РЕШЕНИЕ
№ 2125
гр. Бургас, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело №
20232120106995 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ вр. с чл. 145 и сл. АПК
и е образувано по жалба от К. В. Д., Д. Н. И., В. Н. Д., Н. С. Н., с която се моли
да бъдат отменени Решение № .... г., с което се обезщетяват наследниците,
чрез предоставяне в собственост на 4.237 дка земеделски земи на обща
стойност 2988 лв. съгласно план за обезщетяване в землището на с. ..., както
следва: с 4.237 дка от поземлен имот ...№ ....по плана за обезщетяване,
Решение № 1450-О/10.01.2023 , с което се обезщетяват наследниците, чрез
предоставяне в собственост на 2.677 дка на стойност 1178 лв. от поземлен
имот от ...№ ...по плана за обезщетяване и Решение № 7200-О/10.01.2023 г., с
което се обезщетяват наследниците чрез предоставяне в собственост на 16.122
дка на стойност 7594 лв., от поземлен имот от ... № ....по плана за
обезщетяване, които решения са по преписка № ...на наследници на Н..С. К...
Твърди се, че обжалваните решения са незаконосъобразни, тъй като: 1/
са постановени на основание предходни нищожни решения по същата
преписка (протоколно решение от 1993 г. и Решение № 3132/06.01.2000 г.), 2/
предоставените в обезщетение имоти се намират в землища, различни от
землището по местонахождението на притежаваните от наследодателя имоти
и на разстояние десетки километри от тях; 3/ призната за възстановяване
земеделска земя е била първа категория, а предоставените в обезщетение
имоти са седма и девета категория. Моли се обжалваните решения да бъдат
отменени и преписката да бъде върната на ОСЗ-Созопол за ново произнасяне,
както и да бъдат присъдени на жалбоподателите направените разноски по
делото. Претендират се и разноски.
1
Конституираната насрещна страна по жалбата – Общинска служба по
земеделие – гр. Созопол, не изразява становище по делото.
Конституирани са като заинтересова страни П. Н. Н., Т. В. С. и Б. Л. И.,
чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание възразяват срещу
законосъобразността на административните актове, предметна делото.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата доводи и събраните
по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като липсва срок за
прогласяването на нищожност на един административен акт /чл. 149, ал. 5 от
АПК/, при наличието на правен интерес, който в случая за жалбоподателите
произтича от качеството им на наследници на правоимащото лице Н..С. К...
Постановените по реда на ЗСПЗЗ решения на Поземлените комисии
/понастоящем Общински служби по земеделие/ са индивидуални
административен актове и следва да отговарят на условията за
законосъобразност на един административен акт, т. е. да са постановени от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, да са спазени
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването им и
да са съобразени с целта на закона – АПК.
Според чл. 149, ал. 5 АПК административните актове могат да се
оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във
времето. В жалбата си жалбоподателите отправят твърдения именно за такива
пороци на административните актове, което обуславяло тяхната нищожност.
Следователно и на това основание жалбата се явява допустима, доколкото
въпросът за нищожността може да се повдига без ограничение във времето.
Отделно от изложеното, съдът следи и служебно за пороци на
административния акт, обуславящи неговата нищожност.
По отношение на правния интерес, съдът намира, че такъв е налице,
доколкото жалбоподателите винаги имат правен интерес от установяване на
недействителността на административния акт, дори и същият да
удовлетворява частично отправеното искане, доколкото по този начин се
игнорира всякакво съмнение относно неговата действителност.
Жалбата е допустима и следва да бъде разгледано по същество срещу
обжалваните административни актове.
Съгласно чл. 170, ал. 1 вр. ал. 3 АПК административният орган носи
тежестта да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в
административния акт, и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му. На основание чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.
