№ 207
гр. Ловеч, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20224310100614 по описа за 2022 година
Производство с правно основание чл.50 от СК за прекратяване на граждански брак по
взаимно съгласие.
РС-гр.Ловеч е сезиран с молба за допускане на развод по взаимно съгласие от В. В. Д. и от
Д.Д., двамата от гр. Ловеч, в която изтъкват, че на 09.09.1987 год. сключили граждански брак, за
което е съставен Акт за граждански брак № 328/09.09.1987 год. от Община-гр.Ловеч.
Изтъкват, че с годините чувствата между тях охладнели и бракът им е изчерпал своето
съдържание. Живеят във фактическа раздяла почти 10 години и всеки е изградил собствен живот.
Декларират сериозното си и непоколебимо желание сключеният граждански брак да бъде
прекратен по взаимно съгласие, на основание чл.50 от СК, като за целта са сключили и подписали
Споразумение по реда на чл.51 от СК.
Молят съда, на основание чл.50 от СК, да прекрати сключения между тях граждански брак
и да одобри сключеното от тях Споразумение.
Разноските по делото са за сметка на В. В. Д..
В съдебно заседание молителят В. В. Д., редовно призован, се явява лично като поддържа
молбата за развод по взаимно съгласие. Заявява, че съгласието му за развод е сериозно и
непоколебимо, като не желае съдът да издирва чия е вината за разстройството на брака. Подписал
е лично споразумението и е съгласен с всички клаузи в него. Моли съда да постанови решение, с
което да прекрати брака му с молителката и да утвърди споразумението така, както е представено.
Разноските по делото да останат за негова сметка.
Молителката Д. ИВ. Д., редовно призована, се явява лично като поддържа молбата за
развод и моли съда да я съобрази при постановяване на решението си. Не желае съдът да издирва
чия е вината за разстройството на брака. Сериозно и непоколебимо е съгласието й за развод. Лично
е подписала споразумението и е съгласна с всички клаузи в него. Съгласна е след развода да
продължи да носи досегашното си фамилно име Д.. Окончателната държавна такса по делото ще
1
заплати съпругът й.
Активната процесуална легитимация и правният интерес на страните се установява от
представеното в оригинал удостоверение за граждански брак №0038192/09.09.1987 год. на
Общински Народен съвет-гр.Ловеч, от което се установява, че В. В. Д. и Д.И. Заранкова са
сключили граждански брак на 09.09.1987 год. в гр.Ловеч, за което е съставен акт №328/09.09.1987
год. След брака съпругата приела да носи фамилното име на своя съпруг – Д..
Бракът е първи и за двамата съпрузи.
Фактът е, че от брака си молителите имат родени две деца, които са пълнолетни – дъщеря
****** Д., ЕГН-********** и син ****** Д., ЕГН-**********, се установява от копие на
удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца изх.№2075-169/11.04.2022 год. на Община-
гр.Ловеч, издадена на името на В. В. Д..
Настоящият съдебен състав като съобрази представените с молбата писмени доказателства,
както и становището на страните, изразено в съдебно заседание, приема, че между тях
действително е постигнато сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Волята на
молителите за прекратяване на сключения между тях граждански брак е твърда и категорична, за
което съдът придоби непосредствени впечатления от изразеното от тях становище в открито
съдебно заседание. Очевидно е, че между тях не съществува необходимото взаимно уважение и
разбирателство, общи грижи за семейството, за което говори и факта, че от 10 години живеят във
фактическа раздяла, като съществуването на брака в този му вид не е в интерес, както на самите
съпрузи, така и на родените от брака пълнолетни деца и на обществото.
Затова районният съд счита, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен
и същия следва да бъде прекратен по взаимно съгласие, без съдът да издирва какви са мотивите на
съпрузите за неговото прекратяване. В съответствие с нормата на чл.51, ал.1 от СК приема, че
представеното от Валери и Даниела Д.и писмено споразумение е законосъобразно, тъй като в него
са уредени всички лични и имуществени въпроси във връзка с прекратяването на брака, което
налага да се утвърди от съда във вида, в който е представено.
При този изход на процеса молителката Д.Д. не е направила разноски и такива не й се
дължат.
Съдът определя окончателна държавна такса в размер общо на 40 лева, на основание чл.6,
т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс /ТДТССГПК/, като при завеждане на молбата е внесена по сметка на РС-
гр.Ловеч държавна такса в размер на 25 лева, т.е. молителят В. В. Д. следва да заплати по сметка на
съда още сумата 15 лева, така както е посочено в молбата и поддържано от страните в съдебно
заседание.
Водим от горното, РС-гр.Ловеч
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯТ БРАК, сключен на 09.09.1987 год. с акт № 328/09.09.1987
год. на ОНС-гр.Ловеч между В. В. Д., ЕГН-**********, с постоянен адрес : гр.******, ап.6 и Д.
ИВ. Д., ЕГН-**********, с постоянен адрес : гр.****** поради настъпило сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод, на основание чл.50 от СК.
2
УТВЪРЖДАВА постигнатото писмено споразумение между страните в съответствие с
чл.51 от СК, както следва :
1.Двамата съпрузи нямат ненавършили пълнолетие деца от брака.
2.Съпругата Д. ИВ. Д. след развода ще носи фамилно име Д..
3.Двамата съпрузи нямат семейно жилище по смисъла на § 1. от ДР на Семейния кодекс.
4.Двамата съпрузи нямат придобито по време на брака недвижимо имущество.
5.Двамата съпрузи са поделили извънсъдебно всички движими вещи, придобити по време
на брака и нямат претенции един към друг относно тях.
6.Двамата съпрузи няма да си дължат издръжка след брака.
7.Страните заявяват, че нямат придобити по време на брака влогове или съвместно участие
в търговски дружества.
8.Разноските по делото ще се поемат от В. В. Д..
За неуредените с това споразумение въпроси се прилагат разпоредбите на гражданското
законодателство на Република България.
ОСЪЖДА В. В. Д., ЕГН-**********, с постоянен адрес : гр.******, ап.6 да заплати по
сметка на РС-ГРАД ЛОВЕЧ сумата 15 /петнадесет/ лева, представляваща окончателна държавна
такса, на основание чл.6, т.3 от ТДТССГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.330, ал.5 от ГПК
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
3