Решение по дело №11835/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6531
Дата: 17 септември 2019 г. (в сила от 17 септември 2019 г.)
Съдия: Мария Иванова Райкинска
Дело: 20191100511835
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 17.09.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

 Председател: Мария Райкинска

                                                       членове:   Цвета Желязкова

                                                                              Елена Радева

 

като разгледа докладваното от съдия Райкинска, ч. гр. дело № 11835 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

            Образувано е по жалба вх. № 110962/10.09.2019 г. по описа на СГС, депозирана  от З. „Б.В.И.Г.“срещу постановление на ЧСИ В.М.по изп. д. № 201986004001553, с което ЧСИ е отказал да намали приетия по делото адвокатски хонорар от 499.38 лева до размер на 200 лева.

Намира, че адвокатското възнаграждение е завишено и не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, нито че процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви действия по събиране на вземането, поради което следва да се приеме само адвокатски хонорар по чл. 10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Извършеното от процесуалният представител на взискателя се изчерпвало само с подаване на молба за образуване на изпълнително дело.

            Моли адвокатският хонорар да бъде намален на 200 лева. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

            Взискателят Д.М.К.е получила препис от жалбата на 26.08.2019 г., но не е депозирала отговор по жалбата.

            ЧСИ В.М.е изложила мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, с които изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

Софийският градски съд, след като разгледа жалбата, доводите на страните и обсъди представените доказателства, намира следното:

Изп.д. № 201986004001553 е образувано на 01.08.2019 г. по молба на Добринка Минкова Кънева, представлявана от адв. П.Д.К.срещу З. „Б.В.И.Г.“ въз основа на изп. лист по гр.д. № 15529/2015 г. на СГС, І-1 състав. С молбата е възложено на ЧСИ да направи пълно проучване на длъжника, да се направи сметка за дълга, да се изпрати ПДИ и други подлежащи на връчване актове. На ЧСИ са възложени правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, включително определяне начина на изпълнение. Към молбата са приложени пълномощно за адв. К.и договор за правна помощ и съдействие, според който на адвокат К.са платени в брой 499.38 лева – адвокатско възнаграждение.

Видно от Сметка № **********/07.03.2019 г. начислените такси от ЧСИ са в общ размер без ДДС 140 лева, от които 20 лева за образуване на изп.дело, 50 лева за цялостно проучване имуществото на длъжника, 50 лева за цялостно проучване имуществото на длъжника и 20 лева за изготвяне и връчване на покана, а с ДДС сумата възлиза на 168 лева.

Изготвена е сметка за размера на дълга.

На длъжника е връчена ПДИ на 06.08.2019 г., в която са посочени сумите от изготвената сметка за дълга.

На 05.08.2019 г. е постъпила молба от адв. К.с искане за извършване на справка в регистъра на БНБ за сметки на длъжника и за налагане на запор върху същите.

На 07.08.2019 г. е постъпило възражение от застрахователя до ЧСИ с твърдения за прекомерност на адвокатския хонорар. ЧСИ го е оставил без уважение с ръкописно постановление от 07.08.2019 г., като е съобщил това на длъжника на 09.08.2019 г. На 13.08.2019 г. длъжникът е депозирал жалба срещу това постановление.

На 07.08.2019 г. ЧСИ е изготвила Акт, в който е посочено, че пълномощникът на застрахователя Н.З.е заявил, че дружеството няма да плати доброволно.

На 08.08.2019 г. адв. К.е поискала да се направят справки в КАТ и НАП.

На 13.08.2019 г. е постъпила молба от адв. К.за налагане запор върху сметките на длъжника ва „Райфайзенбанк България“ АД. ЧСИ е разпоредила налагане на запора и такъв е наложен на 14.08.2019 г. От „Райфайзенбанк България“ АД са превели сумата 4 044.17 лева.

При така установеното от фактическа страна настоящият състав намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжника по изпълнителното дело, срещу обжалваем акт на ЧСИ, в законоустановения срок и е редовна, поради което е допустима.

По отношение отказа на ЧСИ да намали адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя, съдът намира следното:

Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен, е уреден в  чл. 78, ал.5 ГПК. В посочената разпоредба е предвидено, че съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер, като съобрази сложността на делото. В цитираната разпоредба не е предвидена такава възможност и по отношение на съдебния изпълнител, т.е. се налице е празнина в закона, която следва да бъде попълнена чрез тълкуването му. Разпоредбата на  чл. 78, ал.5 ГПК е в част първа "Общи правила" и важи както за исковия процес, така и за изпълнителния процес. Следователно съдебният изпълнител също има право по искане на насрещната страна - в случая длъжника, да се произнася по искането за намаляване размера на разноските, когато е прекомерен, като неговият акт подлежи на обжалване.

По отношение оплакването за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира, че същото е основателно. Взискателят Д.К.е представляван от адвокат, но същата е депозирала единствено молба за образуване на изпълнително производство, в която ЧСИ е оправомощен по реда на чл. 18 ЗЧСИ. З. „Б.В.И.Г.“ АД е застрахователно дружество, което разполага с публично известни банкови сметки и наличност, много по-голяма от дълга, поради което и последвалите молби за проучване имуществото на дружеството и за запор на сметките в „Райфайзенбанк България“ АД и предвид оправомощаването по чл. 18 ЗЧСИ не може да обоснове извършване на необходими действия по събиране на дълга. Посоченото обосновава минимален размер на адвокатското възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело, каквото съдът към момента на образуване на изпълнителното дело се определя по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлиза на 200 лева. Адвокатът на взискателя не е извършил никакви други необходими действия по процесуално представителство, поради което уговореното с взискателя възнаграждение за такова не следва да се възлага на длъжника. Това налага да бъде отменено постановлението на ЧСИ по чл. 78, ал. 5 ГПК, обективирано в ръкописно постановление от 07.08.2019 г. върху възражението на длъжника от 07.08.2019 г., като адвокатското възнаграждение бъде намалено от 499.38 лева на 200 лева.

Воден от горното, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

   ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ В.М.да намали приетото от нея адвокатско възнаграждение по изп.д. № 201986004001553 и вместо него и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК постановява: НАМАЛЯВА адвокатското възнаграждение по изп.д. № 201986004001553 на ЧСИ В.М.от 499.38 лева на 200 лева.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

                                                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

                                                                                                                         2.