№ 3315
гр. Варна, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20253110105011 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от З. Д. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ****** срещу Териториално поделение на
НОИ – Варна, с адрес: гр. Варна, ******, иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т.
3 ЗУТОССР за приемане за установено в отношенията между страните, че в
периода 15.08.1979 г. – 01.01.1989 г. ищцата е полагала труд като „ученически
организатор“ в структурите на ОК на ДКМС, гр. Варна, което време следва да
й бъде зачетено за трудов стаж.
В исковата си молба ищцата З. Д. Т. твърди, че в периода 15.08.1979 г. –
01.01.1989 г. е работила в структурите на ОК на ДКМС, гр. Варна, на
длъжността „ученически организатор“ и е отговаряла за комсомолските
организации във II Математическа гимназия и V ЕСПУ на гр. Варна. Работила
е по трудово правоотношение, което е възникнало след решение на Бюрото на
ОК на ДКМС – Варна. Основното й месечно възнаграждение било в размер на
125 лв., а определената съгласно решение по протокол № 6 от 24.07.1979 г.
дата на постъпване на работа – 15.08.1979 г. Поддържа, че е работила при осем
часов работен ден, с ежемесечно изплащане на трудовото възнаграждение в
ОК на ДКМС, с право на отпуски, съгласно КТ. Заплатите на всички щатни
работници във всички структури на ОК на ДКМС били изплащани от касиера
М. Д. Н., която е оформяла и документи по трудовото им правоотношение.
При подготовката на документите си за пенсиониране установила, че е
загубена трудовата книжка, в която е вписан трудовият й стаж в структурите
на ОК на ДКМС на длъжността „ученически организатор“. Успява да се
снабди с документи от предходните и следващите работодатели – до
15.08.1979 г. – ОбК на БКП – Варна и след 01.01.1989 г. – Професионална
гимназия по текстил и моден дизайн – Варна. При търсене на работодателя ОК
1
на ДКМС е установено, че не са налични ведомостите за работните заплати на
работилите в структурите на ДКМС преди 1990 г. Последният е закрит през м.
февруари 1990 г. След закриването на ДКМС е създадена организация
„Българска демократична младеж“, която също е прекратила съществуването
си. Ведомостите за работни заплати са закрити/унищожени. Поради този факт
е установена съдебната практика за установяване на положения труд на
работилите в структурите към ОК на ДКМС – гр. Варна по съдебен ред.
Счита, че има правен интерес от воденето на настоящия иск. Поддържа, че
през това време е работила с колегите Ж.В.К., М. Д. Н., П.С., С.К., Х.П.. По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
ТП на НОИ – Варна, чрез процесуалния му представител - юрк. М.К..
Поддържа становище за недопустимост на предявения иск, тъй като не е
представено удостоверение по чл. 5, ал. 1 или ал. 2 ЗУТОССР. По същество
оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че не са представени и не
са ангажирани доказателства за продължителността на работния ден, работно
време с начален и краен час, работно място, характер на работата, трудови
функции, тоест, наличието на съществени елементи на трудовото
правоотношение, поради което не може да бъде прието за установено, че
ищцата е полагала труд, като е заемала посочената от нея длъжност към
Окръжен комитет на ДКМС, гр. Варна. По изложените съображения моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
С оглед предоставената от съда възможност на 05.06.2025 г. е постъпило
становище от ищцата, чрез процесуалния й представител – адв. Д., в което
поддържа, че предявеният иск е допустим. Фактът за загубени и унищожени
ведомости за работни заплати е ноторно известен на административните и
съдебните органи, в това число и на ТП на НОИ – Варна, както и че не са
предоставени ведомости за работни заплати на работилите в структурите на
ОК на ДКМС /БДМ/, Варна. От 2004 г. във ВРС се водят дела за установяване
по съдебен ред на трудовия стаж на лицата, работили по трудов договор в
структурите на ДКМС.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата се
представлява от процесуалния й представител – адв. М. Д., която заявява, че
поддържа подадената искова молба и моли предявеният иск да бъде уважен.
Ответникът се представлява от юрк. М.К., който поддържа становище за
неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 3 вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР.
По предварителните въпроси и допустимостта на исковата претенция
съдът вече се е произнесъл с определението си за насрочване на делото от
26.06.2025 г.