В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е регламентирано специално обезщетително
производство в хипотезата, когато с решение на ОСЗ е признато правото на
възстановяване на собствеността в съществуващи на терена стари реални
граници, но е отказано реалното му възстановяване поради наличие на
пречките, предвидени в чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Обезщетителната процедура
2
започва с оценка на признатата за възстановяване земеделска земя по реда на
Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на
земеделските земи (НУРУТПЦЗЗ) (загл. изм. с Държавен вестник бр. 75/2006
г. - Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи), която оценка
се обективира в решение на ОСЗГ по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ. С последващото
решение по чл. 19, ал. 17, постановено на основание това влязло в сила
решение се признава право на обезщетение със земя на същата стойност.
Признатото право на обезщетение е определено по стойност с решенията по
чл. 19, ал. 8 и чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ, докато полученото обезщетение се
определя по стойност с последващото решение, издадено на основание чл.
27а, ал.1 ППЗСПЗЗ. С това решение се посочва и конкретната земеделска
земя, отредена като обезщетение, с което приключва и самата обезщетителна
процедура. Следователно, за да бъде издадено решение по чл. 27а, ал.1
ППЗСПЗЗ, следва да са налице влезли в сила решения по чл.10б, ал. 1 ЗСПЗЗ,
по чл. 19, ал. 8 и по чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ. При липсата на такива липсва
правно основание за постановяване на крайния акт по чл. 27а, ал.1 ППЗСПЗЗ.
За да се произнесе по предмета на решението по чл.27а, ал.1 ЗСПЗЗ, съдът
следва да установи, че решенията по чл.10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, по чл. 19, ал. 8 и по
чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ вече са породили правните си последици и са
стабилни актове.
По делото е представено влязло в сила Решение № 1248 от 18.06.2024 г.
постановено по адм. д. № 7891/2023 г. по описа на БРС, с което са обявени за
нищожни: Решение с протокол №3132/15.04.1993 г. за размера и категориите
на земеделските земи, правото на собственост, върху които ще се възстановява
чрез план за земеразделяне в землището на село ....., на Поземлена комисия –
гр. Созопол; Решение №3132/14.03.2000г., за определяне правото на
обезщетение на собствениците по реда на чл.10б, чл.10в и чл.35 ЗСПЗЗ в
землището на село ......, на Поземлена комисия - гр. Созопол; Решение № 5Ч от
17.01.2005г. за стойността на обезщетението със земя и/или с поименни
компенсационни бонове на собствениците по реда на чл.19, ал.17, т.1 от
ППЗСПЗЗ, на Общинска служба по земеделие и гори - гр. Созопол,
постановено на основание Решение № 3132 от 14.03.2000 г. на Поземлена
комисия - гр. Созопол.
При това положение се установява, че Решение № 2600-О от
01.10.2023г. е издадено въз основа на нищожен административен акт -
решението по чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ – Решение № 5Ч от 17.01.2005г. В
съдебното производство може и следва да бъде обсъден въпроса за
валидността на преюдициален административен акт, дори и без нарочна жалба
срещу него, доколкото оспореният в настоящото производство е издаден
именно въз основа на друг административен акт.
Липсата на предписаното от закона правно основание за постановяване
на административния акт, каквото в случая е изискването на закона относно
нуждата от влезли в сила решения по чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ и чл. 19, ал. 8
ППЗСПЗЗ е особено съществен порок за валидното действие на
административния акт, който във всички случаи обосновава неговата
нищожност, за което съдът следи служебно /В този смисъл Решение № 16202
3
от 30.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6358/2009 г., IV о./.
С тези съображение се налага извод, че Решение № 2600-О от
01.10.2023г. също е нищожно.
Решение № 1450-О от 10.01.2023 г. е издадено въз основа на Решение №
3132 от 06.01.2000 г. по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ и Решение № 6С от 17.01.2005
г. по чл. 19, ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ.
Решение № 7200-О от 10.01.2023 г. е издадени въз основа на същите
Решение № 3132 от 06.01.2000 г. по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ и Решение № 6С от
17.01.2005 г. по чл. 19, ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ.
