№ 449
гр. Русе, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Магардичиян
при участието на секретаря Десислава Радева
в присъствието на прокурора Х. Ст. М.
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело №
20254500100484 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.2б, ал.3 вр чл.4, ал.2 ЗОДОВ.
К. Г. Т. е предявил срещу Районен съд –гр.Русе иск с правно основание
чл.2б, ал.3 вр чл.4, ал.2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 33
000лв, представляващи неимуществени вреди, които са последица от
нарушаване на правото му на разглеждане на делото в „разумен срок“,
прокламирано в чл.6, § 1 КЗПЧОС в исковото производство по гр.д.№ 95/25 по
описа на Районен съд-Свищов, преобразувано в гр.д.№ 1959/25 по описа на
Районен съд-Русе, ведно със законната лихва върху пресъдената му сума,
считано от датата на завеждане на иска до окончателното й погасяване, които
суми на основание чл.127, ал.4 ГПК да бъдат изплатени чрез паричен превод в
„Български пощи“ЕАД или по банков път по негова сметка в „Алианц Банк
България“ЕАД, за която е представил служебна бележка към исковата молба.
Твърди, че по повод подадена от него искова молба с № 707 от
07.02.2025г било образувано исково производство по гр.д.№ 95/25 по описа на
Районен съд-Свищов, което с Определение № 59 от 07.02.2025 съдът е
изпратил делото за разглеждането му от Районен съд - гр. Бяла. Поради
отстраняване на всички съдии от този съд делото е „ на производство и се
движи“ под гр.д.№ 1959/25 по описа на Районен съд – гр. Русе. Докладчикът
по делото е счел същото за местно и родово подсъдно без да изпълни
служебните си задължения да повдигне препирня за подсъдност. Отделно не е
съобразил, че с разглеждане и решаване на делото се изчерпват всички
вътрешни правни средства за обезщетяването на пострадалите от „бавно
правосъдие“ от страна на държавата и се разкриват нови хоризонти по
обезщетяването му при ЕСПЧ в Страсбург. Твърди, че в резултат на
нарушаване принципа на разумна продължителност и гаранциите дадени по
изпълнение на пилотните решения на съд в Страсбург е претърпял и
продължава да търпи душевни болки и страдания и най-вече е загубил
1
доверие в правосъдието, редом с житейски дискомфорт от погазване на
основните му права и същите са в пряка последица и предмет на
опровергаване от ответната страна. Ответникът като компетентен орган не е
могъл своевременно да защити накърнените му права да получи желания
съдебен акт в срок, вследствие на което е засегната и неимуществената му
сфера като е накърнено чувството му за справедливост, изпитвал е безсилие,
гняв от това противоправно поведение на компетентия орган, обида от
незачитането на правото му на пострадало лице да бъде извършено бързо и
адекватно решаване на делото. Засягането на неимуществената му сфера е
значително – в резултат на продължителното генериране на негативни емоции
/ хроничен стрес/ бил в нарушен сън, изпитвал е продължително време
тревожност, изпадал е в депресивно състояние, раздразненост, подтиснато
настроение, имал хронично главоболие, настъпило е разстройство на
адаптацията, което и до настоящият момент не е напълно отшумяло, което е
установимо от приложената медицинска документация,а евентуалното
предприето от него активно поведение е средство за предотвратяване на
евентуални неблагоприятни последици за него.
Ответникът Русенски районен съд в писмен отговор по реда и в срока на
чл.131 ГП, счита предявения иск за неоснователен. При справка в РРС се
установяван, че делото е получено от РС-Свищов и е заведено под вх. №
9075/18.03.2025г по описа на РРС. Разпределено е на същата дата. На
20.03.2025г е постановено разпореждане по чл.129, ал.2 ГПК за оставяне на
исковата молба без движение. На 21.03.2025 е постановено определение за
частично прекратяване на производството по делото по отношение на един от
ответниците, тъй като на същата дата ищецът е подал молба-уточнение в този
смисъл. На същата дата е постановено и разпореждане по чл.131 ГПК. На
01.04.2025г първоначално определения съдия-докладчик се е самоотвел от
разглеждане на делото на основание чл.22, ал.2 вр ал.1, т.6 ГПК. На
02.04.2025г делото е преразпределени по случаен принцип на друг съдия-
докладчик, който също с определение от 04.04.2025г се е отвел на основание
същата разпоредба. На 07.04.2025г делото е преразпределено на друг съдия-
докладчик, който с Определение рег № 1810/17.04.2025г е прекратил
производството по делото поради недопустимост на предявения иск по чл2б
ЗОДОВ поради неизчерпана административна процедура по обезщетение за
вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ. Определението е било връчено на
ищеца на 25.04.2025г е и влязло в сила на 07.05.2025г. С оглед изложеното
ответникът счита, че не е налице забавяне при разглеждането на делото пред
РРС. Делото е разпределено и преразпределяно при необходимост незабавно
или в рамките на до 1-2 дни от възникването на основанието за
разпределение/преразпределение. Произнасянето на съдиите-докладчици
също са в кратки срокове, а общата продължителност на разглеждане на
делото от постъпването му в съда до влизане в сила на приключващото
производството определение е малко над месец, в което време е включено и
технологичното време, необходимо за оставяне на исковата молба без
движение поради нередовност, за връчване на приключващия производството
акт и за изтичане на срока за обжалване на същия. По тези съображения
ответникът счита, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли. В
условията на евентуалност моли да се вземе предвид и обстоятелството, че
искът е крайно завишен по размер, който не е съобразен с общата
продължителност на разглеждане на делото и не съответстват по
справедливост на евентуално претърпените от него вреди като ответникът
2
счита, че такива изобщо няма и до момента не са установени. Размерът, който
се претендира, не е съобразен и с трайната съдебна практика.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, намира следното :
К. Г. Т. е предявил срещу Районен съд-Елена, Окръжен съд-Велико
Търново и Районен съд-Свищов иск с правно основание чл.2б, ал.1 вр чл.4.,
ал.2 ЗОДОВ като по подадената от него искова молба е образувано гр.д.№
95/25 по описа на Районен съд-Свищов.