За основателността на така предявения иск е необходимо ищцата да
установи при условията на пълно и главно доказване, че в процесния период
15.08.1979 г. – 01.01.1989 г. е полагала труд като „ученически организатор“ в
структурите на ОК на ДКМС, гр. Варна, при пълно работно време, съответно,
че е получавала ежемесечно трудово възнаграждение.
2
Видно от т. 6, б. „и“ от протокол № 6/24.07.1979 г. на Окръжния комитет
на ДКМС – Варна /л. 10 – л. 18 от делото/, ищцата З. Ч. /към настоящия
момент с фамилно име Т./ е утвърдена за ученически организатор, с основно
месечно възнаграждение 125 лв., считано от 15.08.1979г.
Представена е и преценка от м. февруари 1986 г. /л. 19-20 от делото/,
съгласно която на З. Ч. е поставена оценка „добра“ от Бюрото на РК на ДКМС
за работата й като комсомолски организатор на II МГ и V ЕСПУ. В този
документ изрично е посочено, че ищцата работи в системата на ДКМС като
комсомолски организатор от 1979 г.
На основание чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР в производството като свидетели са
разпитани М. Д. Н. и Х.И.П., с оглед представените от тях писмени документи
/трудови книжни/, установяващи обстоятелството, че същите са работили при
същия работодател през периода, през който е положен претендираният от
ищцата стаж. Показанията на двамата свидетели са еднозначни,
безпротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Съгласно показанията на свидетелката Н., същата е заемала длъжността
главен касиер-счетоводител и е изпълнявала функциите на личен състав в
ДКМС, гр. Варна. Тя оформяла трудовите книжки, трудовите договори.
Познава ищцата много добре, като една от най-дълго пребиваващите в
комсомола. Тя била към Математическата гимназия и към комсомола. Била
ученически организатор. Започнала работа на 15.08.1979 г. Двете с нея
закрили комсомола. Самата тя е работила там за времето от 1976 г. до
01.12.1989 г. Тя е изплащала възнагражденията на училищните организатори.
Не си спомня през периода, когато е работила заедно с ищцата, последната да
е отсъствала за дълъг период от време. През този период не е имало лица,
които да са били на хонорар.
Съгласно показанията на свидетеля П., същият започнал работа в ДКМС
на 03.05.1983 г. на длъжност инструктор студенти в район „Приморски“. Там
се запознал със З. Ч.. След това бил районен секретар на Приморски. Станал и
първи секретар на Приморски и до 1988 г. работели заедно с ищцата. Всяка
седмица са се виждали с нея на оперативки. З. през цялото време била
комсомолски организатор на Математическата гимназия и на Пета гимназия.
Обяснява, че като цяло били с ненормирано работно време, като по принцип
били на осемчасов работен ден, на трудов договор. Всеки месец получавали
трудово възнаграждение, което се изплащало в касата на Окръжния комитет на
комсомола от касиерката М.. На комсомолските организатори
възнаграждението възлизало на сумата от около 180 лв. Главен счетоводител
тогава бил П.К.. Посочва, че през 1988 г. работил заедно с ищцата, като тогава
Районният комитет бил разделен на три кметства – Приморско, Чайка и
Прогрес. З. била към Чайка, а свидетелят – в Приморско. От 1988 г. ищцата
работела с друг първи секретар. Докато двамата работели заедно, ищцата не е
отсъствала продължително. Не му е известно да е имало служители на 4-часов
работен ден, съответно назначени на граждански договор.
От съвкупния анализ на ангажираните в производството писмени
доказателства и гласни доказателствени средства съдът приема, че в случая
може да бъде направен обоснован извод, че ищцата в периода 15.08.1979 г. –
01.01.1989 г. е полагала труд като „ученически организатор“ в структурите на
ОК на ДКМС, гр. Варна, при пълно работно време, съответно, че е получавала
ежемесечно трудово възнаграждение.
3
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР по делата за установяване на трудов и
осигурителен стаж по този закон не се събират държавни такси, поради което
такава не следва да бъде определяна от съда.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните З. Д. Т.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ****** от една страна, и Териториално
поделение на НОИ – Варна, с адрес: гр. Варна, ******, от друга страна, че в
периода 15.08.1979 г. – 01.01.1989 г. ищцата е полагала труд като „ученически
организатор“ в структурите на ОК на ДКМС, гр. Варна, което време следва да
й бъде зачетено за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен
до 31.12.1999 г., на основание чл. 3 вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4