№ 1603
гр. Пазарджик, 24.09.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Д.а Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело
№ 20255220101059 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Ищецът Д. Б. С., редовно призован чрез процесуалния си представител
адв. Н. Я., не се явява лично. За него се явява адв. Я. от АК-Пазарджик,
надлежно упълномощена с приложено към исковата молба пълномощно.
За ответното дружество ** ЕАД, редовно призовано чрез процесуалния
си представител юрк. Димова, не се явява законен или процесуален
представител.
Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба от ответника чрез процесуалния
му представител – юрк. Б*а с вх. № 23785/01.09.2025 г., с която моли да се
даде ход на делото в случай, че не са налице процесуални пречки за това.
Поддържа ОИМ, като съдът констатира, че такъв не е постъпил. Оспорва
исковата молба. Посочва какви действия са предприети в хода на изп. дело №
358/2016 г. по описа на ЧСИ Хар*в. Заявява, че в случая вземането е
установено с влязъл в сила изпълнителен титул, приравнен по своя ефект на
съдебно решение и давностният срок е петгодишен, който е започнал да тече
от влизане в сила на заповедта за изпълнение. Сочи, че давностнитят срок е
бил прекъсван многократно с предприемане на действия за принудително
изпълнение.
Позовавайки се на правните разрешения, дадени с ТР № 2 от 26.06.2015
г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - т. 10, сочи, че прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
1
изпълнителен способ независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, както и че искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
Заявява, че законодателят не е поставил като условие за прекъсване на
давностния срок постигане на резултат от съответно изпълнително действие.
В Тълкувателното решение е прието, че предприемането на изпълнителното
действие прекъсва давността, а не и достигане до знанието на третото
задължено лице на запорното съобщение, на връчване на призовката за
принудително изпълнение и т.н. Кредиторът посочва, че взискател в
изпълнителното производство/ не може да бъде санкциониран за бездействие
в случаите, при които предприетите по негово искане или от съдебния
изпълнител действия са се оказали неуспешни. За нуждите на преценката дали
погасителната давност е проявила своите последици е без значение дали
искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е
последвано от извършването на успешните изпълнителни действия. От
значение е кредиторовата пасивност, респективно активност, а не
ефективността на поисканите изпълнителни действия.
Посочва, че след образуване на изпълнителното производство в
релевантния по спора период ответникът в качеството си на взискател не е
бездействал, като е отправял искания до частния съдебен изпълнител за
извършване на изпълнителни действия за събиране на вземанията, които са
били уважавани от съдебния изпълнител, но ответникът не е бил
удовлетворени поради липса на активи у длъжника.
Излага доводи относно правната същност на перемпцията, относно
последиците й и значението й за прекъсването на погасителната давност.
Счита, че следва да се съобрази императивната разпоредба на чл. 3, т. 2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
както и параграф 13 от преходните и заключителните разпоредби от Закона за
здравето сроковете, съгласно които от 21.05.2020 г. отново са започнали да
текат давностните срокове.
Излага подробни съображения, поради които счита, че давността за
вземанията не е изтекла до подаване на исковата молба в съда.
2
Цитира относима към аргументите си съдебна практика.
Изразява становище по същество на делото за отхвърляне на исковата
молба.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5
от ГПК.
Отправя искане препис от протокола от проведеното съдебно заседание
да им бъде изпратен на e-mail: **********@*********.** или чрез ССЕВ.
Към молбата е приложено пълномощно.
АДВ. Я.: Моля да дадете ход на делото. Считам, че не са налице
процесуални пречки.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. Я.: Поддържам исковата молба. Уточнявам, че в петитума съм
пропуснала да посоча, и уточнявам, че претенцията се отнася за всички суми
по изпълнителния лист, тоест освен главница, 25 лв. – ДТ, 300 лв. - юрк.
възнаграждение, които поради пропуск не съм посочила в петитума. Най-
вероятно е поради пропуск, нещо съм се заблудила, поради което се
извинявам. Искът се отнася за всички суми по ИЛ, които съм изброила
подробно в обстоятелствената част. Уточнявам също така, че сумата от 316,79
лв., които съм посочила в петитума на ИМ представляват разноски по
изпълнителното дело съгласно ТТРЗЧСИ. Тези суми не следва да бъдат
включени в иска, защото те са по изпълнителното производство. В иска по чл.
439 ГПК не следва да бъде включена тази сумичка от 316,79 лв., извинявам се,
защото при евентуално уважаване на иска, при прекратяване на
изпълнителното дело, ще се удържи от ответника.
В този смисъл формулирам следният петитум на иска по чл. 439 ГПК,
моля да бъде признато, че не дължим главница в размер на 244,00 лв., законова
лихва считано от датата на подаване на заявлението в Районен съд Пазарджик
– 23.08.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, размер на ДТ от
3
25,00 лв. и 300 лв. юрк. възнаграждение.
Не съм съобразила и не следва да се включват в иска по чл. 439 ГПК
сумата от разноските по изпълнителното дело при ЧСИ.
