и главно доказване ищцата е установила
изложените в исковата молба фактически твърдения относно претърпените от нея вреди –
имуществени и неимуществени.
Относно неимуществените вреди.
Ищцата е доказала по безспорен и категоричен начин негативните психологични и
психически последици от претърпения инцидент - преживените от нея болки и страдания,
причинения страх за бъдещето, чувство за непълноценост, неудобство, поради това, че в
ежедневните си задължения и обслужване се чувства зависима от близките си.
Установено е от събраните по делото писмени доказателства/мед. документация, СМЕ/
е, че на 15.03.2024г., на ул. „Мано Тодоров“ в гр. Горна Оряховица, в близост до Дом № 6, Х.
паднала и получила фрактура на дясна тибия и фибула /дясна подбедрица/. Екип на ЦСМП-
Горна Оряховица я транспортирал до МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД –Велико Търново,
където на 17.03.2024г. било извършено закрито наместване на фрактура без вътрешна
фиксация, тибия и фабула. Поради продължаващи болки, ищцата потърсила консулт със
специалист от МБАЛ „Полимед“ ООД, гр. София, където през 2017г. -2019г.
последователно били извършени смени на дясна и лява колянна и тазобедрена стави на Х.. В
последствие била насочена за лечение в УМБАЛ “Канев“ АД,гр. Русе, където имала
болничен престой от 27.03.2024г. до 01.04.2024г.Там била извършена остеоклазия на
перипротезната фрактура.Поставена била гипсова имобилизация- гипсов крачол. Поради
липса на подобрение ищцата била насочена за оперативно лечение в МБАЛ „Сърце и
4
мозък“ ЕАД ,гр. Плевен, където постъпила на 29.04.2024г. и била изписана на 07.05.2024г.
Проведено й било оперативно лечение- открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация, тибия и фибула.
От заключението на вещото лице по приетата СМЕ, което съдът кредитира като
компетентно, се установява, че така получената травма - закрита многофрагментна
разместена фрактура/счупване на костите на дясна подбедрица/перипротезно счупване/,
кръвно наместване фиксиране с метал на счупените кости е възможно да се получат на по
начин описан в исковата молба т.е. при падане. В заключението е посочено, че периода на
възстановяване/зарастване на счупените кости е около 12 месеца и е бил съпътстван с
изключително интензивни болки и страдания, като и към настоящия момент ищцата може да
се обслужва сама в основните си ежедневни дейности, но при определени ситуации е нужна
и чужда помощ, т.к. е налице двигателен дефицит в движенията на дясна глезенна
става/ограничена дорзална флексия до 40 процента/, която е дефинитивна и за цял живот.
В унисон с експертното заключение са и събраните в хода на производството гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката Т. В. Х., майка на ищцата, чиито показания съда
кредитира в условията на чл.176 от ГПК, като непосредствени и без противоречие с
останалите събрани по делото доказателства и от които се установява, че в деня на
инцидента, около 13.15ч. ищцата и се е обадила и е казала , че е паднала и си е счупила
крака. Родителите й отишли на място – гр.Горна Оряховица , улицата като се тръгва от
Кауфланд / ул. Мано Тодоров/ , ищцата била седнала на тротоара където си закачила
маратонката в плочка и паднала, пищяла от болка. Тротоарът бил в много лошо състояние, „
малка планинка“ по целият път. Дошла линейка на спешна помощ Горна Оряховица,
шинирали крака й и я откарали в спешното във Велико Търново, където гипсирали крака.
След търновската болница отишли в гр. София. След това в болници гр. Русе и гр. Плевен.
Ищцата стояла 43 дена с гипс. Предприета била операция, макар и тежка, и много рискована
поради предходни заболявания. След изписването от болницата, повече от половин година
не можела да се обслужва сама. Ползвали закупения при предходни операции инвалиден
стол. После почнала рехабилитация. Сега ходи, но на по-кратки разстояния и винаги гледат
да има човек с нея. Ходи до магазина сама. С течение на времето все още не може напълно
да преодолее този страх, който е изживяла тогава. Свидетелката излага, че ищцата страда от
арматоиден артрит с остеопороза, с четири сменени стави е, като преди инцидента е била в
добро състояние, движила се е свободно и спокойно, а тази травма я е съсипала. През цялото
време докато била в гипс търсила кой да я оперира, започнала психически да се срива, казала
, че ще сложи край на живота си.
В конкретната хипотеза е налице и виновно противоправно поведение на ответника в
качеството му на възложител на работа, като същото се изразява в бездействие,
неизпълнение на вменените му със законови норми задължения.