Следва да се има предвид, че с посоченото по горе Решение № 1248 от
18.06.2024 г. постановено по адм. д. № 7891/2023 г. по описа на БРС - Решение
№3132/15.04.1993 г. и Решение №3132/14.03.2000г., за определяне правото на
обезщетение на собствениците по реда на чл.10б, чл.10в и чл.35 ЗСПЗЗ са
обявени за нищожни.
Решение № 6С от 17.01.2005 г. по чл. 19, ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ изобщо
липсва в предстаВ.та административна преписка. Въпреки доказателстВ.та
тежест административният орган не е ангажирал доказателства за наличие на
издадено такова решение.
Липсата на предписаното от закона правно основание за постановяване
на административния акт се приема за особено съществен порок за валидното
действие на административния акт, който обосновава неговата нищожност, за
което съдът следи служебно. В този смисъл е постановено Решение № 16202
от 30.12.2009 г. по адм. д. № 6358/2009 г., IV отделение на ВАС.
При това положение поделото следва да се направи извод, че и трите
обжалвани административни акта са нищожни тъй като не били налице
предпоставките за издаването им – преюдициалните административни актове
са признати за нищожни с влязло в сила съдебно решение, като и не беше
установено изобщо издаването на Решение № 6С от 17.01.2005 г. Преписката
следва да се върне на административния орган за издаване на нови решения,
при спазване на изискванията им за законосъобразност, съобразно мотивите в
настоящото решение.
Искането за присъждане на разноски следва да бъде уважавано, като в
полза на жалбоподателите следва да се присъдят разноските заплатени за
адвокатско възнаграждение.
Неоснователна се явява претенцията за разноски на заинтересованите
страни П. Н. Н., Т. В. С. и Б. Л. И. и това е така, тъй като същият няма
процесуалната възможност да бъде конституиран като жалбоподател в
настоящото производство, тъй като чл. 182, ал. 3 АПК е неприложим в
настоящото производство. Разпоредбата на чл.143, ал.3 АПК дава единстВ.
възможност за присъждане на разноски на заинтересована страна, за която
оспореният в съдебно производство акт е благоприятен, в случаите, когато
съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли същата, които
хипотези не са налице в настоящия случай, а в чл.78 ГПК, който е приложим в
производството на основание чл.144 АПК, също не е предвидена възможност
за присъждане на разноски на заинтересована страна по делото. Тези
аргументи се споделят и в Решение № 5066 от 12.05.2023 г. на ВАС по адм. д.
4
№ 11472/2022 г.
Мотивиран от горното, Районен съд – Бургас
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ Решение № 2600-О от 10.01.2023 г., с
което се обезщетяват наследниците, чрез предоставяне в собственост на 4.237
дка земеделски земи на обща стойност 2988 лв. съгласно план за обезщетяване
в землището на с. ....., както следва: с 4.237 дка от поземлен имот ...№ ...по
плана за обезщетяване; Решение № 1450-О от 10.01.2023 г. , с което се
обезщетяват наследниците, чрез предоставяне в собственост на 2.677 дка на
стойност 1178 лв. от поземлен имот от ...№ .....по плана за обезщетяване и
Решение № 7200-О от 10.01.2023 г., с което се обезщетяват наследниците
чрез предоставяне в собственост на 16.122 дка на стойност 7594 лв., от
поземлен имот от ...№ .....по плана за обезщетяване, издадени от Общинска
служба по земеделие гр. Созопол, които решения са по преписка № 3132 на
наследници на Н..С. К...
ВРЪЩА преписката на Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол с
указание за постановяване на решения при спазване на изискванията им за
валидност и законосъобразност, съобразно мотивите в настоящото решение.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол, ДА
ЗАПЛАТИ на К. В. Д. с ЕГН **********, сумата в размер на 200 лв.,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Н. И. с ЕГН **********, сумата в размер на 250 лв.,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол, ДА
ЗАПЛАТИ на В. Н. Д. с ЕГН **********, сумата в размер на 800 лв.,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол, ДА
ЗАПЛАТИ на Н. С. Н. с ЕГН **********, сумата в размер на 400 лв.,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в
четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5