Поддържам исковата молба с уточненията, които направихме в съдебно
заседание. Моля да приемете така представеното копие на изпълнителното
дело и да приемете заедно с приложените доказателства с исковата молба.
Ответникът – те не са представили доказателства, нямат и отговор, имат само
молба за настоящото заседание.
СЪДЪТ на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК пристъпи към излагане на
ДОКЛАДА си по делото, в следния смисъл:
В подадената искова молба от Д. Б. С., ЕГН **********, от
гр.Пазарджик, ул.„Ц*1, чрез адв. Н. Т. Я., от АК-Пазарджик, с адрес на
кантората гр. Паза*, уточнена в днешно съдебно заседание, против
„**ТА“АД, ЕИК *, с адрес: г*, представлявано от Зо* и Др*, се иска от съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът не дължи на
ответника „**ТА“ АД, сумата от 244,00 лв. – главница, законна лихва считана
от датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане, 25,00 лв. –
ДТ и 300,00 лв. юрисконсултско възнаграждеине, за които суми е издаден ИЛ
№ 2195/29.08.2016 г. по ч.гр.д. № 2995/2016 г. по описа на РС Пазарджик, и за
събирането на които е образувано изпълнително дело № 20169040400358 при
ЧСИ Хар*в с район на действие Окръжен съд Пазарджик, поради
погасяването им по давност.
Ищецът твърди, че на 13.03.2025 г. чрез работодателят си получил
книжа от ЧСИ Хар*в - Съобщение с изх. № 9978/07.03.2025 год. с приложено
копие от изпълнителен лист № 2195 от 29.08.2016 год. издаден по ч.г.д.
№2995/2016г. и запорно съобщение до работодателя за налагане на запор на
трудовото възнаграждение. Насрочен бил опис на движими вещи, собственост
на длъжника на 16.04.2025год..
Ищецът твърди, че по този начин узнал, че в полза на ответника
„**ТА“АД е издаден Изпълнителен лист № 2195, от 29.08.2016 год., въз
основа на Разпореждане № 8538/29.08.20216г. по ч.г.д.№ 2995/2016г. по описа
на Районен съд – Пазарджик, както и че е осъден да заплати на ответника
главница в размер на 244,00 лв., законна лихва, считано от датата на подаване
на заявление в Районен съд - 23.08.2016 г., до окончателното изплащане на
4
задължението, както и разноските по делото в размер на 25.00 лв. - държавна
такса, 300.00лв. юрисконсултско възнаграждение.
Посочва, че ответникът е образувал изпълнително дело
№20169040400358 при ЧСИ Хар*в, с рег. №904, с район на действие Окръжен
съд Пазарджик, задължението по което придобило общ размер от 1422.09 лв.
към 07.03.2025 год..
Твърди, че след образуване на изпълнителното дело поканата за
доброволно изпълнение не му е била връчена.
Счита, че настъпили факти след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е било издадено изпълнителното основание - чл. 439
от ГПК.
Сочи, че за да бъде основателен иск с това правно основание са
необходими кумулативно няколко предпоставки: 1/ да има изпълнително
основание; 2/ да има образувано изпълнително производство по чл.426 от
ГПК; 3/ да са настъпили факти след приключване на съдебното дирене, по
което е издадено изпълнителното основание. Твърди, че в случая били налице
и трите предпоставки и не дължи тази сума, по следните съображения:
На първо място на основание чл.110 от ЗЗД е било погасено правото на
принудително изпълнение за сумата от 244.00 лева (главница), посочена в
изпълнителния лист, поради което не дължи изпълнение.
Посочва, че с Разпореждане № 8538/29.08.2016г. издадено по ч.г.д.
№2995/2016г. на PC гр. Пазарджик е бил издаден изпълнителният лист №2195
от 28.09.2016г. с посочени в него суми главница в размер на 244.00лв., законна
лихва, считано от датата на подаване на заявление в Районен съд -
23.08.2016г., до окончателното изплащане на задължението, както и
разноските по делото в размер на 25.00лв. -държавна такса, 300.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Вземането е станало изискуемо на
29.08.2016г. и от тогава е започнал да тече срокът за погасяването му по
давност, който в случая е петгодишен, т. е. в настоящия случай давността е
била до 29.08.2021г.
Сочи се, че давността се прекъсва с предприемане на действия по
принудително изпълнение. Такива принудителни действия са били
насрочвани, но дали са били извършени, ищецът не може да твърди, защото
не бил разбрал до момента на връчване на запорното съобщение от настоящия
5
му работодател на 13.03.2025год..
Твърди, че такива действия са били описани в издаденото му
Удостоверение с изх.№11222/13.03.2025год. от ЧСИ Хар*в, а именно: запор на
трудово възнаграждение при работодател „Д*“ ЕООД; насрочване на опис на
движими вещи за на 03.11.2016 год.; запор на трудово възнаграждение при
работодател „К*“ ЕООД - 27.02.2017; запор на трудово възнаграждение при
работодател „Н*И“ ЕООД -10.04.2018; насрочване на опис на движими вещи
за 29.11.2018год.; насрочване на опис на движими вещи за 27.11.2020год.;
запор на трудово възнаграждение при работодател „А*Е“ ЕООД от 25.02.2021;
насрочване на опис на движими вещи на 18.01.2022год..