С определение № 59 от 07.02.2025г, постановено по гр.д.№ 95/25 по описа
на РС-Свищов производството по делото е прекратено и на основание чл.7,
ал.2 ЗОДОВ делото е изпратено по компетентност на Районен съд-Бяла.
Образувано е гр.д.№ 171/25 по описа на Районен съд-Бяла, по което след
отвод на съдиите от този съд с Определение № 166/13.03.2025г
производството по делото е прекратено и делото е изпратено в Русенски
Окръжен съд за изпращането му за разглеждане от друг равен по степен съд.
С Определение № 333 от 17.03.2025г по в.ч.гр.д.№ 241/25 по описа на РОС
делото е изпратено за разглеждане от Районен съд-Русе.
По исковата молба на К. Г. Т. в Русенски районен съд е образувано гр.д.№
1595/25 по описа на РРС на 18.03.2025г.
С Разпореждане № 2818/20.03.2025г съдия-докладчикът по делото е
оставил исковата молба без движение с указания да посочи в какъв размер е
претенцията му спрямо всеки от ответниците, като посочи конкретен размер
за всеки от ответниците, както и да формулира нов петитум съгласно
направените уточнения. Същото му е връчено чрез имейл на 20.03.2025г. С
молба към него К. Т. е заявил, че оттегля предявеният иск срещу Окръжен съд-
Велико Търново и с Определение № 1307/21.03.2025 съдът е прекратил
производството по делото по отношение на този ответник. Определението е
връчено на Т. на 25.03.2025г
С определение № 1516/01.04.2025г съдия –докладчикът по делото се е
отвел от разглеждане на гр.д.№ 1595/25 по описа на РРС. На 02.04.2025г е
определен нов съдия-докладчик по делото, който с Определение №
1587/04.04.2025г също се е отвел от разглеждане на правния спор.
С Определение рег № 1810 от 17.04.2025г по описа на РРС , на основание
чл.130 ГПК, исковата молба на К. Г. Т. е върната като недопустима и
производството по гр.д.№ 1595/25 по описа на РРС е прекратено. Т. е
уведомен за това определение чрез ЕПЕП на 25.04.2025г и не е обжалвал
същото, поради което то е влязло в сила.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното :
Съгласно чл.2, ал.1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. При
допуснато от страна на държавата нарушение на това право, същата следва да
обезщети причинените на лицето вреди, при предпоставките и критериите,
посочени в чл. 2б ЗОДОВ. Съгласно посочената норма, съдът следва да
съобрази: 1. общата продължителност и 2. предмета на производството, 3.
неговата фактическа и правна сложност, 4. поведението на страните и 5. на
техните процесуални или законни представители, 6. поведението на
останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и 7. други
3
факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Общата
продължителност на производството се изчислява като се съобрази –
началната дата /която за граждански дела е датата на сезиране на съда/ и
крайната /на влизане в сила на окончателния акт/ и се пресметне съответния
период. Доколкото са приложими постановките, развити от ЕСПЧ в неговата
практика по приложението на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ, дългите периоди на
необяснимо бездействие не могат да се приемат за "разумни".
При наличие на изложените предпоставки, съдът присъжда обезщетение за
тези вреди, които са пряка последица от неразумно забавените действия на
правозащитните органи. Размерът на обезщетението се определя по
справедливост съобразно конкретно установените за случая релевантни
обстоятелства при съобразяване и на наличието на оборима презумция, че
всяка неразумна продължителност на производството води до причиняване на
неимуществени вреди. Вредите над обичайните подлежат на установяване.
В настоящият случай гр.д.№ 1595/25 по описа на РРС е образувано на
18.03.2025г и е приключило с Определение № 1810/17.04.2025г, с което на
основание чл.130 ГПК исковата молба на Т. е върната и производството по
делото е прекратено. Определението като необжалвано е влязло в сила. Т. го е
получил чрез ЕПЕП на 25.04.2025г и в предвиденият от закона преклузивен
срок не е обжалвал съдебния акт. В случая производството по делото е с
продължителност един месец, което в никакъв случай не може да бъде
определено като разгледано в „неразумен срок“, поради което предявеният иск
за обезвреда на ищеца от страна на Русенски районен съд по реда на чл.2 б,
ал.1 ЗОДОВ е неоснователен и следва да се отхвърли само на това основание.
По тези съображения е неоснователен и акцесорният иск за заплащане на
лихва за забава.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. Г. Т., ЕГН ********** с постоянен адрес-
гр. Е., ул. "К." № ** срещу Районен съд - гр.Русе с адрес- гр.Русе,
ул.“Александровска“ № 57 с правно основание чл.2 б, ал.1 вр ал.3 ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение в размер на 33 000лв, представляващи претърпени
от него неимуществени вреди от разглеждане на гр.д.№ 1595/25 по описа на
Районен съд-Русе в нарушение на правото му за разглеждане на делото в
„разумен срок“, прокламирано в чл. 6, § 1 ЗКПЧОС, ведно със законната лихва
от завеждане на иска до окончателно плащане на сумата, като неоснователен.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд –
гр.Велико Търново в 2- седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
4