По делото не се оспорва от ответника, а и е доказано от събраните гласни
доказателства, че инцидентът е станал на тротоара на ул. „Мано Тодоров“ в гр. Горна
Оряховица. Възраженията на въззивника - ответник, че не е установено точното място на
инцидента, респективно конкретните плочки или детайли от тротоара, в които ищцата се е
спънала са неоснователни, доколкото от събраните гласни доказателства чрез разпит на св.Х.
и св. К. Д. Г./без дела и родство със страните, чиито показания съдът кредитира като
обективни и непосредствени/ се установява, че целият участък / значителен по обем
участък/ от тротоара на ул. „Мано Тодоров“ в гр.Горна Оряховица е силно компрометиран, с
разбити, неравни плочки, дупки,„ нещо страшно“. Св. Г. излага, че видял ищцата
непосредствено след инцидента – седнала със счупен крак, на „тия бабуни“ – гр.Горна
Оряховица, от Кауфланд посока центъра на Т- образното кръстовище, може би последната
къща, на тротоара.
Съгласно чл.18 ал.1 от Конституцията на РБ, републиканските пътища са изключителна
5
държавна собственост, от което следва, че общинските пътища са собственост на общините
и се поддържат от тях. Съгласно параграф 1 от ДР на Закона за пътищата "Път" е ивицата от
земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и
пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. Видно от чл.19, ал.1 от същия
закон, общинските пътища се управляват от кметовете, на съответните общини, които имат
задължението да ги поддържат в изправност с необходимата маркировка, като в ал.2 на
посочената закона разпоредба изрично е предвидено, че управлението на пътищата включва
и поддържането им. Следователно неизправността – нарушената цялост на тротоара, като
част от общинската пътна мрежа е следствие на неизпълнение от страна на ответника –
Община Горна Оряховица на вменените му задължения по чл. 167,ал.1, изр.1 от
ЗДвП.Съгласно законовата разпоредба лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в
изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във
възможно най - кратък срок. В този смисъл, тротоарът на мястото на инцидента е следвало
да се поддържа от Общината и тя следва да носи отговорността за негова неизправност,
довела до причиняването на щетата. При невъзможност същия да бъде използван според
обичайното си предназначение – за придвижване , това е следвало да бъде сигнализирано, за
което твърдения и доказателства по делото няма.
Налице е и причинна връзка между поведението на ответника – в качеството му на
възложител на работа, вследствие неизпълнението /бездействие/ на нормативно вменените
му задължения и настъпилите вреди.
„Деликвента дължи обезщетение за вреди доколкото те са възникнали в причинна
връзка с противоправното му поведение. Когато за настъпването на вредите има значение и
поведението на трети лица, то това поведение изключва отговорността на деликвента само в
случай, че прекъсва причинната връзка между действията на ответника деликвент и
настъпилите за пострадалия вреди“/ Решение № 17 от 6.03.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3174/2014 г., IV г. о., ГК/.
Неоснователно е възражението на въззивника Община Горна Оряховица за
съпричиняване от пострадалата, доколкото същата е проявила небрежност при
придвижването си по време на инцидента. Доказано е по делото от събраните гласни
доказателства, че действително по тротоара, където ищцата е паднала е имало
неизправности изразяващи се в голям участък от отлепени и счупени плочки, неравности и
дупки. Аргумента посочен от въззивника, че предвид здравословното си състояние ищцата е
следвало да не предприема преминаване през компрометиран участък от тротоара, че е
проявила самонадеяност при преценка на възможностите си и /или груба небрежност по
отношение на предпазване от инциденти, както и, че се е отдалечила на значително
разстояние от мястото, където живее, е несъстоятелен от правна гледна точка. Безспорно от
заключението по СМЕ е установено, че е налице пряка причинно –следствена връзка
между спъването – падането и полученото травматично увреждане, както и между падането
/инцидента/ и следващите медицински интервенции. В заключението си и в съдебно
заседание , вещото лице изрично е посочило, че към дата на прегледа ищцата се е
придвижвала сама и без помощни средства, както и, че посочените в ТЕЛК от 2018г.
ограничения при придвижването й са за тогавашния период. В тази връзка, противно на
твърдяното от ответника- въззивник, към дата на инцидента – 15.03.2024г., ищцата не е
имала предписания да ходи на съвсем къси разстояния, с помощни средства и физическа
подкрепа на друго лице, само по гладки повърхности и евентуално при по- големи
разстояния да ползва инвалидна количка. Не е имала забрана и да се отдалечава от мястото,
в което живее, респективно да посещава друго населено място. Всички тези предписания от
2018г. и в епикризите след проведените през 2018 и 2019г. оперативни интервенции, не са
били актуални към дата на инцидента. Следва да се има предвид, че в исковата молба няма
твърдения, че присъствалата по време на инцидента жена е била с ищцата в ролята й на
асистент или водач, поради невъзможност на Х. да се придвижва сама. Съгласно приетото в
6
Решение № 444 от 31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК “Само по себе си
нарушаването на общоприети или опитни правила за поведение от страна на пострадалия не
може да обоснове извод за наличието на съпричиняване. И в този случай определящо е
наличието на причинна връзка между нарушаването им и вредоносния резултат, т.е.