Твърди, че с изтичането на посочения 5-годишен срок се погасява
правото на принудително изпълнение по отношение на установеното вземане,
поради което за ищеца бил налице правен интерес да предяви настоящия
отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК за оспорване на
изпълнението, защото този иск се основавал само на факти, които са
настъпили след приключване на съдебното производство.
Сочат се доказателства. Формулирани са доказателствени искания.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
Правна квалификация:
Районен съд Пазарджик е сезиран с отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.
Доказателствени искания:
По доказателствените искания на страните предходният съдебен състав,
разглеждащ делото, се е произнесъл с Определение № 1504/12.05.2025 г.,
което настоящият състав счита, че не следва да бъде ревизирано.
Доказателствена тежест:
На основание чл.146, ал.1, т.5, вр. ал.2 ГПК съдът следва да укаже на
страните, че съгласно чл.153 и чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да
установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения,
както и връзките между тези факти.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че за уважаването на исковата претенция в
тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване по
6
чл. 154 от ГПК, съществуването на твърдените правопогасяващи факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание, даващи възможност да се оспорва
изпълнението - в случая твърдението си за изтекла погасителна давност.
УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА, че в негова тежест е да докаже, че правото
на принудително изпълнение съществува, тоест че са налице обстоятелства,
водещи до прекъсване или спиране на давността, или до отказ от изтекла
давност.
Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено
от закон предположение. Оборване на такива предположения се допуска във
всички случаи, освен когато закон забранява това.
АДВ. Я.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
Съдът, с оглед изявлението на адв. Я.
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА изготвения в днешно съдебно заседание доклад за
окончателен доклад по делото.
Съдът ДОКЛАДВА постъпилите по делото писмени материали,
изискани с Определението за насрочване на делото, а именно копие от изп. д.
№ 201690400358 по описа на ЧСИ Х. Пилафов с рег. № 904, с район на
действие ПзОС, постъпило с писмо вх. № 20618/22.07.2025 г., както и
материалите по ч.гр.д. № 2995/2016 г. по описа на ПзРС, постъпили с писмо с
вх. № 25496/19.09.2025 г.
АДВ. Я.: Да се приемат.
Съдът счита, че представените писмени доказателства с исковата молба,
както и днес докладваните писмени материали са допустими и относими към
предмета на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените преписи
на писмени документи с исковата молба, както и постъпилите по делото копие
от изп. д. № 201690400358 по описа на ЧСИ Хар*в с рег. № 904, с район на
действие ПзОС, постъпило с писмо вх. № 20618/22.07.2025 г., както и
материалите по ч.гр.д. № 2995/2016 г. по описа на ПзРС, постъпили с писмо с
вх. № 25496/19.09.2025 г.
7
АДВ. Я.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
СЪДЪТ като съобрази изявлението на процесуалния представител на
ищеца, счета делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. Я.: Уважаема госпожо съдия, моля да постановите съдебен акт, с
който да признаете за установено, че ищецът не дължи на ответника
„**ТА“АД гр. София сумите по изпълнителния лист № 2195/29.08.2016 г.
Същите са се погасили по давност. Видно от представените по делото и
приети копие на изпълнително дело № 358 по описа на ЧСИ Хар*в, от което е
видно, че на първо място на ищеца не е била връчена покана за доброволно
изпълнение още при образуването на изпълнителното дело. Също така,
изпратените запорни съобщения до работодателите са се върнали в цялост, без
съответните отметки за връчване на ищеца. Единствено работодателят, при
който той е работил „Д*“ ЕООД е извършил плащания, без знанието на ищеца,
а също така представените по делото банкови извлечения от сметката на ЧСИ
Хар*в не става ясно дали самата фирма „Д*“ ЕООД е извършила тези преводи
на суми, за периода от 16.11.2016 г. – 15.12.2016 г., на 27.03.2017 г., на
26.04.2017 г. и на 29.05.2017 г. Считам, че така описаните изпълнителни
действия, които са поискани от страна на ответника, не са били реализирани и
липсват доказателства за тяхното изпълнение по изпълнителното дело, тоест
липсват протоколи от описи на движими вещи в дома на ищеца, както и
запори изпратени уведомителни писма до банките, в които той има банкова
сметка. Лично той не е извършвал банкови преводи, единствената му сметка е
в „Пощенска банка“, няма наложен запор и от нея не са изтеглени суми за
погасяване на съответните вземания описани в ИЛ. Предвид изложеното, моля
да постановите решение и да присъдите сторените разноски на повереника ми
за настоящата инстанция.
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключени.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законоустановения
срок.
Препис от протокола след изготвянето му да се изпрати на ответника по
8
СЕСВ.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:43
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
9