резултатът трябва да е следствие и на нарушаването.“
Изложеното обосновава основателността на претенцията за ангажиране на
обезпечително – гаранционната отговорност на ответника при условията на чл.49 от ЗЗД.
Размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди
следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост – при
преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна, съобразно
указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на
ВС. С оглед спецификата на отговорността по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД такива
обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения,
общественото му положение. При определяне размера на претърпените неимуществени
вреди следва да се има предвид и личния характер на тази претенция, свързана пряко с
изживяванията и личността на този, който понася вредите. Определеното обезщетение
следва да служи единствено за репариране на вредите, а не да представлява средство за
повишаване на стандарта на живот на пострадалите лица, което налага отчитане и на
икономическата обстановка в страната към датата инцидента. В тази връзка, съдът взема
предвид, че минималната работна заплата за страната за 2024г. е 933 лв.,а следния
осигурителен доход по данни на НСИ – 1655.50 лева.
В конкретната хипотеза, за да определи размера на дължимото обезщетение,
настоящият съдът съобрази, че на Д. Х. са причинени травматични увреждания, телесна
повреда, която засяга основна двигателна функция на десния крак. Същите не са отшумели
през значителен период от време- 43 дена с гипс и на легло, няколко болнични престоя и
оперативни намеси, след което е имало дълъг възстановителен период. Събраните
доказателства / свидетелски показания и заключение по СМЕ/ са непротиворечиви, че
непосредствено след травмата и през периода на оздравяване, Х. е изпитвала значителни
болки и страдания, неудобства, както и притеснения. От друга страна от същите
безпротиворечиво се установява, а и не се отрича от ищцата, че придружаващите
заболявания – ювелирен хроничен артрит, полиартикуларна форма четвърти стадий с
изразени костни и ставни деформации от 3 г. възраст, сменени дясна и лява коленни и
тазобедрени стави, са удължили и влошили възстановително -оздравителния процес поради
спецификата на общото състояние на ищцата. Остатъчният двигателен дефицит в
движенията на дясна глезенна става/ограничена дорзална флексия до 40 процента, е именно
поради горните обстоятелства и общо здравословно състояние на Х.. Ето защо част от
преживените негативни емоции, като страх от бъдещето, страдания, неудобство, не могат с
категоричност да се характеризират с произход единствено от претърпения на 15.03.2024г.
инцидент. След оперативната намеса и последвалото раздвижване, ищцата се е движила,
ходила е сама, като съгласно изложеното от вещото лице в открито съдебно заседание, към
28.03.2025г. това е ставало без чужда помощ и помощни средства.
Настоящият съдебен състав счита, че при определяне размера на присъденото в полза
на ищцата обезщетение за неимуществени вреди – 35 000лв., първоинстанционният съд е
спазил критерия за справедливост по см. на чл.52 от ЗЗД, преценявайки възрастта на
пострадалата, характера на уврежданията, начина и обстоятелствата на извършването им,
периода на лечение и възстановяване, степента на възстановяване, причинените морални
страдания, загрозявания, осакатявания и др., както и икономическата конюнктура в
страната, поради което така определеното обезщетение представлява справедлива обезвреда
на претърпените от ищцата вреди.
По отношение на имуществените вреди.
7
От ангажираните от ищците писмени доказателства/фактури и фискални бонове/, не
оспорени от ответника, безспорно е установено, че за проведеното лечение във връзка с
претърпения на 15.03.2024г. инцидент, Д. Х. е заплатила услуги и консумативи в общ размер
на претендираната сума от 5 753,90лв. С оглед формирания извод за липса на
съпричиняване от страна на пострадалата във вредоносния резултат, в тази част решението
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Основателността на главния иск обосновава основателност и на акцесорния такъв – за
законната лихва върху присъдените суми, считано от датата 15.03.2024г. до окончателното
изплащане на задължението.
Предвид съвпадането на изводите на двете инстанции, макар и с различни мотиви,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, вкл. и в частта за присъдените
разноски.
При този изход на спора, оставяне без уважение и на двете жалби, разноските за
страните следва да останат така както са направени.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Велико Търново,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 249 от 15.05.2025г., постановено по гр.д. №
583/2024г. на Окръжен съд –Велико Търново.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8